Изпрати стари снимки от Видин и областта

Warning: imagejpeg() [function.imagejpeg]: Unable to open '/home/vidinonl/public_html/images/istoria/voini/Тунел полковник Стефан Илиев, командир на 15-и пехотен Ломски полк. Убит на 26.03.1917 г. в боя при Червената стена, Баба планина (Пелистер)._thumb_medium310_433.jpg' for writing: File name too long in /home/vidinonl/public_html/plugins/content/smartresizer/smartimagehandler.php on line 117

Полковник Стефан Илиев - Един забравен герой

История - Войни

Полковник Стефан Илиев

ТАЗИ ГОДИНА се навършиха 95 години от гибелта на полк. Стефан Илиев. Неговата правнучка Емилия КОЖУХАРОВА се обади в редакцията на в. ВИДИН с молба да разкажем по-подробно за този достоен българин. В писмото си тя уточнява, че е изпратила предложения до кмета на общината, председателя на общинския съвет и до областния управител името на полк. Стефан Илиев да бъде включено в списъка на геройски загиналите за свободата на България, който се чете на тържествената заря-проверка на 2 юни и за преименуването на улица "Широка", на която под №36 е бил домът му, на неговото име. Или поне да бъде поставена паметна плоча в знак на почит към живота и геройския му подвиг.
Кой е полковник Стефан Илиев? Роден е на 29 юни 1869 година във Видин. Постъпва на служба в 3-ти пехотен Бдински полк. През 1907-1908 година капитан Стефан Илиев е командир на първа рота. От началото на Балканските войни е командир на четвърта дружина на 15 пехотен Ломски полк с чин майор. Участва в боевете при Люлебургас, Тюркбей, Татаркьой, Умурча, Чаталджа, селата Езедин, Ялос, Кули Бургас, Долна махала, Будинарци и Умляно, при височината Хисар, върховете Баяз-тепе и Руен, при езерото Дусердус, Дойранското езеро, реките Вардар и Кузлу дере. До началото на Първата световна война е началник на 15-то полково военно окръжие във Видин. От 28 февруари 1916 година подполк. Стефан Илиев е назначен, за командир на 15 пехотен Ломски полк. Участва в боевете при Стайково бърдо, Планиница, Буково, Върбовец, провел големите бойни операции при Чеган, Арменохор и Лажец. Загива геройски на 26 март 1917 година при Червената стена. Погребан, е с военни почести в двора, на църквата в град Прилеп, Македония. Посмъртно е повишен в звание "полковник"от 1 април, 1917 година. В непобликуван ръкопис за командирите на 15-ти пехотен Ломски полк, поручик Вълчо ТОШЕВ разказва за последните дни на полковник Стефан Илиев.
В световната война 1915 година 15-ти пехотен Ломски полк влязъл с 55 офицери, 419 подофицери и 4660 войници, командвани от полковник Вапцаров. Големите бойни операции през 1915 и 1916 години обаче са проведени под ръководството на подполковник Стефан Илиев, който тогава е бил командир на 4-та дружина. С чин майор той е командвал тази дружина и през Балканската война (командир на полка е полк. Хранов) и провежда блестящите бойни операции при Чеган, Арменохор и Лажец през 1916 година.
С умелите си бойни действия 15-ти пехотен Ломски полк заслужил доверието, уважението и благодарността на висшето командване. За пример ще приведем телеграмата на командира на 2 Тракийска дивизия полк. Петров -№14704, която подп. Илиев получил чрез щаба на 1/6 бригада на 15 октомври 1916 година след голямата победа при Лажец:
"На Вас, господин подполковник, на началник щаба, на г.г. офицерите, подофицерите и войниците от доблестните и беззаветно храбри Свищовци, Ломци, опълченци и артилеристи от 12 полк, изказвам своята възторжена благодарност за проявеното геройство и патриотизъм при отбиване днешните бесни атаки на многобройния противник. Вие всички днес с вашата самоотверженост унищожихте подлия противник и изпълнихте доблестно своя свещен дълг към Царя и Отечеството. За славните ви дела от името на Негово Величество Царя награждавам най-храбрите между всички герои, славни синове на България, с кръста за храброст 4 степен. Началник на 2 дивизия полк. Петров".
Червената стена е славата на Ломци. Тя поставя 15-ти пехотен Ломски полк на едно от предните места в българската войска. В края на март противникът предприел няколкодневна артилерийска подготовка, която разрушила фортификационните съоръжения и оставила бойците без закрила. 1/55 дружина, придадена към полка, не издържала и отстъпила. Позицията била скъсана. Имало само една възможност - контраатака на останалите от трета дружина пет взвода. Тази контраатака заздравила положението на нашата позиция, но коствала живота на командира на полка. Ето описанието на тази атака:
ПОЛКОВНИК СТЕФАН ИЛИЕВ, 15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК, БЕЛOГРАДЧИК Последна снимка на полк. Илиев - няколко дни преди героичната му смърт
"... Полковник Илиев поведе трите взвода от девета рота към Каменната височина. С малко думи командирът на полка ободри шепата герои. - Юнаци, беше им казал той, - днес цяла България се обляга на вашата сила. Тя очаква от нас своята защита. Напред! Бог е с нас! С вас съм и аз, вашият полкови командир. Напред!
С това "Напред!" той се втурна нататък, където преградният огън образуваше огнена завеса, само с една тояжка в ръка, на която се подпираше. Думите на командира на полка запалиха сърцата на героите. Резервните окопи на Каменистата височина бяха заети на един дъх. В това време един от връзките на командира на полка забеляза шурналата кръв от неговата ръка.
- Господин полковник, ранен сте - обади се той и поиска да го превърже, но командирът на полка безмълвно отстрани редника Алекси Иванов, издигна тояжката си и се закани с нея към страната на противника. Тогава редник Алекси Иванов се обърна към изостаналите назад свои другари и извика:
- Напред,другари! Напред с командира!
Дружно "Ура" отговори на тези думи и към противника се хвърли едно ято от орли, които не можеха да спрат нито бомбите, нито картечниците на французите. В това време командирът на полка стоеше с тояжка в ръка и очакваше кога юнаците му ще свършат работата си, за да забие заедно с тях към Червената стена.
- Закрийте се, господин полковник, - помоли го връзката. В това време долетя нов куршум и рани полковник Илиев в плешката. Командирът обаче не мръдна от мястото си. Долетя и трети куршум и сега вече го рани в челото. Но и третата рана не накара този герой да напусне хората си в този наистина велик момент... Най-сетне се показаха взводовете на поручик Ташев. И едва, когато атаката се подве, когато пред губещия вече сили командир на полка изникна страшната верига от хора, готови да избършат може би сетния си подвиг, и се понесе напред, той притвори очи за миг и нежелаещ да отнеме от тази тънка верига нито един войн, сам, подпиращ се на своята тояжка, залитащ, тръгна назад към превързочния пункт.
... В момента, когато Ломци тържествуваха, пристигна страшната вест - полковник Стефан Илиев бе починал от раните си. Един тежък снаряд беше догонил командира на Ломци и парче от него беше го ранило смъртно в лявата гръд. Четвъртата рана бе фатална. Смъртта беше последвала моментално. Тялото на командира беше намерено по-късно безжизнено и полузаровено с пръст."
Във връзка с геройската смърт на полковник Стефан Илиев са издадени две заповеди: Заповед по 11-а армия - "На 26 март привечер загина геройски при една контраатака на Червената стена командирът на 15-ти пехотен Ломски полк полковник Стефан Илиев. Той беше олицетворение на безстрашие и героизъм. Той беше герой в пълния смисъл на думата. Който е имал случая веднъж да погледне в очите му, той е оставал с впечатлението, че в лицето на полковник Илиев вижда свръхчовек. Поради неговите добродетели и дела той щеше да бъде представен за железния кръст първа класа. Съдбата, уви, е определила друго. Неговият полк, 6-та дивизия, цялата българска армия няма никога да го забравят."
Разрушеният от сърбите паметник на загиналия при Червената стена полк. Стефан Илиев, командир на 15-и пехотен Ломски полк, в двора на черквата "Благовещение Богородично" в гр. Прилеп. снимка : проф.Борислав ТошевСнимката е от офицален документ-протест за поругаването на военни паметници и издевателства над български войници от сърбите, 1919 г:
взривеният паметник на полк. Илиев в Прилеп до черквата "Св, Благовещение". В наши дни няма никаква следа от тези паметници.
И заповед №196/27 март 1917 година по 6-та пехотна Бдинска дивизия- "Г.г. офицери, подофицери и войници, вчера 26 март 1917 година, в боя при Червената стена - североизточният гребен на величествения Пелистер, загина командирът на 15 пехотен Ломски полк, полковник Стефан Илиев... Г.г. офицери, подофицери и бойници, да се поклоним пред смъртните останки на покойния юнак, полковник Стефан Илиев, да кажем вечна му памет и Царство му небесно. Нека неговият самоотвержен подвиг да служи за пример и назидание не само на нас, но и на бъдещите поколения. Нека неговата душа заедно с душите на плеадата офицери, подофицери и бойници от 15 и другите полкове на дивизията, които сложиха костите си за Царя и Отечеството на Пелистер, да му бъде вечен страж. Ломци, отмъстете на нашите неприятели за смъртта на своя любим командир, полковник Илиев!"
Заради храбростта и героизма на Ломци, тези боеве били наречени по-късно "Македонската Шипка".
Признателните потомци тачели и уважавали паметта на героя. Върхът, където е загинал той, бил наречен в. "Полковник Илиев". На 21 януари 1924 година било учредено Белоградчишкото благотворително подофицерско дружество "Полковник Стефан Илиев". Знамето на това родолюбиво дружество се пазило в църквата "Св. Георги Победоносец".
Разрушеният от сърбите паметник на загиналия при Червената стена полк. Стефан Илиев, командир на 15-и пехотен Ломски полк, в двора на черквата "Благовещение Богородично" в гр. Прилеп. снимка : проф.Борислав ТошевТунел полковник Стефан Илиев, командир на 15-и пехотен Ломски полк. Убит на 26.03.1917 г. в боя при Червената стена, Баба планина (Пелистер)
Паметника на полк. Стефан Илиев в Прилеп; до паметника е новият командир на полка полк. Васил Шишков. Няколко години по-късно паметникът е разрушен от сърбите. Сега официалните власти на двете страни поеха ангажимент паметникът да бъде възстановен в автентичния му вид.
От всички офицери, командвали 15 пехотен Ломски полк, полковник Стефан Илиев е единственият, загинал в сражение редом с войниците си. За военните си заслуги той е отличен с: орден "За заслуги" - 1899 година, медали за военни заслуги и медал "Военни заслуги с военна лента-5"-1913 година. Награден е и с Германски железен кръст II степен II клас и е било, както пише в една от заповедите по повод неговата смърт, подготвяно представянето му за Железния кръст I клас.

в.ВИДИН Брой 83 (2029) • 22 - 25 ноември 2012г.  ЧЕТВЪРТЪК

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин