Изпрати стари снимки от Видин и областта

Взводъ пленява батарея

История - Войни

трети пехотен бдински полк
Това стана въ първитѣ дни на Световната война, когато българската войска съ бързи удари сломи противника и съ вихренъ устремъ очерта границитѣ на Велика България.

Въ това време 6 пехотна Бдинска дивизия, заема фронтъ на крайния дѣсенъ флангъ на нашата първа армия, премина разлѣлата се р. Тимокъ и следъ като установи връзка съ съюзнитѣ войски, бързо се насочи къмъ гр. Болевацъ, за да нанесе решителенъ ударъ на противника.

Оценилъ положението, противникътъ се бѣше оттеглилъ на заблаговременно укрепената си позиция при този градъ, съ твърдото намѣрение да задържи бързото напредване на нашитѣ войски и да спечели време, за да успѣе да заеме по-спокойно втората си отбранителна линия по лѣвия брѣгъ на г. Морава.

На естествената позиция при гр. Болевацъ противникътъ разчиташе твърде много. Тукъ той смѣташе да задържи нашитѣ войски не по-малко отъ петь-шесть дни. Отъ войницитѣ се искаше честна дума, че ще умратъ, но не ще я отстѫпятъ.

Какво значение й е придавало противниковото командуване личи отъ това, че самъ краль Петъръ е пристигналъ въ гр. Болевацъ и лично е убеждавалъ войската си да се държи до последна капка кръвь.

Но срещу тази естествена и така добре укрепена позиция бѣха насочени хероитѣ отъ Зайчаръ.

На двадесеть и първи октомврий 1915 година, когато 3 пехотенъ Бдински полкъ се насочи къмъ Болевацката позиция, отъ втора дружина на полка, тръгнала въ атака, бѣше особено напредналъ третиятъ взводъ отъ четвърта рота, командуванъ отъ фелдфебела Георги Стефановъ, родомъ отъ гр. Видинъ.

По тази причина върху третия взводъ се съсредоточи артилерийскиятъ огънь на противниковата артилерия.

За да избегне поражението, фелдфебелъ Георги Стефановъ подава взвода си още на-предъ до една гора, кѫдето взводътъ му щѣше да се прикрие и по-късно незабелязано ще се насочи срещу противника презъ гѫстата гора.

Но едва поели дъхъ следъ дългитѣ и уморителни прибѣжки войницитѣ отъ взвода обръщатъ внимание на взводния си командиръ къмъ носещитѣ се въ кариеръ нѣкакви конници. Tѣ се насочваха къмъ близкия завой на пѫтя.

Тамъ бѣше изоставена отъ противника въ близката долчинка една шесть орѫдейна нескорострелна батарея.

Явно бѣше, тия конници не бѣха нищо друго, а предницитѣ на батареята, които идваха да закачатъ орѫдията и да ги спасятъ. Но можеше ли взводътъ на фелдфебела Стефановъ да остане нѣмъ зритель?

Батареята вече бѣше негова плячка и той не трѣбваше да я изпусне.

Затова доблестниятъ командиръ бързо привдигна войницитѣ си, залости ги между дънеритеѣ на буковата гора и откри честъ залповъ огънь по конницитѣ.

Изненадани отъ точния огънь, конницитѣ отначало се смутиха. Но следъ малко като почнаха да търпятъ загуби, намалиха бързо алюра си и преди да стигнатъ батареята, обърнаха гръбъ. Всѣки отъ тѣхъ гледаше вече какъ да се спаси.

Прогонилъ еднажъ конницитѣ, феДлфебелътъ пристѫпи къмъ втората часть отъ задачата, която обстоятелствата на боя му бѣха продиктували. Скоро той стана господарь на шесттѣ неприятелски орѫдия.

Но фелдфебелътъ не се увлѣче и не изгуби ценно време около пленената батарея. Той помнѣше, че горе на височинитѣ е противникътъ, който трѣбва да бѫде разбитъ, тогава успѣхътъ ще бѫде наистина осигуренъ.

И затова последва неговата нова заповѣдь. Войницитѣ отъ неговия взводъ скочиха отъ топоветѣ и последваха своя командиръ. Тѣ отново навлѣзоха въ гората и предпазливо за-изкачваха стръмнината.

Надъ тѣхъ се носеха неприятелските снаряди и пищѣха куршумитѣ, но въ гората всѣ-ко дърво беше отлично закритие.

Като котка безшумно отъ стъбло до стъбло предъ взвода се движеше команди-рътъ на взвода. Той слухтѣше, взираше се, душеше въздуха и пакъ тръгваше напредъ.

Въ гората, която ставаше все по гѫста и гѫста войницитѣ лесно можеха да се разкѫ-сатъ, а взводътъ заблуди. Налагаше се предпазливо движение.

Докато да се опомнятъ защитницитѣ на съседнитѣ участъци отъ Болевацката позиция какво става, трети взводъ бѣше въ окопитѣ, а следъ него отъ лѣво и отъ дѣсно Бдинци нахлуха въ неприятелскитѣ окопи.

Болевацката позиция, последната надежда на противника пада по-скоро отколкото той дори можеше да предположи.

Затова преди всичко бѣха виновни такива юнаци като фелдфебела Георги Стефановъ, който въ едно кратко време извърши три подвига съ своя славенъ взводъ: прогони предницитѣ на неприятелската батарея, плени самитѣ орѫдия и пръвъ проникна въ окопитѣ на противника.

Илия Мусаковъ "Нашите хреой" кн.7 год.2

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин