Изпрати стари снимки от Видин и областта

Нишката операция

История - Войни

Вълчо Тошев. 15-и пехотен Ломски полк в Нишката операция, 1944 г. Един завет. 11(3), 27-29 (2002).

15-и пехотен Ломски полк бе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия, която с обявяването на войната на Германия през есента на 1944 г. влезе в състава на 2-ра армия, командвана от генерал-майор Кирил Станчев. За командир на дивизията бе назначен трудовият полковник Марко Марчев. Промени в командния състав на полка не станаха. Командирът на полка, полковник Иван Атанасов Кехайов, бе назначен за главен интендант при Щаба на войската, но той не замина за новото си местоназначение.

Придвижването и съсредоточаването на частите на 2-ра армия стана по шосето Пирот - Бабушница - Власотинци. Тогава нашият полк заемаше позиция по височините от двете страни на шосето Бабушница - гр. Бела паланка - връх Ракош, к. 703, с. Горна Коритница, Стри връх и с. Равно буче. Щабните поделения и командването на полка се намираха в с. Долно Кърнино. В този подготвителен период отделни части от полка извършваха разузнаване за противника, а моят конно-разузнавателен взмод извършваше и по-далечно разузнаване по посока на с. Модра стена и Равна Дубрава и поддържаше връзка с войските от 4-та пехотна дивизия. В подготовка бе така наречената Нишка настъпателна операция.

За разузнаване на пътя в района на полка по посока Горна Коритница - Бела паланка, по заповед на армията от Бронираната бригада бяха изпратени два леки бронетранспортьора под командата на офицерски кандидат Стамен Митов Стаменов. Познавах този офицерски кандидат от гимназията в гр. Видин и в разговор с него разбрах, че много се страхува от изпълнението на възложената му задача. Наистина на следващия ден той замина и не се върна, а когато ние напреднахме по пътя, намерихме тези леки бойни машини обърнати в канавката на шосето, а войниците и офицерският кандидат бяха изчезнали. Мислех, че тези момчета са загинали в бой, но съм се лъгал. След войната срещнах офицерския кандидат и той ми разказа, че били обстреляни от германците, колите им били повредени, а екипажите им пленени и отведени в Германия.

Периодът от 8 септември до 3-5 октомври 1944 г. бе използван за попълване състава на ротите с нови запасни чинове, съсредоточаване и заемане изходни позиции за атака на противника. Шосето Бабушница - Бела паланка беше с ключово значение и на 8 октомври извършихме цялостно напредване, но бяхме посрещнати от добре укрепен и опитен противник. Към действащите части на полка в района на селата Горна и Долна Коритница по посока на Бела паланка бе придаде една дружина от Първи армейски попълващ полк под командването на майор Сава Василев Цанев - мой колега от полка, преместен за взводен командир във Военното училище в София и по стеклите се обстоятелства около 9 септември повишен в чин майор. Атаката се подкрепяше от нашата артилерия и съветски "щурмовики" - самолети, връхлитащи внезапно от висините със силен деморализиращ ефект върху противника. Тези атаки продължиха и на 9 окомври до късно през нощта. На 10 октомври противникът бе заобиколен в обход отляво, бит и принуден да отстъпи в бягство, оставяйки на позицията си оръдията на цяла батарея, много бойни припаси, пушки, леки и тежки картечници. Нашите части за тази спечелена победа платиха тежък кръвен данък - по подстъпите към противниковата позиция останаха много убити и ранени наши войници. В този бой загина и офицерски кандидат Вълчо Маринов Вълчев от с. Медешевци, Кулско.

На следващия ден рано сутринта получих заповед от командира на 15-и пех. полк веднага да настъпя по шосето Горна Долна Коритница, с. Мокра, гр. Бела паланка със задача да разузнавам за противника пред движещия се след мен в боен ред полк. Веднага тнърганх, минах бързо покрай намиращия се на пътя ми женски манастир, на галоп пресякохме с. Мокра и се отправихме към височините от южната страна на гр. Бела паланка. В с. Мокра цялото население излезе с подаръци да ни посрещне като освободители. Нямаше време за бавене, огледвачите вече ми даваха сигнали, че са в контакт с гр. Бела паланка. Внимателно влязохме в града. И тук населението излезе спонтанно да ни посрещне като освободители и ни разказа къде са били германците, накъде и кога са отстъпили. Влизането ми в гр. Бела паланка стана към 11 часа пред обед, следван отблизо от частите на 15-и пехотен Ломски полк, а на изток, откъм Пирот, още се чуваше артилерийска и пушечна стрелба от останалите части на дивизията, които водиха "бой" с отдавна отстъпилия противник. За влизането ми в Бела паланка направих донесение до командира на полка. След донесението от страна на командира на полка до дивизията, че ние се намираме в гр. Бела паланка, стрелбата на изток замлъкна и останалите части на дивизията в походен ред тръгнаха за града.

С]лед влизането в Бела паланка изоставих града и настъпих на запад по шосето Иелашница - Ниш, където настигнах и влязох в контакт с противника. Нощта ни завари на 10-15 км западно от града в някакво село, името на което не помня. Тази нощ командирът на полка, полковник Кехайов, бе заменен от подполковник Шушулов. Не ми е известно докъде е стигнал полковник Кехайов, но знам, че призори на следващия ден той се върна, а новодошлият за командир подполковник замина за друго войсково поделение. Валеше дъжд и противникът бе близо. Задачата ми беше да настъпя по посока на с. Вета и оттам на запад да поддържам връзка с противника, а вечерта да се прибера в полка, който щеше да нощува в с. Цървена река. Път за с. Вета нямаше и движението беше по карта. След известно лутане стигнах до селото, но там не заварих никого. Цялото население се бе скрило и едва намерих една стара жена, от която разбрах, че само половин час по-рано оттук са минали германците. И в следващото село не ги настигнахме, но по сведение на местното население разбрах къде се намира тяхната временна позиция по пътя им към Ниш. Късно вечерта приближих с. Цървена река, за да се присъединя към полка. Сърбинът, който ни водеше, почука на вратата на първата къща. Една жена с уплаха ни извести, че селото е пълно с германци, а мъжете от селото са избягали в гората. Изненадах се от това съобщение. През целия ден не се чуваше никаква стрелба вдясно от мен и бях сигурен, че нашите части ще нощуват в това село. Все пак реших да се върна обратно и в една овчарска колиба пренощувахме на таралежова позиция, а конете стояха в близост до кошарата, държани през цялата нощ за поводите. Дъждът продължаваше да вали и всички бяхме мокри до кости. В колибата заварих един сърбин. Той ни прие и поиска да отиде до селото за хляб, сирене и ракия за войниците. Не му позволих, защото се съмнявах в неговата лоялност. Късно вечерта в с. Цървена река са влезли нашите части, а селяните са помислили, че това са германци и бързо са напуснали домовете си. За неявяване навреме получих мъмрене от командира на полка. Отново тръгнах в разузнаване пред полка по шосето Цървена река - Иелашница - гр. Ниш. Следобед, когато преминах през с. Иелашница, дъждът беше спрял и есенното слънце се показа. Когато наближих р. Нишава, която тече през Нишкото поле, от местното население научих разположението на противника. На височините североизточно от Нишка баня имаше укрепен противник в състав около една рота, подсилена с минохвъргачки и бронеизтребителни оръдия. Веднага направих писмено донесение до камандира на полка. Всички части от дивизията вървяха в походна колона и се надпреварваха коя първа ще навлезе в Нишкото поле. С излизането на открито в Нишкото поле нашите части попаднаха под силен минохвъргачен огън и бяха принудени да спрат походния си марш и да се разгърнат за бой. Нишката настъпателна операция навлезе в заключителната си фаза. Една нощ ни делеше от нейната кулминация.
Б]еше 14 октомври 1944 година. Денят обещаваше да бъде ясен и топъл. 15-и пехотен Ломски полк бе в челото на колоната на 6-а пехотна Бдинска дивизия, която се движеше в посока от гр. Пирот, Бела паланка, Ниш, и заемаше позиция на левия бряг на р. Нишава, североизточно от Нишка баня. На десния бряг на р. Нишава имаше поделения от другите полкове на дивизията и подразделения на 9-а пехотна дивизия, подсилени със съветски части. А наляво от нас, по шосето Гаджин хан за Ниш, напредваха войските от 4-а и 12-а пехонти дивизии. Към 6 ч. сутринта бях извикан в полевия щаб на полка, намиращ се североизточно от жп гара Нишка баня. Тук дойдоха всички командири на дружини и командирите на специалните щабни поделения. Всички офицери, събрани тук, получиха точни предписания за бойните действия през деня. Задачата на конно-разузнавателния взвод на полка бе активното разузнаване, при необходимост с бой, пред фронта на полка, по линията жп гара Нишка баня, връх Виник - к. 350, южно от Ниш. След съприкосновение с противника трябваше да изчакаме идването на нашите части. При започване на боя мястото ни беше на левия фланг на полка с охранителни цели и недопускане излизането на противника извън града. Половин час по-късно вече бе обходено първото възвишение, което беше пред нас. То се намираше на 2-3 км източно от Ниш. Тук открихме подземни складове, вероятно опразнени от оръжие и бойни припаси от германците и препълнени с хора, избягали граждани от град Ниш, търсещи спасение от евентуални бомбардировки от въздуха и от артилерийска и пушечна стрелба. Тези уплашени и притеднени хора ни посрещнаха с радост и оживление, с надежда за скорошно избавление. Тук местността е хълмиста, но гола. След нас на разстояние 6-7 км се виждаха настъпващите поделения на 1-а дружина на полка. Както често се случваше през войната, един югославски гражданин, успял макар и късно да напусне Ниш, ми даде ценни сведения за числеността и дислокацията на германците в града. Техните части в момента се окопаваха североизточно от града с ходове към улиците му. Разстоянието от нас до окрайнините на града не бе повече от 2-3 км, така че с бинокъла добре разпознах укрепената противникова позиция, за което направих писмено донесение. Продължавайки изпълнението на първоначалната бойна задача, ние направихме обход на окрайнините на Ниш, оказвайки се в гръб на германската позиция. Първият удар нанесе 1-а рота от 1-ва дружина, подсилена с минохвъргачен взвод, под командването на поручик Станчо Горанов. На пушечен изстрел ротата откри по противниковата позиция усилен минохвъргачен огън и земята там закипя и се покри с огън и дим. Тази стрелба прикова германците в окопите и позволи на нашите пехотни части да се доближат по-близо до противника. Последва упаганен огън с всички видове оръжия. Това беше страховита картина и всички бяхме обладани от чувства, които не се подават на описание. Противникът отговори на стрелбата, но нашите момчета, не жалейки живота си, бързо напредваха. Германците на удържаха на удара на нашите части, напуснаха укрепената си позиция и побегнаха към нас. Последва нашият огън в гръб и тези, които не останаха на бойното поле, в панически бяг се скриха във вътрешността на града. След този бой моят взвод застана на левия фланг на полка, заобикаляйки града от изток и юг и към 12 ч. достигнахме линията на връх Виник - к. 350, южно от Ниш, последна точка за достигане съгласно бойната ми задача. Всички части на полка бяха вече в града и начело с полковия командир полковник Иван Атанасов Кехайов водеха упорити ръкопашни боеве с укрепения здраво противник. Към 20 ч., когато всички улици и къщи бяха прочистени, нашите части излизаха в южната окрайнина на Ниш, където ликуваха и се поздравяваха с удържаната победа. В резултат на победата на нашето оръжие в Нишката настъпателна операция Втора българска армия на генерал Кирил Станчев разгроми елитната германска СС дивизия "Принц Ойген" и още други германски формации и взе много трофеи, пленници, оръдия, автомобили и др. Геннерал-майор Кирил Станчев, полковник Иван Кехайов и други шестима висши офицери бяха наградени за провеждане на Нишката настъпателна операция з военния орден "За храброст", III степен, II класа. Известна е трагичната съдба на генерал-лейтенант Кирил Станчев след разгрома на демократичната опозиция в България. А полковник Иван Атанасов Кехайов, обичаният от всички командир на 15-и пехотен Ломски полк, още през 1945 г. ковеше щайги във Видинския затвор с тежка присъда от Народния съд.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин