Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видинската епопея през 1885г

История - Войни

Видинската епопея, Ноември 1885г.

Обявеното на 6 септември 1885 г. Съединение на Княжество България и Източна Румелия е посрещнато с възторг в града. Запазени са телеграмите, с които се известява съпричастността на гражданите. В едната от тях местното бюро на либералната партия обявява, че на петхиляден митинг видинчани са приели резолюция, в която се изразява подкрепа, сърдечно съчувствие, поздравления и готовност да окажат всякаква помощ За великото дело.
Само два месеца по-късно те ще трябва да доказват думите си на практика. В последвалия конфликт със Сърбия Видин се оказва един от решаващите фактори за спечелването на победата. Във войната за защита на Съединението видинските жители извършват двоен подвиг. Те изпращат на фронта своите мъже в състава на 3-ти пехотен Бдински полк и същевременно осигуряват отбраната на крепостта Видин.
След Съединението с основание се очаква военен конфликт с Османската империя. Тя е главният потърпевш от тази акция на българите. Поради тази причина мобилизираната в кратък срок армия на Княжество България е прехвърлена към южната граница на страната.
Формираният от жители на Видинска и Кулска околия 3-ти пехотен Бдински полк, в чийто състав са мобилизирани над 4000 души, получава задача да прикрива българската граница на македонския театър на военните действия. След 10-дневен пеши преход (от 15 до 24 септември), преминавайки Стара планина през Петроханския проход, полкът се съсредоточава в град Ауп-ница. Още в София бдинци разбират, че имат нов полкови командир - капитан Марин Маринов, флигел адютант на българския княз Александър Батенберг. Новият им командир е млад, отлично образован и подготвен офицер. Под неговото ръководство за около месец полкът оборудва солидни позиции край границата и провежда редица учения.
В края на октомври във връзка с очерталия се сръбско-бъл-гарски конфликт две от дружините на 3-ти пехотен Бдински полк (1-ва и 2-ра) са предислоцирани към сръбската граница и заемат позиции при селата Филиповци и Ездимировци в състава на Трънския отряд. Другите две дружини (3-та и 4-та) до началото на военните действия остават в Дупница. Така полкът е разде-\ен на две и в първия период на войната взема участие в боевете срещу Моравската и Шумадийската дивизия в състава на различни отряди. Бдинци не се посрамват в този първи сблъсък с противника. 1-ва и 2-ра дружина на полка воюват храбро в състава на Трънския отряд, а в сражението за Врабчанската позиция (3 ноември) току-що пристигналият с 3-та дружина от турската граница и назначен за началник на позицията капитан Маринов с 5 роти успява да удържи почти цялата Шумадийска дивизия до късния следобед. След отстъплението смелият командир на бдинци формира от отстъпващите части сборен отряд и прикрива изтеглянето на целия Трънски отряд. 4-та дружина на полка, в състава на отряда на капитан Кисьов, в сражението при Брезник спира обходния маньовър на Моравската дивизия за цяло денонощие и срива плановете на сръбското командване да излязат във фланг на Сливнишката позиция.
След първите сблъсъци с противника 1-ва, 2-ра и 3-та дружина след тежък преход са съсредоточени на десния фланг при Сливница. На 5, 6 и 7 ноември, в разгара на главното сражение, решило изхода на войната, бдинци се включват в атаката срещу стратегическите височини Мека цръв и Три уши. На 5 ноември 3-та дружина, разпръсквайки настъпващия срещу нея сръбски батальон, с щикова атака овладява вражеската позиция на Мека цръв. Откъснала се далеч напред от останалите български части, подложена на непрекъснат вражески огън, през нощта дружината се изтегля от заетата позиция. На следващия ден 2-ра дружина отново атакува височината и при подкрепата на другите български части Мека цръв е превзета окончателно. 7 ноември е решителният ден в Сливнишкото сражение. Всички резерви на противника са хвърлени в боя. В този момент по решение на командира на 3-ти пехотен Бдин-ски полк, 2-ра, а след нея и 1-ва дружина започват смела атака на съседната височина Три уши. Сърбите са изтласкани от техните позиции. Смелата българска атака по десния фланг е подкрепена от войските в центъра на позицията и в крайна сметка принуждава противника да отстъпи към Арагоманския проход. Това е началото на разгрома на сръбската армия. Свидни жертви дават бдинци в тези дни. Десетки видински мъже падат със смъртта на храбрите при щиковите атаки. В боя за Три уши е ранен смъртоносно и полковият командир - капитан Марин Маринов.
След 7 ноември българската армия преминава в настъпление. Трети пехотен Бдински полк, вече в пълен състав, е определен в резерв. Обхванати от бойния порив на победата, след преминаването на границата войниците от полка задминават централната колона на главните сили и изведнъж се оказват в авангарда на армията и вземат активно участие в превземането на град Пирот на 14 и 15 ноември. 1-ва и 4-та дружина в състава на колоната на майор Стоянов участват в превземането на хълма Келташ, който е ключът към отбраната на града. 2-ра и 3-та дружина в състава на отряда на подполковник Муткуров щурмуват самия Пирот, който три пъти преминава от ръце в ръце, докато накрая българите налагат своята боля.
Превземането на Пирот е апогеят на българското контра-настъпление. След загубата на града сръбската армия започва общо отстъпление към гр. Ниш и само намесата на Австро-Унгария предотвратява пълния й разгром. Докато видинските мъже участват в сраженията, които води 3-ти пехотен Бдински полк, като се показват достойни и храбри синове на Отечеството, при самия Видин се водят бойни действия с не по-малко решителен характер за изхода на войната. Когато в средата на септември става ясно, че Сърбия концентрира войски около град Зайчар, двете главни крепости, защитаващи България северно от Стара планина - Видин и Белоградчик, са практически неподготвени за отбрана. На 19 септември във Видин пристигат новоназначеният комендант - капитан Атанас Узунов, и началникът на артилерията на крепостта - поручик Г. Зеленогоров. Героят на видинската отбрана Атанас Маринов Узунов е роден през 1857 г. в гр. Русе. Съвсем млад се включва в националноосвободителната борба. Участва в Старозагорското въстание (1875 г.). По-късно е доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Парадоксалното е, че с това си участие той служи под командването на сръбския генерал Милойко Лешанин, който 9 години по-късно ще е негов противник при отбраната на Видин. След приключването на военните действия Узунов постъпва в Одеското военно училище, откъдето се записва като доброволец във формиращото се Българско опълчение. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. Награден е с Георгиевски кръст IV степен и произведен през 1878 г. в офицерско звание. След войната свързва живота си с новоизграждащата се българска армия. Следва военноинженерна академия в Русия и е първият инженер фортификатор в младата българска войска. Непосредствено след Съединението е назначен за командир на Пионерния полк на българската армия.
На този млад и способен инженер по пионерно дело и фор-тификация е възложена отбраната на Видинската крепост и командването на войските на север от Стара планина. Както показват резултатите от военните действия, българското командване прави най-добрия избор. За умелата отбрана на Видин капитан Узунов е награден с орден „За храброст" III степен и орден „Св. Александър" V степен.
Две години по-късно бунтовният дух на младия майор Атанас Узунов го прави един от водачите на Русенския бунт на офицерите русофили. След потушаването на бунта той е осъден на смърт и разстрелян (1887 г.). След падането на Стамболовия режим е реабилитиран. Провъзгласен е с решение на Видинския общински съвет за пръв почетен гражданин на града.
Едва встъпил в длъжност, новият комендант на крепостта е затрупан с неотложни проблеми. Липсата на пътища и железопътна връзка с бъдещия театър на военните действия затруднява бързото прегрупиране на войски и материални средства към този район на страната. Затова изключителна роля за подготовката на Видин за отбрана изиграва младата българска флота. Не случайно малкият параход „Голубчик" става един от символите на героичната отбрана на града, а неговият командир - мичман Владимир Владимирович Луцки, е провъзгласен за един от героите на Видинската епопея. През втората половина на септември и през октомври корабът пренася от Русе тонове боеприпаси, снаряжение и войски за усилване на гарнизона.
Тъй като основната част от армията на Княжество България е насочена към отбрана на южната граница, а впоследствие за действия на юг от Стара планина, Видинският гарнизон се комплектова от запасни войници, доброволци и опълченци.
Преди началото на бойната в групировката, командвана от капитан Узунов, са включени 5300 запасни войници, 1500 доброволци и около 7000 опълченци, които практически са без военна подготовка. От тези войски са формирани отряди за прикритие на границата, за гарнизон на Белоградчишката крепост, резервни полеви войски. В крайна сметка самата крепост Видин се отбранява от около 5500 души с 30 оръдия и 5 от първите картечници в българската армия, като само 40% от войските на гарнизона имат военна подготовка.
Срещу тези сили настъпва Тимошката сръбската армия, която има в своя състав около 16 000 души с 30 оръдия, командвана от опитен генерал, участвал в сръбско-турските войни от 1876 и 1877-1878 г., участници в които са и голяма част от неговите войници.
Непосредствено преди началото на военните действия между Сърбия и България, през нощта на 1 срещу 2 ноември, капитан Узунов обявява обсадно положение в град Видин с всички произтичащи от това последици за видинчани. Забранява се изнасянето на храни от града; въвежда се контрол върху кореспонденцията, изпращана по телеграфа от града; извеждат се от града всички жители, които нямат приготвена храна за 1 месец; гражданската власт се подчинява на военната. Първите поражения на прикриващите отряди се отразяват неблагоприятно върху духа на населението в града. Допълнителна черна краска внасят опитите на руския консул да подстрекава градските първенци да искат предаването на Видин. Тези опити са предотвратени както от енергичните мерки на капитан Узунов, така и от помощта, която му оказва кметът на града Лимитър Златаров.
Разпръснатите по границата прикриващи части не успяват да се противопоставят на превъзхождащия ги противник, но все пак забавят сръбското настъпление за близо седмица. Едва на 9 ноември сръбските войски успяват да обсадят града. Времето, спечелено в полевите сражения, е използвано за допълнително укрепване на отбраната.
Главната позиция на отбраната е изградена по съществуващия още от времето на Осман Пазвантоглу външен крепостен вал и включва 2 форта осем бастиона, един редут и 5 врати Дължината на цялата фронтова линия е 9-10 км. Със създаването на Северния отряд са взети мерки за поправката на тези съоръжения. Допълнително пред крепостната ограда са изградени 3 люнета - Татарджишки на 3,5 км, Новоселски на 2,5 км и Киримбегски на 3/4 км от крепостта, а от двете страни на Кулското шосе. откъдето се очаква главният удар срещу отбраната, са изкопани окопи.
Пелият фронт на крепостта е разделен на два участъка. Десният е под командването на поручик Хаджиенев, а левият - на поручик Стайков. Една трета от наличните войски са заделени в резерв. На 10 и 11 ноември сърбите са на подстъпите към крепостта. Лично генерал Лешанин и началникът на Тимошката дивизия разпределят обсаждащите града части. Постепенно обръчът се затяга и Видин се оказва напълно изолиран. След прекъсването на телеграфната линия връзката с останалата част на страната се осъществява чрез Калафат. Чест прави на румънското население от отсрещния бряг на реката, което искре но съчувства на българите и оказва пълно съдействие в този труден за видинчани момент. Под прикритието на румънския бряг в града се промъква параходът „Голубчик" и докарва необходимите боеприпаси и подкрепления, осигурява свръзката между командването на крепостта и главното командване.
Капитан Узунов не стои със скръстени ръце, а започва да реализира своя план за активна отбрана. Още на 10 ноември според неговия план два отряда трябва да нападнат сръбските позиции при с. Новоселци и с. Витбол. Този излаз не се осъществява. Причината не е в липсата на готовност, а поради факта, че доброволците от Страшимировата конна сотня успяват да Заловят сръбската поща, включително и разпорежданията на генерал Лешанин за диспозицията на сръбската обсада. Така комендантът на крепостта получава пълна информация за противниковите планове.
Същия ден командващият Тимошката дивизия подполковник Аимич изпраща до капитан Узунов парламентьори с пред-ложение за капитулация на гарнизона. Комендантът арестува парламентьорите и от тях получава допълнителни сведения за разположението на вражеските части. В 3 ч. и 30 мин. след полунощ от крепостта излиза отряд под командването на поручик Петров със задача да унищожи артилерийските позиции при с. Капитановци, но гъстата мъгла попречва на отряда да изпълни тази задача. Всички тези действия спечелват още един ден за обсадения град. Преди обяд на 12 ноември сръбските части започват своето настъпление. Съпротивата на българските прикриващи отряди забавя с три часа щурма на люнетите, които прикриват подстъпите към главната позиция на отбраната. Малките гарнизони, намиращи се в тези полеви укрепления, се сражават упорито. Спокойствие в техните редици внасят със своя личен пример и поручиците Тодоров и Петров. Заплашен по целия фронт на отбраната, капитан Узунов не може да отдели нужните резерви и в късния следобед Татарджишкият люнет е превзет от сърбите.
Загубата на люнетите позволява на сръбските войски да достигнат на 500 м от крепостния вал. През цялата нощ на 12 срещу 13 ноември сръбската артилерия обстрелва града. Рано сутринта на 13 ноември, използвайки прикритието на гъстата мъгла, покрила Видинското поле, отряд доброволци излиза през Кулската врата и смело атакува сборния сръбски полк, прикриващ шосето. Сам генерал Лешанин е принуден да пристигне на Застрашения пункт и да въведе ред сред разстроените сръбски части. След двучасово кърваво сражение отрядът се завръща в крепостта.
В 8 часа сутринта започва първият щурм на града. Бавно напредващите противникови части са посрещнати със силен огън от защитниците. След двучасов бой сръбските войски се оттеглят. Причината не е само в българската съпротива. Към този момент генерал Лешанин получава известието за интервенцията на великите сили за прекратяване на войната. В съответствие с тази информация той издава заповед за прекратяване на огъня и изпраща парламентьори в крепостта. Капитан Узунов приема прекратяването на огъня, но поставя условие сръбските войски да се изтеглят на изходните си позиции отпреди атаката. Тъй като няма реакция на това предложение, в 15 часа сражението се подновява. Сръбските войски достигат до крепостната стена между V и VI бастион. В тази критична минута малка група стрелци под командването на подпоручик Тодоров открива от V бастион огън във фланг на атакуващата колона и я принуждава да отстъпи.
Българите получават огромна морална подкрепа от гражда-ните на Калафат. В този необикновено ясен за сезона ден всички жители на това селище излизат на височините край града, за да наблюдават боя. Виждайки сръбското отстъпление, румънците с мощен вик „ура" поздравяват българския успех.
Претърпели неуспех при щурма, сръбските войски решават да преминат към планомерна обсада. През целия ден на 14 ноември няма активни действия и от двете страни. В нощта срещу 15 ноември капитан Узунов замисля нов излаз, насочен срещу изграждането на инженерните съоръжения. В 4 ч. и 30 мин. сутринта отряд под командата на подпоручик Тодоров излиза през Бреговската порта и смело атакува „на нож" сръбските позиции. Противникът не издържа атаката и българите влизат в техните окопи. Само смъртта на храбрия български командир и пристигналите сръбски подкрепления спасяват този участък от фронта от пълен разгром. Тази атака, както и действията на Летящия отряд в тила на обсаждащите, осуетяват активните действия по щурма на крепостта, предвидени за този ден.
Сърбите подлагат град Видин на интензивен артилерийски обстрел. Обаче от стотиците снаряди само единици достигат до жилищните квартали. В огромната си част те падат в градините и лозята зад главната позиция на българите. В 18 часа на 16 ноември капитан Узунов научава за сключеното в град Пирот примирие. Около 22 часа радостните българи са изненадани от интензивна артилерийска и пушечна стрелба. Към крепостта в последен опит за щурм, въпреки сключеното примирие, настъпва цялата сръбска армия. След час и половина сражение и този опит за превземане на града е отбит. Седемдневната обсада на Видин приключва с победа за българите.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин