Изпрати стари снимки от Видин и областта

Бдинци Лъвове Титани

История - Войни

Бдинци Лъвове Титани

Естественото развитие на Видин е прекъснато от участието на България във войните 1912-1918 г. Двадесет и седем години по-късно синовете на героите от Трън, Сливница и Пирот са призовани от Отечеството в бойните редици. Мъжете на Видин попълват състава на прославилия се в Сръбско-българска-та война от 1885 г. 3-ти пехотен Бдински полк. Този път врагът е Османската империя, а Първата балканска война се води за освобождение на останалите под чужда власт съотечественици. Манифестът за нейното обявяване е посрещнат с възторг в цялата страна. Видинчани също не остават назад. Вместо за седем дни, 3-ти пехотен Бдински полк се мобилизира само за пет.
На 25 септември 1912 г. след тържествен водосвет, изпратен от многохилядно видинско гражданство, той започва своя поход към границата на Турция. Крайното назначение на влизащия в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия полк е Трета армия на Източнотракийския театър на военните действия. Същата онази армия, която българското командване съсредоточава тайно на левия фланг и чието появяване е пълна изненада за вражеското командване. В първите дни на октомври в крайгранично срещно сражение българските части разгромяват турската армия и навлизат в Източна Тракия. 3-ти пехотен Бдински полк, извършвайки 500-километров комбиниран марш, е въведен в сражение на 10 октомври и участва в завършващата фаза на Ло-Зенградската операция. От този момент полкът се намира в първа линия на българското настъпление. Видинчани са първите, които влизат в Люлебургаз. В самата Люлебургаз-Бу-нархисарска операция (15-19 октомври 1912 г.) те са тези, които успяват да разкъсат вражеските позиции и да поведат българското настъпление в една от най-славните победи на войската ни.
Преследвайки турските части, на 30 октомври 3-ти полк се оказва пред Чаталджан-ската позиция. При атаката на силните укрепления неговите войници се откъсват напред от другите части и като клин се врязват дълбоко във вражеското разположение при селото Езетин.
Всички опити на турците да изтласкат частите на бдинци и ломци (15-и пехотен Ломски полк се формира от жители на Белоградчишка и част от Кулска околия) от заетите позиции са безуспешни. Отчаян, през нощта на 8 срещу 9 ноември врагът изпраща специално формирана група от 200 доброволци, избрани от личния състав на 15 турски табора, да превземе българските укрепления. В ръкопашната схватка в тъмнината нападателите изгубват половината си хора и панически отстъпват. Но на следващата нощ турците отново предприемат атака, като този път нападателите са снабдени с ръчни бомби и ракети. Промъквайки се в тъмнината, те успяват да се явят в тила на българската предна позиция. Командирът на 3-ти пехотен Бдински полк полковник Георги Тенев лично повежда контраатаката на две роти от поддръжката. Със смел удар на нож противникът е разбит и бяга панически. В този момент парче от граната нанася смъртоносна рана на смелия полкови командир.
Като че ли бдинци са орисани да имат храбри и талантливи командири, но да ги губят в сражение. Полковник Георги Тенев е роден на 23 април 1864 г. в гр. Сливен. Получил първо офицерско звание през 1884 г., той взима участие в Сръбско-българска-та война през 1885 г. в състава на 6-и пехотен Търновски полк. Участник в сраженията при Драгоман, Ц.ариброд и Пирот, той е награден с Георгиевски кръст за храброст. След войната служи в различни части на българската армия. През 1907 г. е преведен във Видин и назначен за командир на 3-ти пехотен Бдински полк. През 1896 г. сключва брак с Василка Топракчиева. Съпругата му произхожда от виден възрожденски сливенски род. Бащата Андрей Топракчиев е заточаван в Мала Азия, а брат й - Христо Топракчиеб, е един от първите български летци.
В самото начало на войната полковник Тенев претърпява операция и заминава за бойния театър с 10 дни закъснение, но успява да настигне полка си и да го поведе в смелите атаки при Люлебургаз. Загубата на талантливия и смел офицер опечалява бдинци. Следващите месеци те прекарват в окопите на Чатал-джа. След нарушаването на примирието през 1913 г. полкът води успешни сражения за селата Ялос и Кшастро, където на 1 април го заварва краят на военните действия. Но надеждата за скорошно завръщане в родния край остава напразна. Избухва Втората балканска война, която се води между бившите съюзници и България.
От 13 до 23 юни 1913 г. 3-ти пехотен Бдински полк е прехвърлен в Македония, където в състава на Четвърта армия прегражда направлението Кочани - Царево село - Горна Джумая. Но на 24 юни е спрян и върнат в град Струмица, за да подпомогне българските части, отстъпващи под напора на гръцката армия а след нейното спиране - и в контранастъплението в Кресненското дефиле, където само подписаното примирие спасява армията на южната ни съседка от позорен плен и разгром. Докато видинските мъже проливат кръвта си по бойните полета на Тракия и Македония, градът отново е изправен пред изпитание. Трябва да преживее още една обсада.
В началото на Първата балканска война се предвижда Видин да бъде в дълбокия тил. Поради тази причина за неговата отбрана не са взети никакви мерки. Гарнизонът му се състои от разнока-либрена артилерия, останала още от предишната война, и едва от четири запасни опълченски дружини. Когато надвисва опасността от военни действия срещу бившите съюзници, според плана на българското командване крепостта трябва да бъде предадена без бой, като артилерията да бъде насочена към Белоградчик, а пехотата към Враца.
Когато военните действия са вече факт, главното българско командване издава и съответната заповед. Получавайки я, комендантът на крепостта майор Петър Тодоров отказва да я изпълни. Един от редките случаи, когато офицер не изпълнява Заповед на висшестоящото началство и не е наказан за това. Защото само няколко дни по-късно става ясно, че Видин за пореден път ще играе важна роля в защитата на България. „Разпоредете
щото всички пехотни и артилерийски части да заемат определените им за отбрана места и защитавайте града против всякакъв неприятел и на всяка цена!" - гласят новите разпореждания. Със заповедта пристига и новият комендант на крепостта - генерал-ма-йор Кръстьо Маринов.
Ло тази дата запасният генерал е началник на VI дивизионна област. Неговата военна биография е характерна за всеки от офицерите от по-старото поколение б българската армия. Участник в Руско-турската война от 1877-1878 г. като опълченец, завършил Военното училище през 1879 г., през Сръбско-българската война младият капитан командва Шипченския полк по време на боевете за Пирот.
На 18 юли 1913 г. той приема командването на крепостта и веднага взима мерки за нейната защита. Обстановката е крайно напрегната. Против опразнената от войски Северозападна България се насочва тридесетхилядна сръбска армия. В същия момент румънски бойски преминабат себерната граница. Видин се оказва в пълна изолация от останалата част на страната.
На 19 юли Тимошката сръбска армия изтласква малобройните прикриващи границата отряди и се насочва към крепостта. Въпреки превъзхождащите вражески сили българите оказват ожесточена съпротива. Лва дни са необходими на противника да се добере до подстъпите към града. Смелите излази на защитниците на града разстройват вражеското настъпление. На 22 юли при с. Бойница атаката на българите задържа два дни настъплението на три сръбски полка. На 23 юли при с. Негова-новци един български кавалерийски взвод под командата на подпоручик Блъсков обръща в паническо бягство сръбските части в района.
Смелостта на защитниците дава пълно основание на генерал Маринов да произнесе легендарните думи в отговор на предложението за капитулация: „Българите са свикнали да превземат крепости, не да ги предават!". Заплахите за обстрел на града само мобилизират защитниците и гражданите. Над хиляда доброволци допълват двехилядния гарнизон на Видин. Сред защитниците се включва и доброволчески отряд от 98 ученици от горните класове на видинската мъжка гимназия. В отговор сръбската артилерия изстрелва хиляди снаряди не само по бойната линия, а и по самия град. Има десетки убити и ранени сред цивилното население, но видинчани не трепват.
Въпреки че е получило известие за сключеното в Букурещ примирие, както и в предишната война, сръбското командване иска на всяка цена да превземе града. На 31 юли опитите на противника да атакува българските редути при Новоселци, Смърдан (Иново) и Капитановци са отбити с щикови контраатаки. В 20 часа вечерта командващият противниковите части полковник Арачич е принуден да прекрати бойните действия. Видинчани се прославят с още един подвиг в защита на Родината.
• • •
Въпреки храбростта на своите воини България е принудена да подпише неизгоден мирен договор. Едва успели да зараснат раните и да бъдат оплакани стотиците видински мъже, оставили костите си по бойните полета, страната е въвлечена в нова война. Трети пехотен Бдински полк е мобилизиран отново. И за пореден път видинчани ще трябва да се сблъскат със своите противници от запад.
От 11 до 1 7 септември 1915 г. полкът се попълва със запасни войници до военновременните щатове и в състав 5300 души през с- Буковец заминава за град Кула. Включен е в състава на Първа армия, която от началото на октомври започва своето настъпление. При Връшка чука и околните възвишения прикриващите сръбски части са разгромени и на 13 октомври бдинци Завземат гр. Зайчар. Настъплението продължава към Болевац и Парачин, където се срещат с германските части.
След завършването на Моравската операция войниците от 3-ти полк участват в заключителната Косовска операция, в която те настъпват стремително към Прокупле и Куршумли. Напълно разгромени, оцелелите сръбски части се изтеглят през планините на Албания към Адриатическо море. Бдинци в състава на своята 6-а дивизия са изведени в резерв на българската армия и се настаняват до гр. Аупница, където се включват в работата по изграждането на жп линията Радомир-Аупница, а по-късно и в района на гр. Петрич.
След началото на военните действия срещу Румъния, накъдето заминава 2-ра бригада на Бдинската дивизия, 3-ти пехотен полк е включен в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия и насочен срещу гръцките и английските войски по долината на р. Струма, южно от Лемир Хисар. От 30 септември до 2 октомври 1916 г. 1 -ва дружина на полка под командата на подполковник Недков отразява ожесточена вражеска атака при селата Долно и Горно Караджово. В този бой дружината губи почти половината от своите бойци - 100 са убитите, включително дружинният командир, а над 300 ранените, но храбрите видински мъже не отстъпват нито крачка.
От град Серес и Струмския фронт през ноември и декември 1916 г. полкът е прехвърлен в района на Битоля, където се влива в състава на родната 6-а Бдинска дивизия. На 18 декември бдинци сменят 51-ви пехотен полк от позицията на кота 1248 при с. Снегово, северно от град Битоля.
На 11 март 1917 г. след мощна артилерийска подготовка, водена от 47 вражески батареи (над 300 оръдия), 3 френски дивизии се насочват към позициите на полка. Трите бдински дружини не трепват и след 8 дни кървави боеве спират вражеското настъпление. В окопите са останали едва няколкостотин бойци, повече от 2000 са убитите и ранените.
Аокато се води боят на кота 1248, 4-та дружина от полка е изпратена на връх Томорос при град Ресен. Между 12 и 20 март шепата българи спират натиска на цяла дивизия. Критичният момент на битката е на 18 март, когато, останали почти без му~ ниции, бдинци се вдигат на щикова атака срещу настъпващите френски войски. Пред мощното българско „На нож!" врагът не издържа и побягва.
Хиляди вражески трупове покриват бойното поле. Противниковите войски повече не предприемат каквито и да било действия в този участък дори когато полкът е преместен на друго направление. Епичните мартенски боеве раждат и песента „Бдинци, лъвове, титани!". Автор на текста е учителят Н. Попов, а за музика се пригажда италианска композиция. Загубил 2/3 от своя състав, полкът е изтеглен и попълнен с млади войници от Видинско. В средата на 1917 г. бдинци оборудват укрепена позиция в участъка Братин дол - Търново. Тук те отбиват противниковите атаки до пробива при Аобро поле, когато са принудени да отстъпят. През Гостивар, Кичево и Тетово полкът се изтегля в Скопие. По силата на Солунското примирие цялата 6-а Бдинска дивизия, както и ред други части са определени за „Заложници".
Макар че „заложничеството" не означава военен плен, съглашен-ските войски третират българите като такива. Освен оръжието от полковете е поискано и предаването на полковите знамена. За чест на българските войници нито едно знаме на бойна част не попада в ръцете на врага.
Спасена е и полковата светиня на бдинци. За да не попаднат в ръцете на врага, се предлага знамената да бъдат изгорени. Но почти във всички попаднали в „залож-ничество" полкове смели офицери, подофицери и войници намират най-изобретателни начини да спасят символите на воинската чест.
В 3-ти пехотен Бдински полк с тази задача се нагърбва сам полковият командир - полковник Минчо Сотиров. На 3 октомври 1918 г. пред строения в каре полк е „изгорено" знамето на бдинци. Всъщност само няколко души знаят, че в калъфа има завити парцали. Самото знаме е пришито в куртката на знаменосеца. На 4 октомври при гара Жостов войниците предават своето оръжие, но въпреки разпитите френските офицери не научават истината, за тях полковото знаме е изгорено. На 15 октомври командирът на 6-а пехотна дивизия, генерал-майор Христо Попов, предупреждава командирите на полкове, че френското командване е научило за пришити в куртките бойни знамена и организира претърсване на бойниците и офицерите. С хитро скроен ход с участието на сестрата на Ламе Груев полковник Сотиров прехвърля знамето под хастара на своята куртка. В началото на февруари 1919 г. в лагера на бдинци пристига полковник Йосиф Петров, съвипускник на командира на полка. Помолен да пренесе знамето в родината, той приема. При преместването на френския главен щаб, към който е прикрепен полковник Петров,от Солун в Истанбул, на гара Гюмюрджина той успява да предаде полковата светиня на подполкобник Иван Вълков (бъдещият генерал и министър на войната), които го пренася София. През юли, когато „заложниците" са освободени и се завръщат в родните си места, полковник Сотиров получава знамето и то отново се развява над бойните редици на бдинци. Войната обаче отнема живота на 1056 от тях. Войната съвпада с дейността на втория кмет от Радикалдемократическата партия - Димитър Ламянов, поел управлението на града след яркото кметуване и смъртта на своя предшественик Димитър Балев. Лимитър Дамянов Аврамов е роден във Видин през 1868 г. Останал отрано сирак, той е осиновен от чичо си Димитър Аврамов, заможен видински гражданин. Един от активистите на Радикалдемократическата партия, той, заедно с Петър Джорински са избрани за помощник- кметове по време на мандата на Димитър Балев. След неговата смърт на 17 януари 1915 г. е избран за негов приемник.
Дейността му е пряко продължение на заложеното в предходните години. Вниманието на новото управление е насочено към решаването на три от най-наболелите проблеми на града -пресушаването на блатата, водоснабдяването и електрификацията. Залесена е крайградската зона в парка „Нора Челеби Пи-Занти" и са разработени съответните планове за реализиране на другите набелязани цели, но избухването на Първата световна война попречва на тяхното осъществяване.
По време на войната вниманието на кметската администрация се насочва към решаване на битовите проблеми на населението. По нейна инициатива през 1916 г. са закупени 8000 куб. метра дърва от Бърза паланка и Долни Милановац, като са превозени по р. Дунав и са раздадени на населението за разрешаване на проблемите с отоплението на града. За преодоляване на спекулата с хранителни продукти е сключен заем и е разкрит магазин, в който на умерени цени се предлагат най-необходимите продукти за прехраната на видинчани.
Гражданската позиция на видинския кмет го поставя в конфликт с правителството на Васил Радославов. По разпореждане на депутата Н. Алтимирски трябва да бъдат изпратени два шлепа с реквизирани хранителни продукти за Германия. Тяхното изпращане би обрекло видинчани на глад. Кметът отказва тяхното експедиране и ги задържа за изхранване на града. Немският агент му предлага подкуп, но Димитър Дамянов го изхвърля от кабинета си.
Заради тази постъпка правителството създава прецедент - неподлежащият по закон на мобилизация кмет е мобилизиран и изпратен през януари 1917 г. на фронта. Заминавайки, той определя за изпълняващ длъжността кмет своя помощник Петър Джорински.
Назначен за полкови интендант, след пробива при Добро поле той преживява несгодите на вражеския плен и се завръща във Видин на 10 февруари 1919 г. и отново поема функциите си на градоначалник, които изпълнява до 20 януари 1920 г. В последната година на своето кметуване Димитър Дамянов насочва вниманието си към нормализацията на живота в града след войната. А задачите, които трябва да се решат, са много. Например възстановяването на видинския театър, чиято сграда буквално е ограбена и опустошена след оттеглянето на окупационните съглашенски войски.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин