Изпрати стари снимки от Видин и областта

Жени героини

История - Войни

БЪЛГАРСКИ ГЕРОИНИ, НАГРАДЕНИ С КРЪСТА ЗА ХРАБРОСТ

Йоцо ЙОЦОВ
Прашните томове на архивите пазят неподправената героика на видинските жени, участвали в Сръбско-българската война /1885г./, при защитата на Видин. Техният подвиг, за съжаление е забравен, но е повод за гордост на всеки видински гражданин, на всеки родолюбец.
През тази война княз Александър I Батенберг учредява първия български орден “За Храброст” и първите жени в България, които са го получили, са нашите съгражданки Хаджи Софица х. Цанова, Елена Златкович и Йона Маркова.
Хаджи Софица х. Цанова е била милосърдна сестра и под смъртоносната песен на куршумите и страхотния рев на гранатите, без страх, се е хвърляла към всеки ранен или убит боец. Много от тях е избавила от сигурна смърт. Участващите в боевете мъже възкликвали: “Каква е тази жена, куршум не я лови!”
За проявеното от нея безстрашие, е наградена с орден “За Храброст” ІV степен, а по-късно Народното събрание й отпуска народна пенсия.
Втората ни съгражданка сред наградените жени е Елена Златкович. За съжаление нейна снимка не е запазена. Била е милосърдна сестра във видинската крепост. Разстрелвала смело и от упор появилите се в тила на нашите бойци сръбски войници.
Третата носителка на същия орден е Йона Маркова от с. Бойница, Видинско. Зачислена е в доброволческата дружина на капитан Кавалов. Взема пряко участие с пушка в ръка в боевете при Трън и Сливница под името Иван Марков! По-късно участва и в Балканската война в сраженията при Одрин.
Почива през 1923 година.
След нашите съгражданки с орден “За Храброст” в България са Денка Ставрева Ушлиева от Смилово, Битолско, Хаджи Екатерина Максимова от Самоков, Александрина Иванова от Неврокоп, д-р Слава Минкова от Созопол…
Величавият им подвиг е покрит със забрава!
Срещал ли е някой улици с имената на тези героини?
Това е трагедията на България!
Тя още не е изживяна!
ВИДИНСКИ АМАЗОНКИ В ЗАЩИТА НА ГРАДА И РОДИНАТА
ЗАБРАВЕНИТЕ ГЕРОИНИ!
Всеки народ има своите герои - признати, възпети, и увеко вечени в легенди, писания, сказания и паметници. Има и своите антигерой, или илюзорни "юнаци" - възпявани от отделни партии, класи, групи и "елитни" общества, за да подържат фалшивия ореол на тяхното измислено "величие"... Но толкова фалшиви "герой", колкото се създадоха в нашата страна през последните шестдесет години, никога и никъде по света не е имало! Всички те, бяха възпявани и описвани в хиляди страници в масов тираж с измислени "геройства", каквито никога не са извършвали! Издигаха им паметници - монументи, стократно по-големи от делата им! Когато човек отиде в Правец, ще се убеди в тяхното абсурдно безсмислие... Заради такива виртуални герои, дълги години истинските патриоти, онези мъже и жени, които дадоха силите и живота си за величието на Родината, не бяха дори и споменавани...
В героичната летопис на всяка нация, освен мъжът, неизмен но и достойно място винаги е заемала и жената! Жената, която по своята същност е миролюбиво, тихо и любвеобилно същество, е яростен противник на всяка жестокост, на всяко насилие, защото съдбата я е предопределила да ражда деца и закриля живота, противопоставяйки се на всяко убийство. Присъствието на жената в различните сфери на живота е сигурен признак за възцаряване на мир, любов и оптимална хармония в човешките отношения. Но когато някой застраши живота на нейните деца и близки, ТЯ настръхва като орлица и е в състояние да извърши подвизи, засенчващи делата на най - смелите мъже!
Човечеството няма да заличи от паметта си библейската Далила, спасила израилтяните от Самсоновите орди. Или Монтезиния, водеща амазонките към победа в Троянската война. Героините Жана Д'Арк, Шарлота Корде, Мария Аугустина засенчват със своята храброст много представители на силния пол!
Нашата история пази грижливо спомена за баба Тонка Обретенова, Мария Язаджиева, Райна Княгиня, Мара Бунева и много други, чието геройство надхвърля дори това на най-смелите революционери, защото е извършено от жени!
Прашните томове на архивите, пазят и неподправената героика на видинските жени, участвали в Сръбско - българската война в 1885 г. при защитата на Видин, а след това и по други фронтове на Отечеството. Техният подвиг, за съжаление е забравен, но той винаги е повод за гордост у всеки видински гражданин и всеки истински родолюбец.
Отбраната на Видин през съдбоносните дни на Сръбско-българската война, била организирана от коменданта на града кап. Узунов и кмета Димитър Златаров, по всички правила на военното изкуство, както се казва, с "подръчни средства" от няколко роти и от Опълчението /защото Трети Бдински полк бил на турската граница -б.а./! Всички граждани, годни да носят оръжие, без да са военно задължени, се включвали доброволно в отбраната на града срещу сърбите, включително и представителките на нежния пол!
Героичните подвизи на три видински жени са впечатлили дори държавното ръководство на страната, възнаградило ги достойно.
По време на Сръбско-българската война, по предложение на княз Александър I Батенберг, се учредява първият български военен орден "За Храброст" и първите жени в България, които са го получили са три смели защитнички на Видин.

ХАДЖИ СОФИЦА ХАДЖИ ЦАНОВА "КУРШУМИ НЕ Я ЛОВЯТ"!
Младата 27-годишна видинчанка имала нежно и състрадателно сърце, но твърд и решителен характер и без страх се включвала в най-рискованите операции при обсадата на Видин от армията на генерал Лешанин. Била е милосърдна сестра и под смъртоносната песен на куршумите, и зловещия рев на гранатите се хвърляла към всеки ранен или убит боец. Много от тях е избавила от сигурна смърт. Участващите в боевете мъже възкликвали: "Каква е тази жена, куршум не я лови"!
За проявеното от нея безстрашие и достойно изпълнен човешки дълг, е наградена с военен орден "За Храброст"- IV степен, а по-късно Народното събрание и отпуска народна пенсия. Тя е първата жена в нашата история, на която е присъдено високо войнско отличие!

Тази смела видинска гражданка умира през 1911 г, оставяйки светла диря сред своите съвременници, давайки личен пример, как една майка може да защитава децата си, когато над тях виси угрозата от чуждо заробване!

ЕЛЕНА ЗЛАТКОВИЧ -Хладнокръвният „снайперист"
Както хаджи Софица х. Цанова и Елена е била милосърдна сестра в самата крепост "Баба Вида". Грижила се за медицинското осигуряване на защитниците в цитаделата. За съжаление, няма запазена нейна снимка в Държавния архив и съществуват съвсем оскъдни данни за нейната дейност. Знаело се, че е проявявала нетипично за женската психика хладнокръвие и твърдост. Когато врагът е успявал да пробие предните позиции, тя е оставяла бинтовете и марлите, грабвала е стоящата винаги до нея пушка, залягала е зад първия заслон и с точността на снайперист е разстрелвала появилите се в тила на нашите бойци сръбски войници.
Елена Златкович е втората жена в България, получила орден "За Храброст"- IV степен, по предложение на коменданта на Видин, с указ подписан от княз Александър I Батенберг.




Йонка Маркова от с.Бойница Записала се под името Иван Марков и участвала в боевете при Трън и Сливница по време на Сръбско - Българската война.Сражавала се и при Одрин по време на Балканската война.Наградена с два ордена за храброст
ЙОНА МАРКОВА -Жената с войнишкия шинел
Третата носителка на военен орден "За Храброст"- IV сте-пен е Йона Маркова от с. Бойница, Видинско. Тя е била зачислена в доброволческата дружина на капитан Кавалов и с пушка в ръка е взела пряко участие в боевете при Трън и Сливница под името Иван Марков!
За разлика от първите две видински "амазонки", които са били медицински работници и са грабвали оръжието в най-критичните моменти, Йона Маркова е била в истинския смисъл на думата "редовен войник"! Тя постъпва във взвода, в който служи и нейният съпруг, като редови боец и участва в ученията и боевете наравно с мъжете. Дори не всички в частта, в която е служила, са знаели, че зад името Иван Марков, стои крехката, но здрава и жилава фигура на Йона Маркова. След боевете за Видин Йона Маркова взима участие и в Балканската война, където най-ак-тивно се включва в сраженията за Одрин. За дългогодишната си военна служба по фронтовете, Йона Маркова е наградена с два ордена за храброст. Починала е на 68 години през 1923 година, оставяйки на поколенията примера, че жената когато иска, може да воюва с жар не само за своята любов, но и за Родината, явя-ваики се предтеча на днешните жени кадрови войници в специалните военни части.
След видинските жени, удостоени за първи път в историята ни с високия боен орден "За Храброст", се нареждат още много българки, които са участвали в битките за освобождението на Родината от чужди окупатори и нашественици. Така например Донка Стоянова Ушлиева от с. Смилово, Битолско е участничка в Илинденското въстание в четата на Арсов и Сугарев. В Балканската война, заедно със съпруга си е в 8-ма Костурска дружина от Македоно - одринското опълчение. Участвала е във всички сражения на полка и получава два ордена "За Храброст" - високото отличие III -та степен, а след него за изпълнение на специална задача и IV -та степен и е произведена в чин ефрейтор. През 1915 г. ефрейтор Донка Ушлиева отново е в армията във 2-ри пехотен Македонски полк и проявява чудеса от храброст. За изпълнение на специална бойна задача на командването, лично генерал Никола Жеков я награждава с кръст за храброст I ст. и я произвежда в чин подофицер. Тази доблестна българска жена-войн е починала на 26 юни 1931 г във Варна.
Забележителни са бойните успехи във войската и на Хаджи Екатерина Максимова от Самоков, Александрина Иванова от Нев-рокоп, д-р Слава Минкова от Созопол, наградени с ордени за храброст - III-та и I\/-та степен, както и на други героини.
Величавият подвиг на българските жени, сражавали се наравно с мъжете за независимостта на Родината, е отдавна забравен!
Във Видин няма нито един паметен знак, който да показва, че за първи път в България има наградени жени с военни ордени за храброст и те са от старопрестолния град! Причината за това забвение е пренаписването на историята ни и продажната роля на родната историография. Верни на "принципите" си винаги да вървят с победителите, /с управляващите- б.а./ учените - историци подготвяха такива учебници за нашето минало, които сло-вославеха ново и нови измислени "герои", хвърляйки булото на забравата върху онези, които имат действително голям принос за свободата и просперитета на България.
Трудно е да си представим, че "героини" като тъкачката М I като комбайнерката Л.В., зоотехничката Д.П., шивачката П.М. или "активната" боркиня Ц.М. и техния "принос", може да се сравни с подвига и делото на онези героини, които посочихме по горе! Но за "социалистическите героини" историята и медиите непрестанно тръбяха, за да се разбере и в най-затънтеното селце, че сме съвременници на "славно време", което променя хода на историята! Тези "герои" за съжаление, оставиха след себе си една България на бедност, мизерия, озлобление, нравствена и духовна разруха..
Идващите поколения, бавно, но сигурно ще върнат отново България в руслото на нормалните държави, където тя винаги е била, преди повече от шестдесет години...
Такъв е неумолимият ход на живота, защото лъжите и терора не може да се защитават вечно с кресливия вой на лозунгите и със зловещите дула на щиковете...
от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин