Изпрати стари снимки от Видин и областта

Косовската операция

История - Войни

Вълчо Цанов ТошевАвтор: Поручик о.з. Вълчо Цанов Тошев е завършил Кавалерийския отдел на Школата за запасни офицери (VII випуск) и новата (тогава) специалност "Военна администрация". Офицер на действителна военна служба от 10 октомври 1940 г. до 13 август 1946 г. Представен в American War Library.

След превземането на гр. Ниш на 14 октомври 1944 г. 15-и пехотен Ломски полк трябваше да напусне града. Правителствена делегация, водена от облеклия военна униформа на генерал-майор Добри Терпешев, министър без портфейл, предаде Ниш на югославските войски и администрация. В селата северозападно от града престояхме вяколко дни, които използвахме за попълване поделенията на полка с хора, коне и бойни припаси и привеждането им в бойна готовност. Заповед за преследване на противника не закъсня и полкът в походна колона тръгна на запад по шосето гр. Ниш - гр. Прокупле през с. Мрамор. Въпреки дъждовното време ние бяхме отпочинали и колоната се движеше в усилен марш. След с. Мрамор видяхме жалките останки от разгромената на това шосе германска елитна моторизирана дивизия "Принц Ойген". По нареждане на нашето командване взехме с нас всички годни товарни автомобили, най-често "Опел Блиц", като за шофьори бяха поставени всички помощник-шофьори на нашите автомобили и други войници, които можеха да управляват такава техника. Пребоядисване и смяната на номерата на всички трофейни автомобили ставаше по време на даваните малки почивки. Така преминахме гр. Прокупле и вечерта спряхме на почивка в с. Тополница, югозападно от града. Там станахме свидетели на безжалостното избиване на заловени германски пленници от титовите партизани. На следващия ден преминахме гр. Куршумлия и късно вечерта навлязохме в Куршумлийска баня. След боевете за гр. Ниш нашият полк бе оставен от дивизионното командване във втори ешелон на другите полкове на дивизията.

С пристигането в Куршумлийска баня отново се доближихме близо до фронта. Отстъпващият противник се бе организирал за отбрана на така наречената Преполацка позиция. Другите полкове на дивизията вече водиха бой с противника с артилерийската подкрепа на придадената към дивизията артилерия от Бронираната бригада. Времето беше дъждовно, местността силно пресечена и с кални и лоши пътища, което пречеше на редовното снабдяване с храна за бойците и фураж за добитъка. Особено остро се чувстваше недостигът от фураж за конете, тъй като резервните складове останаха далеч зад нас и продоволствието стана много нередовно. Преполацката позиция силно се държеше от противника. За да бъде атакувана тази позиция, нашият 15-и пехотен Ломски полко се доближи плътно до нея с готовност да окаже подкрепа на атакуващите наши части. Там беше и моят конно-разузнавателен взвод.

При тази обстановка командният пункт на полка се намираше в района на с. Крпиме и кота 849. В този район албанското население беше напуснало домовете си. В изоставените албански села намерихме достатъчно тревен и зърнен фураж за конете. Частите от 1-ви армейски попълващ полк бяха навлезли в Подуевското поле и водиха бой с противника пред с. Добротин с цел настъпление към хребетите на Копаоник планина. Подуевското поле и гр. Подуево се намираха като на длан пред нас и ние наблюдавахме ожесточените сражения на частите на 4-а пехотна дивизия и Бронираната бригада със силно отбраняващия се противник.

При тази бойна обстановка в полка се получи заповед от дивизията за образуване под моя команда на разузнавателна група в състав: двата конноразузнавателни взвода (на 15-и п.п. и на 1-ви арм. п.п.), подсилени с картечна група от 15-и п.п. и радиостанция от партизанския отряд. Тази подсилена разузнавателна група оставаше в пряко подчинение на командира на дивизията. Нейната задача беше да настъпи към с. Ревуче - с. Добротин - Копаоник планина и да разузнава за противника в тази посока; като се изкачи на хребетите на Копаоник планина да стане на десния фланг на дивизията и да поеме охраната й от тази страна. За движението и достигнатите линии през деня трябваше да донасям в дивизията чрез радиостанцията в 8, 12 и 20 ч. всеки ден. Тъй като противникът с превъзхождащи сили преграждаше посоката на движение на разузравателната група при с. Добротин, останах в района ва с. Ревуче няколко дни. През тези дни поделенията на 1-ви армейски попълващ полк водеха ожесточени боеве с добре укрепения противник.

Вълчо Цанов Тошев с 15 пехотен ломски полк в косовската операция 1944

Боевете при с. Добротин и северните склонове на Копаоник планина ставаха все по-ожесточени. Германците, подсилени от албански 
стрелци, принудиха частите от 1-ви арм. п.п. да започнат отстъпление от постигнатите позиции. На помощ бе привлечен 15-и пехотен Ломски полк заедно с командваното от капитан Тошев 4-о товарно артилерийско отделение. Бойците от 1-ви арм. п.п. бяха принудени да напуснат позициите си и обръщайки гръб към противника започнаха хаотично отстъпление. Въпреки пристигането на нашите части, бойците от 1-ви арм. п.п. минаха през нашите редици и ние останахме лице срещу лице с ожесточения преследващ ги противник. За заздравяване позицията на този участък последва заповед от дивизията командирът на 15-и пехотен Ломски полк полковник Кехайов да поеме командата на двата полка, а командирът на 1-ви армейски попълващ полк полковник Руменов да остане временно при командването на двата полка. Тъй като достигнатите позиции на нашия полк се бяха вклинили в дълбочина, противникът започна да ни заобикаля от ляво и дясно. След съгласуване с командването на дивизията критичното положение бе преодоляно с оттегляне на по-задни позиции към коти 849 и 742 и хребетите северно от р. Лаб. Аз и моите спешени войници бяхме заели позиция в най-предната част на спускащия се от планината дол. Заповедта за отстъпление е трябвало да ми бъде преданена от командира на пионерохимическия взвод подпоручик Петър Димитров. По неизвестнви причини това не беше се случило и докато другите части се бяха изтеглили на 2-3 км назад, ние останахме на мястото си. По една случайност командирът на полка ме е потърсил и тогава е било установено, че заповедта за отстъпление не е достигнала до мен. В ясната лунна нощ забелязах един войник да се влачи по корем, търсейки ме. Веднага се оттеглихме назад и се присъединихме към поделенията от щаба на полка. При тази суматоха при странни обстоятелства бе ранен командирът на пета рота поручик Димитър Стефанов Ташев, който след войната бе съден от Народния съд и убит с камъни в едно от селата около Фердинанд, сега Монтана.

На следващия ден нашите роти отново настъпиха напред - 1-ва дружина в посока на с. Добротин и противникът бе бит и отхвърлен в западна посока. За тази победа платихме скъп кръвен данък с много убити и ранени. В този бой загина офицерски кандидат Берберов и бе ранен комнадирът на трета рота поручик Атанас п. Ангелов. Втора дружина на полка настъпи в посока с. Перане, Обранжа - с. Лапащица и достигна к. 999. Към тази височина противникът насочи цялата си артилерийска и въздушна мощ, контраатакува нашите части и ги принуди да отстъпят, оставяйки на бойната линия някои тежки пехотни оръжия. За задравяване на положението на този участък допринесоха и щабните поделения, водени лично от командира на полка полковник Кехайов. Тук той бе ранен с парче от самолетна бомба. До вечерта положението бе стабилизирано, а частите на 2-а дружина изтеглени на по-задна линия за почивка. След този неуспешен за 2-а дружина бой полкът отново бе поставен във втори ешелон и преместен към с. Ревуче. В това село командирът на полка полковник Кехайов бе сменен от новоназначения такъв подполковник Васил Николов Кайджиев, кавалерист и бивш военнен аташе в Турция. Той за жалост нямаше командните качества на полковник Кехайов, тактическата му подготовка изглежда не бе достатъчна и затова разчиташе повече на грубата сила, отколкото на изкусния маньовър. Полкът даде много жертви.

В потвърждение на горните мисли само на 19 ноември 1944 г. нашият полк, сменяйки ротите от 1-ви арм. п.п. в Копаоник планина по посока с. Байгора и к. 1583, без всякаква артилерийска подкрепа води упорити сражения срещу силно укрепен противник. На тази кота противникът бе бит и принуден да се оттегли към Митровица, но нашите роти дадоха около 90 души убити и ранени. По време на тези боеве моята задача бе охраната на левия фланг на полка и поддържане на връзка с 22-ра югославска партизанска бригада. Особена издръжливост показа трета тежкокартечна рота под командата на подпоручик Стефан П. Стефанов от с. Кладоруб, Белоградчишко. Противникът отстъпи по посока Митровица, а ние достигнахме до к. 1257 и се надвесихме над Косово поле.

Вечерта към 20 ч. на 21 ноември 1994 г. бях в командния пункт на полка. Телефонът извъня и приех телефонограма от дивизията за края на военните действия на Балканите. Полкът трябваше да се върне в Подуевското поле и с. Перане за почивка до втора заповед. Вестта за прекратяване на бойните действия съобщихме на войниците на следващия ден. През нощта времето застудя и дъждът премина в сняг, така че до сутринта всички бяхме покрити с дебела снежна покривка.


На път за дома От 23 ноември до началото на декември полкът се намираше на почивка. Неговите подразделения бяха приведени в бойна готовност в очакване на нови бойни задачи. Нашата 6-а пехотна Бдинска дивизия се бе представила успешно в Нишката и Косовската настъпателни операции, така че очаквахме включването ни в новосформиращата се Първа българска армия за участие във втората фаза на войната. Това обаче не се случи, а на 1 декември се получи заповед за връщането ни в България. Тази новина ободри и повдигна духа на целия личен състав на полка. На определената дата напуснахме селата Перане и Обранджа и в походна колона по шосето Подуево - Рудари се отправихме към гр. Куршумлия, в чийто околности пристигнахме към 16 ч. Неочаквано се разболях и с автомобил бях изпратен за гр. Прокупле, където бях приет за лечение и почивка от етапната част в града, която също беше наше поделение, сформирано в гр. Белогроадчик. На следващия ден пред щаба на Втора армия видях полковник Кехайов. Той се зарадва на тази среща, сподели с мен причините за идването на подполковник Кайджиев в 15-и п.п., каза ми, че отново поема командването на полка и наистина подполковник Кайджиев влезе в щаба на армията и вече не се върна при нас. Връщането на полковник Кехайов в 15-и пехотен Ломски полк, който той водеше още от 1941 г., се посрещна с радост от всички. На 5 декември получих заповед в усилен марш през Ниш да достигна до гр. Свърлиг, където да подсигуря квартири за нощуване и почивка на полка. Свърлиг е малък град без големи училищни и други обществени сгради, така че не можах в пълна мяра да изпълня задачата си. Валеше силен дъжд. Полкът пристигна към 15 ч. и командирът взе решение без почивка да продължим нататък. Войниците, съзнавайки че се връщат при своите близки, ускориха крачката си и при крайно лоши атмодферни условия и мокри до кости към 23 ч. достигнахме до гр. Княжевац. Войниците и конете бяха настанени в югославските казармени помещения, повечето от офицерите останаха при войниците си, а ние офицерите от щаба и щабните поделения опънахме походни кревати в една кръчма. На следващия ден полкът се разположи в района на гара Андреевац, сега Мъничево, на железопътната линия Княжевац - Зайчар и по пътя Андреевац - Корито - проход Кадъ боаз - с. Салаш. След еднодневна почивка тръгнах за с. Салаш, където пристигнах към 14 ч. Със съдействието на новия кмет на селото Живко Ив. Кръчков, използвайки наличните казармени помещения на граничния подучастък в това село, уредихме настаняването на полка. Към 17 ч. полкът пристигна и бе посрещнат с въодушевление от цялото население. Трета дружина замина за нощуване в с. Вещица с указание на другия ден да се присъедини към основната колона на полка при разклона Филипови кошари. Ние командирите от щабните поделения пренощувахме в дома на бившия учител в с. Салаш Иван Барев, чийто син Антон Иванов Барев ми беше съученик от Видинската мъжка гимназия "Цар Симеон Велики" и по това време беше поручик от авиацията - летец-изтребител. На 10 декември 1944 г. по заповед от командването тръгнах пръв с взвода си за гр. Белоградчик. Задачата ми бе да се движа на 10-12 км пред полка и когато стигна до окрайнините на града, да не влизам в него, а да чакам идването на основната колона. През махала Куцаровци, с. Граничак и селата Вещица и Дъбравка навсякъде покрай пътя имаше наизлезли хора, които възторжено ни посрещаха. Към 15 ч. стигнах до м. Разсадника. Времето беше слънчево, войниците се препичаха на топлото зимно слънце и оправяха тоалета си. Много белоградчишки граждани и младежи се озоваха сред нас, за да ни кажат добре дошли. Към 17 ч. пристигна основната колона на полка. По заповед на командира частите се построиха в следния ред: полковата музика, полковото знаме със зваменосец фелдфебел Цветко Йорданов Цветков, след знамето - командирът полковник Кехайов, следван от адютанта подпоручик Димитър Димитров, и двамата на коне, моят взвод, воден от мен, също на коне, и в пеши строй - другите щабни поделения, първа, втора и трета дружини на полка и накрая домакинската рота и обозите. Музиката гръмна "Велик е нашият войник" и полкът влезе в града през шпалир от възторжени посрещачи и по килим от есенни цветя. Сред посрещачите зърнах съпругата и сина си, който тогава бе на година и десет месеца. Ден преди това по телефона се бях свързал със съпругата си, за да й кажа подробностите по нашето завръщане. Официалното посрещане стана на централния градски площад, където полкът бе построен в каре и се чуха провувствени слова. Полковник Кехайов благодари на представителите на новата градска управа за радушното посрещане и призова гражданството на едноминутно мълчание на колене в памет на онези войници и офицери, които не се върнаха при близките си от бойното поле. 15-и пехотен Ломски полк започна военните действия през септември 1944 г. с 74 офицери и 2067 бойци. За три месеца 32 офицери (43 %) бяха убити или ранени. Прахът на забравата покрива все по-дълбоко подвига на Ломци във войните за освобождение и обединение на България, включително и в злополучната последна война с германците 1944-1945 година. Тази забрава бе част от държавната политика в последния половин век. Затова накрая ще посоча имената на загиналите от септември до декември 1944 г. офицери от 15-и пехотен Ломски полк:
Поручик Методи Илиев Маджаров, офицерски кандидат Никола Ефремов Куткудейски, офицерски кандидат Вълчо Маринов Вълчев, офицерски кандидат Асен Иванов Петков, офицерски кандидат Емил Александров Берберски, подпоручик Борис Иванов Пешев, офицерски кандидат Пешо Ранчов Пешов, поручик Георги Генадиев Грамадски, офицерски кандидат Стоян Ненков Върбанов, поручик Андрей Цанов Димитров, офицерски кандидат Кръсто Тодоров Давидков, офицерски кандидат Илия Арсенов Пешов и офицерски кандидат Бойчо Томов Рибагин.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин