Изпрати стари снимки от Видин и областта
Грешка
  • XML Parsing Error at 1:87. Error 9: Invalid character

-

Йорданъ Венедиковъ

VII. Действията на доброволцит? северно отъ Балкана.
1. Обсаждането на Видинъ.

Съставъ, численость и разположение на двет? страни. Разпорежданията имъ. Наст?плението на сърбит? и боевет? при Кула на 3-и и 4-и ноемврий. Навлизането на Шуменскит? доброволци въ Сърбия.

Капитан Атанас УзуновЗа действия северно отъ Балкана въ Видинската область сърбит? б?ха съср?доточили една малка армия, наречена Тимошка и командувана отъ генералъ Лешанинъ. Тя б? съставена отъ войски: 1-и призивъ — 7 баталиона, 2 полски и 1 планинска батареи, 18 обсадни ор?дия и единъ ескадронъ; 2-и призивъ — 16 баталиона и 2 ескадрона. Всичко армията броеше повече отъ 21,000 души, всички редовни войски, третата часть отъ които б?ше действуваща армия (1-и призивъ), останалит? б?ха запасни (2-и призивъ); опълчение (3-и призивъ) н?маше.

Когато се появи опасность отъ война съ сърби, войскит? отъ Северна България б?ха съср?доточени на турската граница. Поради това за защита на Видинската область б?ха изпратени пешит? запасни дружини, които се формираха направо отъ излишъка запасни войници следъ заминаването на полковет? и доброволцит? отъ Северна България. Всички тия войски образуваха Северния отрядъ, началникъ на който б? капитанъ Узуновъ. Въ него влизаха 19 запасни роти, 32 полски и 5 крепостни ор?дия, 8 чети доброволци и 7 дружини опълчение, или всичко 14,861 души, отъ които само 247 души крепостни войници и пионери б?ха редовно действуващи войници, и 8000 души запасни войници (2-и призивъ). Останалит? б?ха опълчение, необучавано, на което всичкото стъкмяване се състоеше въ една ръждива кринка.

Сръбската Тимошка армия б? разположена въ две главни групи, една около Зайчаръ, съставена отъ действуващит? войски, и друга около Неготинъ и Кладово, съставена отъ войскит? отъ 2-и призивъ и крепостната артилерия. Освенъ това при Княжевацъ имаше единъ пехотенъ полкъ и единъ ескадронъ втори призивъ.

Цельта на сръбската Тимошка армия б? да изл?зе на Дунава източно отъ Видинъ, за да прес?че подвоза на войски по Дунава, било къмъ Видинъ, било къмъ София, и следъ това да превземе Видинъ и да заплаши София.

Отъ казаното се вижда, че рам?рътъ на доброволцит? въ северния театъръ б?ше сравнително много по-гол?мъ отколкото на южния. Като се вземе предъ видъ, че доброволцит? б?ха добре въор?жени съ мартинови и берданови пушки и много добре стъкмени, то може да се каже, че т? по въор?жение и снаряжение не отст?пваха на запаснит? дружини. Т? отст?пваха на последнит? само по обл?кло и обучение, и по това, че въ запаснит? дружини имаше поне по единъ офицеръ въ рота, а доброволскит? чети съ малки изключения се командуваха отъ четници. Но затова пъкъ доброволцит? далечъ надминаваха запаснит? дружини и опълчението по интелигентность, предприемчивость, храбрость и пламененъ патриотизъмъ. Т?зи имъ качества ги прав?ха да б?датъ най-добрата войска въ северния театъръ.

Българскиятъ Северенъ отрядъ б? разположенъ:

  • Бр?говскиятъ участъкъ — две запасни роти, две чети опълченски, разположени около Бр?гово, и две чети доброволци (2-а Свищовска и 3-а Варненска отъ Шуменската дружина) въ с. Раброво.
  • Кулскиятъ участъкъ: — една запасна рота, една дружина опълченска и две чети доброволци (1-а Добричка, 4-а Балчишка отъ Шуменската доброволска дружина).
  • Б?лоградчишкиятъ участъкъ — една запасна рота; Пл?венската и Русенската (Дворянова) доброволски чети и 1500 опълченци.
  • Берковскиятъ участъкъ — една запасна рота и една опълченска дружина.
  • Крепостьта Видинъ — две запасни дружини, три доброволски чети (5-а Русенска и 6-а Шуменска отъ Шуменската доброволска дружина и Сандровската доброволческа чета), и ескадронъ и 5 полски крепостни батареи.
  • Главенъ резервъ на Северния отрядъ, разположенъ около Лагошевци — една запасна и три опълченски дружини.
  • Летящъ отрядъ — една запасна дружина, единъ доброволчески ескадронъ и една батарея, разположени пакъ тамъ. Назначението на Летящия отрядъ б? да действува активно въ Сърбия, а на останалит? — отбранително.

Цельта на така разположенит? войски отъ Северния отрядъ б?ше да пречатъ на сръбското наст?пление и въ краенъ случай да се оттеглятъ въ крепостит? Видинъ и Б?лоградчикъ и да ги бранятъ.

Обявяването на войната б? посрещнато съ гол?мо въодушевление отъ частит? въ Северния отрядъ. По тоя случай ничалникътъ на Северния отрядъ капитанъ Узуновъ донесе телеграфически:

„Днесъ на ц?лия гарзононъ войници, волонтиери и опълченци прочетохъ височайшия приказъ за обявяване на войната. Радостьта и въодушевлението б?ха стигнали апо-геата си: ц?лъ часъ не преставаше вика „ура! да жив?е князъ Александъръ!” и хвърляне калпаци нагоре. С?щиятъ възторгъ б?ше и между всичкит? войски на отряда. См?я да ув?ря, че всички офицери, войници, опълченци и доброволци с? готови до единъ да се жертвуватъ за защита на отечеството и княжеския престолъ”.

На 2-и ноемврий сръбската Тимошка армия не наст?пи, понеже не б?ше готова; напротивъ сръбската Нишавска армия южно отъ Балкана наст?пи по ц?лия фронтъ. Тя усп? да пробие слабата отбранителна линия, която българския Западенъ корпусъ б? устроилъ край границата. Командирътъ на корпуса реши да организира втора отбранителна линия Трънъ—Врабча—Драгоманъ. С?щия день капитанъ Узуновъ донесе, че въ северния театъръ сърбит? не наст?пватъ и телеграфира до Щаба на армията съ копие до военния министъръ: „Моля убедително разрешете ми най-скоро да навл?за въ Сърбия; шансъ за усп?хъ най-гол?мъ”. Въ това време князътъ съ щаба си п?туваше отъ Пловдивъ за София, та военниятъ министъръ му телеграфира да чака запов?дь отъ Главната квартира, която се очаква да пристигне, и го съветва „да наст?пи предпазливо съ цель да отвлече сръбскит? сили отъ южния театъръ и въ никой случай да не взима войскит? отъ гарнизона на Видинъ”.

Къмъ об?дъ на 3-и ноемврий пристигна князътъ въ София, и веднага телеграфира на Узунова да наст?пи „енергично съ всички сили, които може да извади”. Единъ часъ по-късно пристигна въ София началникъ щаба и телеграфира на Узунова:

„Негово Височество запов?да да преминете съ една часть отъ пов?рения Ви отрядъ въ наст?пление. Произведете усилена рекогносицировка на Зайчаръ. За тая цель се възползувайте отъ Летящия отрядъ на капитанъ Тодорова”.

Капитанъ Узуновъ запов?да на Летящия отрядъ да наст?пи презъ Кула за Зайчаръ въ Сърбия, а на главния резервъ — да се премести въ с. Гол?мъ Турчинъ. Освенъ това, за да отвлече вниманието на сърбит? отъ Зайчаръ, той запов?да на Бр?говския участъкъ да премине Тимокъ при Бракьовци и Бр?гово и следъ като се заслони отъ къмъ Радуевацъ, да наст?пи на югъ къмъ Зайчаръ.

Споредъ разпорежданията на капитанъ Узуновъ, частит?, които щ?ха да наст?пятъ въ Сърбия, тр?бваше на 3-и ноемврий да се приближатъ до границата и на 4-и ноемврий да я преминатъ.

Но и сръбската Тимошка армия б?ше вече готова и началникътъ ? разпореди на 3-и частит? отъ Княжевацъ да наст?пятъ за Б?лоградчикъ и го превзематъ. Главнит? сили да наст?пять отъ Зайчаръ за Кула, съ цель да се разбие българскиятъ отрядъ при Кула, като се отс?че п?тя на наст?плението му за Видинъ. Частит? срещу Бр?говския участъкъ да останатъ въ отбрана.

И така на 3-и ноемврий сърбит? отъ Княжевацъ наст?пиха за Б?лоградчикъ, отблъснаха българскит? гранични постове и стигнаха Салашъ и Чупрене.

Карта на Кула 1885Срещу Кула сърбит? наст?пиха съ 7 дружини, 2 батареи и 3 ескадрона. Кула б? укрепенъ лагеръ още въ турско време. Българит? заемаха западнит? укрепления съ една запасна рота, а пъкъ отъ опълченската дружина — 800 души — часть б?ха разположени задъ фланговет?, часть въ поддръжка задъ центъра. Конница и артилерия българит? н?маха. Къмъ отряда се числ?ха и доброволцит? отъ 1-а Добричка и 4-а Балчишка чети — всичко 212 души, които б?ха разположени въ с. Бойница, като секретъ, който ще нападне въ флангъ сърбит?, които наст?пватъ по шосето за Кула.

Сърбит?, като наближиха Кула, разгънаха се, извадиха батареит? на позиция, откриха огънь и наст?пиха. Съгласно запов?дьта т? тр?бваше да обхванатъ д?сния флангъ на българит? и да имъ прес?катъ п?тя за Видинъ. За тая цель т? насочиха ц?лия свой 13-и полкъ и два ескадрона въ обхватъ на тоя флангъ. Но тоя маневъръ на сърбит? б? парализиранъ отъ доброволцит?, разположени скрито въ с. Бойница.

Доброволцит? подъ командата на Д. Ковачевъ наст?пиха скрито и като наближиха Кула изпратиха едно отд?ление на западъ да охранява д?сния флангъ и се спр?ха въ дола на р. Тополовица. Тамъ чакаха запов?дь и като не получиха, 1-а чета се пръсна въ верига, а другата чета се изкачи по платото и откри огънь най-напредъ по двата сръбски ескадрона и после по пехотата. Тогава сърбит? насочиха огъня на батареит? противъ доброволцит?.

Ето какво пише за дейностьта на тия доброволци въ реляцията си самиятъ началникъ на Северния отрядъ капитанъ Узуновъ:

„При тая именно обстановка пристигна секретно разположениятъ въ село Бойница отрядъ доброволци, които удрятъ въ л?вия неприятелски флангъ. Това е било за неприятеля неожиданость; неговото решително наст?пване е било спр?но, и само когато той отд?лилъ особени части противъ доброволцит? и насочилъ артилерийския си огънь къмъ т?хъ, само тогава е подновилъ наст?плението си”.

Въ с?щность сърбит? се отказаха отъ обхвата на д?сния български флангъ, обхванаха л?вия и заплашиха тила. Българското опълчение, което б?ше въ поддръжка, се уплаши и разб?га безъ да гръмне. Тогава и запасната рота отст?пи. 1-я ? взводъ, който б? въ ср?дата и най-много изтъкнатъ, следъ отчаяно съпротивление падна въ пленъ. Ротата отст?пи въ Чечилъ.

Сърбит?, следъ като заеха позицията, изпратиха авангарда — две дружини — да преследва ротата. Авангардътъ наст?пи въ боенъ редъ, но оттатъкъ Кула той б? посрещнатъ съ огънь отъ доброволцит?, които б?ха се прем?стили по на изтокъ, и б?ха заели края на корията Дубрава, северо-източно отъ Кула. Авангардътъ б? спр?нъ. Тогава почти ц?лиятъ сръбски отрядъ — 7 баталиона, 2 батареи и 3 ескадрона — се разгъна противъ доброволческит? чети, поведе атака, и привечерь, при захождане на слънцето, принуди доброволцит? да отст?пятъ по долината на Тополовица за Буковецъ. Благодарение на това упорство на доброволцит? ротата отст?пи благополучно къмъ Чечилъ

„Спасяването на ротата — пише капитанъ Узуновъ въ реляцията си — се дължи дон?к?де на доброволцит?, тъй като до т?хното появяване неприятельтъ заемалъ п?тя на отст?плението”.

Загубит? на сърбит? с?: 20 убити и 40 ранени. Загубит? на българит? с?: 50 души убити и ранени и 107 пленени. Въ 50-т? убити и ранени с? и т?зи отъ доброволцит?, но колко с?, не се знае.

На другия день, 4-и ноемврий, двет? доброволски чети стигнаха въ Видинъ. Тамъ презъ нощьта се нахраниха и починаха и на другия день капитанъ Узуновъ ги изпрати да подкрепятъ 2-а Свищовска и 3-а Варненска доброволски чети, които б?ха минали границата при Бракьевци.

Като донася въ Щаба на армията за действията на 3-и ноемврий, капитанъ Узуновъ казва за действията на Балчишката и Добричката чети:

„Забравихъ да Ви кажа, че въ време на боя при Кула с? действували на л?вия флангъ на противника 300 доброволци, които после превземането на Кула отст?пиха, а сега се преправятъ презъ Тимокъ, дето ще се съединятъ съ доброволцит? на поручикъ Петрова”.

Поручик ПетровМежду това главниятъ резервъ и Летящиятъ отрядъ съгласно дадената имъ запов?дь б?ха тръгнали отъ околностьта на Лагошевци и на 3-и вечерьта стигнаха въ с. Грамада. Отъ хора, изб?гали следъ боя въ Кула, т? узнаха, че сърбит? с? разбили българския Кулски отрядъ и заели града Кула. Началницит? на двата отряда решиха на другия день да атакуватъ сърбит? и да ги изгонятъ отъ Кула. И сутриньта на 4-и ноемврий наст?пиха съ тая цель. Капитанъ Узуновъ така с?що, щомъ получи донесение за падането на Кула, изпрати 5-а Русенска и 6-а Шуменска чети отъ Шуменската доброволческа дружина по шосето за Кула съ запов?дь да атакува заедно съ Летящия отрядъ. Четит? тръгнаха още вечерьта на 3-и ноемврий съ п?сеньта: „Съ радость, съ радость къмъ Сърбия, помогна ще ни Богъ за Македония”. Четата п?тува ц?ла нощь и осъмна въ гората северо-източно отъ Кула. Отъ две момчета доброволци узнаха подробности за поражението предидущия день и за това, че сърбит? с? въ Кула.

Сутриньта на 4-и ноемврий сърбит? се окопаваха при Кула и се готв?ха да тръгнатъ за Видинъ, следъ като получатъ сведения отъ ескадрона, който б? изпратенъ да разузнава.

Въ 11 ч. пр. пл. единъ разездъ доведе трима българи селяни, които съобщиха, че българската войска наст?пва отъ Видинъ и че е близо, но колко — не могли да кажатъ. Тогава началникътъ на сръбската армия изпрати почти всичката си конница, като ? запов?да да узнае за силата и положението на българит? въ тая посока. Между това откъмъ Видинъ, т. е. отъ северо-изтокъ наст?пваха само двет? доброволски чети, а главниятъ резервъ и Летящиятъ отрядъ нападнаха съвсемъ неочаквано откъмъ юго-изтокъ отъ с. Грамада, атакуваха сърбит? отъ юго-изтокъ и отъ югъ, като заплашиха п?тя на отст?плението имъ. Още първит? гранати на батареята отъ Летящия отрядъ попаднаха въ ре зерва на преднит? сръбски постове и произведоха гол?мо смущение.

Срещу доброволскит? чети б? заелъ позиция въ Кулскит? укрепления и се окопаваше вънъ отъ т?хъ 13-и сръбски полкъ.

Доброволцит? подъ командата на опълченеца Върбанъ Димитровъ наст?пиха подъ прикритието на единъ взводъ авангардъ. На разсъмване авангардътъ наближи Кула и забеляза сръбски постове. Четит? се спр?ха. Тукъ дойде офицеръ и каза, че ще пристигнатъ две роти въ л?во и заедно съ т?хъ ще наст?пятъ и доброволцит?. Скоро ротит? дойдоха и наст?плението почна. Четит? се пръснаха по два взвода въ верига и достигнаха линията на сръбскит? постове. Тамъ веригата б? усилена съ останалит? взводове и продължи наст?плението докато зае прот?гащата се отъ двет? страни на шосето кория. Но поради силния огънь ие можа да напредне повече.

Атаката, обаче, не усп?, защото сърбит? б?ха много по-силни и разположени въ укрепена позиция, и защото българскиятъ главенъ резервъ, който атакува и заплаши сръбския тилъ, се състоеше главно отъ необучено опълчение и б? почти лишенъ отъ началници (въ дружината по единъ офицеръ). Сърбит? контра-атакуваха резерва и го обърнаха въ б?гство. Следъ резерва отст?пи и Летящиятъ отрядъ въ центъра, а заедно съ него и доброволцит?, преследвани отъ 1-и баталионъ отъ 13-и сръбски полкъ. Резервътъ се пръсна, Летящиятъ отрядъ отст?пи къмъ Грамада, а доброволцит? отст?пиха къмъ Войница, дето завариха ротата, която предидущия день б? се сражавала при Кула.

Капитанъ Узуновъ въ реляцията си пише за тия действия:

„Съвм?стно съ летящия отрядъ наст?пвала и една чета доброволци, която е имала с?щия усп?хъ, но пакъ л?виятъ нашъ флангъ побъркалъ на т?хнит? усп?хи”.

Загубит? на българит? с?: отъ летящия отрядъ — 1 офицеръ плененъ и 132 войници убити, ранени и пленени; отъ главниятъ резервъ — 2 офицера ранени, отъ които 1 плененъ и 120 убити, ранени и безъ весть пропаднали; отъ доброволскит? чети — споредъ капитанъ Узуновъ — 18 души убити, ранени и безъ весть пропаднали.

На следващия день — 5-и ноемврий — двет? чети се прибраха въ Видинъ.

Както се каза, капитанъ Узуновъ, за да отвл?че вниманието на сърбит? отъ Зайчаръ на северъ, запов?да на Бр?говския участъкъ да мине Тимокъ при Бр?гово и Бракьевци и следъ като се заслони отъ северъ, да наст?пи на югъ. Макаръ че цельта б? демонстративна — да се отвлече вниманието на сърбит? отъ Зайчаръ — той не каза това на   частит? и имъ запов?да да атакуватъ Зайчаръ отъ северъ, докато въ с?щото време летящиятъ отрядъ го атакува отъ изтокъ.

Презъ нощьта срещу 4-и ноемврий българит? построиха мостъ на Тимокъ при Бр?гово, и сутриньта минаха по него всички части отъ Бр?говския участъкъ, освенъ доброволцит? отъ Раброво. Българит? разбиха близкит? сръбски части, но сърбит?, които б?ха много п?ти по-силни, се струпаха отвс?к?де противъ т?хъ. Поради това българит? заеха удобна позиция западно отъ Тимокъ и останаха на нея да чакатъ подкрепления и пристигането на два катери по Дунава, за да преминатъ отново въ наст?пление.

Доброволцит? въ Раброво — 1-а Свищовска и 3-а Варненска чети — подъ началството на дружинния командиръ поручикъ Петровъ на 3-и ноемврий чуваха гърмежит? отъ боя при Кула. Презъ нощьта до т?хъ стигнаха противоречиви слухове, ту че нашит? с? разбити и б?гатъ къмъ Видинъ, ту че сърбит? разбити б?гатъ отъ Кула. Сутриньта на 4-и ноемврий се чуха топовни гърмежи отъ къмъ Бр?гово. Съгласно получената запов?дь доброволцит? наст?пиха, но какъ — н?ма сведения. При Бракьевци нагазиха Тимокъ, който б? граница между България и Сърбия. Когато половината отъ доброволцит? б?ха минали р?ката, сърбит? откриха огънь отъ близкия залесенъ ридъ. Н?кои отъ доброволцит? с?що започнаха да стрелятъ, но поручикъ Петровъ, който възседналъ на коня си още б?ше въ р?ката, забрани да се стреля докато мине ц?лата дружина. Оттатъкъ р?ката дружината се събра въ единъ кукурузъ. Отъ тамъ едната чета се пръсна въ верига и откри огънь. Сръбската рота, която охраняваше границата съ постове и имаше поддръжката си въ близкото село Темничъ, отст?пи следъ слабо съпротивление. Доброволцит? наст?пиха на западъ и наближиха селото Брусниковецъ. Край селото единъ голъ връхъ б?ше почерн?лъ отъ тълпа селяни. Отъ тълпата се отд?ли една грамадна брашовска талига, запрегната съ два гол?ми маджарски коня. Като стигна при дружината отъ нея изл?зе депутация, състояща се отъ селския свещеникъ и трима селяни. Свещеникътъ каза на поручикъ Петрова, че тамъ горе на върха с? се събрали всички мирни селяни и моли да не имъ прави никаква пакость. Поручикътъ го ув?ри, че никому н?ма да падне косъмъ отъ главата и запов?да всички селяни да се прибератъ по домовет? си. Въ знакъ на благодарность свещеникътъ каза, че селото подарява на дружината колата съ конет?. Фелдшерътъ — едничкиятъ санитаренъ чинъ въ дружината — веднага гордо се настани въ нея.

Следъ това доброволцит? безъ да срещнатъ противникъ заминаха за Брусниковецъ и късно вечерьта стигнаха  при Калиновецъ. Нощуваха въ една кория, въ която б?ха изб?гали отъ къмъ Бр?гово много сръбски семейства.

На 5-и сутриньта б? хванатъ единъ сръбски патрулъ. Отъ него се узна, че наблизо имало два сръбски баталиона, кавалерия и артилерия. Доброволцит? сами, безъ конница и артилерия и безъ поддръжка се почувствуваха въ опасность. Поради това, разказва доброволецътъ Клачевъ, дружинниятъ командиръ решилъ да се върне. Двама старци имъ показали другъ бродъ на Тимокъ. При все това, разказва Р. Д. Кушевъ, преминаването било много трудно. Газили водата до шия, заловени единъ за другъ. При газенето отъ билото на с. Брусниковецъ сърбит? откриха огънь. Нашит? не имъ отговориха и т? млъкнаха. Доброволцит? стигнаха въ Бракьевци и се спр?ха да си починатъ и нахранятъ, защото тоя день не б?ха яли. Тамъ се тъкм?ха да нощуватъ. Обаче пристигнаха разезди, отъ които узнаха за поражението при Кула и получиха запов?дь да отст?пятъ въ Видинъ. Като предполагаха че сърбит? с? наст?пили и отъ Кула, което б? в?рно, и отъ Бр?гово, което не б? в?рно, доброволцит? помислиха, че с? заобиколени отвс?к?де. Поради това дружинниятъ командиръ реши да използува тъмнината, за да се промъкне незабелязано въ крепостьта. Ето защо четит? тръгнаха веднага, мокри, непочинали и ненахранени, при най-лошо време — сн?гъ съ поледица. Стигнаха въ Раброво, дето се над?ваха да си починатъ; но отъ селянит? узнаха, че въ селото има сръбска конница; тя, както ще видимъ, б? изпратена нарочно противъ т?хъ. Конницата б? малко; появи се мисъльта да я нападнатъ, но отъ една страна не знаеха какво има наблизо, отъ друга — така б?ха уморени, че н?кои едва се държеха на крака. Поради това отминаха селото и продължиха п?тя безъ почивка. Съ последни сили стигнаха въ Делейна и отъ селския караулъ узнаха, че въ селото има българска войска; това б?ха 1-а Добричка и 4-а Балчишка чети, изпратени отъ капитанъ Узуновъ съ запов?дь най-напредъ да ги подкрепятъ. Следъ поражението при Кула на 4-и ноемврий, обаче, прати запов?дь да нам?рятъ двет? чети и да имъ кажатъ да се прибератъ. Следъ малка почивка четирит? чети продължиха п?тя и стигнаха въ Видинъ.
(Споредъ Р. Д. Кушевъ вид?ли и сръбска войска да се движи по Кулския п?ть; така че доброволцит? оставали въ тила ?)
promacedonia.org

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:
Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин