Изпрати стари снимки от Видин и областта

Европейската война 1915-1919 и 3-ти пехотен Бдински полк

История - Войни

Бдински полк
В стремежа си европейските държави да избегнат всеобщата, или по-добре, Световната война, те си я наложиха. "На шега уж" хвърлената ръкавица биде приета, войната биде обявена, защото няколко банкери и няколко плантатори я искаха, за разширение и запазване производството на своите колонии и сигурното, и скъпото пласиране на своите произведения. Масите са безропотни изпълнители на своите господарски заповеди.

"Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в живота ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме!"

3-ти пехотен Бдински полк излиза от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия при г. Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 1248, северно от Битоля, при с. Смегово...

Кой български ум би склонил своята памет и да забрави огнените дати от 11 до 19 март 1917 година! Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец, безстрашен герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!... И въпреки понасяните загуби, да изпълни тоя полк до край своя дълг, да разреши своята задача, като часовой на вратата на Македония. "Тая врата" трябваше да се запази и да не се допуснеше противника да заеме командващата висота 1248, северно от Битоля, защото зад полка имаше само една рота бригадна поддръжка, повече турци, а по назад всичкия резерв по пътя за Прилеп, бяха само дивизионните походни фурни със своя хляб и брашно и интендантски магазини... Въпреки донесенията, че противника готви атака за 1248, никой от назад находящите се, отвън бригадния командир, като че не виждаха тая системна подготовка на противника...

Всеки би си представил катастрофата, която би сполетяла нашата армия на Македонския фронт, ако противника би успял в своя осемдневен неравен за нас бой, осемдневна неравна за нас борба, за Бдинеца, да завземе позицията на полка и по тоя начин да имаше свободен отворен път за Прилеп и през Бабуна планина за в долината на Вардар и Велес! Даже един частичен негов успех, какъв морален упадък би виел в духа на бойците източно от 1248 към к. 1050 по нататък в източна посока, които имаха своята комуникация към Прилеп!...

Бдинецът съзнаваше своята тежка отговорност и със свойствения си стоицизъм водеше и отстояваше в борбата си с успех за общото благо, докато останаха на бойната линия от целия полк само 286 пушки на 19 март, на която дата биде сменен полка - останките му - позицията му и заменен с други пресни бойни части наши и германски...

Що бе тая сила, която крепеше на позицията затвърдилия се там Бдинец?... Дали неуморната денонощна работа от 18 декемврий 1916 година, от когато зае тая позиция и я укрепяваше под непрестанния гнет на противниковото превъзходно въоръжение и изобилни бойни припаси, безконтролно, без сметка разходвани? Изобилието на храната, или превъзходството в облеклото, в обущата ли, за които ежедневно почти се донасяше, че са в оскъдица... Дали изобилния шанцов инструмент - носим и возим, какъвто едва имаше и едва бе достатъчен за работа по всички фортификационни постройки, бойни и домакински?... Дали изобилието на фортификационен материал - дърво, желязо, цимент, за постройка на скривалища, галерии, телефонни станции и др. такива необходими при съвременната техническа борба?... По-голямата част от тоя материал се носеше на гръб от самите войници, от разстояние повече от 10 километра!... Наистина, несгодите са неумолимите спътници, неразделните другари на войната, но те все биха могли да се преодолеят, или поне намалят, при една смисленост, планомерност, безкористие и ръководими разпоредители, от една единствена идея: всички грижи и всяка работа да бъде само за общото благо, защото индивидуалното благо е включено в общото благо! Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени!",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история...

12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън. Хората са уморени от усилената работа и изтощени... Вече три месеца непрекъсната фортификационна дейност се развива и проявяват големи усилия... Храна... , топла храна бе необходима за наваксване разходваните физически сили и енергия... Такава на позицията не можеше да се готви - всичко по склоновете към противника с наклон към Битоля бе открито и на всеки мернал се човек или на всеки появил се пушек отгдето и да било по позицията, противника "поздравяваше" с всички видове огън. Храна се подвозваше от тила - приготовляваше се при нестроевата рота... И то само вечер или през нощта можеше да се носи и раздава...

Привечер към 61/2 часа се докладва по телефона от командира на строевата рота на командира на полка, че за офицерите от щаба и др. била приготвена вечерята и изпратена и моли да се раздаде. Запитан командира на нестроевата рота: "Ами за войниците храната къде е?" Отговаря, че не успели да приготвят такава, защото закъснели продуктите, а само за офицерите могли да приготвят?!... Чува се по телефона недоволния и умъчнен глас на командира на полка: "Как имахте смелостта да пратите топла храна само за офицерите, а на войниците не! Може ли един началник да седне на трапеза и се храни, когато неговия войник, който еднакво с него страда, не ще може да има какво да яде?... Как ще може да се поддържа духа у подчинените, при подобни обстоятелства, и при тежките условия на позицията тук?... Може ли един началник да се храни, а войниците му да стоят гладни?... Изправете веднага грешката, поне една оризова чорба, спържена, подмазнена да се приготви и тутакси донесе на позицията!"... Всичко бе изпълнено най-бързо и навреме... Недосетливост от страна на прехраната, ако и със стремеж да приготви нещо по-хубаво и за войниците, но не е правилно... , или за всички храна, или за никого, освен болните!... Към 91/2 часа бе донесена на позицията топла храна. Ядоха и войниците, тия мили деца, а още по-сладко ядоха и офицерите, като виждаха радостната усмивка на своите верни бойци, че поне топла чорбица оризена имаха, но и те бяха радостни и благодарни бяха, че началниците им са се погрижили... И от тоя ден нататък, полковата прехрана никога не оставяше полка без храна и то винаги най- доброкачествена и изобилна силна храна... Тоя малък факт мина и замина като ежедневник... , в забвение и то само като един изпълнен дълг от един началник... Но какво бе учудването на командира на полка, когато след 3-5-6 дни получава ред писма, телеграми от Видин, от разни лица, частни и длъжностни, и му благодарят за полаганите грижи за техните синове, братя, мъже, съграждани... Учуден от тия благодарности, командирът на полка запитва телефонистите, кой е съобщавал във Видин за подобни грижи и за какви грижи се отнасят тия благодарности?... Денонощно бдинците над апаратите си телефонисти, мили чада на Родината, докладват на командира си, че те всяка нощ, към 1-2 часа, след полунощ, когато всичко затихне, по щабовете, вземали телефонна линия право за Видин и говорили. А за в случая старшия телефонист, подоф. Стан.... като взел линията - права телефонна линия за Видин, преди 4-5 вечери, когато не бе приготвена храната за целия полк /освен тия за офицерите/ предал във Видин разговора между командира на полка и командира на нестроевата рота...

13 март 1917 година, на върха 1248 - северно от Битоля.

През изтеклите два дни противникът непрестанно обстрелваше по целта в позиция на Бдинския полк и Ломския - разположен на Червената стена, западно от Битоля. Правеше пробни опити за атака - проучвания, на разни места, но се уверяваше след загуби, че противника - защитниците на позицията, бяха още "живи", а не избити, както са и предполагали!

Но денят 15 март, ще остане паметен за пъстрокожия, разноцветен противник, защото ще разправят на деца, внуци и правнуци, как са бягали пред страшните българи, които били "человекоядци"! Както казваха пленниците им...

През цялата нощ противникът обстрелваше С тежка, полска, планинска артилерия и с мини от голям калибър разположението най- вече на 2-а дружина от Бдинския полк, на к. 1248 и 3-а дружина от Ломци, на Червената стена. Още в 11/2 часа преди пладне противника предприе атака срещу дружината на к. 1248, но биде отблъснат, прогонен със загуби от огъня на охранителните войници. В 3 часа и 20 минути тоже сутринта, атакува 3-а дружина - Ломци, но и оттук отбит със загуби за него големи.

На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни тактически пунктове на полковите участъци. До 8 часа и 45 минути всички окопи, ходове за съобщения, скривалища, са разрушени. Бойците няма къде да се укрият, а нашата артилерия, безучастна зрителка на тия ужаси и разрушения, морални и технически мълчи!... Молби се отправят постоянно и се иска нейното съдействие, но тя все си продължава да мълчи! Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим. Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!...

В 91/2 часа сутринта командира на полка и командира на 2-а дружина подполковник П. Кр. стоят в един ход за съобщение, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието на двамата началника. Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската висота", защото 15 полк не можеше да види нищо от това, което работеше противника пред лицето му - характера на местността закриваше всичките му действия... Взеха се мерки за париране готвещата се атака.

Противникът засили своя огън и пред 2-а дружина Бдинци. На десетина крачки от стоящите двама началници, паднаха едно след друго 3 снаряда от окопно оръдие!... Докато се разменят мисли от двамата началници от где се "обажда" тоя нов "гост", защото досега го нямаше, командирът на дружината, едър снажен, смел, храбър воин, скочи прав и се покатери по насипа на хода за съобщение, за да наблюдава за това окопно неприятелско нападение, па и без да му мине през ум, че с това се издава и нашето бойно разположение... В тоя миг, войника-ординарец, за свръзка отряд до тия двама началници, рипва, хваща десния крак на командира на дружината и смъква от насипа качилия се дружинен командир и казва: "Г-н подполковник, Вие сте потребен нам, на дружината и на командира на полка, защо се излагате така открито, аз мога да наблюдавам също така добре както и Вас!" И без да чака отговор, подхопна се и зае мястото на наблюдател и твърде бързо се откри мястото на новото окопно оръдие, което биде обстреляно и прекрати дейността си...

Колко началници има с подобна обич от страна на подчинените си? И кое би ги заставило така да обичат своите началници и се жертват заради тях? Какви качества трябва да има такъв един началник?...

Началници, любете подчинените си, грижете се бащински за тях, отнасяйте се майчински с тях и вие всякога ще имате тяхната готовност да се жертват заради вас!

Противникът усилено се приготовляваше за една сериозна атака към "Куполната висота" на Червената стена. Тия негови приготовления се виждаха и наблюдава много добре от полковия наблюдателен пункт на Бдинския полк, от командира на 1/15 дружина и от наблюдателния пункт на бригадата /гдето са началник щаба на бригадата/. Противникът пренасяше чувалчета с пръста и леки рогатки, телени мрежи и се затвърдяваше постепенно с напредването си към заеманата от 3/15 дружина позиция. Какво трепетно състояние за страничните наблюдатели, да виждаш как твоя съидейник, съсед ще бъде нападнат и да не можеш да му помогнеш. Донесения се правят едно след друго от бързо по-бързо, иска се артилерийски огън за противодействие на противника, указват се точно местата где и какво противника работи, обаче нашата артилерия мълчи... Мълчи и не се обажда, под предлог, че това било наши, български части... Така им бил донесъл командира на батареята майор Т. Нови донесения се правят, че това абсолютно не са никакви наши части, а са само французи, които ясно се виждат, как вървят по пътя от с. Дихово, виждат се и техните работещи команди и възкачването им по южния склон на Червената стена, с насока към позицията на 3/15 дружина..., но напразни бяха тия настойчиви донесения, че не са наши части, а противник... за жалост, не се повярва на тия донесения... Така въведено в заблуждение висшето началство, не даде нареждание за обстрелване противника с артилерийски огън и той необезпокояван от никого, маршируваше съвсем свободно и заемаше Куполната висота, гдето и се затвърди, та на другия ден се дадоха напразни жертви за обратното й заемание и то без успех за нас... При такъв един акт, какъв може да бъде духа на бойците пехотници или най-малко, как би им се отразило в морално отношение. Защо да се има доверие в един само подчинен, а да не се вярва на донесенията на други трима още отговорни началници, все по същия въпрос. Какъв може да бъде резултата в подобни случаи... , на какво се базира подобно недоверие?.. ,

16 март 1917 година на в. 1248 Бдински полк.

От ранна утрин още, по всичко личеше, че днес противника - французите са решил и да предприемат решителна атака и на всяка цена да заемат в. 1248, явния гоним обект на тяхната досега подготовка и воюване и което вече им костува грамадни загуби на хора и материали... Ясно личеше как те вливаха последователно пресни части в предните си бойни редове. Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения...

Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки. Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция.

Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе...

Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко!" Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази!"... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра! Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на живота им. Да имат вярата, че той е, началника им, който можел и живота им даже да опази!

В тоя момент дотърчава бързо един телефонист от полковата телефонна станция и предава на командира на полка, че началника на дивизията заповядал, веднага да му се яви командира на полка на телефона без забава... Командирът казва: "Предайте, че сте ми казали за тая заповед и аз ще дойда!... " Моментът бе важен за наблюдения към противника, а и заповедта трябва да се изпълни... Телефонистът пак повтаря: "Заповедта, г-н подполковник, незабавно да се явите, важно нещо имало да Ви говори!"... Разбра се, че ще е в свръзка с положението или намеренията на противника, или преминаване в атака от наша страна и да авансираме противника в неговите намерения... Войниците като чуват предадената заповед, казват на командира си: "Нали пак ще дойдете при нас, г-н подполковник?" - "Да, юнаци, винаги съм при вас и веднага ще се завърна... " Бързо отива командира на полка към телефонната станция, отстояща на около сто крачки от наблюдателния пункт, скрита в един бряг на позицията. Наближавайки станцията, той чува оглушителен трясък зад себе си и казва: "Голям снаряд падна - къде ли ще е?" Взема слушалката на телефона, запитва го н-ка на дивизията за хода на боя, докладва му се обстойно за всичко, осветлява се по положението и без да има други особено важни въпроси, освободен е командирът на полка и се връща при своите юнаци. Вървейки още по самия ход за съобщение към наблюдателния си пункт, вижда посърналите лица на героите като че уплашени.,, Запитва ги как сте юнаци, какво има. Отговарят му: "Голям снаряд падна, г-н подполковник, ето там, гдето бяхте Вие преди малко!"... Идва командира и се спира до мястото на наблюдението си и, о ужас! На мястото гдето е стоял преди десетина само минути паднал голямокалибрен снаряд всред групата войници и убити 6 души на място с разпокъсани тела и 8 души тежко и леко ранени..., 14 души загуба на млади жизнерадостни синове войници..., и то само от един снаряд!... Съдба ли е това?... Един извикват назад "по служба" за да бъде избавен в най-критическия момент, други 14 души стават жертва на същия съдбоносен момент. Обръща се командира към войниците си: "Какво стана, юнаци?" - "Щом заминахте, г-н подполковник, и падна снаряд и ето какво направи, нали казахме, че като сте Вие тук и ние сме запазени. Недейте ни оставя повече. Бъдете с нас тук или където и да сме стойте при нас. Нали вече не ще ни оставяте сами. Ако ще е потребно да се отива някъде, пратете нас, ние ще отидем с радост и ще се върнем, след като сме изпълнили най-добре и навреме всяка ваша заповед... Нали ни обичате... Бъдете около ни и ще бъдем запазени и ние с вас заедно!"... Какъв мил разговор между родители и деца, като че се водеше той. Но днешната дата - 16 март е траурна дата за Бдинци. Те дадоха ред загуби, включително с пленените от противника, по причина, че съседа от 8 дивизия към левия фланг напусна позицията си и откри фланга на Бдинци.

Днешният ден 18 март 1917 година си отива, със своите сътресения от боен характер, както и предидущите дни от 11 март до днес...

Вече цели 7 денонощия, без прекъсване Бдинският полк отстоява непрестанните атаки от страна на последователно влизащите в бой три французки дивизии и чрез стоицизъм и контраатаки запазваше своята позиция въпреки нанесените му вече грамадни загуби... От изгубените предни линии окопи, които противника завзе, той, последния не придоби нищо. Обаче и тая загуба не трябваше да стане, но тя се предвиждаше, защото не може да има друг резултат за една позиция, когато тя се раздели между два различни полка от различни дивизии, а всъщност самата позиция бе неделима и трябваше да бъде във владението само на един полк - трябваше да влиза в състава само на един полкови участък... Това се искаше и от командира на полка още при разделението и между 6-а и 8-а дивизия... Това стана причина полка да бъде изоставен от своя съседен полк-отляво, който напусна позицията си на 16-того и противника "нахлу" през напуснатия участък и се яви в гърба на 1/3 дружина, гдето бяха пленени голямо число войници и офицери с командира на дружината майор Дон... Тер... Това бе траур за Бдинци... Нежелан траур!...

До тая дата, 18 март, полка бе непрекъснато на позиция, вече три месеца и под денонощния непрекъснат обезпокоителен огън трябваше да се окопава и приготовлява своите фортификационни постройки...

Какво сила бе необходима да работи върху тия души Бдински, за да отстояват докрай всички тия несгоди и ужаси на войната!... Командирът на бригадата в своята релация за 18 март, отдел "Състояние на хората", пише: "... а особено от последните 7 дневни преживени ужаси в боевете, от големите лишения и преумора, на не малко от хората, мозъка им се е сковал, разсъдъка и съзнанието не работи; говорих на някои разбрани войници или подофицери неща, но или не те чуват, или не те разбират, краката на много са се вдървили и не са в състояние да изминат нито един километър в час. Настъпило като че на част от хората едно отчаяние, на които похвалите и заплашванията малко им влияят. Някои от тях са станали равнодушни към всичко и като че предпочитат смъртта, за да се отърват от това тежко и несносно положение. Някои се отказват от храна, или пък не им идва на ума да се хранят. Има не малко, които несъзнателно се напикват. Теглата на тоя препълнен с лишения, несгоди и разрушителен за организма им живот, ги прави безчувствени и индиферентни към всичко... Належащо е едно отеглюване на хората назад, за отмора, почистване и др. след което уверен съм, същите тия герои ще извършат чудеса."... А ще добавим тук още и фактите, че имаше случаи, когато бойци, всред оглушителния трясък на мините и при силни душевни и мозъчни сътресения и напрежения, излизаха от окопите си, качваха се върху насипите им и играеха "ръченица", или скачаха с вдигнати и размахваха ръцете и това ставаше на едно разстояние 150-200-300 крачки от противника. И при все това, всички, от най-малкия до най- големия изпълнител на дълга ни към родината, стояха в своите разрушени окопи, които непрестанно поправяха, доколкото това бе възможно и очаквайки всякога своя противник всеки момент, всякой Бдинец, даваше в себе си обещание, че не ще отстъпи нито педя от своята позиция... Само върху труповете им мина на 16-того противника, за да завземе 200-300 метра от предните окопи от позицията на Бдинския полк, но важната висота - кота 1248, към която се стремеше врага разноцветен, остана и докрай във владението на Бдинци... Духът бе тая сила, която бе овладяла Бдинския полк и се бе проявила в плът и кръв чрез тях и крепила бе през всичките дни на боевете тяхната морална стойност и стабилност!...

Противникът бе ли победител в тия боеве? - Не, е единствения отговор. Той бе сломен..., без успех останаха неговите бесни атаки... Готовите при Битоля камиони за напредване към Прилеп, се върнаха обратно в Солун... Генерал Сарай бе съкрушен от Бдинци... Кабинета Бриян подаде оставка и може би вярно "казваха нам германците" - "Бдинци свалиха Брияна!"

Все за резултата от тия боеве, Бдинци получиха заради своята издръжливост много поздравителни писма и телеграми, както служебни, така и частни. За ценността на проявените добродетели от Бдинския полк, при изпълнението на своя племенен дълг, ще си позволим да цитираме само три документа, а да оставим читателя сам да потърси основните елементи, които в своето съединение са дали добитите резултати след неравния осемдневен бой. Това са:

1/ Заповедта до 1/6 бригада № 89 от 19 март 1917 година;
2/ Писмо от г. Н.Т. Попов от 23 март 1917 година, от хан Мраморица, Командира на 3-й пех. Бдински полк;
3/ Поздрава от Македонската дивизия от Беласица до героите Бдници....

През юний 1917 година, 3-й пех. Бдински полк зае нов боен участък пред с. Братиндол - западно от Битоля, перпендикулярно на шосето Битоля - Ресен и простиращ се до северния склон на Червената стена, или така наречения "Равнинен участък". По двата му фланга противника имаше командующе положение: отляво, разположението му по южните склонове на масив 1248 и отдясно му по североизточните склонове на Червената стена, южно от с.с. Търнава и Магарево..., курортните места на Битолчани..., Така, че полка бе разположен в една низина, гдето движението денем бе невъзможно - всяко движение на единичен човек се забелязваше и веднага обстрелваше от противника... Това бе трудно поносим тормоз, но трябваше да се понася и това изпитание на издръжливост и търпение от безропотния Бдинец... Моралният стабилитет на полка и тук бе на големи изпитания. Дадоха се обаче доказателства, че Бдинци са закалени, несъкрушими защитници на своята Родина...

Средната част на заеманата от полка позиция бе издадена - наричала се "издадения ъгъл". Това бе един клин, врязан в разположението на противника на една дълбочина около 1/2 километра, а това много дразнеше врага и той имаше един непрестанен стремеж, да заеме на всяка цена и влезе във владение на тая издадена част - врязана в неговото бойно разположение. Тоя издаден ъгъл от разположението на полка даваше едно малко макар командване над противниковото разположение - той бе ниско, ако и в равнината, и позволяваше на полковите наблюдатели да следят по-отблизо неговите движение в близост на Битоля...

Паметни ще останат във французката военна история дните 1, 2 и 3 септемврий 1917 година - дни, в които противника се опита да завземе "издадения ъгъл", но скъпо плати за своята могъща, но безразсъдна атака, пред много по-слабите части на Бдинци - 58 французки полк, подкрепен от десеторно по-силна артилерия от нашата, се бори с една дружина Бдинска и нямаха никакъв успех в тая борба... Но даде импулс на Бдинци да работят по-усилено върху своите землени закрития и ги усъвършенстват, за да не търпят загуби пред могъщата артилерия на противника.

Противникът не се отказа от своите намерения да завземе, когато и да било тоя клин в неговото разположение и да се освободи от него!

Още по-паметни ще останат във военната история на противника дните 19, 20 и 21 октомврий 1917 година. Пак същия 58 французки полк, по заповед, "отгоре" трябваше на всяка цена да завладее в тия дни тоя "издаден ъгъл" от полковата равнинна позиция, под заплашване, че ще бъде разформирован полка /по казването на пленници/ ако не успее да завземе това "късче земя" от българите...

Три дни и три нощи непрекъснат артилерийски разнокалибрен огън и минен, подготвяше французската атака и унищожаваше нощния труд в Бдинци, по укрепяването на позицията им. В тоя участък само нощем можеше да се работи и се извършва движение из самите окопи и ходовете за съобщение или вън от тях... Но в тия дни, непрестанната артилерийска стрелба и нощем, много пречеше за поправка направените през деня разрушения - все таки, поправките ставаха и с помощни роти, и то идваха из отзад, на разстояние от повече от 15 километра, от дивизионната поддръжка... Въпреки тия усилия, противника успяваше и все повече и повече разрушенията ставаха по-големи и невъзможно вече да се поправят през една нощ, освен по главните поне землени закрития. Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена. Най- голямокалибрените оръдия, 21 с.-метрови разрушаваха "издадения ъгъл" и по всичко личеше, че там противникът ще насочи своята атака...

По изчисление на нашите артилеристи, противникът бе изстрелял повече от 180 000 снаряди по позицията на полка, през тия дни...

Тактиката на противника ни французи се проучва вече година почти от страна на полковите началници. Според начина на всяко негово действие знаеше се какви са и неговите намерения и методите за реализирането. И в случая, след подобна една подготовка на атака, знаеше се, че на третия ден сутринта, на разсъмване, противника непременно що предприеме атаката си. И тъй, французите винаги атакуваха, избираха началото на атаката си, ранната утрин, когато противникът е най-много уморен след нощно бодърстване и морални терзания от огнения гнет... И в днешния ден не можеше да бъде другояче - на разсъмване непременно трябваше да се очаква атака, особено след такива колосални разрушения на всичките без изключение видими фортификационни постройки - закрития, само галериите на Бдинци не знаеше противника где и са и те бяха здрави, с изключение на подредените във входовете галерии от попадналите случайно около тях снаряди.

По тия съображения, към 41/2 часа трябваше да се очаква атаката на 58 французки полк, срещу издадения ъгъл на позицията на Бдинци... Цялата нощ бе прекарана в напрегнато състояние и следение количествата на снарядите и силата на неприятелската артилерия в разните пунктове от полковия участък, от което да се вади заключение и за вероятния избран за атака пункт от страна на противника. Връзка бе необходимо да се държи с всички предни елементи от бойното разположение, полка и навреме докладва за станалите промени, за да се имат предвид бъдещите намерения на противника и съобразно това се направят и нашите разпореждания, за да имаме свобода на действие и инициативата да бъде винаги в наши ръце... Всички щабни офицери бяха на поста си - все около централата на телефонната станция. Бе пък необходимо и едно малко ободряване, чрез една малка почивка от 1/2 часа уединение за да бъде началника освежен за важните моменти на боя.

Командирът на полка съобщава на подчинените си предани и високо добросъвестни офицери от щаба на полка, които непрестанно бяха около му, ще се оттегли в землянката си за 1/2 час и само за извънредно важни донесения да го повикат, иначе, да го оставят съвсем спокоен. Има време за неприятелските пехотни действия. Часът е З1/2 сутринта... Така изолиран в своята къщичка-землянка, седнал на леглото си, той, к-ра на полка, по неговото казвание впоследствие, вдълбочава се в себе си, размишлява за хода на боя и възможните предстоящи действия на противника и последствията от тях и начините пък от наша страна за парирането им. Спира се той на мисълта, какви противодействия бихме могли да проявим ние, за да не получи никакъв актив противника, и тая си атака да завърши без успех... Вяра в своите защитници има, в придадената към полковия му участък артилерия тоже има - тя би могла над противника, защото съвместно работеше с пехотата няколко пъти и се бе премерило всяко оръдие много добре в своя "план-квадрат". А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства. Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка. Спират се.... Веднага, в миг, обръща се Водача кръгом и след Него войнството Му тоже, без всякаква чуема команда се обръща и застава пак зад Него, като Той образува върха на новия триъгълник. Издига Вожда - Началник и Учител Своята Дясна ръка нагоре, издигна погледа си тоже "нагоре", помълча за момент и проговори: "ДО ТУК ЩЕ ДОЙДЕ НЕПРИЯТЕЛСКИ КРАК!" И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема. И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта. Присъстващите офицери от щаба на полка остават в изумление: Кога си е отпочинал командира им и дойде при тях..., какво ли е станало..., за тях нищо не е станало..., по телефона нищо не е предадено.... Обажда се адютанта на полка, храбрия, енергичния и духовит капитан Ал. Игн.: "Всичко е спокойно, г-н подполковник, ние щяхме да Ви повикаме, когато имаше нужда, нали имате вяра в нас!"... Знаете, да, вяра имам все едно като че аз сам работя, но ще съобщя в предните линии, че боя е вече решен в наша полза и да бъдат по-спокойни и бодри... Те гледат командира учудено..., какво им той говори, преди атаката на противника да е произведена..., отгде знае той за подобен изход на боя?... Но тия офицери и друг път са имали подобни опитности и с мълчаха, а и телефонната централа бе готова за работа... Всички подчинени са на своите телефони, въоръжени със слушалките в ръка... Предава им командира на полка: "Г-да, бъдете спокойни така, както и аз спокойни ви говоря, след 20 минути, точно в 4½ часа, противника ще предприеме своята очаквана от нас атака. Моля дружините командири и наблюдателите от високите места да наблюдават най-зорко за противника и щом видите, че той се издигне от своите окопи, веднага да съобщите по телефона направо на батарейните командири, че противника в "план квадрат №..," настъпва. Моля батарейните командири да имат насочени своите оръдия точно по определените им квадрати и с получаването на съобщението за настъпването на противника, да открият своя унищожителен огън. Така противника ще може да дойде най-много до нашите телени мрежи, ако и разрушени и ще се върне назад! Разбрано ли е, г-да?"... Последва отговор-доклад: "Разбрано, г-н подполковник!"... Обажда се обаче, командира на 3-а дружина безстрашния храбрец майор Ст. Т. и казва на командира на полка, със свойственото му спокойствие: "Г-н подполковник, Вие не знаете какво е тук положението, нито окоп, нито ход за съобщение, нито телен мрежа, а само разорана и то дълбоко разорана нива!... Аз съм решил и ще дочакам противника и ще приема атаката му тук на позицията при щаба на дружината, гдето имаме закрития още неразрушени!"... Отговаря му командира на полка: "Майор Т. бъдете спокойни напълно, както всякога сте били спокойни при много трудни моменти; бъдете смел и с вяра, както всякога сте били за успеха на предприеманото от вас всяко дело. Противникът ще дойде най- много до мястото, гдето е била телената ни мрежа!"... Наново докладва майора: "Ама, г-н подполковник, както спокойни ни говорите, като че нищо не е разрушено". И наистина прав бе тоя дружинен командир, защото противника щеше да атакува неговия дружинен участък с най-големите сили и там бе съсредоточен най-силния разрушителен огън на противника. Наново потвърждава к-ра на полка: "Зная точно истинското положение, майор Т., но ви уверявам, както Вас и всички ви другите, че успеха днес, въпреки всички преимущества на противника, ще бъде за наша полза... , само моля всички ви, зорко наблюдение и своевременно съобщение на батарейните командири, а те от своя страна да открият веднага своя унищожителен огън!... Време не остава, готови, внимателни всички, бодри по своите пунктове!... Имайте винаги открити линиите си с батарейните ни командири от участъка на полка. Аз ще бъда на наблюдателния пункт на полка... Сбогом!"...

Едва се привърши разговора ни по телефона, едва ли се бяха изминали десетина минути и артилерията на противника пренесе своя огън напред, образува своя преграден огън, а това значеше, че атаката се предприемаше от негова страна... Нашите наблюдатели виждат ясно от своите странични наблюдателни пунктове, как предните хора на противника се надигат от своите окопи, излизат от тях и напредват в бойна верига, а зад тях се готвят сгъстени части да ги последват...

Зер, мисли си противника, че след направените от него разрушения, всички защитници са избити, "жива душа" не е останала и нему не остава, освен да направи "една разходка" с пушки на рамо и да завземе искания от него боен участък на Бдинци... Той бе забравил к. 1248 през март същата 1917 г. т.е. само 7 месеца по-рано!... Бдинеца е бодър, буден на своя пост. Неговото соколово око не изпуща нето едно помръдване на противника, в каквато и да било насока. Предава се по телефоните до батарейните командири... , те от своя страна откриват унищожителен огън срещу противника. Още първите попаднали снаряди в предните редове на атакуващия, нанасят му големи загуби, разколебават предните му атакуващи елементи, обръщат ги в паническо бягство, а те повличат следващите техни другари и всичко почва да бяга, но накъде?... Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят живота си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението. А каква жалка картина представляваха увисналите на телените ни мрежи французки пияни войници, от устата на които течеше коняк и друго питие, а имаха още по една манерка пълна тоже с течност от същото питие спиртно... Така противника дойде "САМО ДО ТАМ", до гдето му бе определено тая заран от "Невидимите помагачи". А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище...

За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази.

В разни епохи на българското Възраждане много жертви се дадоха, много кърви се проляха, много средства се изразходваха и в резултат досега имаме пред нас действителността на положението... Въпреки всенародното желание реализира ли се заветния български идеал - обединение на българското племе?!... Нека си задаваме тоя въпрос без да даваме отговор, за да не предрешим реализирането му...

Не е въпроса в търсене на виновници, не се достига до резултат като определяме кой е работил по-добре и кой по-зле. Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край...

Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе. Те бяха чисти в своите дела, чисти ли са като тях и досегашните им заместници?... Безкористни ли са в своите мисли, желания и действия. Нека те сами си отговорят всеки в себе си и за себе си, не сме ние съдниците да ги съдим - те сами себе си като съдят, никой не ще ги съди!...

И в края на Световната война, българите завършиха с неуспех или с успех. И едното и другото. Ако почерпим поука и я приложим в бъдеще в нашето управление и живот имаме успех; ако ли не сме почерпили поука, както от досегашните ни многобройни исторически опитности, завършили сме с неуспех.

В края на септемврий 1918 година, наложи се да се подпише примирието в Солун. Паметна дата ще остане 29 септемврий същата год. Историка ще каже защо е паметна: радостна или траурна?! И едното е паметно и другото е паметно! Всекиму според разбирането и схващането. Дадоха се 4 български дивизии, с най-висок дотогава морален стабилитет, в пленничество, заложничество 1:6 сборната от 3-того разбира се и това бе за благото на Родината, и за благото и сигурността на противника, съчетание на две блага!...

Бдинският полк влизаше в състава на Бдинската дивизия - една от 4-те горни дивизии... И тоя полк се сдаваше в плен-заложник... На 2 октомврий, сряда, с.г. полка, след напускането позицията си при Братиндол по заповед и след като бе правил много обиколки в пътя на определения му път за отстъпление, достигна през г. Тетово при с. Желина. Тук се получи в тоя ден заповедта, че ще се сдава на противника оръжието, и др. имущества на полка и се предупреждаваше да се запазят или унищожат архиви, знамената на полка и пр., въобще да не се сдават ценности на противника... А кое бе най ценното? То бе оная полкова светиня, която прибираше под своята закрила и групираше Бдинските лъвове и през 1885 година, и през 1912/13 година и през 1915/18 години... Това бе полковото знаме!... Как можеше да се опази то? Знаеше се, че всеки противник и най-глупавия, ако може да има глупав противник, ще иска непременно да притежава знамето на войсковите части, с които е водил боеве - това е най-голямата придобивка и гордостта за един победител.

Какво да се прави знамето на Бдинския полк?... Ето въпрос, който интересуваше и най-младия Бдинец... Събрани офицерите от полка, по случая, реши се да се изгори... Някои офицери предложиха да им се даде и да избягат със знамето в България от пленничество... Преодоля обаче мнението - да се изгори. Командирът на полка обаче, с малцина офицери си бе решил какво ще стане с полковото знаме-светиня..., емблемата на привързаността към всичко чисто и свята в българската душа и Народния Главен Водач. Направиха онова, което бе решено...

Вечерта, към 41/2 часа, полка бе построен в каре и полковото знаме с дръжката и калъфа, който обвиваше цялото място на плата и лъва над него, след назидателна реч пред всички полкови чинове и при изблик на душевни сълзи, биде изгорено тържествено и полка се разпусна, след окончателното обръщане на пепел "изгорялата" светиня...

На 4 октомврий полка сдаде оръжието си при гара Жостов. Искаха се и знамената. Разпитваха се разни полкови чинове от французите, какво е станало с полковите знамена, обаче всички знаеха, че беше изгорено на Бдинци знамето, така и отговаряли на шпионските разпитвания от страна на французите... Обаче знамето на Бдинци, плата бе пришит в куртката на знаменосеца подофицер, лъвчето бе в командира на полка, също и патента на знамето...

На 15 октомврий с.г. Бдинския полк минаваше покрай Битоля, на път за с. Песочница, южно от Лерин, гдето трябваше да спре на бивак за по-продължително време. На бивак при Битоля началникът на дивизията съобщи на началниците на частите, че французите узнали, че имало пришити знамена на гърбовете на знаменосците подофицери и щели да правят претърсвания, или доброволно да им се дадели знамената.. , касаело знамето на Бдинци, командирът докладва, че то било изгорено още към Тетово!

В тоя ден и на тоя бивак, идва при полка, при свои познати, сестрата на покойния Дамян Груев - македонския революционер. Командирът на полка използува тоя случай и повиква знаменосеца в палатката си и казва му, да разшие плата от знамето от куртката си и му го предаде, за да бъде дадено на съхранение при сестрата на Дамян Груев, която ще го запази и донесе в България... Плата биде взет и пришит на куртката на същия командир на полка, между хастара на куртката и плата на самата куртка... Това знаеха само верния ординарец на командира на полка, редн. Ванко Дочков, адютанта на полка, капитан Ал. Игнатиев - на други абсолютно никому не бе казано нищо, но се разчу, че полковото знаме било пратено в България, а други си твърдяха това което знаеха, че знамето на Бдинци е изгорено... Във всеки случай, всички знаеха, че на е налице вече полковото знаме.

На 20 октомврий с.г. неделя, началникът на дивизията съобщава наново на началниците на частите, че французите искат на всяка цена, да се сдобият с военни знамена и предали категоричната си "заповед": Веднага всички знамена да се предадат на французите, иначе, щели да направят претърсване и в когото се намери военно знаме, щял да бъде застрелян - безразлично офицер или подофицер, или войник! Кой българин би дал знамето на своята войскова част, ако и под страх на застрелване! Изглежда, че "победоносния" противник още не бе опознал характера на българина "победен"!... Пак се повтори на началника на дивизията,че полковото знаме е изгорено при с. Желина!...

Така продължаваше полка да изпълнява своя дълг към родината, като пленник заложник, докато се почна разпращането на войниците и подофицерите на разни домакински работи из пленническите депа и неприятелските складове и работилници и другаде, което разпращане почна от 20 октомврий по ешелони от разна големина по число и продължи до 28 октомврий, докато полковия състав от 2774 войници и подофицери и 85 офицери, на 29 октомврий останаха само офицерите с 29 ординарци войници, и те бидоха настанени в пленническия лагер Гросетти, западно от Лерин, около дванадесет, четиринадесет километра... В тоя лагер бяха събрани постепенно офицерите от 6-а дивизия, около 305 души и от сборната дивизия около 256, та всичко имаше около 586 офицери, с тия и от 302 дивизия...

Излишно е да се описват терзанията на пленниците заложници. Пред нас не се свеняха противниците да казват: "Вие. българите сте виновни за продължаването на войната и Франция да даде двойно повече загуби, та ние ще ви се отплатим с моралните терзания, които бихме могли да ви създадем!"... И наистина, на всяка крачка те ги създаваха, но това не влиза в нашата задача..., нямаме за цел да съдим никого, а само да извадим наяве забравените, затаени ценни кътчета на българската душа и бъдат посадени тия кътчета с ценни семена и дадат преизобилен плод за общото благо на племето ни...

На 6 февруарий 1918 година в 11 часа преди пладне пристигна в лагера Гросетти офицерът за свръзка, българския представител на французите. Съглашенско главно командване на източната армия г. полковник Йос. Петров, който говори пред офицерите пленници-заложници по ред служебни въпроси. Командирът на полка използува неговото присъствие и му заяви, че полковото знаме е в него и понеже французите обмисляли да дезинфекцират всички дрехи без изключение, по причина появилите се инфекциозни болести, помоли го, би ли се решил да получи това знаме и го отнесе във Военното ни министерство - София и при завръщането на командира, да си го получи от Министерството. Речено и свършено: срещу разписка знамето биде предадено на г. п-к И. Петров и отнесено в България...

През юлий 1919 г., когато командира на полка се завръща от пленник- заложничество и се представлява във Военното министерство, получава знамето на полка и го отнася в полка във Видин, гдето на 19 юлий бе предадено на Бдинци, които, ако и в тягостно състояние, от моралните терзания на нахлулия в страната ни противник, дълбоко в душата си отдадоха хвала на другарите си герои, които са запазили високоценната за тях полкова светиня, появата на която бе изненада при празненството на края на октомврий 1926 година, когато се даваха "наградите за спасението на полковото знаме"...

Така и в тая голяма война Бдинци излязоха с чест отначало и докрай, без каквото и да било петно при изпълнението на своя велик роден и племенен дълг в пътя на реализиране заветния исторически идеал - обединението на българското племе..., с дълбокото съзнание, че тяхното индивидуално благо е включено в общото народно благо!

14 януарий 1929 година Неделя Бургас
petardanov.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин