История - Войни

Това е оригиналното заглавие на публикувания спомен на Велизари Антонов, видински адвокат, ветеран от войната. Този материал е публикуван за пръв път на страниците на "Видински общински вестник", год. VIII, бр. 199, 1936 г. Тогава е имало една добра традиция ветераните от войните да се ползват с особено голяма почит и уважение. Имало е тържества и чествания в театър Вида", вълнуващи срещи на млади хора със славните бойци от Трети пехотен Бдински полк. По-възрастните пазят незабравим спомен от тържествените зари, паради и манифестации, когато под бойните знамена, зова на бойната тръба и бодрия военен марш на "Бдинци, лъвове, титани..." се събуждаха патриотичните чувства на гражданите.

С особено вълнение съм се докосвал до личното бойно оръжие - пистолети барабанлии, саби и щитове, до ордените за храброст на ветераните, слушал съм развълнуваните им разкази, взирал съм се в старите, пожълтели снимки, надписани с неравен мъжки почерк. Дати, имена, кратки бележки, пестелива нежност към близък човек...
Всичко това ме подтикна да се върна към спомените на Вeлизари Антонов, не намерили до днес място във видинския печат.

Сега пред вас, на страниците на възстановения "Видински общински вестник" отново можете да прочетете* вълнуващите слова за подвига на бдинци през 1913 г.:
"След голяма слава и величие, изведнъж падение и катастрофа. Тъй съдбата подлага на изпитание един народ, когато е решила да го води към по-честити бъднини...

Събитията се развиха с главоломна бързина и никой нищо не можеше да предвиди. Тогава тревожни дни преживяваше цяла България.
Видин беше в обсада. Сърбите настъпваха към града с големи сили, като се движеха все по направление на Кулското шосе. Критично положение. Решаваше се съдбата на историческата Видинска крепост. Но какво да се прави? Помощ не можехме да очакваме от никъде. Съвсем сами - изоставени на собствените си сили и на съдбата...
Набързо се организирват наличните сили в града. А какво представляваха те? - Остатъци от няколко дружини, дали вече своята дан на отечеството и повечето от тях настанени в тукашната болница, за да лекуват своите рани получени неотдавна по разните бойни полета.
Злощастна излезе тяхната съдба. И тук ги намери войната... Повикът тогава: "На оръжие!" за отбрана на града ги доведе отново пред изпълнение на отечествения дълг
И хроми, и сакати, и недъгави, минали вече в опълчението, те се наредиха пред огнената линия, за да дадат отпор срещу сърбите и да спасяват града. Но те изпълниха своя дълг. И градът биде спасен. Как стана това? Историята тръпне пред техния подвиг.
Величието на делото плете и легенди ...

Живи ратоборници от тогава разказват:
Сърбите настъпват с големи сили и бърже се приближават към Видин. А тук е генерал Маринов - смел воин, който е решен да брани града до край. Но време няма. Изненадани от събитията, българите тепърва трябва да организират своите сили за отбраната на града.
И тогава хрумва една спасителна мисъл. Трябва да се направи нещо, за да се забави ходът на събитията към града и да се спечели време. Генерал Маринов и генерал Тепавичаров последният още пребиваващ в града, сами обмислят и сами решават. Те избират 20 души български войници и им възлагат трудната задача. Едно изпитание, на което се решават само най-смелите. И ето, тези 20 български войници полагат клетва пред двамата български генерали за вярност към дълга и към родината.
Настъпват върховни моменти. Дълг и отечество зоват.
Но те са верни синове - ще умрат и клетвопрестъпници няма да бъдат. Двамата генерали целуват по челата тези смели български храбреци и ги изпращат... на подвиг.
Сърбите още не са стигнали село Войница, а там чакат вече тези 20 български войници.

< Предишна		Следваща >