Изпрати стари снимки от Видин и областта

Духът на Ломци и Врачанци. Разкази за бойната прослава на 15, 35 и 52 пехотни полкове

История - Войни

Духът на Ломци и Врачанци. Разкази за бойната прослава на 15, 35 и 52 пехотни полкове през Голямата война 1915-1918 год. 15-а пехотна дружина, 1934, 30 с.
Разкази за бойната прослава на 15, 35 и 52 пехотни полкове през Голямата война 1915-1918 год.
Посвещава се на паметта на героите от бившите 15, 35 и 52 пех. полкове, които със своята кръв записаха светли страници из нашата бойна история, а със своите кости очертаха синура на родните предели.
1. Полковник Илиев Стефан
(Родом от гр. Видин на 24 юни 1869 г. Боен командир на 15-и пехотен Ломски полк)
1917 год. отнесе със себе си страхотиите на неравните борби между Ломци и съглашенските пълчища, заробили свидните Македонски земи. 1917 год. отнесе живота на мнозина наши началници и другари, роднини и приятели; тя отнесе на крилете си душата на нашия храбър и любим боен Командир - живота на героя Полковник Илиев - но тя ни остави за вечна поука споменът за геройската му смърт.
Десетина дни вече как Ломци геройски защитават позицията си от бесните атаки на франзцузите; десетина дни и толкова нощи как Командира - било то надвесен над масата върху плана за отбраната - било то бродящ по позицията - дава разпорежденията си за противодействие на врага...
Мрачната сутрина на двадесет и шестия мартенски ден завари Полковник Илиев върху гребена на "Червената стена". Кървавите лъчи на изгряващото слънце сякаш предвещаваха това, което ще се случи. Французите настъпваха. Нежен слънчев лъч заигра по бледото лица на Полковник Илиев.
-Ранен сте! Слезте, превържете се! - викаха от всички страни момчетата, но полковника не чуваше нищо, не виждаше нищо около себе си... Далеч негде пред взора му блестеше "дългът".
Командирът на спря своето стремително движение към противника. Въодушевен от тоя личен пример на началника, намиращият се наблизо фелдфебел маха весело с ръка и вика в захлас:
-Момчета! Напред с командира!
При тоя юнашки зов славното и победоносно българско "ура" се смесва с зловещия пукот на снарядите и мините и с замайващия писък на картечните куршуми.
Беснее и натъкнатия нож в жилавите ръце на българския войник...
След няколко мига, предвожданите от любимия си Командир Ломци очистиха окопите от франзуците, които отстъпиха в паническо бягство.
- Господин Полковник, одръпнете се - ранени сте и в рамото! - нададе вик близкия до Командира войник.
Но Полковник Илиев не трепва - неговият поглед е устремен напред. Какво виждаше той там в непрогледния дим и прах?
- Ранени сте и в челото! - викат му и други, забелязали алената кръв да струи из гордото чело.
Бледнеещето лице на Полковника продължава да бъде все тъй спокойно както преди; погледът му все тъй впит в далечината, както преди, трите рани зеещи в по тялото на Командира не събудиха в него грижата за самия себе. - Една мисъл само го вълнуваше - мисълта за окончателната победа.
Смрачи се. Артилерийският огън още продължаваше. Неговите бесни вихрушки още се носеха по оросената с кръв позиция.
Последната атака на франзузите е отбита.
Командирът на полка тръгна да обходи и другите роти. Сам с трите зеещи рани - тръгна той по хребета, по който все още беснееше противниковият огън, който празнуваше своя късен пир.
Възкачил се точно на гребена - силуетът на Полковника се очерта горд и величав, но в миг се повали и изгуби... Мизерно, малко парче от назъбена стомана покоси окончателно живота на героя - Командир.
Късно вечерта намериха Полковник Илиев, облен с кръвта си... Спокойствие лъхаше от заруменялото му лице. Силата на несломения му дух е пробляснала в минутата на вечната раздяла.
Тъй на 26-и март 1917 год., в годишнината на Великата Одринска епопея, славният командир на 15-и пехотен Ломски полк, в потока на собствената си кръв удави е последния устрем на французкото настъпление.
И днес тихият пролетен ветрец облъхнал ведрите склонове на "Червената стена" ни донася тъжната песен за Полковник Илиева; песента за изгубена свидна рожба, песента за славия герой, подета от русалките и отнесена далеч в безкрая - там, където витаят духовете на Караджата, Ботев, на героите светци!
Поклон пред светлата памет на героя Полковник Илиев!
Редника Петър Николов (Роден от с. Орешец, от 4-и взвод, 4-а рота на 15-и п. Ломски полк)
Редник Петър Николов при преследването на неприятеля с пушечен огън на 15 март 1917 година, през време на боя на "Червената стена" сполучи да рани двама французи, които паднаха пред телените мрежи - далеко от нашите окопи.
Като забелязал как се сгромолясват двамата, Петър до късен ден остана в окопа и внимателно проследи какво ще стане с тях. П. Николов бе твърдо решил като се стъмни да отиде и ги прибере. Той съзнаваше колко ценни биха били за нас сведения, които заловените биха дали за своята войска, и именно за това реши да ги отвлече на всяка цена.
За да бъде по-сигурен в успеха си, той довери тайната си на някои от другарите и началниците си в ротата. А за да не се даде възможност на французите да приберат ранените, той с други войници държа под огън окопа им и с това не им даде възможност дори е главите си да покажат навън.
Чак когато се стъмни Петър Николов напусна окопа и се запъти към противника. С него бяха и фелдфебелът Никола Цеков, канд. подофицера Антон Иванов и редника Никола Димитров.
Още щом напуснаха окопа и се пръснаха във верига, с обща посока към целите си, те бяха забелязани от французите и последните ги обсипаха с пушечен и картечен огън. Обаче това не ги смути. Те само залегнаха и почнаха да лазят. По такъв начин, държейки винаги брега на синура, смелчаците напреднаха на около 500 - 600 крачки пред окопите си и наближиха мястото, където бяха ранените. И стигнали ги щастливо, с голяма вещина и предпазливост, сполучиха да отвлекат ранените войници.
За този подвиг редникът Петър Николов бе награден с кръст за храброст и произведен в чин ефрейтор.
Ето един случай на проявена решителност, която всички трябва да следваме.
Смелите секрети
През нощта на 21 декември 1916 год. кан. подофицер Иван Стаменов и редниците Видин Христов и Иван Живков, всички от 4-и взвод на 3-а рота, 15-и п. Ломски полк, бяха секрети пред висотата "Куполка" на "Червената стена".
Бодри на поста си, те забелязаха где е неприятелският пост и решиха да го заловят и пленят. По онова време срещу "Червената стена" имаше италиянци и нашето камандване се нуждаеше от пленници, за да събере някои сведения.
Коледа наближаваше, а на "Червената стена" още не се забелязваше първият сняг. Времето бе сухо. Източните дслонове на "Червената стена" още са покрити от избуял папрат и шубралак.
Тихо, предпазливо, из поройни пресеки и през папрат, те се доближиха до италиянския секрет. Това са група войници, някои от които спокойно разговаряха, а други хъркаха в дълбок сън, а само един стоеше пред поста за стража. Когато доближиха на известно разстояние, нашите храбреци хвърлиха бомбите си по стражата и в окопа. Изненадани, италиянците се разбягаха, в това число и часовоя.
- Хайде сега тихо в окопа - каза на редниците кандидат подофицера и всички се струпаха там. Един от редниците скочи върху нещо меко, но догдето се огледа в тъмнината, някой отдолу изохка.
- Бре, тук има живи хора! - извика кандидат подофицера на другарите си, и без да чака някого се наведе и напипа в тъмното ръкав, а после и гърба на италиянеца, който изплашен не бе в състояние дори да продума. Кандидат подофицерът и редникът се опитаха да измъкнат италиянеца, но в това време ето, че из окопа се показва и друг, който изглежда е по-спокоен и отправя наколко непознати думи на другаря си. Смелите наши войници заловиха и него.
След като претършуват добре окопа и прибират намерените в него неща, в това число пушки ибомби, заедно с пленниците храбреците се върнаха в ротата. Там те предадоха пленниците и заеха отново местата си като секрети.
За тоя подвиг всички участници бяха удостоени с кръст за храброст и за отличие произведени: кандидат подофицерът в чин подофицер, а редниците станаха ефрейтори.
Ето още един пример на проявена инициатива и храброст, които всички неуклонно трябва да следваме.
Смелият охотник - редника Станко П. Върбанов (Родом от с. Воднянци, Белоградчишко от 3-а рота на 15-и пех. Ломски полк)
На 3 май 1917 год. ротата се намираше на позицията "Полковник Илиев". Срещу ротата противникът - италиянци, имал една картечница, която добре прикрита, постоянно стреляла по нашите войници и ги безпокоеше.
- Аз ще я заловя тая пущина! - заканвал се Станко П. Върбанов от 1-ви взвод на ротата. "Аз ще отида да я заловя, па да става каквото ще с мен!"... И решава на всяка цена да изпълни проектирания си план.
Към 5 часа след пладне взима две бомби и пълзешком се приближава до препятствията и шубраките, зад които е залегнал неприятелят.
Щом се почувствал що годе прикрит в шубраките, той се обкичил със зелени клони. От главата до пети се покрил с трева и листи и така отрупан със зеленина, като подвижно разшумено дърво, продължил бавно да пълзи между гъстия храсталак. След малко, когато разбрал, че е налучкал правия път и посоката, по която ще може да отиде зад заслона, дето е поставена картечницата, той допълнил зелената си обвивка с нови зелени клонове и трева, и бавно бавно продължил пътя си. Щом забелязвал движение, или долавял и най-малкия шум, спирал се на едно място и внимателно следял всичко каквото става в противника. Така при силно напрежение на нерви и възбуждане, той се приближил до картечницата. Доловил ясно смях и разговор около нея. Неможал да разбере нищо от този разговор, но доловил, че те трябва да са доволни от досегашния си успех и доброто прикритие, което никой досега не можеше да открие.
Сгушен, стискайки здраво в ръце бомбите, той се вслушал в разговорите на ония, които били около картечницата. Смехът и глъчката около картечницата не продължил много. И тъкмо, когато те спрели, страшната машина, която до тогаз бе спряла да работи, отново започна да бълва смъртоносен огън.
"Дошло е време за действие" - си помислил Станко и моментът е сгоден. Сърцето му забило силно, но изминал още няколко крачки и замерил с бомбата. Тя паднала добре в целта. Така той разбрал от трясъка й. Окуражен от успеха, той хвърлил и втората бомба. Дочул още един трясък, след който всичко около картечницата заглъхнало.
Миг след настъпилото затишие дочул тропот и разбрал, че войници се приближават срещу него. Залегнал в един ров между шубраките и се притаил неподвижно.
Затеклите се към картечницата войници го отминали в бяг без да го забележат и скоро се повърнали обратно, а след туй се почнала силна пушечна стрелба, но вече без картечницата, която се смяташе за неуязвима. Скоро стрелбата утихнала и нашият герой доволен, че можал да унищожи пакостната картечница, със същата предпазливост, се завърнал при ротата си. За този му подвиг Станко е награден с кръст за храброст и повешен в чин ефрейтор.
Редник Станко Върбанов със своята храброст, безстрашие и проява на разумна инициатива трябва да послужи за образец при възпитание на нашата душа.
С този си подвиг той спаси живота на много свои другари.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин