Изпрати стари снимки от Видин и областта

Военните операции

История - Войни

Военните операции на северния театър
Успоредно с описаните до сега действия по пътищата за София водеше се война в по-малък мащаб и на север от Балкана, където Милан бе отправил тъй наречената тимошка армия.
Задачата на тимошката армия под началството на Лешанина бе да завладее крепостите Видин и Белоградчик и да окупира областта между Лом, Дунава и Балкана. За едно възможно събиране на тимошката армия с нишавската сърбите не говорят.
Българите, естествено, предполагаха, че след завладяването на Видин Лешанин ще тръгне през Петрохан да се съедини с нишавската армия в Софийското поле, и затова обърнаха на нея повече внимание, отколкото заслужаваше. Но те не отделиха срещу нея почти нищо от действующата армия - употребиха само запасни части, числото на които съставляваше около 1/10 част от войската, която взе участие във войната.
За отбрана на Видинската област българите бяха разделили войската по цялата граница на север от Балкана на 4 участъка; а зад тях, във втора линия, бяха: гарнизонът на Видин, летящият отряд и главният резерв. Сръбската войска имаше следното разположение.
Главните сили около Зайчар. Тимошкият отряд около Неготин и отрядът на полковник Путник срещу Белоградчик.
Деня 2 ноември сръбската тимошка армия употреби в разместване близо до границата.
На 3 ноември главните сръбски сили от Зайчар преминаха границата и атакуваха Кула.
Българският кулски участък имаше една запасна рота, 800 опълченци и 300 доброволци. При първите гърмежи част от опълченците се разбягаха по селата си; доброволците бяха в засада при Бойница и взеха участие само в края на боя. В Кула оставаха следователно останалата част от опълченците и запасната рота, които заеха позиция на укрепеното още от турците Кулско плато. Лишена от подвоз на патрони, и останалата част от опълченците не закъсня да напусне бойното поле. Остана срещу големите сръбски сили само запасната рота, която, атакувана от фронта и застрашена да бъде заобиколена, напусна позицията около часа 3 подир пладне. Какво упорно съпротивление е показала тя, се вижда от това, че сърбите са мислили, че имат насреща си 3000-4000 строеви войници.
На северния стратегически фланг сръбският отряд при Неготин, който трябваше да построи мост на Тимок при Брегово, за да премине границата, днес не предприе нищо; вероятно имал е инструкции да чака изхода на боя при Кула.
Между това Узунов бе получил вече заповед да премине в настъпление, когато получи известие за поражението при Кула. Той бе дал заповед на летящия отряд и главния резерв да настъпят към Кула и Зайчар, а на частите от бреговския участък - да навлизат в Сърбия.
Докато на южния театър началникът на щаба съсредоточаваше войските си на едно място: на Сливница, капитан Узунов разсея още повече своите и без това пръснати войски.
Още същия ден началникът на летящия отряд, капитан Тодоров, и началникът на резерва, капитан Георгиев, поведоха частите си към Кула. Вечерта те скроиха плана на нападението: Тодоров трябваше да атакува сърбите във фронт; Георгиев - да ги подбере в тил откъм пътя Зайчар - Кула. Сутринта рано, скривайки движението си, двамата военачалници заеха незабелязано определените места - Тодоров на Циганска ливада, Георгиев на Полетковските лозя. Батареята, която бе запрегната с реквизиционни коне, закъсня и пристигна едва към 11 часа. С пристигането й Тодоров изпрати верига да заеме западния край на платото и заповяда на батареята да открие огън.
В 11 ч. преди пладне, когато сърбите при Кула тръгнаха за Видин, една българска граната падна в средата на резерва на предните постове и засвидетелствува за присъствието на българите. Втората българска граната падна в обоза на предните постове; тия артилерийски вистрели бяха сигнал за останалите български отряди: доброволците, изпратени от Узунов от Видин (около 300 души), настъпиха от север, залегнаха срещу сръбските аванпости и откриха огън; капитан Георгиев поведе своите дружини през Полетковските лозя в тил на сърбите. "Впечатлението, което тая изненада предизвика, е трудно да се опише. В което лице да погледнеш, сe е жълто-зелено", пише анонимният сръбски офицер, участник в сражението. Обозите, санитарни и муниционни кола се разстроиха и в безредие потеглиха по Тополовичката долина. Настана голямо смущение във войската; сърбите не можаха да схванат отгде настъпват българските сили.
Артилерията поддържаше борбата. Постепенно българите откриваха огън по целия техен фронт; от тяхната огнена линия и от куршумите, които кръстосваха Кулското плато, сърбите видяха, че те са заобиколени от юг, изток и север - от Полетковския дол дори до Тополовичката река.
Между това капитан Георгиев настъпи през Полетковските лозя в тил на сърбите; преди всичко той изпрати поручик Куцарова с една рота против обоза на сърбите в Тополовичката долина, на запад от Кула. Сам Георгиев към 1 ч. след пладне тръгна в атака против главния редут (№1) с две запасни роти, като остави опълчението в резерв. Настъплението бе енергично, българите достигнаха на 400 крачки от главния редут; сръбският десен фланг отстъпи на североизток, а Куцаров достигна до моста на запад от града, хвана и унищожи част от сръбските обози.
Сега сърбите разбраха откъде иде главният удар. Те се уплашиха да не би българите да ги заобикалят в Кула и да ги принудят към предаване, и затова обърнаха главните си сили върху отряда на Георгиева.
Това движение на сърбите накара опълчението в резерва да избяга заедно с началника си. Капитан Георгиев се съпротивлява отчаяно, но когато падна тежко ранен (около 3 ч. сл. пл.) и ротите останаха без офицер, те почнаха да отстъпват. Част от тях обаче останаха докрай около своя храбър ранен началник и продължиха да се съпротивляват, докато не бяха заобиколени и пленени.
На останалата част от бойното поле не се предприе нищо особено. Капитан Тодоров тъкмо що бе усилил веригата и се готвеше да премине в настъпление, когато забележи, че отрядът на капитан Георгиев отстъпва в безредие. Тогава батареята обърна огъня си против преследващите сърбите; тя мереше необикновено точно, но поради голямото разстояние (3000-6000 метра) и лошото действие на запалките нямаше успех.
Като видя съдбата на капитан Георгиев, Тодоров заповяда отстъпление, а в същото време тимошката дивизия настъпи по целия фронт.
Капитан Тодоров отстъпи с отряда си на с. Грамада, оттам на Вулчак и после, за да заблуди противника, промени посоката към Жиглица, гдето преспа; на следующия ден отиде в Акчар, гдето се зае да устрои отряда си. При отстъплението бяха оставени в ръцете на сърбите 3 зарядни ракли, които слабите реквизиционни коне не можеха да мъкнат.
Какво ставаше в това време на стратегическите флангове на северния театър?
Пред Белоградчик главните сили на отряда на полковник Путник стигнаха пред крепостта Белоградчик, заеха източните склонове на Ведерник и захванаха да обстрелват крепостта. За съединение с батальона, който мина границата при Св. Никола, полковник Путник изпрати една рота в чифлика Ключин.
На северния стратегически фланг капитан Узунов бе сформирувал от частите на бреговския участък, подкрепени с една рота, 600 опълченци и два топа, нов летящ отряд, на който заповяда да нападне на сърбите при Неготин с цел да отвлече вниманието им към тази страна и да заплаши Зайчар.
Сърбите имаха на границата, от устието на Тимок до височините на Блувановец, два полка от 2-ри позив. Още през нощта на 3-и срещу 4-и българите минаха Тимок, изненадаха сръбските предни части и плениха 120 сърби. Но сърбите струпаха срещу тях двата полка и ги принудиха на следующата нощ да се върнат обратно.
Настъпвайки едновременно в две посоки, далечни една от друга - вместо да струпат всичките войски под Кула и да дадат силен отпор на неприятеля, - българите днес не успяха. При все това техните смели нападения имаха този добър резултат, че внушиха страх на сърбите и забавиха извънредно много обсаждането на Видин.
Днешното поражение произведе във Видин потресающо впечатление. Първите вестители на лошата новина бяха разбитите при Кула войници, които един по един пристигаха в крепостта. За да не продължават да сеят паника в населението, Узунов заповяда да ги спрат на вратите на града; за тая цел той изпрати разезди по пътя за Кула. Това не спря обаче деморализацията между част от гражданите. За да стресне духовете, капитан Узунов помоли министерството да му се дадат права да наказва със смърт, с телесни наказания, конфискуване на имуществото и изгонване във вътрешността на България предателите и виновните в шпионство. Тази му молба бе удовлетворена с телеграма на министър-председателя от 9 ХІ, № 145, до ломския окръжен управител.
Поражението при Кула имa и добри последствия. Преди всичко Узунов напусна ненадеждната идея да разбие сърбите на открито поле; той съсредоточи вниманието си изключително върху крепостите. Като се досети, че Белоградчик е слабо гарниран, той на 5-и натовари на един австрийски параход една рота от Видин със заповед да слезе в Лом и оттам по шосето да отиде в Белоградчик. След това извика войските от Брегово и от Бойница и се зае най-енергично да поправи и усили укрепленията на Видин, на които не бе давал досега голяма цена.
6 ноември
Зашеметени от вчерашните дръзки нападения, сърбите, макар и победители, не предприеха на 5 ноември никакво действие. Оттеглиха се в крепостта Видин останалите части от бреговския участък и от Бойница частите, разбити под Кула на 3 ноември.
Тимошкият отряд построи мост на Тимок, премина реката, достигна Гънзово и зае височините на изток от Иново.
От Кладово тръгна за границата 3-та рота с 6 отпред пълнещи се и 4 отзад пълнещи се 12-сантиметрови обсадни топове.
При Кула сърбите се разделиха на два почти равни отряда. Единият, под личната команда на коменданта на тимошката армия генерал Лешанин, тръгна по пътя, по който отстъпи капитан Тодоров. Другият остана при Кула под командата на началника на тимошката дивизия, полковник Дукнич.
Полковник Путник вследствие гъстата мъгла се ограничаваше само със слаб огън. Но към 11 часа сутринта защитникът на Белоградчик, поручик Чолаков, премина в настъпление откъм юг на пътя на съединението на сърбите с батальона, който бе дошъл от Св. Никола. Докато Чолаков атакуваше фронта и десния фланг на сърбите, поручик Дворянов с ученическата доброволческа чета се показа в техния тил. Сърбите не издържаха натиска и отстъпиха в най-голямо безредие дори на прохода Кадибоаз, преследвани на цели 8 километра: сам полковник Путник в това бягство бе принуден да остави коня си, който падна заслужена плячка в ръцете на поручик Дворянова.
Идущите няколко дни бяха етапи към пълната обсада на Видин. На 9 ноември трите сръбски отряда при Гънзово, Бела Рада и Витбол влязоха в свръзка помежду си и по този начин изолираха Видин по сухо.
Българският военен параход Голубчик, който в мирно време служеше за яхта на княза, закара този ден във Видин две баржи, пълни с припаси. Като минаваше покрай Витбол, той бе забелязан от сърбите, които дадоха по него два ялови вистрела. На първия вистрел българите издигнаха бял, а на втория - австрийски фланг.
На 10 ноември сърбите стесниха съвсем обръча около Видин.
Привечер началникът на тимошкия отряд, подполковник Димич, изпрати от Смърдан по двама сръбски войници и двама селски кметове писмо до капитан Узунова, с което му предлагаше до 9 часа сутринта да предаде крепостта, защото иначе ще я направи на пух и прах. В отговор на това капитан Узунов арестува парламентьорите и узна от тях силата и разположението на тимошкия отряд.
Обсадата на Видин.
Естествената защита на Видин се образува от Дунава и блатистите места, които го заобикалят откъм сухо на няколко километра. Дунавът, бидейки граница между България и Румъния, пречеше на сърбите да обикалят крепостта от всички страни. Изкуството още в най-стари времена е направило от тази естествена крепост непристъпно място. Крепостта има две огради: вътрешна и външна. Вътрешната е каменна с кремалиерно начертание и на много места е разрушена. Понеже градът се е разпространил вън от нея, тя е лишена от обстрел и е изгубила назначението си - цитадел на крепостта.
Вънкашната ограда се състои от землен насип с бастион, който във вид на полукръг заобикаля града и се спира на Дунав с два каменни фортове - Баба Вида на север и Белоградчишкия на юг. Височината на насипа е около 1? метра, а дебелината - около 4 м. По всичката си дължина насипът е заобиколен с широк и дълбок ров, който още в началото на войната бе напълнен с вода, докарана с язове от реката Тополовица.
До войната вънкашната крепостна ограда е била на много места разрушена, а по някъде е представлявала развалини. Поправката и привеждането й в отбранително положение се започна с пристигането на капитан Узунов.
Артилерийското въоръжение на крепостта се състоеше от 2 дълги и 2 къси 24-фунтови оръдия, една 6-дюймова мортира, 26 полски оръдия от разни системи и калибри и 5 скорострелки.
В крепостта бе приготвена по реквизиционен начин от видинската постоянна комисия храна за 15 000 души за един месец.
Гарнизонът на крепостта на 11-и, като не се смята ротата, изпратена този ден в Лом, броеше около 2200 запасни войници, 800 доброволци и 2100 опълченци, всичко 5100 долни чинове.
На 12 сутринта българите заемаха вън от крепостта с една дружина Новоселския и Татарджишкия люнет, с една чета доброволци - окопите от двете страни на кулското шосе и най-после при Алибегово стояха две оръдия и част от Страшимировата сотня.
Командирът на ІІІ полк, като забеляза присъствието на българите в новоселци и Татарджик, поиска разрешение да ги прогони. На часа 11 той настъпи с един батальон към Новоселци, остави две роти да задържат българите по фронта, а с останалите тръгна на юг към селото Татарджик. Обикаляйки огромното блато, той искаше да обхване левия фланг на българите. В същото време ХІІІ активен сръбски полк настъпваше право срещу Новоселци, поддържан от една полска батарея, която стреляше от един влашки окоп на последната тераса над с. Татарджик. Пo на север сборният полк, който заемаше Гайновата воденица, откри огън против чифлика Алибегово. Към часа 1 след пладне Новоселци, Алибегово и Татарджик паднаха в ръцете на неприятеля. Съпротивлението на малките български отделения ще да е било голямо, защото сърбите пишат, че ги взели на байонет. Принудени да отстъпят, българите се оттеглиха под прикритието на крепостната артилерия и Новоселския и Татарджишкия люнети.
Когато, продължавайки настъплението, сърбите излязоха от Новоселци и Татарджик, те се натъкнаха на главната българска позиция извън крепостта и видяха, че са прибързали със заемането на селата. Сърбите бяха на разстояние на сигурен артилерийски изстрел от крепостта, а пък предната българска позиция им пречеше да се наближат, за да могат да отговорят с пушечен огън. Трябваше да вървят или напред, или назад; те тръгнаха напред.
От люнетите българите ги посрещнаха с безреден огън и с колебание; очевидно, те бяха смутени. Смущението им се увеличи още повече, когато сърбите почнаха да заплашват и фланговете. Трябва да е било ужасно и положението на Узунова. От една страна, той съзнаваше важността на люнетите, които прикриваха най-слабите по положение бастиони, от друга, застрашаван по целия фронт, той не можеше да отдели потребното число войници и да подкрепи ротата и четите, които еднички противостояха на сърбите. Всичко, което можа да изпрати на помощ, бе една полурота. Артилерията от крепостта през целия ден поддържаше българите от предната позиция и действуваше успешно, но тя бе принудена да разхвърля огъня си, защото сърбите безпокояха целия фронт. Сръбската обсадна артилерия така също поддържаше настъплението на пехотата; тя съсредоточаваше огъня си предимно по крепостната ограда, около кулските врати, или бомбардираше града. Снарядите обаче рядко достигаха до къщите; обикновено те падаха между крепостната ограда и града и се заравяха в градините, без да се пръскат.
Сърбите настъпваха бавно и неенергично против люнетите. Но въпреки това към 4 часа, когато те атакуваха по фронта и фланга и когато ротният командир падна ранен, ротата отстъпи; след нея отстъпиха и доброволците, четният командир на които така също бе ранен.
ІІІ и ХІІІ активни сръбски полкове при съдействието на сборния полк заеха люнетите, тръгнаха сетне да преследват българите и достигнаха на 100 крачки от крепостната ограда. Настъпилата нощ, разстройството на атакующите, липсата на резерви и главно убийствения огън, с който ги посрещнаха от крепостта, спря напредването на сърбите.
По останалите части на северния театър днес не стана нищо особено.
13 ноември
През нощта срещу 13-и сърбите се укрепиха на 400-600-800 крачки от крепостната ограда, инженерните войски и пехотата работеха цяла нощ и укрепиха цялото пространство от р. Тополовица до Тиха бара. На сърбите бяха пристигнали още две 15 см дълги оръдия. Цялата нощ тяхната обсадна полска артилерия бомбардира града.
Сутринта на 13-и гъста мъгла покриваше Видинското поле. Без да бъдат забелязани, българските доброволци излязоха от Видин през Кулските врати и нападнаха на сборния сръбски полк, който бе най-близко до крепостта. Те достигнаха мълком на 200 крачки от сърбите и насочиха атаката си срещу центъра. Настъпи у сърбите голяма уплаха; трябваше сам генерал Лешанин да се затече на атакувания пункт и лично да вземе участие в борбата, за да ободри разтревожените войници. След два-часова кървава борба с огън и нож доброволците отстъпиха пред многочислеността на сърбите и като оставиха на бойното поле около 70 души убити и ранени и 20 души пленници, влязоха в крепостта. Между това артилерийският огън бе усилен до най-голяма степен и около 8 часа сърбите преминаха в настъпление по цялата линия. Мъглата се бе вдигнала. Българската артилерия обстрелваше сега ту сръбската пехота, ту сръбските батареи, закритията на които не особено противостояха на български снаряди.
Сърбите натрупаха своите резерви и почнаха да атакуват с открита сила издадената част на крепостната ограда, бастионите V и VІ, които бяха най-слабите, защото нямаха флангова отбрана на рововете. Българите ги посрещнаха със силен огън и към часа 10? ги принудиха да отстъпят по цялата линия. В това време Лешанин, който получи заповед да прекрати неприятелските действия вследствие на намесата на великите сили, даде сигнал "отбой". Българите прекратиха само пушечния огън; артилерията продължаваше да стреля по бягащите сърби, разсеяни по цялото бойно поле. След това сърбите издигнаха бели флагове. Българите прекратиха стрелбата и един сръбски парламентьор тръгна за града и предаде на Узунова едно писмо от Лешанина, който му съобщаваше за получените инструкции, питайки го дали и той има същите заповеди. Узунов изпрати в сръбския лагер поручик Драганова, който съобщи устно, че във Видин не е получавана подобна заповед и че командирът на крепостта под своя лична отговорност приема да прекрати военните действия за кратко време. След малко Узунов изпрати писмо на генерал Лешанин, в което излагаше и условията за примирието. Лешанин не прие условията, нито даже отговори на писмото. Между туй сърбите продължаваха да усилват своите предни войски.
На часа 3 по една обща команда българите откриха огън отвсякъде. Сърбите отговориха, като обсипаха с гранати слабите бастиони. След едночасова артилерийска стрелба Лешанин заповяда на ХІІІ полк да атакува. Командирът на полка поведе 2-ри батальон, който настъпи бързо и енергически, под град от гранати и куршуми, зае гробищата пред VІ бастион и достигна до главния ров. Минутата бе критическа; още десетина крачки, и сърбите биха достигнали контърескарпа. Българите от бастиона прекратиха стрелбата, понеже сърбите бяха достигнали в мъртвото пространство пред бастиона. Но подпоручик Тодоров от съседния V бастион с шепа стрелци откри флангов огън по атакующите, които се криели зад камъните на гробищата, и не им позволи да се вдигнат и нахвърлят на бастиона, макар и да бяха пет пъти усилвани с тая цел. На смръкване сърбите не можаха да се удържат в гробищата и отстъпиха в безредие, преследвани с огън и гръмогласно ура от крепостта. Батальонът, който атакува, изгуби около 50 души убити и ранени, а всичките загуби на сърбите възлизаха на 12 убити и 80 ранени. Загубите на българите бяха нищожни. На румънския бряг от Калафат бе излязло цялото население, което през целия ден следи боя, махайки с кърпи, викаше "ура!" за българската победа.
Вследствие неуспеха на днешните атаки сърбите се отказаха от намерението да превземат крепостта с открита сила и решиха да прибягнат до постепенна атака. На 14 ноември стрелбата продължаваше, но слабо, защото двамата противници чувствуваха недостатък от снаряди. Денят мина в приготовления за идущото сражение. Лешанин усили своя център с артилерия. Летящият отряд на Тодорова, към който се присъедини от Лом ротмистър Дерманчев, атакува сърбите при Акчар и ги принуди да отстъпят в с. Гайтанци.
15 ноември. През нощта срещу 15-и капитан Узунов организира излаз с цел да унищожи първата сръбска паралел и една батарея, която силно безпокоеше крепостта. За тази цел бяха назначени две доброволчески чети, две роти пехота и команда от артилеристи и пионери, които бяха въоръжени с инструменти и динамитни патрони, за да развалят сръбските окопни работи и топове. Войските от крепостната ограда трябваше да викат във време на нападението ура, сигналистите да тръбят, а барабанчиците да бият атака. Онези участъци от сръбския фронт, които не бяха нападнати, трябваше да се обстрелват.
Излазъчният отряд под командата на храбрия подпоручик Тодоров излезе в 4? часа сутринта в колона по четирима през вратата "Страшен бряг" на бреговския път и се разви в строй поротно в две линии, във 2-ра линия бяха доброволците.
Сърбите бяха узнали от шпионите си за проектирания от българите излаз и затова бодърствуваха и работиха на укрепленията цяла нощ.
При все това благодарение на мъглата сърбите бяха изненадани, защото според дадената заповед българите не стреляха, но се хвърлиха право на нож.
Сърбите не издържаха тоя бесен натиск: едни се предадоха, други побягнаха. В това време и доброволците захванаха да стрелят. Пламна огън по цялата бойна линия. За зла чест началникът на смелия отряд, подпоручик Тодоров, падна убит; у българите се появи сега колебание; сърбите се опомниха, повърнаха се назад и принудиха българите да се оттеглят. Под прикритието на конницата те отстъпиха в добър ред.
Боят трая около 1? часа; той бе един от най-кръвопролитните под Видин. Българите според сръбски източници оставиха на бойното поле около 150 убити, 50 ранени и 30 пленени. Сърбите изгубиха 30 убити, 70 ранени и 70 в неизвестност, част от ранените бяха заведени в плен в крепостта.
След отстъпването на излазъчния отряд в крепостта сражението се превърна в оглушителна артилерийска канонада, която започна да утихва към часа 10 преди пладне. Между това в щаба на тимошката армия още на 14-и вечерта се получи известие за движението на българите откъм Лом и за техния успех при Акчар. При това най-лоши слухове се носеха за съдбата на двете сръбски роти, които заемаха Акчар. Генерал Лешанин изпрати подкрепление към Акчар още през нощта един батальон. Докато това подкрепление бързаше към Гайтанци, на помощ на отстъпилите от Акчар сърби, капитан Тодоров пристигна там. Произлезе сражение и макар че българите взеха връх и даже плениха един топ, те отстъпиха, защото Тодоров мислеше, че пристигат и други сръбски войски.
Колкото и несполучливи да бяха действията на летящия отряд, а особено отстъплението му без нужда, те пак облекчиха значително крепостта, защото сърбите отделиха два батальона от обсадния корпус. Очаквайки известия за резултата на боя при Гайтанци, генерал Лешанин на 15-и не предприе нищо против крепостта. На 16-и той получи известието, че военните действия се преустановяват.
Собствено, чак сега се образува от четирите дивизии и от конната бригада една нишавска армия, начело на която се постави Топалович.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин