Изпрати стари снимки от Видин и областта

Интервю с проф. Андрей Пантев

История - Войни

Проф. Андрей Пантев: Българската бойна слава е едно от малкото истински чудеса в нашата история

Проф. Андрей Пантев, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и народен представител в 41-ото Народно събрание, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Пантев - как бихте определили книгата „Българските бойни знамена. За честта и славата на България”?

Андрей Пантев: Като брилянтно съчетание между умел авторски текст, илюстрация, полиграфия и дискретно внушение за едно от малкото истински чудеса в нашата история, а именно българската бойна слава. 
Фокус: Кой има повече нужда от такова издание – армията или обществото?
Андрей Пантев:
Армията и обществото не би трябвало да се противопоставят, още по-малко да се сепарират като нещо стойностно и различно. Българското общество има потребност от едно такова издание, но не като източник на едно изкуствено и приповдигнато горделиво отношение към другите, както често се случва. А като усещане, че армията не е само кръвопролитие, армията не е само атака и превземането на Одринската и Тутраканската крепост, армията е институция, където се отразяват морални, волеви качества на отделния човек. От друга страна често пъти структурата на една армия до голяма степен отразява състоянието на съответното общество, държава и дори нация.
Фокус: Липсата на знаменна зала, в която поколения българи да могат да видят полковите светини, не пречи ли за популярността и достъпността на знамената. Има ли нужда да бъдат изложени Българските бойни знамена?
Андрей Пантев:
Стига да е добре дозирано. Защото знаете, че всеки народ и държава, особено балканските държави, чрез своята военна история имат една декомпенсаторска идея затова – да покажат, че са били нещо велико в миналото и това до голяма степен само по себе си да оправдава съвременна безпомощност. Имаме потребност, непрекъснато, от знаменни зали. Стига те да не бъдат една утеха за съвременната ни безпомощност. Няма съмнение, че днес ние сме делегирали своя суверенитет на един съюз, и онова, което е останало от армията, са само елитни части, които се „европеят” не винаги в най-добрия смисъл на тази дума, както и спомени за слава. Но специално историята на войните на Балканите често пъти е източник на съвременни противоречия. Знаете много добре, че турците по друг начин представят атаката и превземането на Одрин, румънците по друг начин виждат падането на Тутракан... Така че ние, показвайки тези реалности в предмет, в текст, в символи, трябва да кажем: ето така е било и такива сме били ние. Но това да не ражда някаква грандомания, каквато, често пъти съм забелязвал, има място в нашата психология. 
Фокус: Когато правиха книгата, за около половин година, се оказа, че липсват знамена в Националния военноисторически музей. Например на 14-ти пехотен Македонски полк, на три дружини от Македоно-Одринското опълчение... Къде да се търсят и има ли шанс да бъдат издирени, според вас?
Андрей Пантев: В такъв случай има две версии – преднамерено ли е взето, да не кажа откраднато, с колекционерско предназначение, или просто е проявен един разбираем регионален патриотизъм – да се съхрани, да се спотайва известно време един предмет там. Втората част, без да е за поздравления, не е и за укор. Имаше период след „триумфа” на демокрацията, в който разграбването не беше ръководено само от патриотични мотиви. 
Фокус: Към знамена може ли да има колекционерски интерес?
Андрей Пантев:
Може да има колекционерски интерес към всичко, дори ако ме питате мен – за мен едно бойно знаме предизвиква много повече трепети, отколкото реплики на византийски император и византийска монета...
Фокус: Как гледате на идея за виртуален архив или музей в интернет за  максимална достъпност за младото поколение, българите зад граница, и събиране на всичко, което е запазено по тавани, мазета и семейни албуми? Има ли бъдеще такъв проект?
Андрей Пантев:
Има, и е добре като идея, само че нали знаете, че има много, пак ще употребя думата маниакални родове, семейства, които смятат, че именно техният род е център на българската вселена. Именно те са недооценени, именно те са направили повече... И се страхувам „да не завали” от такива битови снимки, които сами по себе си са стойност, но вероятно може да има оплаквания, че не са експонирани правилно, че не са показвани достатъчно често и не са обяснени с достатъчното си величие и великолепие. 
Фокус: Може ли да има фалшификати на знамена по страната?
Андрей Пантев:
Може, разбира се. Всичко, което събуди интерес, и е обект на размяна, може да бъде фалшифицирано. И мисля, че фалшификатът там ще се отдава по-лесно. По-лесно можеш да състариш едно платно, отколкото едно късче злато. 
Фокус: Трети пехотен Бдински полк и маршът „Бдинци, лъвове титани”... 
Андрей Пантев:
Често се случва в нашата история. Това е приспособен словенски марш. Но така е с много други неща. Самата фраза „Съединението прави силата”, е добре взаимствано държавно мото на Белгия. Няма нищо укорително в това, че сме побългарили някои символи, макар че много по-трепетно щеше да си е наше. 
Фокус: Във Видинско и региона хората запазили ли са спомена за Трети пехотен Бдински полк?
Андрей Пантев:
Разбира се. И това, че този полк се е сражавал не само край Видинската крепост, а и по полята на Добруджа и Македония и прочие, до голяма степен символизира как от един отдалечен край българските войничета са хукнали да се сражават за едноверци, без непременно да знаят тънкостите на дипломацията или механизмите на стратегията и тактиката, и командването, и прочие, те са знаели, че умират за едноверци, които говорят по същия начин, както край Тимок, така и край Брегалница, и в Добруджанско... Това, че Бдинският полк се сражава на толкова различни места, е символика колко всенародни са били нашите войни до 1915 г., в истинския смисъл на тази дума. Във Видин има един прекрасен паметник за Сръбско-българската война. Когато Баучер минава през Видин през Първата световна война на път за Ниш, е силно впечатлен от този паметник, и твърди – аз ще кажа на Никола Пашич, че такъв паметник няма в цяла Европа, където се отразява съжалението, дори скръбта на българския войн, който излиза победител от тази война. Няма свирепите изражения, свирепия боен вик, зов и прочие, а има една дълбока човечност. Смятам, че този паметник е уникален в европейски план. 
Фокус: Споменахте за отношението към родовата памет. Има ли такъв момент, че в България тя се гради на отричането на предишното?
Андрей Пантев: Има. Това е безсмъртният порок в нашата история, в нашето поведение. Често пъти отрицанието е по-важно от съзиданието. Винаги има едно усещане, което води до недоумение един страничен човек – как така нищо отпреди не се признава? И в съвременния битов свят първата работа на майстора е да каже, че предишният си е оставил ръцете, първата работа на лекаря е да каже, че предишните неграмотно са го лекували... Както виждате и сега не се говори за нищо друго освен – колко безотговорни са били предишните, без да виждаме нищо конкретно съзидателно. 

Фокус: Как гледате на идея за издаване на книга с пленените знамена, които се съхраняват в Националния военноисторически музей? Бихте ли приели да сте автор на предговора на подобно издание?

Андрей Пантев:
Имам резерви към една такава идея, не защото е неоснователна. Но във времена, когато балканските взаимоотношения все още са най-примитивните за целия европейски континент, едно такова „дръвчене”, вероятно ще подразни. Защото и нашите съседи също смятат, че тяхната армия се е била храбро. Примерно, в Букурещ има Алея на победата. Сърбите се хвалят с това, че цяла година –  1914 – 1915 устояват на Австро-унгарската армия, което е безпрецедентен случай в балканската история - сърбите воюват сами срещу Австро-Унгария. Така че ако вземем сега да си показваме битките, има неща, които свидетелстват, че и Българската армия е била непобедима и не винаги нашите войници са били ангели, защитавайки справедлива кауза, разбира се... Но ако бъдат поканени представители на другите балкански страни, чийто знамена са пленени, да се отдаде един реверанс към тях... Аз съм изненадан, че те не са си поискали тези знамена тогава, когато България е обявена за победена след Първата световна война... Което от тяхна страна показва, че те също не са толкова болезнено засегнати от един такъв акт. 
Ние вечно страдаме от един рефлекс, че вечно искат да ни нападнат, да ни преметнат, но забравяме, че по време на балканските войни сме се оказвали в състояние на война с всички съседи; забравяме, че по време на Втората световна война сме били във война с Южноафриканския съюз, с Индия, Австралия и островите Фиджи. Трябва да помислим най-напред до каква степен нашето поведение не предизвиква един такъв дружен чакалски подход към нас. Ние сме решили сами по себе си да нямаме армия, адекватна на евентуална заплаха, въпреки че знаете, че и Турция и Гърция са въоръжени до зъби. Колкото да твърдим, че сега има цивилизован начин на решаване, колкото да твърдим, че политиката не се измерва с пристанища, територии, дори енергийни тръби, все пак – когато една държава има силна, мощна армия, самите дипломати говорят по друг начин, отколкото тогава, когато имаме пет самолета и десет хиляди войници. 
Денка КАЦАРСКА

13 септември 2009 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин