Кръстьо Празов Маринов

История - Войни

Понеделник, 13 Декември 2010 02:36

Написано от ivailo

24 юни 1855 г. е роден генерален-майор Кръстьо Празов Маринов.

Човека който направи невъзможното, поради внезапното нахлуване на вражеските сръбски войски, и недостик на български войници които се сражаваха по далечните фронтове, за сърбите ние бяхме лесна плячка, обаче те незнаеха най-важното, че зад отбраната на Видин стоеше велик защитник и командир.

Паметника му се намира в парка зад реалната гимназия, оставете му едно цвете той го е заслужил.

През 1879 г. завършва Военното училище с първия випуск, след което служи в Източнорумелийската милиция. Участва в Сръбско-българска война 1885 г. като командир на Шипченския полк. След войната командва 6-и пехотен Търновски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Маринов е командир на дивизионна област. През Междусъюзническата война е начело на Видинската крепост.

Рапорт на Генерал-Майор Крастьо Маринов до щаба на действуващата армия във вразка с отбраната на Видин през междусъюзническата война през 1913 година 
Видин 2 август 1913 година

Донасям на щаба на действуващата армия че на 6-юли сърбите отхвърлиха от Кула нашия авангард в състав на две роти. На 8-и т.м. авангардът водеше бой към с. Бела Рада. По сведение на авангарда сърбите имали 2 - 3 дружини с две оръдия. Откъм Брегово още не бяха минали. В същото време знаех, че сърбите атакуват Белоградчик. Сръбските части, насочени към Видин, ги взеха на заслон. На 8-и юли привечер направих вилазка с две дружини и една батарея. На 9-и юли частите, които направиха вилазка, водиха бой цял ден. Сърбите ангажираха в тоя бой пет дружини, една гаубична батерия и 6 полски нескорострелни оръдия. Този бой разтрой, сплаши сърбите, накара ги да бъдат предпазливи и да можаха обсадят крепоста на 15-юли. Този бой даде възможност на 9-и срещу 10-и юли да влязат във Видин от отстъпилите от Белоградчик една дружина от 17-и полк, две роти нескорострелна батерия, телеграфна команда и 17 конни....На 15-и, 17-и и 18-и юли сърбите атакуваха крепостта като се насочиха към Новоселския участък. Всички техни атаки бяха отбити. В тези атаки сърбите ангажираха около три полка с 28 - 30 оръдия, от които една гаубична батерия. На 18-и юли привечер с общото прекратяване на воените действия, боят се прекрати. На 19-и юли се определи демокрационната линия. Сега сърбите още не са се изтеглили. По сведения сърбите в района, който заемат, продължават да плячкосват. В отбраната на Видин имаме загуби всичко : 2 офицери, 43 долни чинове, ранени 1 офицер, 327 долни чинове, контузени 20 офицери, 50 долни чинове, без вест 23.

Артилерия имаме 52 оръдия с 19 819 снаряда. В склада имаме патрони 1. Берданови 834 900, 2.Манлихерови 79 900, 3.Триливейни 494 400, 4. Картечни 2 000,

Началник на Видин- генерал-майор Маринов.

Началник щаба- майор Стрезов

Печат с герба на Видин и натпис: Видинско комендантско управление

още история 

Зад СОУ "Цар Симеон Велики" в алеята на парка,има неголям,скромен паметник на генерал Маринов,на него пише че е изграден със средства ,събрани от гимназистите от Видинската гимназия, и думите "- Българите знаят да превземат крепости-не да ги предават! .На него рядко ще видете някой да остави цветя! От мойта баба съм чул /защото тя е била съвременник на това събитие/че когато е била сръбско-българската война,във Видин,поради това че Бдинския полк е бил на турската граница,остават много малко войници,предимно тиловаци,голямата част от мъжете в града са на фронта,в града са предимно жени и деца,а въпросният генерал,като тиловак,е оставен да поддържа казармите с 20-30 войници, повечето от които негодни за фронта.Сърбите,възползвайки се от ситуацията,минават през границата,и набързо/за няколко дни/ достигат до Видин.При създалата се обстановка,генералът,оставен за защитник на града,реагира по перфектен начин/единственият възможен/- пълни рововете с вода ,и се подготвя за отбрана с останалите му налични средства.Сърбите разполагат войските си в района от бившия Панаир/старите гробища/,до Колодрума,и започват артилерийски обстрел на града,тъй като войниците,които са останали на разположение,са били наредени по стената зад рова и не ги допускат да го преминат. Генералът оценявайки ситуацията,много добре разбира,че не е в състояние да даде отпор на сръбските войски,при положение че има шепа хора и толкова малко муниций!Първото което прави е да мобилизира младите жени и по-големите деца,за да пълнят пушките на войниците,като ги разполага по бойниците на стената-зад всяка бойница има пушка,но не зад всяка бойница има войник!/което обаче врагът не знае!/Малкото останали войници тичат от бойница на бойница и стрелят със заредените пушки,като създават впечатление ,че зад всяка бойница има войник!Сръбското командване има сведения,че Видинската крепост е оставена без защита ,и не очаква такъв отпор.Обстрелват града със шрапнели два дни и пращат парламентьори ,със предложението градът да се предаде,за да бъдат пожалени хората в него!-Тогава ген.Маринов изрича думите изсечени на паметника му- "Вървете си,и кажете на вашите началници повече да не ви изпращат,защото ние българите знаем само да превземаме крепости-не да ги предаваме!" Представяте ли си каква гордост и смелост трябва да има човек,който много добре знае със какво разполага,и че сърбите го превъзхождат по всички показатели,и въпреки това да отпрати парламентьорите с толкова твърдост и гордост,каточели ситуацията се владее от него,а не от тях! Бдинският полк е пратен да се завърне от Одрин,за да се притече на помощ у дома,но той върви пеша, и не се знае кога точно ще пристигне,от Лом по Дунава са изпратени муниций със шлеп,но няма кой да стреля с тях, и на фона на цялата тази безисходица,този човек реагира потози достоен и горд начин! Следващата стъпка която предприема е да запали близките села,за да лиши сръбската армия от продоволствия,и продължава отпора,каточели нищо не се е случило! Когато Бдинският полк минава Стара планина,и започва марш на скок към Видин, сърбите през една нощ се оттеглят и просто на сутринта градът се събужда без обсада! Не са ми попадали исторически документи по този въпрос,просто това което ви разказвам е чуто от устата на моята баба,и може би не е много точно,но аз съм го разказал на децата си,ако съм жив и здрав ще го разкажа и на внуците си и дано те го разкажат по-нататък, за да имаме корен,за да имаме гордост,за да имаме традиций,за да гледаме на света от високо,като победители,като хора които знаят колко струват и се гордеят с града си и хората , които са живели , и живеят в него! Видинчани-идва пролет-откъснете по едно цветенце, и оставете на паметника на този достоен човек! /в алеята на парка , зад спортния салон на гимназията

Добави във