Изпрати стари снимки от Видин и областта

История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г. - 5

История - Войни

Йорданъ Венедиковъ
IX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

За да се оцени българинътъ като войникъ, необходимо е да се изучатъ действията на българскитѣ доброволци въ разнитѣ войни и действията на българитѣ въ възстанията; въобще да се изучи бойната дейность на българитѣ, които не сѫ минали презъ казармата.

Подготовката на редовната войска въ казармата се води на научна основа. Съ други думи изучаватъ се свойствата на орѫжието и възъ основа на тия свойства се създаватъ строеве, отъ които орѫжието може да нанесе повече вреда на противника и въ които въ сѫщото време да се претърпи най-малко загуба. Споредъ нуждата, която се налага отъ тия строеве, се урежда и дисциплината. Поради това въ всѣка епоха, въ зависимость отъ орѫжието, което преобладава, казармата създава единъ типъ войници въ всички страни, макаръ много отъ народитѣ да се различаватъ било по характеръ, било по политическо или социално устройство. Казармата уеднаквява, подвежда подъ еднакъвъ знаменатель всички мѫже, както въ всѣка държава отдѣлно, така и въ разнитѣ държави. Тя изравнява флегматичния северянинъ или селянинъ отъ полето съ пъргавия южнянинъ или планинецъ. И колкото по-силно е орѫжието, толкова по-еднобразно е обучението въ разнитѣ страни, и толкова повече сѫ пренебрегнати личната особеность на мѫжа и характерътъ на народа. Сега, когато орѫжието е достигнало най-голѣмо развитие, уставитѣ, по които се обучаватъ войскитѣ на Англия и на Турция, на болшевикитѣ и на Съединенитѣ щати сѫ почти едни и сѫщи.

Въпросътъ съ доброволцитѣ стои съвсемъ инакъ. Доброволецътъ не е обучаванъ къмъ приетитѣ строеве. Той може само да е запознатъ съ тѣхъ, но не е навикналъ както къмъ тѣхъ, така и къмъ дисциплината, която е необходима за тѣхъ. Поради това доброволцитѣ се използуватъ такива, каквито сѫ, съ други думи, не тѣ се приспособяватъ къмъ строеветѣ и дисциплината, а строеветѣ и дисциплината се приспособяватъ къмъ тѣхъ.

Редовнитѣ войски по духъ и назначение, като елементъ на реда и съхранението сѫ консервативни и мѫчно се прощаватъ съ установенитѣ строеве и начини на воюване. Доброволцитѣ въ това отношение сѫ свободни отъ традиции и навикъ и на бойното поле. Тѣ първи се приспособяватъ къмъ новото орѫжие. Необучената доброволческа

армия презъ време на французската революция първа напустна сгѫстенитѣ строеве на Фридрихъ Велики и създаде пригоденитѣ за огнестрелното орѫжие разсипани строеве съ сгѫстени поддърѫки задъ тѣхъ. Нашитѣ доброволци въ сръбско-българската война действуватъ почти само въ разсипанъ строй, безъ сгѫстени поддърѫки, както въ отдѣлната чета, така и въ цѣли дружини. И това тѣ вършеха инстинктивно, щомъ попаднатъ подъ изстрелитѣ на неприятеля, даже когато иматъ изрична заповѣдь да оставатъ поддърѫка, както е случая съ Дѣдо Илювата чета при Брѣзникъ. Въ това отношение нашитѣ доброволци се явяватъ предтечи на сегашнитѣ разсипани строеве безъ сгѫстени части.

Краткостьта на обучението оказа още по-голѣмо влияние въ дисциплинарно отношение. Продължителното обучение на редовния войникъ подъ строгостьта на установени правила го привиква къмъ подчинение и той е готовъ да се подчини на всѣки назначенъ законно началникъ. И всѣки началникъ що годе запознатъ съ правилата може да началствува такива войници.

Не е така съ доброволцитѣ. У тѣхъ нѣма привичката да се подчиняватъ. Тѣ не знаятъ правилата на подчинението и ако ги знаятъ, не могатъ или не желаятъ да ги изпълняватъ. При това тѣ сѫ най-вироглавиятъ елементъ отъ народа, и само голѣмиятъ патриотизъмъ и страстьта къмъ слава приключения ги задържатъ подъ орѫжие. На такива хора може да бѫде началникъ не човѣкъ съ голѣми военни познания и съ привичка да заповѣдва, а човѣкъ естественъ психологъ, който е живѣлъ тѣхния животъ, познава сърцето и душата имъ, човѣкъ отъ тѣхната черга. Двамата най-добри началници на доброволцитѣ бѣха капитанъ Паница и поручикъ Дворяновъ; не е случайно това, че първиятъ още като единъ отъ основателитѣ на македонския комитетъ бѣ свързалъ живота си съ македонцитѣ, съ които толкова много се прослави, а вториятъ бѣше офицеръ уволненъ отъ служба.

Македонцитѣ и другитѣ доброволци на Паница бѣха готови да се жертвуватъ и се жертвуваха за него. Когато Дворяновъ бѣ извиканъ на извънредно важна артилерийска длъжность въ Видинъ, четата заяви на самото правителство, че ще се пръсне, ако не върнатъ Дворянова.

Всѣки началникъ на доброволци трѣбва да бѫде не само назначенъ, но да бѫде истински началникъ, който владѣе сърдцата и душитѣ на доброволцитѣ. Поради това въ „Условията за доброволцитѣ” е предвидено непосрѣдственитѣ началници — четницитѣ — да се избиратъ, а за по-горни началници да се назначаватъ хора, които отговарятъ на казанитѣ условия. Висшето началство по отношение на

доброволцитѣ имаше най-голѣмо главоболие съ смѣняване и назначаване началницитѣ. Въ възстанията въ 1876 г. липсата на привичка къмъ подчинение е наложила два вида началници: едни политически, произходящи отъ самия народъ и ползуващи се съ голѣмъ авторитетъ у възстаницитѣ и други военни — специалисти офицери, нѣщо като началници на щабове, които сѫ рѫководили операциитѣ.

Въ дисциплинарно отношение доброволцитѣ сѫ пълна противоположность на редовнитѣ войници. До обявяването войната, презъ отекчителния миренъ периодъ, редовнитѣ войници сѫ на мѣстата си, дезертирания почти нѣма. У доброволцитѣ, напротивъ, има вълнения и дезертирания дори на цѣли партии. Щомъ избухна войната, настана обратното: дезертиранията у редовнитѣ части станаха обикновено явление, напротивъ, у доброволцитѣ стана извънредно редко; даже нѣкои отклонили се по-рано, се възвърнаха.

Капитанъ Кисовъ поведе отъ Кюстендилъ 2-а дружина отъ 2-и Струмски полкъ и Дѣдо Илювата чета, и дветѣ части комплектувани отъ мѣстно население, само че дружината задължително, а четата доброволно. Въ Трекляно 2-а дружина, която броеше 1000 души, стигна съ 394, а следъ боя въ Брѣзникъ — въ Радомиръ съ 339 души. Между това четата на дѣдо Илю презъ всичкото това време и до края на войната остана почти цѣла. Даже конната чета на Хранова следъ поражението при Брѣзникъ бързо се съвзе отъ паниката и отново се организира цѣла.

Отъ изложеното се вижда, колко силно е проявена външно и колко слабо вѫтрешно дисциплината на редовнитѣ войски; напротивъ, у доброволцитѣ, колко слабо външно и колко силно вѫтрешно. Доброволцитѣ пренебрегватъ формалната дисциплина, не търпятъ стѣснителнитѣ правила, но държатъ здраво за вѫтрешната — сѫщинската дисциплина. Не правилата и законитѣ, а опасноститѣ на боя, лишенията и трудноститѣ на войната сѫ, които ги обединяватъ и дисциплиниратъ.

Въ реляцията си за боятъ презъ нощьта срещу 12-и ноемврий капитанъ Паница пише:

„На 12-и сутриньта, като знаехъ, че доброволцитѣ следъ всѣко сражение и победа се пръскаха по селата, слѣзохъ отъ позицията да ги събера. Разпоредихъ се по-скоро да се нахранятъ и пр.”.

Да бѣше нѣкой строякъ началникъ щѣше да ги гони, да ги стреля, да губи своята и тѣхната енергия въ премахване тоя произволъ. Но Паница знае, че това е безполезно, че не може да ги задържи и взема мѣрки за по-скорошното имъ събиране.

Отъ азаното до тука произлиза голѣмата разлика въ действията на редовнитѣ войски и на доброволцитѣ въ 1885 год.

Въ личния съставъ на редовнитѣ и доброволскитѣ части нѣма особена разлика. Редовнитѣ войници сѫ отъ 20—30 годишна възрасть. Доброволцитѣ, споредъ условията за приемането имъ, отъ 18—55 години; въ сѫщность, много отъ доброволцитѣ, постѫпили преди издаването на условията, а между македонцитѣ и следъ него, постѫпиха и много по-стари. Общо взето доброволцитѣ бѣха или по-възрастни, или по-млади отъ редовната войска; следователно би трѣбвало да бѫдатъ и физически и морално по-слаби отъ редовнитѣ войски. Въпрѣки това доброволцитѣ се показаха навсѣкѫде и по-пъргави и по-предприемчиви.

Редовнитѣ войници бѣха въорѫжени и стъкмени добре. По-голѣмата часть отъ доброволцитѣ бѣха въорѫжени както войницитѣ — съ бердани, или мартини, а една малка часть зле въорѫжена — съ кринки. Голѣмата индивидуалность на доброволеца, познаването на разнитѣ видове орѫжие — последица отъ неговата войнственость, го правятъ много чувствителенъ относително орѫжието.

Ако една редовна часть, въорѫжена съ кринки, бѣше на мѣстото на Дѣдо Илювата чета при Брѣзникъ, може би подъ гнета на дисциплината щѣше да се задържи по-дълго време. Четата, обаче, още при въорѫжението въ Кюстендилъ отказваше да приеме кринкитѣ като негодно орѫжие и даже се бунтува. Поради това бърже схвана безнадежностьта да се бори съ кринката противъ сръбската маузерка на съвсемъ равна и открита мѣстность и веднага потърси прикритие.

Стъкмяването на доброволцитѣ бѣ много по-слабо отъ това на войницить. Въ хигиеническо отношение тѣ бѣха много по-лошо поставени. Презраменитѣ патронташи бѣха много неудобни. Облѣчени бѣха зле. По-голѣмата часть бѣха лишени отъ окопенъ инструментъ, което ги правѣше негодни да се биятъ на открита и равна мѣстность дене и ги караше да прибѣгватъ до нощьта, или пъкъ, както е казалъ дѣдо Илю, до шумата.

И така освенъ това, че у доброволцитѣ процентътъ на участвувалитѣ въ военнитѣ действия, било като възстанници или харамии, било въ войнитѣ на Сърбия и Русия съ Турция, бѣше по-голѣмъ, въ всичко останало: възрасть, обучение, въорѫжение, снаряжение и облѣкло доброволцитѣ стоеха по-низко отъ редовнитѣ войници. Най-после тѣ нѣмаха стройната началническа иерархия, каквато имаха редовнитѣ войски.

Въпрѣки всичко това доброволцитѣ се показаха между най-надежднитѣ части. При Драгоманъ на 3-и ноемврий, при Брѣзникъ на 6-и тѣмъ се довѣрява най-важното мѣсто въ бойния редъ и тѣ посрѣщатъ най-важния ударъ на противника. На Сливница тѣ маневриратъ на лѣвия флангъ

и тѣ първи заематъ на 6-и Градище и на 7-и Вишая и парализиратъ обхвата на Шумадийската дивизия. Тѣхъ употрѣбяватъ за засада при Кула на 3-и ноемврий.

На доброволцитѣ се възлагатъ най-смѣлитѣ предприятия и повечето отъ тѣхъ сѫ изпълнени съ удивителна храбрость и ловкость. Набѣзитѣ въ Сърбия — Ръжана и Брусниковецъ, вторичното превземане на Ръжана, поражението на сърбитѣ при Бѣлоградчикъ, излазътъ на подпоручикъ Тодоровъ отъ крепостьта Видинъ, набѣгътъ на Паница въ Пиротъ, дветѣ пленени сръбски орѫдия отъ доброволцитѣ, всичко това сѫ действия, за които би имъ завидѣла и най-добрата войска, особенно като се вземе предъ видъ малочисленостьта на доброволцитѣ въ тия действия.

Тѣзи действия сѫ тактически, на бойното поле; какво да кажемъ за действията въ областьта на стратегията? Стратегически маневръ, извършенъ отъ редовни войски бѣше само боятъ при Брѣзникъ и процентътъ на доброволцитѣ въ него бѣше чувствителенъ. Други стратегически маневри, които оказаха голѣмо и даже решително влияние на действията, бѣха само действията на капитанъ Паница на южния театъръ и на Дворянова на северния театъръ. Първиятъ повлия най-много за преждевременното отстѫпление на сърбитѣ отъ Сливница, а вториятъ — за бавното и нерешително действие на Тимошката армия къмъ Видинъ.

Наистина и отрядитъ на Паница и на Дворянова имаха и редовни войски и опълчение, но Паница и Дворяновъ си служеха съ редовнитѣ войски главно за отбрана и за упора при дръзкитѣ предприятия на доброволцитѣ, работа, въ която и по обучение и по снаряжение и по характеръ редовната войска стоеше несравнено по-горе отъ доброволцитѣ. Опълчението тѣ обикновенно избѣгваха да употрѣбяватъ; показваха го само като многочисленъ резервъ. Манипулираха главно съ доброволцитѣ, използуваха тѣхната предприемчивость и почти безумна дързость.

И въ тая война както въ всички други, въ които не сѫ стегнати въ рамкитѣ на редовнитѣ войски, доброволцитѣ съ своитѣ смѣли действия, недопустими въ тактиката и стратегията, внесоха смущение у противника и парализираха действията му.
promacedonia.org

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин