Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видин и съединението

История - Войни

Централният площад в град Видин
ВИДИН И СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ И
РОЛЯТА НА ТРЕТИ БДИНСКИ ПОЛК

Несправедливите клаузи на Берлинския конгрес и вероломната предателска политика на нашата Освободителка и на другите Велики сили, несломили духа на българския народ за национално обединение. Хората, живеещи от двете страни на Балкана, не мислили да се съобразяват с интересите и прищевките на Великите сили!

На 6 септември 1885 г.в Пловдив е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. От Пловдив, телеграфически е било уведомено правителството на Княжеството за извършения акт. Същият ден княз Александър I Батенберг издава Манифест за признаване на Съединението, който гласи:
Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам княз на Северна и Южна България.
/Д.в. бр.92/8.1Х.1885г./

Българският управленски елит е повече от сигурен, че предстоят тежки изпитания за дипломацията и най-вече за войската ни. Очаква се, че ощетеният в случая - Турция, ще защити с оръжие своята васална територия на юг от Балкана. 
Цялата обединена нация е с надеждата,че ние не сме сами, че нашата "Освободителка"- Русия ще застане зад българите и че младата ни войска трябва само да задържи турското настъпление, до пристигането на руската армия!
Разпространяваните повече от двеста години лъжи, че русите са наши "кръвни братя" и страстни "защитници на славянството", радетели за "православно единение" и безкористни покровители на поробените народи, се спукали като сапунени мехури със следващите ходове на руското имперско правителство.

Още на 10 септември "българският" министър на войната княз Кантакузин, подава оставка и армията ни е напълно обезглаве-на! На 13 септември всички останали руски инструктори, съветници, старши и младши офицери и специалисти, напускат поделенията на българската войска!
На военния политически жаргон, характерен за имперските амбиции на Русия, това звучи като "предупреждение" към нашите озлобени съседи /Турция и Сърбия - б.а./ в смисъл: "Българската войска е обезглавена, но да не нападнете България, защото няма кадърни военни ръководители, които да я защитят и няма кой да ви попречи да си я разделите..."!

На изпратената телеграма до Императора - бащица, с молба за покровителство /Дневник на IV ОНС, кн.1,С,стр.З/е получен отговор от външния министър на Русия Николай Карлович Гирс със следното съдържание:
След като княжеското правителство без да се посъветва с нас, реши да действа самостоятелно и то въпреки желанието на Императорския кабинет, Господарят Император е длъжен да признае, че при тези условия пребиваването на руски офицери в българската армия е невъзможно и нежелателно!
/Архив БАН,ф.26к,оп.1а.е.81,стр.1/
Този отговор е крещящ пример за неприкритата омраза на управляващите в Русия към българите и тяхната държава! Кратко и ясно - преведено на обикновен език това означава: -"Или ще изпълнявате безпрекословни нашите заповеди, като руски протекторат, или се оправяйте сами, както си знаете..."!

Къде отиде онзи прословут "...рядко срещан порив на славянска близост", за който раболепно - подмазвачески и възторжено говори днешния български професор по история, стараейки се да прикрие гнусния имперски лик на Русия, когато пише за отношенията между двете "братски" страни?
Няма съмнение, че княз Александър Батенберг е знаел още на 29 август чрез пристигналите от Източна Румелия капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, за готвеното съединение, така, както и руското разузнаване е знаело за предстоящия акт! Нещо повече, руското оперативно командване е подготвило и следващия си подмолен удар срещу "непослушна" България! То е знаело, че цялата ни армия ще се съсредоточи на южната граница, очаквайки турски удар, затова е подготвила своя лакей - крал Милан - Сърбия да ни нанесе внезапен удар откъм гърба.*..
Точно заради това, на 30 август, когато свършили военните учения на Трети Бдински полк, командването му/от руски офицери -б.а./, освобождава 1-ва дружина и двете роти от II 1-та дружина да заминат в зимните си стоянки в Свищов и Лом/оголвайки цялото западно направление-б.а./.Уволнили набързо набора, изслужил срочната служба, а командирът и офицерите излезли в домашен отпуск!
Случайно съвпадение ли е това?
Не! Това е старателно подготвяна операция, израз на най-злостната омраза и българофобия и имперските амбиции на управляващите в двете "сродни по душа" с нас страни!

Но сметките на "братята" славянски предатели от Русия и Сърбия излезли погрешни!
Не случайно бойният марш на Бдинци е - "Бдинци лъвове титани, наша слава всепобедна..."!
Веднага по телеграфа били изпратени заповеди до частите в Лом и Свищов за завръщането им. На офицерите също били изпратени призовки да се явят във Видин. Още на 10 септември иечерта, всички били по местата си. Само командира на полка подполковник Маслов го нямало! Той бил заместен по старшинство от майор Сиделников. Този човек, истински доброжелателен и съвестен военен специалист, до 13 септември, когато се върнал подполковник Маслов, привел Трети Бдински полк в на бойна готовност- 1-ва степен. Пристигналият подп. Маслов обаче обявил, че той и руските офицери няма да участват в действията на полка! Нещо повече, част от руските инструктори саботирали работата на "неопитните" български капитани и подофицери и агитирали войниците, че те ще ги заведат "на смърт"! По голям цинизъм от това, когато си в смъртна опасност, някои да разлагат бойния дух и съпротивителните сили на ската ти няма! Това може да бъде дело само на "истински брат"
Благодарение "на огромния авторитет и намесата на Н.В. Ми I рополит Антим I е предотвратена деморализацията на личния състав на полка" /Диков И. "Материали за историята на 3-ти пе хотен Бдински полк", София, 1899 г.,стр.17/

Струва ми се, че в световната история има само две страни, чиято основна "концепция" за развитието им е разбойническото завладяване на чужди територии. Тези две страни за съжаление са "братски", славянски държави- Русия и Сърбия. Първата -до края на ХХ-ия век стриктно изпълняваше завещанието на Петър I - разширяване в четирите посоки на света, "крачка по крачка"! Втората - Сърбия, която има също своя "Петър I" в лицето на Илия Гарашанин -премиер и водещ политик в кралството. Неговото "завещание" е от 1856 г. и се свежда до присъединяване на земите от "Стара Сърбия", намиращи се в източна посока -половината от Македония, долините на реките Морава и Тимок/ включващи Ниш и всички други градове и села -б.а./до Видин!
Колко нагли са били сръбските претенции /те са перманентни -б.а./, се вижда от Меморандума, изпратен на Русия на 1 .ХИ.1878 г, когато Плевен е превзет от русите, с искане всички български земи до левия бряг на р. Искър да бъдат дадени на Сърбия! С уточнение от Милослав Протич така:
Освен Косовски и Новопазарски сканджак и Нишки окръг с Нишка, Пиротска, Вранска, Лесковска, Прокупленска, Кур-шумлийска и Трънска околия; Скопски окръг; Призренски окръг; И да се закръгли територията да се присъединят Ра-, домир, Драгоман, проходът при с. Гинци, Комшица, Западна Стара планина, проходът "Се. Никола" до Белоградчик, Кулска и Видинска околии...
/"История на Сръбско-Българската война 1885 г.", София 1925 г.,стр.43/

Такова нагло разбойничество, едва ли може да се обясни като поведение на нормални "политици и държавници". Сякаш става реч за бакалска сделка, при мерене на сирене, кашкавал или месо, е употребен израза: "И за да се закръгли територията...", трябвало да се предадат на безсрамните управляващи от съседната ни страна, толкова територии, колкото те са преценили. Все пак, изглежда, че българите трябва да се "благодарни" на своите западни славянски "братя", защото са поискали да завладеят само земите "до левия бряг на р. Искър"! Докато източния ни "по-голям брат" е съвсем директен - цяла България, като За-дунайска Губерния! Пределно ясно и точно!
Ето, тези безсрамни и нагли завоевателни претенции на Русия и Сърбия, се прикриват съвсем съзнателно, вече повече от сто години!
И все с наивното "обяснение" и оправдание - "да не дразним нашата Освободителка...да запазим добрите отношения...да не създаваме компликации в "сътрудничеството" и т.н.
Що се отнася до нашите учени - историци, обяснението е мно-ю прозрачно. Всички те започват кариерата си, понесени от крилете на някоя партия! А всички партии в България след Освобождението през 1878 г. стоят с чинно наведени глави пред Русия /с изключение някогашната партия на Стефан Стамболов -б.а./. Да изнесат в учебниците по история истинските факти и събития, това би значело да влязат в остра колизия с Русия, което нито едно правителство не би си позволило /два такива случая има - правителствата на Ст. Стамболов /1887-1894 г./ и на Ив.Костов /1997-2000 г/ и тяхната участ е известна -б.а./!

Много наши учени-историци са писали трудове по двустранните отношения с Русия , Сърбия и други страни, основани на фактите и истината, но те не са издавани и не са изучавани. По тази причина, повечето от учените ни историци пеят "осанна" за славянското братство", за "православното единение", за "свещените славянски оси" и т.н., все "истини", заради които в една нормална държава, не биха ги назначили дори за ...даскали по история! Да не говорим, че много от тях са достигнали до върха на йерархията - научни сътрудници, професори, академици - с държавни ордени и медали, за "достойно" изпълнен дълг ...към партията и идеологията...!
И така, от позицията на алчните си интереси, на 2 ноември 1885 г. в 12.15 ч. през нощта е получена телеграфически нотата от Сърбия, с която тя обявява война на България. Сърбия е уведомена, че ръководството на войската ни е обезглавено и подтикната от самата Русия, вероломно нахлува в пределите на Родината ни! Онази Сърбия, за която бойците от нашите легии и доброволците от българската бригада в Сръбско - Турската война през 1876 г, при Гредетин, проливат кръвта си, за сръбското освобождение. Тази Сърбия намери "най-добрия" начин да се "отблагодари" за добрините, които сме и направили!

Започнала войната на живот и смърт, започнал страшният и славен път на героите от Трети Бдински полк.
Ако кръвопролитната битка на Опълченците на Шипка, реши изхода на Руско -Турската война през 1877/78 г, то чутовния героизъм на Трети Бдински полк, реши изхода на Сръбско-Българ-ската война и пречупи гръбнака на крал Милан и неговата "елитна" армия...
На 15.IX.1885 г. от площада на Видин, Трети Бдински полк тръгва на своя исторически поход:
Негово Блаженство, Дядо Антим и цялото духовенство се яви и отслужи напътствен молебен... изпращачи почти от целия град и надошлите от околните села, тръгнаха на път за с. Арчар
/Динков И. цит.съч. стр.18 - 19/

За няколко дни полкът изминава пеша тежкия маршрут до Радомир и заема най-опасното направление за първа среща с врага - долината на р. Струма.
На 8 октомври обаче става ясно, че противникът не е на южната ни граница! Започва предислоциране на войските ни в западно направление. Вековните ни врагове-турците излезли много по-толерантни и човечни от западните ни "братя"! В 2 часа през нощта на 2 ноември 1885 г, н-ка на Главния щаб капитан Рачо Петров изпраща кратка, но ясна телеграма до командващите Западния и Северния отряди: "От утре, събота, шест часа сутринта войната със Сърбия е обявена. Вземете мерки"!
Елитните и отлично екипирани Моравска, Шумадийска и Дунавска дивизии /всяка по 10600 бойци -б.а./ на крал Милан, нахлуват в пределите на България.
Започва нов, ускорен и изморителен марш на българските войски и на Трети Бдински полк, към сръбската граница. Капитан Паприков разгадава плана на сръбските генерали и заповядва на капитан Маринов с III-а и I\/-а дружини от 3-ти Бдински полк, да отиде в подкрепа на Трънския отряд. Самият той, поема командването на позицията при Врабча, която се очертава като най критична и важна за Трънския фронт. Сутринта на 3 октомври започва първият бой. Разсъмването и вдигащата се мъгла разкрили пред погледа на Бдинските роти, развърнатите в боен ред и настъпващи към българските позиции сръбски батальони. В следващите жестоки; атака след атака, сръбските нашественици достигат до дясното крило на 1\/-та Бдинска и 1Х-та Струмска роти. С мощна контраатака, с "Ура" и "На нож", сърбите са разбити и отхвърлени на изходните позиции. Следват низ от жестоки сражения, за да стигне войната си в апогея при Мека Цръв, Три уши и Сливница.

На 6 ноември в 14.00 ч. княз Александър Батенберг лично е при острието на атаката, 2-ра дружина на Бдинци, и дава лично разпореждане за нова атака на Мека Цръв. Капитан Маринов сам престроява колоната и лично повежда веригите в атака на врага. Вражески куршум го пронизва смъртоносно и прекъсва живота на този млад, 29 годишен красавец, завършил "Роберт колеж" в Цариград и любимец на княз Александър I. Капитан Маринов загива със смъртта на храбрите под звуците на "Шуми Марица" и "Ура", овладявайки десния фланг на Сливнишката позиция.
В краткотрайната жестока война с "братята" сърби, младата българска войска, начело с Трети Бдински полк, разбива на пух и прах напудрените, самомнителни сръбски генерали, унищожавайки военната "мощ" на крал Милан и сръбската военна доктрина.
Бойното знаме на Трети Бдински полк е обкичено с изумителните битки и бляскавите победи при Трън, Брезник, Мека Цръв, Три уши и Пирот. Една славна епопея, която след Шипченските епични боеве, няма равна на себе си в българската военна история.
На 24 декември 1885 г. цял Видин, воден от Н.В.П. Владиката дядо Антим и героят при отбраната на града капитан Атанас Узунов, посреща героите от 3-ти Бдински полк.
Бойната слава на Трети Бдински полк продължава с неувяхваща сила в Балканската война /1912-1913 г/, в Междусъюзническата война и в 1-та Световна война 1915- 1918 г.

Бдинци - тази монолитна частица от въоръжените сили на бьлгарския народ, във всички войни, водили достойна и честна борба за свободата, националната независимост и просперитета на Велика България. За съжаление - дълъг период от време, героизмът и себеотрицанието в боевете на тази елитна бойна единица не се споменаваше и беше забравен, защото не съвпадаше С идеологията и философията на "новите господари" на България...
Славните Бдински герои, цял живот са носили в душата си гордостта от чутовната победа, но и горчилката за онези деветдесет и седем техни другари, оставили костите си при Брезник, Сливница и Пирот. От тях петстотин и седемдесет души, ще носят до края на живота си белезите от щикове, шрапнели или куршуми, но това са белезите на величието, с което те изградиха образа на милата си Родина Жалък факт е, че подвигът на орлите от Трети Бдински полк е почти напълно забравен. В продължение на близо половин век. в часовете по история в училищата, не се изучаваше техния славен път и героичната им борба за свободата на Отечеството. Бор кауза, които може да възпитават само чувства на признателност и любов към Родината!
Вместо истинската родна история, се изучаваха "подвизите" на съмнителни и измислени псевдогерои на пренаписаната ни ис тория! Тя възхваляваше "героичните дела" на виртуални юнаци, безстрашно разстрелвали "народни изедници" по градове и села и подготвили настъпването на "най-справедливото общество", с неговите "сияйни върхове"... Резултатът от идеологическата илюзия и дълго насаждания фалшив патриотизъм са на лице- в началото на XXI -и век, България е на последно място в Европа по жизнен стандарт и на първо място по мизерия и бедност на народа си...
Независимо от всички обстоятелства обаче, храбростта на българския войник е била винаги безпримерна.
Тя беше такава и при наложеното му участие във И-та Световна война, в която до самия и край не взе нито една българска жертва! По силата на продажни политически и идеологически интереси, беше хвърлена армията ни в последната фаза на войната/1944-1945г./ за военния триумф на една чужда държава... Така с кървавия курбан от 30000 убити, бе заплатена абсурдната идея на един немски евреин - лъжец и на един руски сифилистик - терорист....

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин