Изпрати стари снимки от Видин и областта

И победителят може да тъгува

История - Войни

Скърбящия войнНа 29 април 1878 г. във Враца се ражда Андрей Николов, един от най-изтъкнатите български скулптори. Своето образование той започва в Държавното рисувателно училище в София (1896-1903 г) npu руския проф. Борис Шатц, а по-късно в Париж (19031907). Впоследствие Николов усъвършенства своето майсторство в училище за изящни изкуства при Антонен Мерсие. През периода 1910-1914 u 1931-1940, той е професор no скулптура в София. По-късно живее и работи в Италия, а след това се завръща в България, където умира на 17 декември 1959 г.
Андрей НиколовТворбите на Андрей Николов се отличават с нежност, изящество u рядка одухотвореност.
През 1908 г. видинската общественост възлага на известния наш скулптор Андрей Николов да проектира и изпълни строителството на Паметник на победата по случай 25-годишнината от натрапената ни Сръбско-българска война през 1885 г.
На отреденото място на централния площад при полагане на основния камък е поставен Акт, написан от ръката на Васил Атанасов. Преди десетина години, при една от реставрациите на паметника този пергамент бе открит. На него пише: „На двадесетия ден от м. юли 1908 г. От Рождество Христово, в двадесет и първата година от царуването на Негово Царско Величество Фердинанд I, княз на България, при министър на войната генерал адютант, ген. лейтенант Николаев, началник на I-а инспекционна област ген. Майор Кутинчев, началник на 6-та пехотна Бдинска дивизия полк. Монев, кмет на гр. Видин -Димитър Балев", следват имената и подписите на членовете на строителния комитет.
Заслужава да се отбележи, че място за подписа на твореца на паметника е отредено най-долу в този поменик. Срещу думата строител личи дребният и скромен подпис "А. Николов" и след запетайка е добавена думата скулптор. Дребен подпис е положил и тогавашният кмет Димитър Балев.
Годината 1909 е забележителна за Андрей Николов и творчеството му, свързано с Видин. Тогава той завършва две от най-значителните си творби - „Скърбящият войн" и бюста на Никола Петров. След като Андрей Николов е сътворил бюст на патрона на Видинската художествена галерия, редно е да се помисли и тази творба да намери място във Видин, родния град на художника...
В Акта при полагане на основния камък е записано: "Паметникът се въздига по инициатива на офицерите от III пехотен Бдински полк с материалните пожертвувания на офицерите от Бдински полк, подпомогнати от гражданите на Видински окръг и Свищовска околия". В началото на века е имало пари и воля за успешното завършване на започнатото благородно дело.
През 1909 r. А. Николов се подписва в основата на изваяния от него войн. Гипсовите моделни елементи били натоварени от софийската гара на железницата до Русе, след това били прехвърлени на параход за Гюргево и оттам през Букурещ за Париж. От бронзолеярната в Париж, по обратен път големият бронзов войник достигнал до Калафат. За да го прекарат през Дунав, видинските рибари наковали върху три лодки голяма дъсчена платформа. После натоварили фигурата и останалите барелефни елементи и силните рибарски ръце загребали към древната "Баба Вида". Тук, в района на крепостта, тогава се помещавал Трети пехотен Бдински полк.
За окончателното завършване на паметника не достигнали средства и това създало сериозни проблеми на строителния комитет. Тогава нашите съграждани пак намерили изход от затрудненото положение и сами си помогнали. Начело на тази акция застава видинският клон на Българското дружество „Червен кръст". Едно изходящо писмо с № 108 от 29 декември 1910 г. е отправено до всички дружества и културни институти. Ето какво пише в него:
"Известно Ви е, че в града ни се строи паметник на загиналите при Сливница бдинци и, понеже са потребни още 3-4 хил. лв за изплащането му, то в едно събрание, станало на 26-того, се взема решение да се поканят настоятелствата на всички културни учреждения съвместно да обмислят начина за даване забавления в полза на паметника. Като ви съобщаваме го ото, Ви молим да сондирате мнението на Вашето настоятелство и на 2 януари 1911 г. в 10 и половина ч. сутринта да заповядате в заседанието на Постоянната комисия на заседанието сам или с членове на настоятелството Ви. Председател: Д. Т. Драмов "
Има сведения и документални доказателства, че видинската културна общественост своевременно се отзовала на апела на строителния комитет. Уредени са вечеринки, балове, концерти, томболи и дарения от отделни граждани.
Дейно участие и пръв помощник на Андрей Николов е Васил Атанасов, художник, учител по рисуване, уредник на музея и пазител на старините във Видин. На 15 ноември 1911 r. става тържественото освещаване на паметника. Многохилядното гражданство топло приветства доброволците от дружество "Сливница", участвали във войната през 1885 г. Сред гостите от столицата и страната най-скъп е бил Андрей Николов.
Малко повече от три десетилетия този паметник се намираше на централния видински площад или както бяхме свикнали да казваме: „Тържеството се проведе на паметника". В първия „Пътеводител на гр. Видин" (1927 г.) са поместени снимки с текст: "Площад на победите с паметник на загиналите в 1885 г. герои от Трети Бдински полк. Паметникът е построен от известния наш скулптор А. Николов, който е изразил идеята, че българският войник, макар и победител, скърби за една братоубийствена война".
Когато след войната известният английски журналист Берлайн видял паметника, заявил: „Аз ще кажа на нашите министри u на Пашич, че в България, която смятат за причина за войната, има паметник на победата, какъвто никъде няма в просветена Европа".
Благодарение на този уникален паметник английският журналист защитава достойно каузата за запазване на териториалната цялост на Видин и Видинско в пределите на България след втората национална катастрофа.
В края на тридесетте години в тогавашните официални среди на града се говори, че този паметник не е достатъчно войнствен, а отделни представители на властта го окачествили като „проста ра6ота". Даже някои считали, че трябва да бъде сринат и претопен. За щастие, Комитетът за културното повдигане на Видин, с председател д-р Бърни Бончев, Васил Атанасов и други видни граждани се противопоставят, здравият разум надделява и паметникът е преместен пред жп гара Видин през 1943 г.
Такава е кратката история за „Скърбящият войн" - една малко известна, но удивителна по своето внушение творба на големия български скулптор Андрей Николов.
В издадените в наши дни справочници са допуснати някои съществени грешки. Посочено е, че този паметник е творба на Арнолдо Дзоки, а напоследък се пише, че „само барелефите са дело на Дзоки, а паметникът-костница (което също не е вярно) е сътворен от А. Николов."
Години наред за този паметник не се полагат необходимите грижи и внимание. Освен това рядко наши граждани се спират, за да видят барелефите, изваяни от ръката на Андрей Николов. Те представляват своеобразен триптих - трогателното изпращане на войника от ридаеща жена; устремът в атаката на българските войници; посрещането на победителя и обкич-ването на челото му с венец.
Този паметник е едно безценно културно-историческо наследство, завещано за поколенията.
ХРИСТО ЛИШКОВ в.Видин брой 80 17-20 ноември 2011

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин