Изпрати стари снимки от Видин и областта

Войни и промени за Видин

История - Войни

Войни и произтичащи от тях промени за Видин

През XVIII в. Видинският санджак се състои от осем кази: Поломие, Тимок, Грибина, Белоградчик, Исфирлиг, Баня, Фетхюл ислям и Сахра (= „плоско", „равно място"). Името на по-дната се използва за обозначаване на селищата в равнините около административния център, т.е. „Сахра" е Видинската каза. Властта продължава да се осъществява от санджак-бея и кадията.
Войната с Австрия от 1716-1718 г. е неуспешна за Османската империя. По нейно време „капитаните" Георги, Филимон и Димитър идват от Влашко, подготвят и вдигат въстание (1716-1717 г.). Участниците в него са с коли, добитък и най-необходимо имущество. Срещу тях са изпратени войници от гарнизоните във Видин и Лом, както и доброволци-мюсюлмани. Въстаниците са разбити, наказанията за участие в него - много тежки, а единственият останал жив „капитан" Георги заедно с двама от помощниците си и архивата на въстаниците са изпратени в Истанбул. По същото време османците изземат окончателно оръжието от християните.
По силата на Карловацките мирни договори от 1718 г. Османската империя губи Банат и частта от Влашко на запад от р. Олт, санджака Смедерево, а също и казите Фетх-юл Ислям (дн. Кладово) и Крайна от Видински санджак. Оттогава насетне за Видин е в сила османският граничен закон (канун-и серхад). Значителен брой мюсюлмански семейства напускат територии, които преминават под властта на Австрия, и се заселват във Видински санджак. Според граничния закон османските власти имат право да се разпореждат както намерят за добре с всички сгради в укрепената част на града, където християнското население няма право да живее (за разлика от евреите), а трябва да се разположи 6 незащитените квартали (варош), където пък му е забранено да прави каменни постройки. Християнското население на Видин, което попада в рамките на калето, трябва да продаде домовете си и да строи с получените пари нови на известно разстояние от рова на крепостта.
Във Видин и Видинския санджак се заселват доста големи групи еничари - районът е граничен! Те обаче са недобре платени професионални войници. Това ги насочва към други видове дейности, сред които са лихварство, посредничество, ханджийство, чифликчий-ство, често съчетавани със заграбване на земя. Увеличеният брой еничари във Видин, специалните им статут и взаимовръзки, тяхното значение за отбраната на „Границата на исляма" (едно от имената, с които е отбелязван Видин през XVIII в.) ги кара да осъзнаят силата си. Недоволни от мирния договор през 1718 г.. те вдигат бунт през май 1719 г. Един от организаторите му е Патрона Халил - човекът, който през 1730 г. ще принуди султан Ахмед III да се отрече от престола. Гарнизонът на Видин през 1737 г. е от 4000 души, подсилени по-късно с други 3000. Съществуват легенди за двама еничари - Кулоглу и Карлъ баше, които нападат австрийците, обсаждащи Видин през 1737 г., и им нанасят поражение. Единият прави първия хан извън калето, а другият дава името си на една от неговите капии. Броят на еничарите непрекъснато расте: около 1750 г. във Видин има вече 5440 еничари. Видин става главната опора на имперската граница на северозапад. Числото на войниците в него продължава да расте: през 1771 г. в гарнизона служат 7863 души, през 1776 г. те вече са 9476, което идва да потвърди категорично, че във Видин е концентриран най-големият еничарски гарнизон на Балканите. В 1791 г. на заплата тук са 12 000 еничари, но броят им в града е над 20 000. Посоченият по-горе брой на еничарите е във връзка с военните действия на Османската империя срещу Русия по това време. Сведенията на Гийом-Анто-ан Оливие и Лжон Галт показват, че в края на XVIII - началото на XIX в. числеността на гарнизона е 10-12 хиляди души плюс допълнителен контингент по военно време. Но посоченият период е изключителен - той е част от „смутното време", в което Видин играе изключителна роля. Този брой еничари обяснява много добре защо семейство Иомер и Осман Пазвантоглу правят на три пъти в рамките на тридесетина години през втората половина на века опити за еничарски бунтове във Видин и Видинско. Видинската крепост разполага с 200 оръдия.
Има сведения за действия на хайдути във Видинския санджак през 1705, 1708, 1712,1 715, 1716,1772 г. През 1773 г. братята Атанас и Стоян Бицини правят неуспешен опит за въстание във Видин.
Икономическото развитие на Видинския санджак е свързано, от една страна, с новия начин на производство в селското стопанство, а от друга - с градското стопанство, което продължава да е концентрирано във Видин. Тук през XVIII в. започват да се появяват чифлиците, чието производство е насочено главно към пазара и търговията. Засилва се ролята на занаятчийството, като през XVIII в. във Видинския санджак има над 30 (а вероятно и повече) професии, които се упражняват в града и задоволяват успешно разнообразните нужди на населението му. Над 25% от него пряко участва в икономиката. Във Видин съществуват няколко пазара или може би пазарни площи. Те са: бейт пазарът, еснафският пазар, т.е. най-вероятно това е чар-шията, на която се намират дюкяните на видинските занаятчии, има и друга чаршия, която се нарича Дългата чаршия. Освен тези търговски площи има и други: пазарът на Калинуфче врата, пазарът на Истанбулската врата, кожарският пазар, рибният пазар, солният пазар, пазарът при „свещената джамия Капан", пазарът при „Сюлейман чавуш" махала, лодкарският пазар, пазарът при часовниковата кула (може би един или няколко от пазарите са с по повече от едно име). Тяхното увеличение и „тясно специализиране" говори категорично за стопанския разцвет на Видин през XVIII в.
Превръщането на Видин в главен северозападен опорен пункт на Османската империя има и негативни последици. Рисковете за търговците непрекъснато растат, те често имат да получават пари за доставена, но неплатена стока за нуждите на войската, стоката им може да бъде увредена или изцяло унищожена при артилерийски обстрел, възможно е да „забравят" да им върнат заем, взет за военни нужди. Достатъчно, и то сериозни, причини, за да започнат да напускат града, въпреки че той продължава да е едно най-важните пристанища на Османската империя по Долни Дунав.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин