Изпрати стари снимки от Видин и областта
Грешка
  • XML Parsing Error at 1:87. Error 9: Invalid character

-

Йорданъ Венедиковъ
VII. Действията на доброволцит? северно отъ Балкана.
3. Доброволцит? въ отбраната на Видинъ.
Приближаване на сърбит? къмъ крепостьта. Боятъ на предната позиция.

Карта на Видинската крепост 1885Видинската крепость се бран?ше на изтокъ отъ Дунава, а на останалит? три страни отъ две огради, в?третна и външна. В?трешната е дълговременна каменна постройка съ воденъ ровъ предъ нея. Едно време тя е била с?щинска защита на града. Обаче откакъ градътъ се разрасте и изл?зе вънъ отъ нея, тя изгуби това си значение. Външната ограда б?ше земенъ насипъ, високъ 1 и ? и дебелъ 4 метра и предъ него воденъ ровъ, дълбокъ 3—4 метра. Насипътъ имаше 8 бастиона и свършваше на бр?га на Дунава съ два каменни форта, наречени Баба Вида и Б?лоградчишки.

Къмъ т?зи стари укрепления преди да стигнатъ сърбит? подъ Видинъ българит? построиха предъ крепостьта три нови люнети: Татарджишкия, Новоселския, Керимбегския и окопи отъ двет? страни на Кулското шосе.

Следъ разбиването на българит? при Кула на 4-и ноемврий, главниятъ резервъ на Северния отрядъ се пръсна по домовет? си, а Летящиятъ отрядъ отст?пи въ Ломъ. Отъ Щаба на действуващата армия запов?даха на капитанъ Узуновъ да мине къмъ отбрана. Капитанъ Узуновъ разпореди войскит? отъ Бр?говския и Кулския участъци да се прибератъ въ Видинъ, а отъ Б?лоградчишкия участъкъ въ крепостьта Б?лоградчикъ.

Отст?плението на Летящия отрядъ къмъ Ломъ и пръсването на главния резервъ по селата озадачи командуващия сръбската Тимошка армия; той не знаеше на к?де да наст?пи. На 6-и той наст?пи предпазливо на изтокъ по следит? на Летящия отрядъ съ половината отъ войскит?, а другата половина остави да се укрепява въ Кула.

 

Едва на 8-и ноемврий сърбит? наст?пиха къмъ Видинъ.
„Въ Видинъ — пише доброволецътъ Клачевъ — разформируваха четит? и формируваха роти, като ги уравниха по сто чов?ка. Следъ това ни разквартируваха близо до укрепленията и до 10-и ноемврий се редувахме да пазимъ последнит?”.

 

Коя чета к?де е била разположена, не се знае; знае се само, че докато запасни роти съ опълчение с? заемали бастионит?, доброволци съ опълчение с? охранявали куртинит?.

 

Споредъ доброволеца П. Хр. Брайновъ дружината била разположена на куртината между двата бастиона, които се намиратъ между Кулската и Бр?говскит? градски врати.
„Често п?ти тя служеше като совалка — пише Брайновъ. Колкото п?ти ставаше нужда да се подкрепи н?коя часть, която е застрашена силно отъ напъна на сърбит?, ние ? се притичахме на помощь. Нашит? м?ста никой не заемаше.
(Уравненит? роти ще да с? имали повече отъ сто чов?ка, защото дружината и следъ гол?мит? загуби въ боевет? пакъ е броела 449 души. Кои чети въ коя рота с? вл?зли, не се знае. За да не се см?сватъ доброволцит? съ редовнит? части, ние ще наричаме доброволскит? роти чети.)
Ако сърбит? биха узнали това, можеха лесно да проникнатъ въ града.”

 

Още на 8-и ноемврий, щомъ се явиха сърбит? отъ Бр?гово предъ Видинъ, капитанъ Узуновъ предприе разузнаване съ една запасна рота и Шуменската доброволческа чета подъ командата на поручикъ Петрова. Отрядътъ тръгна посредъ нощь, мина презъ селата Капитановци, Негованци, Флорентинъ, отдето повърна назадъ и претърси селата Чонгурусъ, Г?нзово и Халваджи. Претърси и височинит? при Г?нзово, дето се предполагаше, че има сръбски ор?дия. Сърби ник?де не срещнаха освенъ въ Чонгурусъ 2 души сръбски опълченци, които бидоха пл?нени. На връщане, като наближиха Видинъ, по недоразумение отъ крепостьта откриха огънь по отряда, но той се прекрати скоро безъ да причини вреда.

На 9-и ноемврий сърбит? се приближиха до крепостьта отъ югъ, западъ и северъ, а на 10-и ноемврий ст?сниха обръча около Видинъ и го обсадиха по сухо.

С?щия день пристигнаха въ Видинъ сръбски парламентьори съ писмено предложение до капитанъ Узуновъ, да предаде крепостьта, въ противенъ случай ще направятъ на прахъ и пепель града. Въ отговоръ на това писмо капитанъ Узуновъ затвори парламентьорит?. Следъ това организира отрядъ отъ две чети доброволци и взводъ пионери подъ началството на дружинния командиръ поручикъ Петровъ и го изпрати да нападне Смърданъ, и ако му се удаде, да вземе разположенит? тамъ ор?дия, въ противенъ случай да ги разруши съ динамитъ. Отрядътъ тръгна въ 3 и ? ч. презъ нощьта, но поради г?стата мъгла и гол?мата тъмнина сбърка п?тя и вм?сто въ Смърданъ осъмна въ Гомотарци на Дунава. Тамъ презъ деня прекара скритъ на острова Горна Ада, и вечерьта на 11-и се върна.

Капитанъ Узуновъ б? убеденъ, че сърбит? ще атакуватъ юго-западната часть на крепостьта, защото тя е най-издадената и, следователно, най-слабата часть. Предъ тая слаба часть Узуновъ, както се каза, б?ше укрепилъ една предна позиция, съ цель: 1) да принуди сърбит? да атакуватъ другаде, и 2) ако сърбит? предприематъ инженерна атака противъ тая часть, то тая предна позиция да му служи като база за контра апрошит?. Предната позиция се състоеше отъ Татарджишкия и Новоселския люнети, заети отъ 4-а запасна рота отъ 5-и Дунавски полкъ и отъ окопи отъ двет? страни на Кулското шосе при чифликъ Алибегово.

Т? б?ха заети отъ една чета доброволци, но коя не се знае положително и две ор?дия. Доброволцит? и ор?дията б?ха подъ командата на дружинния командиръ поручикъ Петровъ. Сутриньта на 12-и ноемврий патрули и постове отъ ротата и отъ доброволцит? заемаха селата Татарджикъ, Новоселци и Алибегово и отъ тамъ съ огъня си безпокоеха сърбит?. Сръбското началство намираше, че позициит? източно отъ тия села, съ други думи предната позиция на българит?, с? твърде важни, и запов?да на 3-и и 13-и полкове да наст?пятъ и прогонятъ българит? отъ селата. Отъ третия сръбски полкъ две роти наст?пиха къмъ източния край на Новоселци, съ цель да държатъ „въ шахъ” българскит? доброволци, а 1 и ? баталиона се насочиха противъ ротата въ люнетит?. Полкътъ наст?пи подъ прикритието на огъня отъ една батарея, разположена при Татарджикъ. Къмъ пладне и 13-и полкъ, поддържанъ отъ крепостната артилерия, наст?пи къмъ Новоселци.

Капитанъ Узуновъ, щомъ забеляза раздвижването на сърбит?, изпрати Страшимировата сотня да ги принуди да се развърнатъ. Сотнята се спр? въ Алибегово. Къмъ нея се присъедини и една часть отъ доброволцит? съ двет? ор?дия. Българскит? стражеви постове и патрули около Новоселци и Татарджикъ указаха такова съпротивление, че по думит? на сърбит?, двет? села къмъ 12 ч. по пладне били взети на щикъ. Стражевит? постове отст?пиха подъ прикритието на огъня отъ двет? ор?дия и на крепостната артилерия. Сърбит? искаха само да завлад?ятъ двет? села, но когато ги заеха, вид?ха, че не могатъ да се задържатъ въ т?хъ подъ правит? изстрели отъ българската предна позиция. Поради това 3-иятъ полкъ наст?пи срещу Татарджишкия, а 13-и полкъ срещу Новоселския люнети. Още въ началото на наст?плението л?виятъ сръбски флангъ б? обстрелванъ отъ доброволцит?, които подъ началството на подпоручикъ Тодоровъ заемаха Алибегово. Тогава командирътъ на сръбския своденъ полкъ засили двет? си роти, които имаше източно отъ Рупци, съ нови две роти и откри артилерийски огънь по чифлика Алибегово. Двет? български ор?дия така с?що обстреляха сръбскит? роти. Отвориха огънь и доброволцит? и съ това откриха позициит? си. Тогава командирътъ на сръбския своденъ полкъ разгъна и трит? си баталиона и наст?пи. Двет? български ор?дия и ор?дията на крепостьта отвориха най-силна стрелба по наст?пващит? по равната и открита м?стность сърби, но т? издържаха и непрестанно наст?пваха къмъ чифлика, и като го наближиха, откриха и пехотенъ огънь. Тогава — 1 ч. сл. пл. — българит? напустнаха Алибегово. Първа отст?пи Страшимировата сотня, следъ нея двет? ор?дия и най-после доброволцит?. Всички се спр?ха въ окопит? на доброволцит? до Кулското шосе. Единъ сръбски артилерийски взводъ усп? да вземе позиция на 1000 метра предъ тия окопи и започна да ги бие.

И така по единъ сръбски полкъ наст?пваше срещу Татарджишкия и Новоселския люнети, вс?ки единъ отъ които се бран?ха отъ по една полурота. Единъ полкъ наст?пваше противъ нашит? доброволци.

Още къмъ 12 ч. капитанъ Узуновъ б? изпратилъ по една полурота подкрепление на доброволцит? и на ротата, която бран?ше люнетит?, но то б? крайно недостатъчно.

Въ 3 ч. между войницит? въ люнетит? се яви безредна стрелба и смущение, та самъ поручикъ Петровъ и подпоручикъ Тодоровъ се затекоха и ги приведоха въ редъ. Къмъ 4 ч. сърбит? обхванаха л?вия флангъ и полуротата отъ Татарджишкия люнетъ започна да отст?пва. Ротниятъ командиръ, който б? въ Новоселския люнетъ, се спусна да ги спр?, но падна тежко раненъ; ротата напустна люнетит? и се оттегли въ крепостьта. Тогава на предната позиция останаха да се съпротивляватъ само доброволцит?, подкрепени съ полурота; на т?хъ натискаше сводниятъ сръбски полкъ. Следъ падането на Новоселския люнетъ противъ т?хъ се обърна и 13-и полкъ. За нещастие въ тоя моментъ падна раненъ командирътъ на доброволцит? поручикъ Петровъ. Едва тогава доброволцит? отст?пиха. Какво съпротивление с? указали запасната рота и доброволцит? може да се с?ди по това, че сръбското началство запов?да на 8-ия полкъ да следва въ поддръжка на преднит? три и че, за да се облекчи положението („да облажи горчину боя”), запов?да на л?вия флангъ — Тимошкия отрядъ — да наст?пи енергично предъ себе си, и най-после, че сърбит? см?татъ тоя день за най-щастливия за обсадния корпусъ.

Загубит? на българит? тоя день с?: на ротата 2 убити и 2 ранени. На доброволцит? 2 убити и около 10 ранени. Паднаха ранени и двамата командири на запасната рота и на доброволцит?.

Загубит? на сърбит? тоя день по ц?лата линия с? около 150 убити и ранени.

Но доброволцит? см?таха, че с? отст?пили твърде евтино окопит? си, та на другия день, възползувани отъ г?стата мъгла, още въ тъмно наст?пиха отъ Хаджи Ибишъ капия (Кулската врата), доближиха се 200 крачки до сводния сръбски полкъ и нападнаха неговия центъръ. Въ мигъ най-честъ пехотенъ и топовенъ огънь започна отъ двет? страни и следъ 2 ч. най-отчаяна борба предъ грамадното численно превъзходство на сърбит? доброволцит? отст?пиха, като оставиха доста убити и ранени. Тоя день — 13-и — сърбит?, както предвиждаше капитанъ Узуновъ, атакуваха съ открита сила най-издадената часть на Видинската крепость — 5-и и 6-и бастиони. Т?зи бастиони се бран?ха съ по една полурота отъ 1-а запасна рота отъ 5-и полкъ. отъ опълченци и отъ доброволци. Капитанъ Узуновъ, като вид?, че сърбит? се насочватъ къмъ 6-и бастионъ и Кулската врата, събра отъ вс?к?де каквото можа и отби сърбит?, които б?ха стигнали до крепостния ровъ.

За участието на доброволцит? въ тоя бой н?ма сведения. Има една бележка, че у доброволцит?, които заемали горжевит? фасове, станало смущение, та ротниятъ командиръ ги успокоилъ. Отъ тая забележка се вижда, че т? заемали горжевит? фасове на атакувания бастионъ. Споредъ друго сведение сърбит? наближили крепостния валъ, вл?зли въ мъртво пространство и оставали още десетина крачки да стигнатъ контрескарпа. Отъ 6-и бастионъ прекратили стрелбата и настаналъ критически моментъ. Тогава пристига въ съседния 5-и бастионъ подпоручикъ Тодоровъ съ доброволцит? отъ 1-а рота, която състоеше отъ Шуменската и Русенската чети, открива страниченъ огънь по нападателит?, които се криеха задъ камънит? на гробищата и не имъ даде възможность да се дигнатъ напредъ, макаръ за тая цель да б?ха 5 п?ти подкрепвани съ пр?сни войски.

Въ това време пристигна параходътъ Голубчикъ и донесе новината за гол?мата победа на Сливница; това окуражи твърде много българит?.

Като вид?ха, че не могатъ да превзематъ крепостьта съ открита сила, сърбит? приб?гнаха до окопна атака и презъ нощьта срещу 14-и заложиха първата паралель отъ окопи, която се простираше отъ двет? страни на Кулското шосе, на 800 крачки отъ крепостния валъ.
promacedonia.org

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:
Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин