Изпрати стари снимки от Видин и областта

Сръбско-Българската война 1885г.

История - Войни

Съединение 1885г. и Сръбско-Българската война


Във военната подготовка, организирането и осъществяването на Съединението през 1885 г. участват и въоръжените сили: Армията на българското княжество; Източнорумелийската милиция; Народното опълчение; гимнастическите и поборническо-опълченските дружества. Съединението се приема с огромен ентусиазъм от българската войска. Офицерите и войниците посрещат вестта с неописуем възторг и изразяват готовността си да защитят границите на съединена България. Първото сериозно изпитание за младата българска армия настъпва съвсем скоро - на 2 ноември 1885 г. избухва Сръбско-Българската война. С въоръжената защита на Съединението армията прави качествено нови стъпки в своето развитие във военновременни условия. В боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот и Видин се изковава националното единство на въоръжените сили. През Сръбско-Българската война за пръв път се реализира основната функция на армията – защита на Отечеството във война за национално обединение. Развива се и българското военно изкуство. Военната победа е още по-внушителна защото е изкована от офицери, без боен опит, никой от които не е навършил 30 г. Първата заповед, която 24-годишният началник на ГЩ на БА капитан Рачо Петров, отдава до командващия западния корпус майор Гуджев и капитан Узунов – комендант на Видинската крепост гласи: “От утре 6 часа сутринта, войната със Сърбия обявена. Вземете мерки!” Донесението на капитан Узунов е не по-малко лаконично: “Никакво движение сръбско не се забелязва. Юнаците са готови!”
Боевете при Сливница са образец на активна отбрана. Отбранителните действия са осигурени от забележителния марш-маньовър на българските войски от Южна България към Сливнишките позиции. По този повод чуждите военни кореспонденти отбелязват “Сливнишкото сражение бе спечелено от краката на българските войници”.

Ето какво пише пруският подполковник Хюгербюгер за боя при Драгоман: “Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън Бдинският полк пристигна на бърдото – един силен напор, и сърбите бяха изхвърлени с щика от позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн “Шуми Марица”. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на “Шуми Марица”.”

При Видинската отбрана една българска рота се изправя срещу два сръбски полка. Опасността от обкръжение подтиква командирът да иска разрешение за отстъпление. Капитан Узунов заповядва “Посрещнете неприятеля с щикове. И тия, последните, да решат кой да отстъпи!”

На предложението на сръбския командващ генерал Лешанин да предаде крепостта, капитан Узунов отговаря “Мен са ме учили да превземам, не да предавам!” 

Следва контранастъпление, при което българското командване осъществява обкръжаване и унищожаване на противника чрез прекъсване на пътищата му за отстъпление. Сръбското командване е принудено да направи предложение за примирие. Крал Милан, малко преди това заканващ се, че ще “пие кафето си в софийските шантани”, е принуден да бяга панически, като в ръцете на победителите остава дори мундирът му , който и до днес се пази в Националния военно-исторически музей в София.

На 19 февруари 1886 г. е подписан Букурещкия мирен договор. Със сключения на 24 март 1886 г. в Цариград Топханенски акт Великите сили юридически признават Съединението на България. Победата във войната българският народ извоюва с цената на 700 убити и 4 500 ранени.

МАРШ НА 3-ТИ ПЕХОТЕН БДИНСКИ ПОЛК

Текст: Никола Попов
Музика: капелмайстор Боню Кирчев

Бдинци – лъвове, титани!
Наша слава всепобедна,
Що се носи от Балкана
И до хижата последна.

Вас ви Сливница познава,
От победата гръмовна,
За България тогава,
Храбростта ви бе чутовна.

При Чаталджа с лъвска сила
Вражеската мощ сломихте,
А при Струма бистра ,мила,
Родний край с венци покрихте.

Маршът “Бдинци” е написан в началото на 1918г. от талантливия капелмайстор на 3-ти Бдински пехотен полк Боню Кирчев. След смъртта му през 1941 г. личния му архив е предаден в полка, но изчезва или е унищожен. От неговото творчество е останал обичания от всички марш “Бдинци” разказващ за победния ход на 3-ти Бдински полк по бранните поля на: Сливница,Чаталджа, Македония и е пят от войниците след превземането на Букурещ.


взето от dilov.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин