Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видинската крепост 1885

История - Войни

До започване на Сръбско-българската война 1885 била изоставена. По дължината на Дунавския бряг имало двойна каменна стена. Височината на външната стена била около 4 м, а на вътрешната— 5 м. Разстоянието между двете стени било около 5 м. Старата част на града, наречена „Калето", била разположена на незначителна височина, която въпреки това доминирала над околната местност. Като пристанище и крепост Видин бил познат още от древността. Римляните го наричали Бонония, българите и славяните — Бъдин (или Бдин), а турците — Видин. Вътрешната и външната отбранителна линия отстояли една от друга от 1,5 до 2,5 км. Вътрешната била каменна, а външната се състояла от землен насип, който опасвал целия град. Пред вътрешната стена имало ров, дълбок и широк 5 — 6 м, който при нужда можел да се пълни с вода. Върху външната стена били изградени 11 редута във вид на бастиони. Деснофланговият редут се наричал „Баба Вида" (той давал и името на крепостта), а левофланговият — Белоградчишки. Връзката с града се осигурявала посредством шест порти (врати). Бастионите (редутите) имали различна форма и дебелина на зидовете и укрепленията. В тях имало и укрепления за живата сила, и бойната техника. Те били номерирани отдясно наляво от едно до осем.

Съгласно Берлинския договор 1878 Видинската крепост трябвало да бъде разрушена. В навечерието на Сръбско-българската война някои разрушителни работи били започнати, но останали недовършени. При влошаване на взаимоотношенията между България и Сърбия крепостните съоръжения били възстановени. Били изградени и някои полеви отбранителни съоръжения, свързани с дълговременните. Изграждането им се извършило под ръководството на кап. Ат. Узунов и продължило до 10. XI. 1885. По това време била почистена местността пред крепостните съоръжения, извършена била прострелка на оръдията, набелязани били ориентири. Изградени били и три нови люнета — Татарджишкият, Новоселският и Керимбегският. От двете страни на шосето Кула — Видин били изкопани траншеи. Прокарана била и телеграфна линия с три станции (на десния и левия фланг и в центъра). В навечерието на войната значително било усилено и артилерийското въоръжение, което достигнало две 24-фунтови дълги и две 24-фунтови къси оръдия и една 6-дюймова мортира, разположени в бастиони 1, 3 и 5 и в Белоградчишкия редут. Освен това имало и 26 полски оръдия

от различен калибър. За тях били изготвени основни и запасни огневи позиции. За по-лесно управление на огъня на артилерията крепостната полоса била разделена на три сектора — лево- и деснофлангови и централен (среден). Личният състав на крепостната артилерия възлизал на 208 души,от които само 20 души били действащи войници и подофицери, а останалите — запасни. Капитан Ат. Узунов обърнал особено внимание на инженерното оборудване на крепостта. Пред редути 1, 3, 4, 5 и 6 и пред Белоградчишкия редут били изградени траншеи. На 80 — 100 м пред тях били поставени и фугаси. Към всеки люнет имало прикрепени пионерни войници, снабдени с фугаси за хвърляне срещу противника. За осигуряване на противопожарната охрана на града била създадена специална команда. Къщите били запасени с вода и пясък. При обявяване на Сръбско-българската война Видинският гарнизон се състоял - от 4750 души, сведени в три дружини (без една рота). Това били предимно запасни и доброволчески подразделения — три опълченски дружини и четири доброволчески чети. Към тях не влизали войниците от специалните подразделения — 208 артилеристи, 60 кавалеристи и 73 пионерни войници. Още с поемане командването на Северния отряд кап. Ат. Узунов, който бил и комендант на Видинската крепост, взел мерки за създаване на необходимите запаси от храна и боеприпаси. Замисълът бил да се осигури прехраната на около 5000 бойци поне за три месеца. Още в първите дни били взети мерки за близка и по-далечна отбрана на крепостта от внезапно нападение. Капитан Ат. Узунов направил всичко, което било по силите му, за да осигури защитата на Видинската крепост.Неблагоприятно било само, че от всичките 4750 души близо половината били запасни и доброволци, без необходимата военна подготовка.

Източници Енциклопедия Съединението 1885

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин