Изпрати стари снимки от Видин и областта

Георги Стоянов Тодоров

История - Войни

Георги Стоянов Тодоров е български офицер (генерал от пехотата), брат на Александър Теодоров-Балан.

Роден: 10 август 1858
Болград, Руска империя 
Починал: 16 ноември 1934
София, България

Биография
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва Болградската гимназия.

Руско-турска война (1877-1878)
По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) участва в Българското опълчение като доброволец. Зачислен е в 1-ва рота на 7-ма опълченска дружина. Участва в охранителните операции в които участва дружината и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е произведен в чин унтерофицер.

След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879), като на 10 май същата година е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, но не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението (1885). На 30 август 1 885 г. е произведен в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885)
Взима участие в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите сръбски части към Видинската крепост. Участва в боевете при Кула (3-4 ноември), Акчар (14 ноември) и Гайтанци (15 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията през септември 1886 г., като по-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, 1 януари 1892 г. - в чин подполковник, а на 1 януари 1896 г. в чин полковник. През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи във военното училище като инспектор на класовете, като началник на гарнизона в Севлиево, през 1905 г. е назначен за командир на 20-ти пехотен добруджански полк на 2-ра бригада от 6-та пехотна дивизия, по-късно е командир на 19 пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин генерал-майор и е началник на 7-ма пехотна рилска дивизия.

Балканска война (1912-1913)

Генерал-майор Георги Тодоров в Солун през пролетта на 1913 г.По време на Балканската война(1912-1913) е командир на Седма пехотна рилска дивизия при настъпването и? към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при Булаир. Участва и в отблъсването на турския десант при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)
По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 - 18 юли), като след войната става инспектор на 2-ра военно-инспекционна област.

На 2 август 1915 година е повишен в чин генерал-лейтенант.

Първа световна война (1915-1918) 
През Първата световна война (1915 - 1918) ръководи Втора българска армия (октомври 1915 - декември 1916), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на съглашението със сръбската армия. През февруари 1917 година поема командването на Трета българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал от пехотата.

От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандуващ, а от 8 септември - поради заболяване на генерал Никола Жеков, е главнокомандуващ на Действащата армия и като такъв е един от военачалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватна на реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него Димитър Азманов пише: "Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля"

През 1919 година е уволнен от армията. През 1925 година съпругата му загива при атентата в църквата "Св. Неделя".

Генерал от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.

На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).

Награди
Орден „За храброст“ II, III и IV степен, 2-ри клас 
Орден „Св. Александър“ I степен с мечове по средата, IV степен и V степен без мечове 
Орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие и брилянти, III степен на военна лента 
Орден „За заслуга“ на обикновена лента 
Османски орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, 18,12.1915

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин