Изпрати стари снимки от Видин и областта

Рашко Бораджиев

История - Войни

Командир на Трети бдински полк  Рашко Бораджиев
Царски офицер спаси видинските евреи
Наследниците на полковника пазят сабя с рубини, дарена от Фердинанд Половин век във Видин за царския офицер Рашко Бораджиев, командир на легендарния Трети бдински пехотен полк, не се говори нищо. През 1975 г. почти никой в Монтана не знае кой е разхождащият се самотно из улиците на града 90-годишен старец с живи очи и достолепна осанка. Случайно срещнали го видинчани му се покланят доземи, твърди дъщеря му Пролет Бораджиева, при която някогашният командир доживявал дългите си земни дни. От десетина години съвременници и историци се опитват да възкресят образа на командира. Рашко Бораджиев е човекът, на когото видинските евреи дължат спасението си. Казват, че когато те били натоварени на шлеп и военните получили нареждане да го потопят, полк. Бораджиев отсякъл - не! И поел отговорността за "своеволието" си.
Дъщеря му Пролет Бораджиева, ненадминатата актриса на Монтана, макар да е слязла от сцената преди десетина години, пази свидни спомени за баща си. Детството и моминството й минали във Видин, където през 1934 г. полк. Бораджиев става командир на Трети бдински пехотен полк. Дотогава сменяли гарнизон след гарнизон. Започнал кариерата си от фронтовете на Първата световна война. Ранили го в боя при Люле Бургас и въпреки заповедта да напусне сражението, не се подчинил. Командирът не може да напусне в такъв момент ротата си, заявил младият офицер. За геройството си е награден лично от цар Фердинанд с ценна сабя с рубини. После написал учебник по стрелково дело, който десетки набори сричат през първите си дни в казармата.
"Много се знае за офицера, но малко за човека Бораджиев, твърди дъщеря му. Беше дълбоко състрадателен, искаше да помогне на безбройните молители, които идваха всеки ден в дома ни. Всеки изпращаше с хляб и буца сирене. Плащал е представления, за да гледат войниците театър, хранил е пътуващите артисти, пращал е военни коли да возят декорите им от село на село". За бедните уреждал трапезарии, на 1 юни правел детски празници, а за учениците организирал състезания с лодки по Дунав. Когато реката се разлива през 1942 г., Бораджиев ръководи евакуацията на видинчани от квартал "Калето". Макар и вече пенсиониран, заминава на фронта. За него Втората световна война завършва с боевете в Унгария.
"Цял живот така и не си купи къща, отбелязва дъщерята. Майка ми го молеше непрекъснато да вдигнат и те свой дом. На мен ми е добре и на квартира, няма да остана на улицата, казваше баща ми. Не позна - остана, съди го Народният съд.
Лекар комунист се явил на процеса в София и заявил: Кого съдите? И разказал всичко за баща ми. Беше оправдан", спомня си актрисата.
Днес единствено тя носи неговото име, но такава е съдбата на бащите с женска челяд. Не го сменила и когато минала под венчило с известния софийски фабрикант Крум Каназирев, и после, когато заживяла с актьора Христо Кузмов. Много пъти след представления във Видин зрители ме питаха имам ли нещо общо с офицера Бораджиев. "Дъщеря съм му, казвах гордо и това ги впечатляваше особено", разказва дъщерята. При един гастрол в село Комощица мъж й споделил, че е кръстен на баща й. Той случайно попаднал на кръщавката му, но разгънал военната кухня край селото им и дал голямо угощение на близките на детето.

P.S. Свили ордените на храбреца

Полк. Бораджиев е награждаван три пъти с орден за храброст, един "орден на шия" и пет други ценни военни отличия. Връчвани са му от Фердинанд и Борис. Когато в монтанския драматичен театър поставили "Царска милост", Пролет занесла медалите за реквизит. Актьорите излизали на сцената с истинските царски ордени. Но после изчезнали, така и не станало ясно кой прибрал реликвите. Наследниците запазили няколко ценни вещи - сабята с рубинените очи, дарена от цар Фердинанд, и изключителен албум. Той е подвързан с крокодилска кожа и има огромен златен монограм. Някогашният командир го получил от признателните видински евреи като дар за спасението им. Реликвите сега са поверени на внука Момчил Каназирев.

P.S. Маршът “Бдинци” е написан в началото на 1918г. от талантливия капелмайстор на 3-ти Бдински пехотен полк Боню Кирчев. След смъртта му през 1941 г. личния му архив е предаден в полка, но изчезва или е унищожен. От неговото творчество е останал обичания от всички марш “Бдинци” разказващ за победния ход на 3-ти Бдински полк по бранните поля на: Сливница,Чаталджа, Македония и е пeят от войниците след превземането на Букурещ.

БДИНЦИ 
Марш на 3 пехотен Бдински полк

Бдинци, лъвове, титани, 
Наша слава всепобедна, 
Що се носи от балкани 
И до хижата последна. 
Вас ви Сливница познава, 
От победата гръмовна, 
За България тогава 
Храбростта ви бе чутовна. 
И при Чаталджа със лъвска сила, 
В бой вража мощ сломихте, 
А при Струма, бистра, мила, 
Родний Видински край с венци покрихте.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин