Изпрати стари снимки от Видин и областта

Отбранта на Видинската крепост

История - Войни

ОТБРАНАТА НА ВИДИНСКАТА КРЕПОСТ
Тодор ДИКОВ

В избухналата война между България и Сърбия на 2 ноември 1885 г., в защита на Съединението, българското командване действа по импровизиран боен план. Основната идея е – чрез съсредоточаване на Сливница да се спрат и разбият главните сили на противника, а след това с мощно контранастъпление да бъде преследван. Успоредно с военните действия на Сливница, се води война в по-малък мащаб на север от Стара планина около град Видин срещу Тимошката армия. Резултатите от тази малка война не са от решаващо значение за изхода на войната като цяло, но тя има особено значение, защото отвлича от главния военен театър значителни сили. На този стратегически фланг действа Северният отряд на капитан Атанас Узунов.
След осигуряване на тила си чрез завземане на всички местности от Кула до Белоградчик, на 6, 7 и 8 ноември генерал Лешанин започва обсадни действия срещу Видинската крепост. На 9 ноември трите сръбски отряда от Тимошката армия, намиращи се в района на селата Гъмзово, Бяла Рада и Видбол, влизат във връзка помежду си и изолират крепостта по суша. На следващия ден те стесняват обкръжението и се установяват на линията Кирим Бег /Покрайна/ – Капитановци – Смърдан – Рубци – Татарджик /Слана бара/ на около 3,5 км от крепостната ограда. По този начин Видин е обкръжен плътно по суша.
Видинската крепост има две огради – вътрешна и външна. Източният фас и на двете е заменен от река Дунав и нейният бряг, на който само в границата на вътрешната ограда има двойна каменна стена. Вътрешната ограда е дълговременно крепостно съоръжение, което, поради разрастването на града навън, губи предназначението си и на много места е разрушено. Външната ограда се състои от землен насип, който, също във вид на полукръг, опасва града и се опира в Дунав с два каменни форта – “Баба Вида” от север и Белоградчишкия на юг. Тази ограда, освен двата форта, има още един редут на североизточния ъгъл на крепостта, осем бастиона и пет врати.
Заедно с формирането на Северния отряд са взети мерки за поправка на тези крепостни укрепления, за да се приведе крепостта в отбранително положение. Успоредно с това пред оградата са въздигнати три нови люнета: Татарджишки на 3,5 км., Новоселски на 2,5 км. и Киримбегски на 3 – 4 км. от крепостта. Построени са окопи и от двете страни на кулското шосе и са поправени някои от бастионите. Целият фронт на крепостта е разделен на два участъка. Деснофланговият е под началството на поручик Хаджиенев като в него влизат фортът “Баба Вида”, киримбегският люнет и бастионите от 1 до 4 – отбраняван от 3 запасни роти, 1 чета доброволци и Белоградчишката опълченска дружина. Левофланговият участък се командва от поручик Стайков и включва Новоселския и Татарджишкия люнети, бастионите от 5 до 8 и Белоградчишкия форт. Той се отбранява от 4 запасни роти, 1 доброволческа чета и Кулската опълченска дружина – 1 800 щика. Общият резерв на крепостта се състои от 2 запасни роти, 2 чети доброволци от Видинската опълченска чета – 1 400 щика. Резервът е разположен при комендантското управление. Крайдунавската част на града и реката се наблюдават от един взвод запасни и два катера от Дунавската флотилия. Следователно пехотният гарнизон на Видинската крепост се състои от 3 запасни и 3 опълченски дружини и 4 доброволчески чети или всичко 4 750 щика, от които само 2 250 запасни, преминали през редовете на войската. Освен това, в състава на гарнизона влизат и 208 артилеристи, Страшимировата сотня – 60 конници и пионерна полурота – 73 човека, или всичко 341. Към 11 ноември, когато крепостта е обсадена, гарнизонът се увеличава с частите, които отстъпват от Бреговския и Кулския участъци, но от Видин излизат Сандровската чета и 18-та запасна рота за Белоградчик. Така в крайна сметка в крепостта остават 6 511 защитници, от които 6 170 щика. През нощта срещу 11 ноември, преди всеобщото настъпление на сърбите, капитан Узунов подготвя излаз с разузнавателна цел към Видбол, но наши кавалеристи залавят противниковата поща с всички разпореждания на главнокомандващия. Така целият план за действие на противника бил разкрит и излазът се отменя.
На 11 ноември Тимошката армия, която заема и изходно положение за настъпление, има следната групировка: северен фланг на фронта от Киримбег до Смърдан, център от Раяновци до Татарджик и южен фланг – югоизточно от Татарджик до р. Дунав. Общият резерв заемал местността южно от шосето за Кула. Силите на обсадната армия наброявали 11 300 пушки, 400 конници, 12 полски и 12 обсадни оръдия. При това разположение на силите противникът настъпва на 12 ноември срещу изнесената пред външната крепостна стена позиция, която включва Татарджишкия и Новоселския люнети и окопите около Кулското шосе. В започналия неравен бой малките български поделения се съпротивляват упорито. По обяд капитан Узунов изпраща по една полурота в подкрепление на двете роти защитници. Той е съзнавал важността на люнетите, но заплашван по целия фронт, няма възможност да отдели нужния брой войници, необходими за подкрепление. Така три български роти се сражават и задържат настъплението на три противникови полка, но след вкарването на още един полк след обяд, нашите части не са в състояние да издържат на тоталния натиск и се оттеглят в крепостта. Противникът завзема люнетите и се установява на 400 – 500 метра от крепостната ограда, където се окопава. Загубите на люнетите е огромна, защото сърбите могат да поведат обсадата против най-издадените части на крепостта. Затова този ден се смята за най-бляскавия за Тимошката армия.
Независимо от критичното положение, капитан Узунов разпорежда и сутринта на 13 ноември, под прикритието на гъста мъгла, отряд доброволци от крепостта прави излаз и атакува центъра на най-приближения до нея полк. Противникът с големи усилия се задържа на заетата позиция, но след двучасово сражение доброволците са принудени да се оттеглят в крепостта поради големите загуби. Същият ден сръбското командване предприема настъпление по целия фронт, но насочва главния си удар срещу 5-ти и 6-ти бастиони, които са издадени най-напред и имат най-уязвими флангове. Към обяд противниковата пехота достига на около 600 крачки от бастионите, но е прикована от точния огън на отбраната и нямайки възможност да се вдигне на щиков удар се оттегля в безредие. 
След обяд сръбските сили подновяват всеобщото настъпление и отново главния удар е насочен към същите бастиони. Те завземат гробищата пред шести бастион, достигат до рова пред крепостта и навлизат в мъртвото пространство на бастиона. В това критично положение чета доброволци от пети бастион откриват флангов удар и не позволяват на петкратно подкрепения противник да се вдигне и да превземе бастиона. Така при мръкване сръбските части вече не могат да удържат заетата позиция и се оттеглят.
Ако предишният ден да е бил бляскав за Тимошката армия, то този на 13 ноември е най-бляскав за българите – защитниците на крепостта отблъскват мощното противниково настъпление. Този успех има голямо морално и тактическо значение за видинския гарнизон. А в следствие неудачите на тази атака, сръбското командване губи вяра, че Видин може да бъде превзет с открит щурм и взема решение за дългосрочна обсада и постепенна атака на крепостта.

Исторически музей – Видин

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин