Изпрати стари снимки от Видин и областта

Командири

История - Войни

Непубликуван ръкопис (1970) [машинопис]
Автор: поручик Вълчо Цанов ТОШЕВ
Заглавие: КОМАНДИРИТЕ НА 15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК
През 1889 година са сформирани 12 нови пехотни полкове, с коетообщата численост на войската достига 20 пехотни полкове. Това се узаконява с Указ № 11 от 1889 година. В числото на новосъздадените полкове е и 15-и пехотен Ломски полк.
Сформирането на полка е извършено в гр. Видин като 2-а и 3-а дружини на 3-и пехотен Бдински полк, които били взели участие в Сръбско- българската война от 1885 година, се обособени в самостоятелна войскова единица с временен командир майор Фурнаджиев. Това е станало на 13 март 1889 година и е обявено със заповед № 1 по полка. През 1891 година майор Фурнаджиев е произведен в чин подполковник, а по-късно е назначен за титулярен командир на полка. Или първият ковандир на 15-и пехотен Ловски полк е подполковник ФУРНАДЖИЕВ.
През м. ноември 1891 г. подполковник Фурнаджиев е назначен за командир на 22-и пехотен Тракийски полк. Командването на полка е предадено на подполковник ПАНЕВ. Последният през 1894 година е назначен за командир на 4-и пехотен на Негово Царско Височество
Престонасладника Борис Княз Търновски полк. За командир на 15-и пехотен Ломски полк е назначен подполковник ГЕОРГИЕВ. Още същата година обаче подполковник Георгиев поема командването на 18-и пехотен Етърски полк, а неговото място в Белоградчик се заема от подполковник АЙРАНОВ.
През 1896 година след големите маневри около гр. Ловеч подполковник Айранов по собствено желание преминал в запаса на войската и сдал полка на своя помощник - подполковник ПАНИЧЕРСКИ. През януари 1897 година за титулярен командир на полка е назначев подполковник ПОПОВ Иван, който преди това е стоял начело на 17-и пехотен Доростолски полк. Той заемал този пост до 15 февруари 1900 година, когато с Височайша заповед № 7 е уволнен в запаса и негово място е назначен подполковник РАДИОНОВ. Последният на 1 януари 1901 г. е произведен в чин полковник.
На 21 ноември 1902 година 15-и пехотен Ломски полк има нов командир - полковник КЪРДЖИЕВ Гиню. На 31 декември 1904 година на негово чясто е назначен бившият командир на 34-и пехотен Троянски полк полковник ПОПОВ.
След две години на 12 януари 1906 г. командването на полка е поверено на подполковник АБРАШЕВ. Една година по-късно (25 януари 1907 г.) той е уволнен в запаса и за нов командир е назначен подполковникът от генералния щаб КАВАРНАЛИЕВ. На 15 декември 1907 година той е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна Дунавска дивизия и на 10 януари 1908 година заминава на новото си местоназначение, сдавайки полка на подполковник ПОПОВ. В Белоградчик подполковник Каварналиев престоял само една година. Затова време старият лагер на полка при с. Рупци е съборен и на подарено от общината място в м. "Прокина" е построен нов летен лагер на 15-и полк. На 25 юни полкът излиза на летни занятия и се прибира в казармите си едва на 20 септември след проведени по дружини бойни стрелби. За отлично носене на службата на подполковник Каварналиев е изказана благодарност от командира на 1-а бригада от 6- а дивизия със заповед № 5 от 15 януари 1908 г. Освен това като командир на полка подполковник Каварналиев оставил неизгладими спомени в сърцата на гражданите, офицерското тяло и войниците със своя благ характер и добра душа. Ето защо местността "Прокина" към двадесетте години е преименувана в "Каварналиева котловина". През 1913 година в Междусъюзническата война в неравен бой с гърците при Гевгели Генерал Каварналиев загинал геройски като командир на 2-а бригада от Балканската дивизия.
На 16 декември 1909 година с Височайша заповед № 41 за командир на 15- и пехотен Ломски полк е назначен полковник ХРАНОВ Теофан. Нему било съдено да стане пръв боен командир на полка. 1910, 1911 и 1912 години са години на трескава подготовка на офицери и войници. На 17 септември 1912 година в 17:55 часа полковник Хранов получил заповедта за обявяване на обща мобилизация. В 19 часа във Военния клубр построен през 1894 г., той с развълнуван глас прочел тази заповед на своите офицери. На 23 септември 1912 година мобилизацията завършила и под командването на полковник Хранов се оказали 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници и 8319 нисши чинове. На 25 септември 1912 година в 9 часа сутринта след молебен пред черквата "Св. Георги Победоносец", където имаши широка поляна, сега вече почни напълно застроена, полковник Хранов повел полка към фронта. Той бил боен командир на полка през победоносната Балканска и злополучната Междусъюзническа война. На 26 август 1913 година 15-и пехотен Лобски полк се завърнал в Белоградчик. 1104 войници и офицери не се върнали по родните си места. Те загинаха геройски за целокупна и незанвисима България. В край на 1913 г. полковник Хранов по собствено желание преминал в запаса. След полковник Хранов командир на полка станал полковник ДРЪЖКОВ. В Световната война 1915 година 15-и пехотен Ломски полк влязъл с 55 офицери, 419 подофицери и 4660 войници, командвани от полковник ВАПЦАРОВ. Големите бойни операции през 1915 и 1916 години обаче са проведени под ръководството на подполковник ИЛИЕВ Стефан, който по времето на Вапцаров бил командир на 4-а дружина. Той с чин майор е командвал тази дружина и през Балканската война, когато командир на полка е полковник Хранов. Той е провел блестящите бойни операции при Чеган (1916), Арменохор (1916) и Лажец (1916), с които било нанесено сериозно поражение на противника. С умелите си бойни действия 15-и пехотен Ломски полк заслужил доверието, уважението и благодарността на висшето командване. За пример ще приведем телеграмата на Командира на 2-а Тракийска дивизия полковник Петров № 14704, която подполковник Илиев получил чрез щаба на 1/6 бригада на 15 октомври 1916 г. след голямата победа при Лажец:
"На Вас, господин полковник, на началник щаба, на г.г. офицерите, подофицерите и войниците от доблестните и беззаветно храбри Свищовци, Ломци, опълченци и артилеристи от 12-и полк, изказвам своята възторжена благодарност за проявеното геройство и патриотизъм при отбиване днешните бесни атаки на многобройния противник. Вие всички днес с вашата самоотверженост унищожихте подлия противник и изпълнихте доблестно своя свещен дълг към Царя и Отечеството. За славните ви дела от името на Негово Величество Царя награждавам най- храбрите между всички герои, славни синове на България, с кръста за храброст 4 степен. Началник на 2-а дивизия (п) полковник Петров"
Червената стена е славата на Ломци. Тя постави 15-и пехотен Ломски полк на едно от предните места в българската войска.
В края на март противникът предприел няколкодневна артилерийска подготовка, която разрушила фортификационните съоръжения и оставила бойците без закрила. 1/55 дружина, придадена към полка, не издържала и отстъпила. Позицията била скъсана. Имало само една възможност - контраатака на останалите от 3-а дружина пет взвода. Тази контраатака заздравила положението на нашата позиция, но ковствала живота на командира на полка. Ето описанието на тази атака:
"... Полковник Илиев поведе трите взвода от 9-а рота към Каменистата височина. С малко думи командирът на полка ободри шепата герои.
-Юнаци, беше им казал той, - днес цяла България се обляга на вашата сила. Тя очаква от нас своята защита. Напред! Бог е с нас! С вас съм
и аз, вашият полкови командир. Напред!
С това "напред" той се втурна нататък, където преградният огън образуваше огнена завеса, само с една тояжка в ръка, на която се подпираше.
Думите на командира на полка запалиха сърцата на героите. Резервните окопи на Каменистата височина бяха заети на един дъх. В това време един от връзките на командира на полка забеляза шурналата кръв от неговата ръка.
-Господин полковник, ранен сте - обади се той и поиска да го превърже, но командирът на полка безмълвно отстрони редника Алекси Иванов, издигна тояжката си и се закани с нея към страната на противника.
Тогава редник Алекси Иванов се обърна към изостаналите назад свои другари и извика:
-Напред, другари! Напред, с командира!
Дружно ура отговори на тези думи и към противника се хвърли едно ято от орли, които не можеха да спрат нито бомбите, нито картечниците на французите.
В това време командирът на полка стоеше с тояжка в ръка и очакваше кога юнаците му ще свършат работата си, за да завие след това заедно с тях към Червената стена.
-Закрийте се, господин полковник, - помоли го връзката. В това време долетя нов куршум и рани полковник Илиев в плешката. Командирът обаче не мръдна от мястото си.
Долетя и трети куршум и сега вече го рани в челото. Но и третата рана не накара този герой да напусне хората си в този наистина велик момент.
Най сетне се показаха взводовете на поручик Ташев. И едва, когато атаката се подде, когато пред губещия вече сили командир на полка
изникна страшната верига от хора, готови като него да извършат може би сетния си подвиг, и се понесе напред, той притвори очи за миг и нежелаещ да отнема от тази тънка верига нито един войн, сам, подпиращ се на своята тояжка, залитащ, тръгна назад към превързочния пункт.
... В момента, когато Ломци тържествуваха, пристигна страшната вест - полковник Илиев бе починал от раните си. Един тежък снаряд беше догонил командира на Ломци и парче от него беше го смъртно ранило в лявата гръд. Четвъртата рана бе фатална. Смъртта беше последвала моментално.
Тялото на командира герой беше намерено по-късно безжизнено и полузаровено с пръст".
Във връзка с геройската смърт на полковник Стефан Илиев са издадени две заповеди: Заповед по 11-а отделна армия -
"На 26 март привечер загина геройски при една контратака на Червената стена командирът на 15-и пехотен Ломски полк полковник Стефан Илиев. Той беше олицетворение на безстрашие и героизъм. Той беше герой в пълния смисъл на думата. Който е имал случая веднъж да погледне в очите му, той е оставал с впечатлението, че в лицето на полковник Илиев вижда свърхчовек. Поради неговите добродетели и дела той щеше да бъде представен за железния кръст първа класа. Съдбата, уви, е определила друго. Неговият полк, 6-а дивизия, цялата българска войска няма никога да го забравят"
и заповед № 196/27 март 1917 година по 6-а пехотна Бдинска дивизия:
"Г.г. офицери, подофицери и войници, вчера, 26 март 1917 година, в боя на Червената стена - североизточният гребен на валичествения Пелистер, загина командирът на 15-и пехотен Ломски полк полковник Илиев Стефан.
...Г.г. офицери, подофицери и войници, да се поклоним пред смъртните останки на покойния юнак, полковник Илиев Стефан, да кажем вечна му памет и Царство му небесно! Нека неговият самоотвержен подвиг да служи за пример и назидание не само на нас, но и на бъдещите поколения. Нека неговата душа заедно с душите на плеадата офицери, подофицери и войници от 15-и и другите полкове на дивизията, които сложиха костите си за Царя и Отечеството на Пелистер, да му бъде вечен страж. Ломци, отмъстете на нашите неприятели за смъртта на своя любим командир, полковник Илиев".
Признателните потомци тачели и уважавали паметта на героя. Върхът, където загина той, бил наречен в. "Полковник Илиев". На 21 януари 1924 година било учредено Белоградчишко благотворително подофицерско дружество "Полковник Стефан Илиев". Знамето на това родолюбиво дружество се е пазило в черквата "Св. Георги Победоносец". [Разполагаме със снимка на ръководството но това дружество, която ще покажем по-късно в този Клуб]. На 27 март 1917 година командването на полка е поето от подполковник В. ШИШКОВ, който сдал 2-а дружина на поручик Атанасов. Последният в началото на войната като подпоручик е бил адютант на дружината, а Шишков по това време бил майор. Заедно с командването на полка Шишков отговарял за целия участък като последното му задължение за кратко време било прехвърлено на командира на 146-и германски полк.
На 25 срещу 26 септември 1918 година 15-и пехотен Ломски полк напуснал отбраняваната три години позиция на Червената стена, а на 4 октомври същата година сложил оръжие. Световната война намалила редиците на полка с 950 души. Полковник Шишков имал грижата за
спасяване знамето на полка. След заложничество и демобилизиране на 10 май 1920 година в намален състав 15-и полк се установява в гр. Враца, а на 17 декември с.г. е разформирован.
На 15 август 1938 година 15-и пехотен Ломски полк се възстановява по  силата на спогодбата от Солун от 31 юли 1938 година, която премахва ограниченията на Ньойския договор. За пръв командир на възстановения полк е назначен полковник Христо Стефанов ГАГОВ.
През средата на 1940 година полковник Гагов по собствено желание отива в запаса. На негово място като командир на полка се назначава заместника му полковник Мишо МИХАЙЛОВ. Той командва полка по време на излизането на позиция при военна обстановка в района на Дервиш могила, с. Лесово и др. Поради заболяване полковник Михайлов заминава на лечение и в средата на м. март 1941 година за командир на полка се назначава подполковник Иван Атанасов КЕХАЙОВ, повишен в чин полковник през м. май същата година.
Полковник Кехайов е роден в с. Чепеларе, а е жител на гр. Пловдив. Той участва в Първата световна война като командир на взвод и рота. Под негово ръководство 15-и пехотен Ломски полк взе дейно участие през м. април 1941 година в окупацията на Македония и
присъединяването й към нашата страна. В Македония полкът се разквартирова в гр. Битоля с две дружини и щабните поделения, а 1-а дружина, командвана от подполковник Шулеков Иван в гр. Охрид и 5-а рота от 2-а дружина с командир поручик Ташев Димитър в гр. Ресен.
През м. юли 1941 година полкът се завърна в гр. Белоградчик.
От средата на януари 1942 година до края на м. юли с.г. 15-и пехотен Ломски полк взе участие в състава на 1-и окупационен корпус при окупацията на Югославия. В Югославия полкът се разквартирова: щаба на полка, щабните поделения, 1-а и 2-а дружини в гр. Крагуевац и 3-а дружина в гр. Ягодина.
След 9 септември 1944 година и идването на власт на Отечествения фронт в нашата страна полковник Иван Атанасов Кехайов повежда 15-и пехотен Ломски полк в бой срещу германците. Бойният път на Ломци под негово ръководство се окичва с лаврови венци. През тази война Ломци освобождават от окупатора югославските градове Бела паланка и Ниш и вземат дейно участие в изгонването на противника от Косово поле и Копаоник планина. След свършването на първата фаза на Отечествената война полкът се завърна в Белоградчик. Полковник Кехайов   бе съден от Народен съд и осъден на 20 години строг тъмничен затвор, но по-късно бе помилван и след 4-5 години излезе на свобода от затвора. Той почина в дома си в гр. Пловдив.
През м. април 1945 година бе назначен за командир на 15-и пехотен Ломски полк полковник Неделчо Павлов ГЕТОВ, родом от гр. Пирдоп. Полковник Гетов командва полка до м. февруари 1946 година, когато 15- и пехотен Ломски полк бе разформирован, а полковник Гетов бе назначенза командир на граничния сектор в гр. Враца. По-късно той бе назначен за командир на 3-и пехотен Бдински полк, от където през 1948 година бе уволнен в запаса.
При разформироването на 15-и пехотен Ломски полк в гр. Белоградчик остана да съществува само една дружина под командването на 3-и пехотен Бдински полк с командир подполковник ИВАНОВ, а от после подполковник НАЙДЕНОВ и адютант на дружината поручик Тошев Вълчо. През 1948 година с министерско разпореждане и останалата да съществува 2/3 пехотна дружина в гр. Белоградчик бе разформирована, а оръжейното и вещево имущество предадено в 3-и пехотен Бдински полк и 36-и пехотен Ореховски полк. Полковото знаме, под което бяха защитавани българските интереси и национални идеали при Чеган, Пелистер и Червената стена, Бела паланка, Ниш, Подуево, Копаоник планина, кота 1583 и много други, бе предадено и се намира в
Държавния военен музей - София.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин