Изпрати стари снимки от Видин и областта

Българското военно изкуство през 1885г.

История - Войни

Сръбско-българската  война 1885 била първата война, която младата българска армия водила след Освобождението от османско робство. Като война за защита на Съединението на Княжество България и Източна Румелия тя имала подчертано справедлив характер. Това се отразило върху бойния дух на войските, върху тяхната устойчивост, мъжество и героизъм. „Всичко способно да носи оръжие — отбелязва Д. Благоев — през тези дни тичаше да застане под знамето на борбата за Съединението и за целостта на отечеството." Мобилизацията се провеждала при изключителен ентусиазъм. Наред с редовно призованите се явили и много доброволци, в това число и ученици от горните класове начело с класните си наставници. Въпреки сравнително лошото въоръжение и екипировка българската армия в тази само 17-дневна война, водена от младите с висок боен дух, добра подготовка, но без боен опит български офицери, разбила сръбската армия и принудила сръбското правителство да търси покровителството на Австро-Унгария и да моли за мир. Или, както писал Енгелс, „Против всякакво очакване българите, без руските офицери, при съотношение на силите две към три, поголовно разбиха сърбите и спечелиха уважението и възхищението на изумена Европа." Младото българско военно изкуство по време на Сръбско-българската война носело чертите на напредничавото военно изкуство на руската армия от това време, тъй като обучението и възпитанието се провеждали от руски офицери-инструктори и по руски устави и наставления. Българската стратегия правилно решила въпросите, свързани с изграждането, обучението и възпитанието на българската национална армия. Въпреки ограничените икономически възможности на страната с помощта на Русия сравнително добре били решени и въпросите с пушечното и артилерийското въоръжение. С приемането на полковата организация българската армия още в заревото на нейното създаване била поставена на правилни основи. Във Военното училище и в създадените полкови и други унтерофицерски (подофицерски) школи още в началото започнала подготовката и на командни кадри. При избухването на войната и след оттеглянето на руските офицери-инструктори командването на българската войска било поето от младите български офицери. Военен министър бил майор К. Никифоров, а началник на Генералния щаб — кап. Р. Петров.

Българската стратегия правилно приемала настъплението като основен вид бойна дейност на войските. Настъплението било стремително, завършващо с „щиков удар", придружено с мощен вик „ура", понякога провеждано и начело с духов оркестър. Пехотата била основен род войска. Артилерията, развърната в артилерийски батареи, поддържала настъплението или отбраната на пехотата. Конницата се използвала за удар във фланг и тил, за разузнаване и преследване на противника.

Инженерните подразделения имали за задача да поддържат и осигуряват настъплението на пехотата и изнасянето на артилерията. Свързочните подразделения осигурявали управлението на войските чрез организиране на разносвачи, телеграф или сигнали.

С оглед на изменилата се оперативно- стратегическа и политическа обстановка на Балканите след Съединението на Княжество България и Източна Румелия бил възприет правилен стратегически замисъл за водене на войната.

От военна гледна точка той може да се раздели на три етапа с определена и правилно поставена задача за всеки етап. По време на действията на прикриващите отряди трябвало да се спира, развръща и забавя сръбската армия, за да се осигури време за прегрупиране на българската армия от българо-турската на сръбско-българската държавна граница. След това в едно отбранително сражение на предварително подготвената в инженерно отношение Сливнишка позиция трябвало да се разгроми противникът и да се подготвят условията за решително контранастъпление. Този стратегически замисъл определя до голяма степен характера на бойните действия. Прикриващите отряди водили тежки отбранителни боеве срещу превъзхождащ противник. Сливнишкото отбранително сражение, както и отбранителните действия на Северния отряд на кап. Атанас Узунов също носят характера на упорити и активни действия за изтощаване на противника, нанасяне на максимални загуби и подготвяне условия за контранастъпление на широк фронт. С оглед на това стратегията правилно преценила театъра на военните действия и удобните за отбрана рубежи, в това число и отбраната на Видинската крепост. При оборудването широко била използувана помощта и на местното население. Изградени били редути и люнети, а за продължителна отбрана на Видин били осигурени и полеви отбранителни съоръжения.

Като слабост на българското военно изкуство при подготовката и воденето на Сръбско-българската война трябва да се отбележи, че оценката за противника не била съвсем реална.

Мирновременната дислокация не била съвсем правилна с оглед водене на война със съседните държави. Подценено било разузнаването в хода на войната. Недостатъчно бил развърнат войсковият тил и медицинската служба. Малко били и боеприпасите при започването на войната. До голяма степен някои слабости на стратегията били компенсирани от успехите на тактиката. В тактически мащаб отбранителните действия на прикриващите отряди носели упорит, маневрен характер. С това тези отряди въпреки многото трудности и рискове изпълнили поставените им задачи. Извършеният марш-маньовър от турската на сръбската граница, неговото планиране — с преходи и жп превоз, и устойчивостта на българските бойци били истински връх на българското военно изкуство.

Отбраната на Сливнишката позиция била упорита и активна. На няколко пъти ударът се нанасял и пред предния край. Маньовърът със силите и средствата, тясното взаимодействие между пехота и артилерия (на десния участък) и решителните срещни боеве в района на Гургулят били отличителна черта на боевете в тактически мащаб. В това отношение действията на артилерията под командването на кап. Олимпи Панов, решителният удар на ротмистър А. Бендерев пред предния край, упоритите и дръзки действия на отряда на кап. С. Кисов и ударите във фланг и тил на отряда на кап. К Паница са ярка илюстрация на тези действия. „Притичването на помощ" в хода на боевете, в повечето случаи по инициатива на отделните командири, била друга отличителна черта на боевете в тактически мащаб. Действията в обхват и обход при атаките на Мека цръв и Три уши и най-вече при контранастъплението към Цариброд — Драгоман и Пирот говорят за високата активност на настъпление, за смелост, съобразителност и творчество в боя, проявени от младите български командири. Голямата им вяра в българските войници ги правела смели в решенията в тактически и в стратегически мащаб. Ето защо и по-голямата част от младите български офицери се противопоставили на идеята да се отстъпи Сливнишката позиция и отбраната да се организира на Ихтиманска Средна гора.

По време на най-тежките боеве за удържане на Сливнишката позиция били вдигнати в контраатака всички налични резерви, дори и от домакинския обоз и леко ранените. Много творчество в боя показал и Северният отряд на кап. Ат. Узунов. Неговите действия са истински пример на мъжество и героизъм срещу многократно превъзхождащ противник, на правилно определяне на най-важния обект, от чието задържане зависела целостта на отбраната — в случая на Видинската крепост. Това били действия на широк фронт. Изграждането на Видинската крепост в инженерно отношение било значително завоевание на младото българско военно изкуство. Значително постижение на младото българско военно изкуство били и излазите пред предния край и създаването на Летящ отряд. Изтеглен назад, той имал възможност да се „притичва" на помощ от дълбочина към фронта на изпадналите в беда отряди. По време на боевете за удържане на Видинската крепост се проявило и тясното взаимодействие между сухопътните войски и речния флот от Дунавската флотска част при поддържане на отбраняващите се войски. С изключителна изобретателност били доставяни боеприпаси и храна на обкръжения Видински български гарнизон. Той получил моралната подкрепа и на населението от Калафат, което при всяка българска контраатака викало „ура". Много от положителните черти на младото българско военно изкуство били проявени и по време на контранастъплението на българската армия от Сливница към Пирот. То се водело със специално сформирани преследващи колони (от пехота, артилерия и кавалерия), което ги правело тактически по-независими. Много пъти умело били използвани и нощните бойни действия, действията във фланг и тил на противника. По време на тези бойни действия било проявено изключително творчество от младите български офицери. С това българското военно изкуство през Сръбско- българската война 1885 послужило като здрава основа за по-нататъшното изграждане на българската армия и развитие на българското военно изкуство.

Източници Енциклопедия Съединението 1885

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин