Изпрати стари снимки от Видин и областта

Героизмът на офицерски кандидат Коста Николов и неговият взвод през 1916г

История - Войни

Бялата чешмаБялата чешма
Презъ 1916 г. нашитѣ войски бѣха надвиснали надъ долното течение на р. Струма. Мѫтнитѣ води на рѣката отдавна бѣха излѣзли отъ коритото си. Бѣха се разлѣли изъ широкото Серско поле и бързаха къмъ морето. Водитѣ постоянно прииждаха. Всички потоци отъ Рила, Витоша, Пиринъ и Осогова бѣха се оживили отъ есеннитѣ дъждове и съ буенъ шумъ търсѣха покой въ долинитѣ. Успоредно съ мѫтнитѣ потоци бѣха тръгнали на бранъ и жителитѣ отъ изворитѣ имъ.

Великъ единъ народъ 6ѣ грабнилъ орѫжие въ желѣзната си дѣсница, напусналъ 6ѣ планинитѣ и полетата и държейки здраво сѫдбинитѣ на една млада държава, 6ѣ се изправилъ предъ историята, чийто бѣли полета чакаха неговитѣ подвизи. Този народъ крачеше смѣло напредъ и тласкайки границитѣ предъ себе си, градѣше единна държава отъ всички земи, въ които се чува китна българска речь и пѣе юнашка българска пѣсень.

И никой не можа да устои предъ победния маршъ на живата лавина, спуснала се отъ балкана.

Рилци се оглеждаха въ горното течение на рѣката, а Бдинци бързаха къмъ устията й. Tѣ бѣха оттатъкъ Демиръ-Хисаръ и Сересъ, а Струма имъ посочваше пѫтя на славата и дълга.

Погледитѣ на Бдинци бѣха се впили въ Круша-планина, а тамъ бѣха войскитѣ на Англия. Презъ морета бѣха дошли тѣ да овѣко-вѣчатъ робството на поробенитѣ българи, готови да поробятъ и свободната малка държава.

Уви, каква измама!
Спира ли се съ нѣщо буйния потокъ, тръгналъ отъ планинитѣ? Спира ли се единъ смѣлъ н юначенъ народъ, въ жилитѣ на който се е разтопило желѣзо?

Който и да сте вие, когато чуете да се пѣе пѣсеньта: „Бдинци, лъвове титани", спрете на мѣстото си и не изпущайте отъ погледа си колоната, която въ такта на тази пѣсень бие вкракъ паважа на улицата и гледа съ свѣтълъ погледъ къмъ бѫднинитѣ на България.

Тази пѣсень не е случайно измислена, не е хрумване на поета. Всѣки стихъ и всѣка дума изразяватъ живитѣ дѣла на Бдинци.

Ето, предъ менъ сѫ хероичнитѣ дѣла на 3 пехотенъ Бдински полкъ. Погледътъ ми се спира върху една страница. Върху нея виждамъ една величава фигура и предъ въображението ми израства единъ гигантъ. Това е офицерскиятъ кандидатъ Коста Николовъ, взводенъ командиръ отъ единадесета рота. Този момъкъ е роденъ въ славния Видинъ презъ 1895 година.

Едва двадесеть и една годишенъ, нему се пада честьта да командува взводъ отъ шестдесеть и четири души.

На двадесеть и шести септемврий 1916 година, южно отъ гр. Демиръ-Хисаръ, той бива внезапно обкрѫженъ отъ две английски роти. Окопътъ на неговия взводъ бива обсипанъ съ ураганенъ пушеченъ, картеченъ и бомбовъ огънь и всичко пламва около него.

Храбритѣ защитници, въодушевени отъ личния примѣръ на командира си, сѫ готови да сложатъ кости до единъ, но да не отстѫпватъ нито крачка назадъ. Борцитѣ чувствуватъ, че всички погледи на малки и голѣми началници cѫ обърнати къмъ тѣхъ. Tѣ знаятъ, че отстѫпленнето носи позоръ. A тѣ сѫ дошли тукъ да умратъ или да победять.

Всички пристѫпи на англичаните да нахлуятъ въ окопа биватъ яростно отхвърлени Британцитѣ викатъ :
— Предайте се Бдинци!...
Но като ответъ на този повикъ, титанитѣ отъ самотния окопъ хвърлятъ своитѣ бомби.
— Бдинци, предайте се ! Вие сте обкрѫжени отъ всички страни! Иначе ви чака смърть!...
Смърть? та какво по-хубаво отъ това?...

Разяренитѣ борци хвърлятъ последнитѣ си бомби ... Единъ мигъ само следъ това и командирътъ първи скача отъ окопа на открито и повежда хората си на ножъ ... Тогава всрѣдъ ужасни крѣсъци почватъ удари съ приклади и мушкане съ ножъ, на които англичанитѣ не устояватъ. Но отъ нашитѣ борци оставатъ здрави само четиринадесеть човека. Всички други, а тѣ сѫ 50, падатъ мъртви и ранени. Тази последна шепа хора продължава борбата, а между тѣхъ е и храбрецътъ Коста Николовъ.

Англичанитѣ изпадатъ въ ужасъ отъ невижданата коравина и себеотрицание. Всичко около тѣхъ е задавено въ крьвь. Предъ окопа сѫ натрупани грамада убити и ранени техни другари. Писъцитѣ на последнитѣ издаватъ целия ужасъ на борбата. Така настѫпва нощьта.

Обхванати отъ панически страхъ, английскитѣ роти позорно напущатъ бойното поле, макаръ въ нашия окопъ да бѣха останали само четиринадесеть души здрави бойци.

Когато всичко утихва, Коста Николовъ обикаля окопа на защитницитѣ. Живите и здрави борци се губѣха между падналите. Тамъ по брустверитѣ беха заспали своя вѣченъ сънь всички ония, които родината му бе повѣрила да води къмъ подвизи и честь. А когато месецътъ се показа на хоризонта и разлѣ своята студена светлина, душите на убититѣ бѣха се превърнали на бѣли ангели и бѣха вече полетѣли къмъ скутитѣ на Бога. .. По окопа стоеха само тѣхнитѣ неподвижни тѣла... Скѫпи чеда на България!... Клюмнали глави върху прикладитѣ си, тѣ и сега имаха отворени очитѣ си и стъкленитѣ имъ погледи се впиваха нѣйде въ простора. Тѣзи ужасни погледи смразиха съзнанието на британцитѣ, дошли тукъ да оковатъ въ робство единъ народъ, който въ свѣтлия поривъ на една борба, бѣ се издигналъ до висотата на Богочовѣка, понесалъ своя кръстъ за свободата на брата-робъ.

Ето предъ този погледъ на мрътвитѣ, куршумитѣ на врага се оказаха безсилни. Те не се стрѣскаха, не мърдаха и никой не можеше, дори и съ сантимъ да измѣсти главитѣ имъ оттамъ.

Подвигътъ, извършенъ отъ този взводъ, не остана скритъ. Голѣмитѣ командири оцениха по достойнство храбростьта и себеотрицанието на останалитѣ живи борци. Тѣ всички израстнаха въ съзнанието на полка и дивизията до една недосегаема висота. Наградиха всички до единъ съ знака на ордена за храбрость. А офицерскиятъ кандидатъ Коста Николовъ наградиха съ сѫщия знакъ първа степень и го повишиха въ чинъ подпоручикъ за бойно отличие — награда, която се дава само въ случаитѣ за изключителна бойна проява.

Името на този храбрецъ стана легендарно всрѣдъ Бдинци. За него се говорѣше по всички окопи и землянки. Кѫдето и да минѣше той, всички го гледаха съ възхищение и гордость. Посочваха го за примѣръ на всѣкѫде. Той стана образецъ на всички млади и стари. Подражаваха на говора му, на жестоветѣ му, на смѣха му. Младитѣ офицери почнаха да носятъ шапкитѣ си сѫщо така, както той носѣше своята. Така той израстна въ съзнанието на всички.

А всичко това ставаше, защото нашиятъ народъ отъ вѣкове е почиталъ храбростьта, смѣтайки я за най-висшата човѣшка добродетель. Въ юначеството народътъ едничко е виждалъ залога на собствената си сѫдба; едничко то го е крепѣло презъ вѣковетѣ на робството и най-после пакъ чрезъ него възкръсна отново свободата върху поробенитѣ наши земи.

Хвала и честь на безаветно храбрия Коста и неговитѣ юнаци!

Докато България ражда синове като него, може да гледа съ гордо чело къмъ бѫдещето си.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин