Изпрати стари снимки от Видин и областта

Спасяване на знамето на 15 пехотен Ломски полк

История - Войни

Знамето се развява над главите на смелите бойци от 15-и пехотен Ломски полк в Първата световна война при Стойково бърдо и завладяването на Зайчар, в боя при Чеган и Червената стена, където е убит командирът на полка полк. Стефан Илиев. Неговото място заема полк. Васил Шишков.
Съгласно сключената конвенция през септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Полк. Шишков започва да крои планове, как да спаси знамето и воинската чест на полка. През нощта на 3 срещу 4 октомври заедно с подполк. Христо Младенов влизат в палатката, където стои полковото знаме. Свалят плата и приборите. Обвиват около дръжката мушама, на мястото на лъвчето слагат китка, за да заблудят французите. Решават да го заровят и когато времената станат по-спокойни, да го приберат. Слагат го в картечно сандъче, отиват в една нива с единично дърво, правят скица на местността и заравят бойното знаме на полка. Връщат се призори. Сутринта полк. Шишков строява личния състав и прави лъжливо демонстративно изгаряне на знамето. На 4 октомври полкът тръгва за сдаване при Скопие. След претърсване се установяват на пленнически бивак в южните части на Скопие под охрана на французите. Успокоен, че вече няма да ги претърсват, полк. Шишков осигурява открит лист на двама офицери – кап. Петко Капитанов от София и поруч. Страхил Митев от Лом, под предлог да напътстват колата, която кара хляб за полка, с цел да отидат отново към гара „Жостов“, да изровят знамето и да го донесат. Двамата се справят с поставената задача. В лагера приборите на знамето – лъвчето и гривната, остават в кап. Капитанов, който заедно с фелдфебелДоно Велков ги укрива. Знамето се крие посменно под ризите на полк. Шишков и подполк. Младенов. От топлината боите излизат на ризите им, затова ушиват възглавница. Тя се пази денонощно. В пленническия лагер „Гросети“ край Лерин, Гърция, където са настанени 360 български офицери от 1-ва , 6-а и сборната дивизия става все по-опасно. Под различни предлози френските войници влизат в бараките, взимат каквото им попадне и хареса.
Въпреки трудния пленнически живот българските вои­ни крият знамето от 5 октомври 1918 г. до 6 февруари 1919 г., когато го предават на полк. Йосиф Петров, свръзка при френското главно командване в Солун, комуто е разрешено да посети лагера от командващия Източната съглашенска армия Франше Д’ Епре. Полк. Шишков му предава рапорт до Военното министерство и го моли с една условна тайна дума да му съобщи, че пратката е доставена. Полк. Петров пристига със знамето на 7 февруари 1919 г. в гр. Солун. За нещастие генерал Франше Д’ Епре му съобщава, че главната квартира се мести в Цариград и той трябва да го придружи по море. За да отклони съвместното пътуване заедно със знамето, полк. Петров под предлог, че страда от морска болест, иска разрешение да пътува с влак. По телефона съобщава на началник-щаба на 10-а дивизия в Гюмюрджина да излезе на гарата, да причака Солунския влак и да се срещне с него. Срещата с полк. Вълков, бивш военен министър, се осъществява в една опушена стая на гарата. Полк. Петров с отдаване на чест му казва: „Господин полковник, предавам Ви знамето на 15-и Ломски пехотен полк с молба да го предадете във Военното министерство в София“. След това полк. Петров отпътува за Цариград, а полк. Вълков предава знамето във Военното министерство.
Със Заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915–1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите.
За събитията в лагера „Гросети“ днес говори надписът на втората гривна на знамето:
„Спасено на 4.10.1918 г. от полк. Шишков, Васил Киров, подполковник Младенов, капитан Капитанов, Петко Маринов, поручик Митов, Страхил, и фелдфебел Велков, Доно Иванов“.
Бойното знаме на 15-и пехотен Ломски полк следваше полка и в освобождението на Македония (1941), окупацията на Югославия (1942) и войната срещу Германия (1944) до разформирането на полка през 1945 г. Така българите от поречието на р. Лом в продължение на 56 години имаха своя дом в гр. Белоградчик в техния славен и храбър 15-и пехотен Ломски полк.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин