Изпрати стари снимки от Видин и областта

Въстанието от 1850 и село Гаговица дн. гр. Брусарци

История - Въстания

На 27 май 1850 г. в Северозападна България (Белоградчишко, Кулско, Видинско и Ломско) избухнало голямо селско въстание, предизвикано от непоносимия режим, създаден след аграрната реформа'.
Инициативата за въстанието била на белоградчишките първенци, които, виждайки теглилата на народа от своеволията на местните властници и господари, решили да възбунтуват населението с цел „или да присъединят тоя край към Сърбия, или пък да извоюват някакви правдини". Преди да предприемат каквато и да било подготовка, инициаторите сметнали за нужно да се посъветват със сръбското правителство и дали могат да очакват някаква помощ от Сърбия. Отговорът бил двусмислен и много неясен: ако цялото население въстанело, можело да получат помощ в пушки и барут, но не явно2.
Организаторите се задоволили с мъглявите обещания на сръбското правителство и свикали в Раковишкия манастир „Света Троица" съвещание, на което били поканени по-знатните селски първенци от Видинска, Белоградчишка и Ломска каза, на които можело да се има доверие. От Ломска каза, в която влизало и нашето с. Гаговица (дн. ip. Брусарци, обл. Монтана), бил поканен само Иван Кулин от с. Медковец. На това съвещание бил обсъден и утвърден планът за въстанието, както и неговото обявяване на 1 юни 1850 г. Планът предвиждал превземането на Лом като най-неукрепен и слаб. След завземането на града половината от ломските въстаници трябвало да се съединят с белоградчишките въстаници, а другата половина - да отидат към Видин. До превземането на Лом и Белоградчик видинските въстаници трябвало да поддържат отбранително положение и да не допускат в обсадения град получаването на помощ или продоволствие, от една страна, а от друга, видинският гарнизон да не се притече на помощ на обсадения Белоградчик. След това въстаническите групи на двете кази трябвало да се притекат на помощ на видинските въстаници и с общи усилия да превземат видинската крепост. За по-нататъшните действия щяло да „се види п -после", което означавало, че по-нататъшните действия щели да се определят след постигането на набелязаните цели. Обаче от един документ на руското външно министерство е видно, че след превземането иа Видин въстаниците възнамерявали да настояват за предоставяне на „правата, с които се ползвали сърбите", т.е. „пълна вътрешна автономия и с голяма самостоятелност при определяне на външнополитическата си линия". За командващ въстаниците срещу Лом бил определен капитан Кръсто от с. Раковина3. Четите били командвани от Иван Кулин от с. Медковец, Димитър Гинин от Лом, Марин Ников и дядо Иван4.
За свои второстепенни помощници капитан Кръсто назначил: Мичко Рагьовски, Филип Моцовски, Дилко Гелов и Димитър Якуповски от с. Раковица и Илия Ге-чов от с. Чорлево (дн. в състава на с. Дреновец), който бил негов заместник. Те обикаляли селата да проповядват въстанието, като най-важна роля в Ломско играел Илия Гечов5.
Научавайки за усилената подготовка на въстанието, министърът иа вътрешните работи иа Сърбия Илия Гарашанин взел мерки за предотвратяването му, като още от първия ден сръбският държавен апарат бил задействан да работи в това направление. А когато въстанието избухнало, сръбското правителство решило да съблюдава най-строг неутралитет на границата на Сърбия и побързало да влезе в преки контакти с османските власти, като в завързалата се преписка се съдържали сведения за развоя на движението. Единствената подкрепа, ако може така да се нарече, била в решението да се приемат семействата на въстаниците, ако бъдели принудени да търсят спасение в Сърбия, но да не се пускат във вътрешността на страната, а да се загържат на самата граница и едва след утихването на размириците и когато нямало опасност да бъдат изложени на самоволствата на османските чети, „по свойски" да бъдат посъветвани да се завърнат по домовете си6.
Подготвящото се за въстание население нямало и представа, че сръбското правителство, от което се надявали да получат помощ, всячески се стараело да предотврати въстанието. Тези факти стават известни от сръбските архиви едва около 120 години след въстанието. Нашето твърдение се подкрепя от факта, че с избухването на въстанието въстаниците съобщили за това на две стражници, намиращи се на сръбската граница, и отправили молба за помощ - Сърбия да им изпрати поне 20 опитни във военно отношение лица, които да ги подпомогнат в организирането на военните действия7. Въпреки че искането им не било удовлетворено, въстаниците все още се надявали на някаква помощ, защото в противен случай те не биха връчили иа 4 юни 1850 г. иа сръбското правителство едно изложение, което било получено в Белград на 9 юни и за което ще стане дума в следващия абзац. Ако организаторите на въстанието са знаели за това поведение на сръбското правителство, последиците от въстанието при всички случаи щяха да бъдат по-различни.
Според Димитър Маринов в Раковишкия манастир се е състояло само едно съвещание. Обаче чл.-кор. Страшимир Димитров твърди, че съвещанията в манастира били повече от едно. Като най-важен документ в подкрепа на своето твърдение привежда едно изложение, подписано от представители на различните села от нашия край. От данните, съдържащи се в изложението, чл.-кор. Стр. Димитров заключава, че то било съставено преди избухването на въстанието, а било връчено на сръбските власти в лицето на Гургусовацкия окръжен началник на 4 юни 1850 г., който го препратил в Белград, където било получено на 9 юни. Изложението било подписано от 232 кне-зове, чорбаджии и свещеници, представители на 118 села. Под него фигурирали подписите и на ръководителите иа Гаговската община - кнез Дино и чорбаджи Младее8. В османски регистър от 1840/1841 г. намираме въпросния чорбаджи Младен като глава на хане № 2, който действително бил един от богатите в селото ни. Той бил среден на ръст, със светло-кестеняви мустаци9. Същият Младен го срещаме и в друг османски регистър от 1845/1846 г. като глава на хане № 2. Тук е отбелязан с висок ръст, това се дължи на различната преценка на съставителите на двата регистъра. От втория регистър научаваме, че той е бил 41-годишен10, което ще рече. че по време на въстанието бил 45-годишен.
Тук ще проследим развоя на действията само на ломските въстаници, защото нашите съселяни влизали именно в този отряд. За събирането иа въстаниците от Ломския край били определени три сборни пункта: при селата Добри дол, Василовци и Кова-чица, каго ръководителите на последното изчакали развоя на събитията и впоследствие се отказали да въстават. На 29 май капитан Кръсто със своите помощници пристигнали в с. Воднянци, където дошъл и Илия Гечов, за да вземат окончателно решение за въстанието. Единодушно решили да се вдигнат всички села, дори и насилствено. На 1 юни капитан Кръсто и другарите му пристигнали в с. Чорлево (дн. в състава на с. Дреновец), където вече се били събрали въстаници от селата: Роглец, Бяло поле, Воднянци, Кисслево и Извор. На 3 юни въстаниците тръгнали за Лом, като възнамерявали да направят голяма почивка в с. Василовци, където трябвало да пристигнат въстаниците от селата, лежащи край Брусарска-та река. в това число и въстаниците от с. Гаговица. В с. Дреновец те се срещнали с депутатите от Лом и след като закусили, решили да спрат за по-дълго".
Според Димитър Цухлев въстаниците от селата край Брусарската река трябвало да се присъединят към отряда на капитан Кръсто при с. Хасанова махала (дн. с. Динково)12.
Вземайки предвид фактите, за които ще стане въпрос по-надолу, според нас нашите съселяни се били присъединили към отряда на капитан Кръсто именно в с. Хасанова махала. Това заключение правим въз основа на факта, че, за да бъде принуден нашият съселянин Младен да емигрира в Сърбия заедно с някои от ръководителите на четите, какъвто бил Иван Кулин, означава, че е взел дейно участие във въстанието, а без съмнение той и кнез Димо са били предводителите на нашите съселяни, взели участие във въстанието.
В сведенията, дадени по всяка вероятност от партийния секретар или кмета на с. Брусарци, тъй като в източника не е посочено кой е представил въпросните сведения, четем: „Участие е взето в т.нар. Асанова битка в с. Асанова махала, или сегашното с. Динково"". Според нас това е безспорно доказателство, че нашите съселяни са участвали във въстанието. В източника ие е посочена годината му иа съставяне, но вземайки предвид, че сведенията са по тема „История на Българската комунистическа партия на с. Брусарци, Михайловградско", става ясно, че те са писани след установяването на народнодемократичната власт на 9 септември 1944 г. - тогава все още е имало живи синове или поне внуци на взелите непосредствено участие във въстанието наши съселяни и явно от тях са почерпени изнесените данни.
Вестга за избухналото въстание в Лом донесъл избягалият господар на с. Тополовец Абдулах, който научил за това от селяните, които, за да го сплашат, преувеличили. че въстаниците били много и въоръжени, а имало и много от Сърбия. Той съобщил всичко, като от своя страна също преувеличил нещата, като казал, че бил ходил до с. Чорлево, видял въстаниците с очите си и едвам успял да избяга от тях. Новината предизвикала силна паника в града, чаршията14 веднага била затворена, хората се прибрали по домовете си. Страхът се усилил още повече, когато били получени сведения, че били въстанали селяните и от другите райони. Щом като научил за въстанието, мюдюринът15 веднага свикал на съвет административния съвет, всичките бейове и агалари, за да обсъдят положението и да намерят изход. В хода на разискванията били изказани три предложения: да се запали градът и да избягат в Оряхово; да се укрият в калето и да се бият; да изпратят про-топопа и някои от българските първенци в лагера на въстаниците, за да разузнаят броя на въстаниците, има ли сърби и какви са им исканията. Било прието третото предложение16.
В с. Дреновец капитан Кръсто получил известие, че сръбските власти не само отказали да помогнат, но и строго забранили да се дават барут или пушки. Известието силно понижило духа на въстаниците. Капитан Кръсто, съзнавайки, че без оръжие не може да се превземе Лом, започнал да крои планове за излизане от създалото се положение. Не можел да разпусне въстаниците, опасявайки се по този начин да не ги изложи на османския гняв, и най-сетне решил „да се дойде до молба". В такова разположение на духа капитан Кръсто приел изпратената от Лом делегация, състояща се от двама българи предатели - протопоп Иван и Христо Стамболията. От проведените разговори предателите всичко разбрали подробно, което съобщили на османците. Получените сведения окуражили османците, които решили да нападнат въстаниците, а не да ги чакат в Лом17.
Димитър Цухлев твърди, че в лагера на въстаниците били изпратени протойереят П. Силвестров, Младен Пунчев и Христо Стамболията, но не били допуснати в лагера на въстаниците и се върнали обратно, без да видят нищо18.
Въстаниците продължили напред и на 4 юни предобед стигнали в с. Хасанова махала (с. Динково), където смятали да обядват и да продължат напред. Въстаниците наброявали 800 900 души от селата: Бело поле. Воднянци, Чорлево (дн. в състава на с. Дреновец), Роглец. Извор, Ярловица, Шипот, Киселево, Дреновец, Тополовец и Хасанова махала, като само 15 души от тях имали пушки. Изчакването на въстаниците дало възможност на османската власт да вземе сериозни контрамерки и същия ден ломският башибозук19 се отправил срещу въстаниците. Следобед - преди да продължат пъгя си - въстаниците видели идващия ог Лом османски отряд конници и разбрали, че били предадени от протопопа Иван и Христо Стамболията. Въстаниците се оттеглили към реката, където имало саморасли върби, които да им послужат за прикритие. Османците се спрели на около 200-300 м от въстаниците, на които предложили да се разотидат и да оставят хайдука Кръсто. Въстаниците се колебаели, когато един от тях стрелял no османците, което дало сигнал за започване на
сражението. Виждайки безизходността на положението, невъоръжените въстаници се разпръснали, използвайки прикритието на върбовата горичка край реката, като на бойното поле останали малцина с 15-те въоръжени бойци. В боя паднал убит капитан Кръсто, което отчаяло бойците, които започнали да отстъпват и избягали, оставяйки на бойното поле 60 убити. Сражението продължило два часа. След разгрома на въстаниците османците влезли в с. Хасанова махала, като искали да секат мирното население, на което се възпротивил Ха-лил ага Ередински. Задоволили се само да се нахранят, преспали, на другия ден обядвали и тръгнали за Лом с отрязаните и набучени на колове глави на капитан Кръсто и на трима от неговите помощници, които били изложени пред конака20 в Лом за поругаванс21.
Не е известна съдбата на двамата гаговчани, подписали се под изложението до 'сръбските власти, както и на евентуалните други участници. По всяка вероятност кнез Дино е загинал по време на въстанието, защото неговото име не се споменава повече, докато името на чорбаджи Младен го срещаме вече като емигрант в Сърбия от 15 август 1853 г., за което ще стане дума по-нататък.
Група от 400-450 души от разбитите въстаници се отправила към Белоградчик, като по пътя към тях се „присъединили още 370 души от селата: Расово, Медковец, Церовна, Сливовик, Крива-Бара и Комощица, водени от Иван Кулин (от с. Медковец) и всичките се присъединили към Белоградчишкия отряд"22. Въпреки обединените сили Белоградчик не бил превзет. Част от въстаниците се оттеглили в планината до сръбската граница и организирали свободна въстаническа зона. В продължение на два месеца, властта в селищата, влизащи в зоната, била в ръцете на въстаниците25. Според чл.-кор. Стр. Димитров въстаниците при белоградчишката крепост били разбити на 9 юни 1850 г.24, а лагерите били разтурени на 7 юли 1850 г.25, което прави по-малко от месец, а не както твърди к.и.н. П. Кузма-нов - два месеца26. Според акад. Димитър Косев „Една голяма част от въстаниците се оттеглила в планината Китка, друга минала в Сърбия, а трета се разпръснала в различни посоки и се върнала по домовете"27. Под въпрос е дали въобще някои са преминали в Сърбия, защото още при избухването на въстанието тя затворила своята граница.
До момента не разполагаме с данни дали е имало гаговчани в споменатата в горния абзац група, както и за присъствието им в свободната въстаническа зона.
Въстанието било потушено. Всичките господарски имущества били съборени или изгорени, а населението избягало край сръбската граница, като изоставило цялото си имущество и молело сръбското правителство да им позволи да се заселят в Сърбия. Това стреснало османското правителство и бейовете господари. Видинският военен комендант изпратил войска по селата, за да предпази имуществото на избягалото населението от разграбване, и прибрал цялото османско население от санджака във Видин, Лом и Белоградчик. Населението вече нямало доверие на никого и не можело да вярва на никого, дори Видинският паша, владиката и познатият със своята доброта и мъдрост Генч ага от Оряхово не можели да ги склонят да се върнат по домовете си, като обещавали, че молбата им ще бъде удовлетворена. Селяните иск&чи намаляване на данъците, премахване на госнодарлъците и прекратяване на произволите2*.
Във въстанието взели участие около 15 000 въстаници, от които в сраженията загинали над 700 души, но сведенията за техния брой били доста противоречиви. След разгрома на въстанието от башибозушките банди били избити 2500-3000 мъже, жени и деца от мирното население20.
Населението изпратило четиричленна делегация при чуждите консули в Букурещ, но не получили никакви обещания, а били посъветвани да прибегнат към милостта на султана. За присъединяване към Сърбия и дума не можело да става30.
До пристигането на извънредния султански пратеник Али Риза паша във Видин на 29 юни 1850 г. населението било подложено на безчинствата на башибозуците, които „безпрепятствено убивали, грабели, палили и обезчестявали обезоръженото българско население"31. Поради продължаващите насилия броят на оттеглилите се в лагерите селяни се увеличава'13.
Османското правителство струпало значителна войска в санджака, което довело до превес на силите в полза на властта. Тези сили давали възможност на османското правителство да разгроми селските лагери, но придобилата международна известност борба на селяните принуждавала властите да избягват кръвопролитията и да търсят мирни средства, с които да накара селяните да се завърнат към мирновременните си дела33.
Високата порта побързала да удовлетвори едно от исканията на въстаниците, а именно - да изпрати специален комисар, който да изслуша оплакванията им. За
такъв бил назначен бригадният генерал Али Риза паша. Той намерил положението за доста сериозио, което го заставило да влезе набързо в контакт с въстаниците чрез изпращането на една делегация в състав: „Решид ефенди, няколко висши турски офицери, турският видински големец Берати Хаджи Мехмед, гръцкият митрополит Венедикт и 4-5 още чорбаджии, които чрез молби, клетви и обещания успяват да върнат част от въстаниците по разорените им огнища". Също така в деня на своето пристигане Али Риза паша издал и разпратил по Ломско и Белоградчишко позив, в който посочвал начина, по който ще бъдат изслушвани оплакванията на населението, приканвал ги да сложат край на своята акция, да се покорят и върнат по домовете си, като им давал тридневен срок за отговор, в противен случай ще бъде заставен да ги нападне с войската и да изпълни поставената му задача34.
Преди пристигането на Али Риза паша при въстаниците били изпращани делегации от главнокомандващия румелийската армия Омер Лютфи паша, който се установил в Ниш и взел мерки за усмиряване на въстанието, и валията Мехмед Зия паша, които нищо не постигнали. Научавайки за прокламацията на Омер паша към българите, сръбските власти чрез гургусовацкия окръжен началник Сава Йованович започнали активно да настояват българите да се подчинят на призива на Омер паша. За целта на 1 юни35 1850 г. на границата били повикани някои от българските водачи, на които окръжният началник препоръчал да се умирят. Те заявили, че биха се предали само ако заедно с прокламацията на Омер паша дойдел и едни сръбски сановник, защото нямали никакво доверие на османците и нямали да се предадат дори ако ще да ги изколят36".
Делегациите и съветите на Сърбия дали своя плод и накарали селяните да преосмислят своите искания и да обмислят условията, при кзито биха се върнали към мирния си живот. Своите съвещания ръководителите провеждали на Връшка чука и довели до съставянето на 2 юли 1850 г. на едно изложение до султан Абдул-меджид (1839 1861), подадено чрез сръбските власти. Изложението жалба било съставено от населението на трите въстанали нахии, в което описвали своите теглила и обяснявали причините, поради които се били вдигнали на борба. В жалбата те уточнявали, че не се бунтували срещу царските данъци, а срещу зулумите на местните власти и господари. Своето движение те представяли като окървавеиа от местните власти мирна демонстрация против насилията и злоупотребите, а не като предварително подготвен бунт37.
На 4 юли 1850 г. селяните изпратили ново изложение в същия дух до султана и отново чрез сръбските власти38.
След изтичането на третия ден от ултиматума на Али Риза паша пратениците му отново отишли при въстаниците. Преговорите се проточили. Притиснати от обстоятелствата, селяните решили да изпратят една депутация във Видин, но тъй като се страхували да отидат във Видин, за да не бъдат избити, те решили да оставят в лагера като заложници владиката и трима от чорбаджиите. Преди депутацията да отиде във Видин, водачите връчили на 4 юли на пратениците на Али Риза паша писмен отговор. В писмото се искало изпращането на селска делегация при султана в Цариград, за да му поднесе своите жалби и докато не донесе султански ферман, селяните нямало да разтурят лагерите си. Искали премахване на многобройните данъци и въвеждането на един общ данък с точно определен размер - на отсек39.
Селската делегация отказала да се яви пред видинския валия Зия паша, а най-напред се срещнала с ата-ширания към Али Риза паша султански адютант Решид ефенди и на 5 юли 1850 г. била представена на Али Риза паша. Делегацията искала „точно определяне на техните данъци за в бъдеще, отменяване на досегашния начин за събиране на същите от т. нар. субаши и предаването им непосредствено на управителя, отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също като мюсюлманите", които искания станали известни във Видин и съобщени на чуждите консули40.
Али Риза паша (и Решид ефенди) обещал на делегацията, че ще позволи на селяните да изпратят свои представители в Цариград, където да изложат своите искания и да настояват за премахването на господар-лъците и докато не се завърнат и не донесат някакво решение по въпроса за господарлъците, на никого ня-мадо да се позволи да излиза по селата. Също така им обещал да накаже противозаконните насилници и им обещал да назначи за баш кнез лицето, което селяните му посочели41.
Пратениците, за да бъдат сигурни, че обещанията им ще бъдат изпълнени, поискали от Али Риза паша гаранционно писмо42.
Али Риза паша назначил избрания баш кнез на селата от Видинско и Кулско, наредил да се привлекат под отговорност и да бъдат разследвани извършителите на безпричинните жестокости при потушаването на въстанието, които били затворени, и предписал в една своя инструкция „До втора султанска заповед да се забрани отиването по селата на „господарите" и субашии да искат такси или да вършат нещо, което би разклатило доверието на раята. Покрай това да се внимава да не се игнорират шерийските права на ония заинтересовани господари и други, които, като стопани на ниви или като съдружници в някоя засята площ, са принудени да отиват по селата за прибиране припадающата им се част. На такива не бива да се пречи43". Със своите действия Али Риза паша целял да успокои селяните и да ги накара да прекратят своята борба, но, от друга страна, искал да не влиза в конфликт с господарите44.
Делегацията се завърнала в лагерите с гаранционното писмо и обещанията на Али Риза паша, придру-
жена от представители на пашата. Започнали оживени обсъждания и преговори с пратениците иа Али Риза паша, в които участие вземали и сръбски представители. Всичко завършило с напускането на лагерите и завръщането на селяните по домовете им, което станало към средата на юли 1850 г.43. Според Димитър Цухлев 91 села от въстаналите кази се завърнали по домовете си, докато една малка част останала в планините, за да видят какво ще стане по-нататък46.
Завърналите се по домовете селяни избрали осем-найсетчленна делегация, която да отиде в Цариград и да представи желанията на населението. По искане на селяните делегацията била придружена от белоградчишкия мюдюрин Мехмед ага, който бил добре запознат с положението, владеел български и сс отнасял меко с населението. Освен споменатите искания в прошението било включено и искане да бъде изпратен български владика във Видин и да му се определи заплата. На 25 юли 1850 г. делегацията заминала с кораб за столицата, като била снабдена с пълномощно, подписано от всички села и заверено от Видинския паша. Чл.-кор. Стр. Димитров твърди, че пълномощното било подци-сано от 154 старейшини от 77 села. Делегацията носела със себе си и колективна молба до султана от 18 юли 1850 г., подписана от 150 представители иа санджака, с която молели за назначаването на Али Риза паша за видински валия на мястото на Зия паша. Тази молба била резултат от човешкото отношение на Али Риза паша спрямо въстаналото българско население през първите месеци на своето пребиваване във Видин47.
Делегацията пристигнала в Цариград на 2 август 1850 г. На другия ден при Високата порта било свикано заседание, на което били разгледани постъпилите от Али Риза паша доклади, а така също била поканена и делегацията, която изложила своите оплаквания и искания. На 8 август делегацията била приета за втори път от Високата порта. Също така делегацията посетила и чуждите дипломатически представителства, където също изложили положението, в което се намирали. С руското посолство били установени тесни връзки4".
Делегацията постегнала извести резултати: Видинският валия Мехмед Зия паша бил уволнен, а Али Риза паша назначен на неговото място. Портата се разпоредила да бъдат арестувани и затворени на един кораб провинилите се в кръвопролития и жестокости османци, които скоро били изпратени в Цариград. Обаче преговорите се затегнали при дискусиите, свързани с исканията за административна автономия и премахването на господарското земевладение49.
На мястото на Али Риза паша бил назначен Наил бей, член на висшия съдебен и административен съвет при Високата порта, който в началото на ноември пристигнал във Видин50.
Делегацията се върнала със султански берат, в който се заповядвало премахването на господарлъците, данъците по възможност да се намалят и строго се забранявало на чиновниците да своеволничат и злоупотребяват, ио за българския владика нищо не се споменавало. Местните управници направили такива разпореждания, с които доказали, че бератьт ще се изпълни буквално. Приходите на всеки господар били изчислени и включени в държавните данъци, които населението плащало на правителството, а те от своя страна плащали на бившите господари. На османлиите било забранено да ходят по селата за прехрана, както е било дотогава. Земите били обявени за общински51.
Спорен е въпросът, дати завърналата се от Цариград делегация била донесла със себе си някакъв документ за дадените им от централната власт обещания. Иван Кулин, който е участвал в делегацията, впоследствие разказвал за завръщането си от Цариград с берат в ръка, които смятал за трофей на борбата против господарите. Според Димитър Цухлев бил издаден ферман на името на новия управител Али Риза паша - с който се намалявали даждията, ограничавали своеволията на чиновниците и се отменяли господарлъците - и предаден на делегацията да го отнесе във Видин. Според Симеон Дамянов „делегацията изпълнила успешно мисията си и се върнала със султански берат (заповед), с който централната власт обещавала на селяните, че ще им даде земята, ще ограничи своеволията на агите и ще ликвидира системата на ирекупуването на данъците"52.
Според акад. Д. Косев, а и същото становище застъпва чл.-кор. Стр. Димитров, делегацията се завърнала късно есента на 1850 г., без да носи със себе си някакъв документ, от който да е видно, че са им дадени някакви права върху земята. Властта се ограничила само с обещания, които били взети за чиста монета, и щом се завърнали, селяните повели борба за тяхното прилагане на практика. Завърналите се делегати били извикани от новия валия Али Риза паша. Те разказали за дадените им според тях права. На което валията възразил, че не са разбрали правилно, ио те настояли, че са схванали правилно дадените им права и когато хаджи Мехмед ага се завърне от Цариград, щял да донесе берат за отменяването на господарлъците. Делегацията предприела обиколка на селата, за да запознае селяните с дадените им обещания и че султанът им е подарил господарлъците. Селяните започнали да отхвърлят опитите да бъдат изнудвани, гонели от селата агите и откупвачите на данъци53.
От наличния материал е видно, че наистина завърналата се от Цариград делегация не била донесла със себе си никакъв документ. Защото ако са имали такъв документ, валията Али Риза паша нямало да възрази, че делегатите не са разбрали правилно, а и самите селяни казали, че бератьт щял да донесе хаджи Мехмед ага при завръщането си от Цариград.
Султанският ферман пристигнал във Видин в края на февруари или началото на март 1851 г., с който се разрешавало господарските земи да се продават на се-
ляните, а господарите се обезщетявали със съкровищни бонове, издавани от държавата. Този ферман устройвал господарите и те изпратили благодарствено писмо до столицата, като обявили, че цялото население било доволно от решението. Обаче селяните отказали да купуват земята, защото я смятали за мирийска и че султанът им я е подарил. Всичко това предизвикало нова вълна от оплаквания и протести от страна на селяните, които започнали активна съпротива срещу опитите за натрапване на това решение. Обаче имало и селяни, готови да приемат това решение. Това били заможните български чорбаджии, които имали възможността да закупят повече земя54.
Османците не можели да се примирят с правата, дадени на ссляните, и че не могат да грабят безнаказано. Не минало много време и старите своеволия започнали отново. Тъй като кнезовете вече ходели въоръжени и придружавани от въоръжени българи сеймени (стражари), на места се стигало до многобройни случаи на бити османци, които се опитвали да вършат предишните насилия. С пристигането на Наил бей османците получили покровител в негово лице и започнали нови провокации. Господарите сипели доноси срещу членовете на делегацията и другите селски водачи, като ги обвинявали, че подготвяли ново въстание. С тези си действия те целели да сплашат селяните и да ги принудят да се откажат от исканията за ликвидиране на господарлъците. На страната на господарите земевладелци застанал и Али Риза паша, като потвърдил слуховете. че селските водачи подготвяли ново въстание. Под предлог, че се готви ново въстание и че се подстрекава открито към бунт, местните власти започнали арести. Арестувани били почти всички членове на делегацията и по-изтъкнатите селски водачи. Населението започнало да се пръска но горите55.
При проведеното разследване някои от арестуваните били освободени, а селските водачи били обвинени, че подготвяли ново въстание. Било решено виновните да бъдат интернирани в Цариград. През февруари 1851 г. в Цариград били изпратени само деветнайсет души, за да бъдат препратени в Диарбекир56.
Според к. и. н. П. Кузманов на 1 януари 1851 г. започнали масови арести. От арестуваните били осъдени 40 души, от които половината на заточение в Диарбекир, а останалите на различни срокове затвор във Видинската крепост57. В списъка на осъдените и хвърлени в цариградската тъмница не фигурират имената на двамата наши съселяни - Дино (ако е жив) и Младен. Затова можем да предположим, че са били осъдени на затвор във Видинската крепост.
Съществуват няколко версии за по-нататъшната участ на намиращите се в цариградската тъмница българи. Според чл.-кор. Стр. Димитров обвиненията срещу тях били разгледани и признати за неоснователни и те били освободени5*. Според к.и.н. П. Кузманов, позовавайки се на твърденията на самия Димитър Панов, те били осъдени „на тежка работа в Терсенията за много годиш"59. Застъпничеството пред османското правителство на руската мисия на княз Меншиков, който пристигнал към средата иа февруари 1853 г. като пратеник на руския цар в Цариград, довело до освобождаването на селяните, които излезли на свобода през март-април 1853 г.61).
Няма преки доказателства за арестуването на Младен, но фактът, че бил принуден да емигрира, ни навежда на мисълта, че и той е бил сред арестуваните. Не е известно на какъв срок затвор е бил осъден, но през 1853 г. той вече е бил свободен, защото през лятото на същата година бил принуден да избяга в Сърбия поради опасността да бъде убит от османците. Необходимостта от бързо бягство не му позволила да се снабди с достатъчно средства за своята емиграция, което принудило групата емигранти, живеещи в Чуприя. да се обърнат с „прошение до княз Александър Караге-оргиевич от 16 януари 1854 г. в Чуприя, където са въдворени да живеят Иван Кулин, Димитър Симеонов от Крива бара, Младен Иванов от Гаговица (дн. Брусарци) и Маринко и Симеон Ценови от Горна Всреница споделят, че от цариградската тъмница „благодарение усилията на руския и сръбския консул бяхме освободени по милостта на султана и пуснати по домовете, където живеехме в непрестанен страх от неоправданото турско отмъщение, което един по един ни изтребваше всички, които бяхме изпратени в Цариград. Откакто започна водената сега между Русия и Турция война, търсещите непрестанно отмъщение турци не само против нас, а и против други, се нахвърлиха срещу нашия живот. И ние, научили от приятели, само за да спасим живота си. напуснахме дом и семейство и потърсихме защитата на Ваша светлост в княжество Сърбия. Бидейки от 15 август миналата година далече от домовете си, които неочаквано напуснахме - за което бяхме неподготвени с нищо да се издържаме при това положение, и понеже не можем отникъде да намерим средства за препитание, то принудени сме коленопреклонно в покорност да молим Ваша светлост да благоволи да ни направи по какъвто и да е начин, милост заем. койго веднага щом се върнем по домовете си ще върнем"61. В прошението се казва, че всички, включително и Младен, били в цариградската тъмница, което не отговаря на истината, защото, както знаем, името на нашия съселянин не фигурира в нито един от двата списъка на изпратените в Цариград българи.
Това са последните сведения, с които разполагаме за нашия съселянин Младен и по-нататъшната му съдба е неизвестна. Възможно е, след като в емиграция е живеел в Чуприя с Иван Кулин, да с участвал като съратник в по-нататъшната революционна дейност на последния.
През пролетта на 1851 г. Решид ефенди бил отзован от Видин по всяка вероятност в резултат на възникналите спорове между Али Риза паша, Наил бей и Решид
ефенди. Според доклада на австрийския консул в Русе Наил бей също бил отстранен от Видин на 1 май 1851 г. или по точно той е бил отстранен само от длъжността иа извънреден пратеник на Портата, но е останал във Видин, защото когато Наил бей протестирал срещу извършената от Шекип ефенди анкета, е бил влиятелен член на видинския съвет62.
Около 1 юни 1851 г. за извънреден пратеник на Портата във Видин пристигнал Мехмед Шекип ефенди, който трябвало да проведе щателна анкета по делото на интернираните в Цариград българи и да проучи причините за напрежението във Видинско. Мисията на Шекип ефенди включвала и проучването на въпроса за даване на автономно управление във Видинско. Със своето пристигане във Видин Шекип ефенди веднага се заловил с разследване, разбрал причините за безредиците и кръвопролитията, които били породени от господарите и техните оръдия, и арестувал около седемдесет души, които намерил за виновни. Петима от арестуваните били изпратени в Цариград под военна охрана, където да бъдат допълнително разследвани и съдени6'.
С действията си Шекип ефенди настроил срещу себе си всички реакционери и противници на реформите. Реакционните сили се групирали около видинския административен съвет, в който доминирали земевладелците, и започнали да пишат донесения и да клеве тя т Шекип ефенди пред правителството. Обаче въпреки всичко той продължил своите разследвания върху причините за въстанието и извършените жестокости при потушаването му. Били арестувани и други насилници. В края на септември 1851 г. бил отстранен видинският владика Венедикт64.
От изпратения през октомври 1851 г. доклад от Шекип ефенди до Високата порта е видно, че Шекип ефенди установил, че интернираните в Цариград българи били невинни. Отрекъл мисълта за ново въстание и молел интернираните да се върнат по родните си места, но ако се налагало да бъдат съдени, това да станело в Цариград, защото поради съществуващите противоречия не можело да се очаква обективен съд във Видин65.
Извършената от Шекип ефенди анкета срещнала остри възражения от страна на Нчил бей, който представил свое изложение, с което протестирал за извършената анкета, и се опитал да обори отбелязаните в нея факти66.
В процеса на анкетата се доказала и вината на валията Али Риза паша, който бил отзован от Видин и на негово място в началото на октомври 1851 г. бит назначен Мустафа Зариф паша. Новият видински валия влязъл в остри противоречия с Шекип ефенди, представяйки го в своите доклади до Високата порта като опасен реформатор и подстрекател на българите. Тези доклади оказали своето влияние, като започнали да подбиват направените от Шекип ефенди предложения67.
През декември 1851 г. Шекип ефенди завършил своите разследвания и заминал за Цариград, където трябвало да докладва за резултатите от своите проучвания65.
Както знаем, мисията на Шекип ефенди включвала и проучването на въпроса за даването на автономно управление във Видинско. Намеренията на Шекип бей били създаването на отделен полузависим каймакамлък от Ломска. Видинска (без града Видин) и Белоградчишка каза. който да бъде подчинен направо на централното правителство чрез свой капу-кехая, а не на видинския валия. За капукехая бил предвиждан Александър Димитракиевич. Проектът бил обсъждан с местните българи и османци, дори се пристъпило към реализирането му. Трите кази били обединени, като за гехен каймакамин бил назначен хаджи Ахмед ага. Обаче отделен капукехая не бил назначен. Проектът бил изпратен в Цариград, където според чл.-кор. Стр. Димитров някъде към есента на 1851 г. „вероятно бил одобрен и поставен в изпълнение". „Възприето е, четем в един турски документ от онова време, щото Белоградчишката, Ломската и Сахренската нахия да се обединят в един каймакамлък, чието управление да се възложи на мюдюрина на Сахренската нахия Мехмед ага, като на споменатия се даде ранг капуджибашия". Каймакамлъ-кът останал подчинен на видинския валия69.
Според к. и. н. II. Кузманов обединяването на трите кази в отделен каймакамлък станало към октомври -ноември 1850 г.. като предполага, че „това решение Високата порта взема по време на пребиваването на делегацията в Цариград или веднага след нейното отпътуване". Според същия на 3 декември 1850 г. била създадена полуавтономна област, управлявана от хаджи Мехмед ага и ломския кнез Димитър Панов. Новосъздаденият каймакамлък бил подчинен на цариградското правителство посредством своя капукехая Александър Димитракиев Хаджитошев. Този каймакъмлък просъществувал само един месец70.
Както видяхме в двата предходни абзаца, се посочва различно време на създаване на полуавтономната област, като се привеждат и съответни доводи в подкрепа на изказаните становища, на които няма да се спираме.
Остава неуточнен статутът на обединените Ломска, Видинска и Белоградчишка каза. Мисията на Шекип бей включвала проучване на въпроса за даването на автономно управление, а намеренията му били за създаване на полузависим каймакамлък. Според к.и.н. П. Кузманов била създадена полуавтономна област, но в по-къ-сен свой труд той твърди, че „на 3 декември 1850 г. Северозападна България е провъзгласена за автономна област"71.
С идването си във Видин новият валия Мустафа За-риф паша сс обявил против проекта за самостоятелен каймакамлък. Поради вършените от него беззакония той скоро бил отзован от длъжността си. Френските дипломати, които по онова време били главни политически съветници на Портата, също се обявили против създаването на българска автономна област. Правителството се страхувало, че областта можела да остане без османски чиновници, които да държат населението в подчинение, и така постепенно каймакамлъкът да се откъсне от властта на Поргата. Поради тези причини проектът бил отхвърлен и определеният каймакамин така и не встъпил в длъжност72.
Бележки:
' Даскалов, P., Даскалова, К., Еленкова, в. Българската история в дати 681-1948. (Хронологичен справочник). Софт. 1990, с. 97.
- Маринов. Д. Политически движения и въстания в Западна България. (Видинско, Ломско, Белоградчишко и Берковско). (Принос /а българската история). // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 11, София, 1890, с. 88-89. (По-нататък: Маринов, Д. Политически движения и въстания...).
1 Маринов, Д. Политически движения и въстания..., с. 90; Димитров, Стр. Въстанието на селяните в Северозападна Българин през 1850 година. София, 1961, с. 3233. (По-нататък: Димитров, Стр. Въстанието иа селяните...): Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година в България. София, 1972, с. 76-77. (По-нататък: Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година...).
'Дамянов, С. Ломският край през Възраждането. Икономически живот и политически борби. София, 1967, с. 180. (По-нататък: Дамянов, С. Ломският край през Възраждането...).
' Маринов, Д. Политически движения и въстания..., с. 93.
4 Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 61 62, 86 87.
7 Димитров. Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 83 84.
' Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 67 73, 106.
'■' Народна библиотека „Кири.1 и Методий ", София. Ориенталски отдел, сигнатура 1) 665.
"'Народна библиотека „Кирил и Методий", София, Ориенталски отдел, сигнатура Лм 21/1.
" Маринов, Д. Политически движения и въстания..., с. 93.
" Цух.1ев, Д. История иа града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Бе.юградчишко, Ломско, Оряховско, Врат-чанско, Фердинандско, Берковско и Крайна). София, 1932, с. 368. (По-нататък: Цух/ев, Д. История иа града Видин и неговата област...,).
'■ДА Монтана, ч. н. 1/8°, л. 3.
" Чаршия търговска улица или няколко улици, където 6u.ni съсредоточени дюкяни и занаятчийски работи.ншци.
" Мюдюрин преди реформата за вилаетите през XIX в. околийски началник, а след това управител на нахия.
" Маринов, Д. Политически движения и въстания.... с. 93 94.
17 Маринов, Д. Политически движенич и въстания..., с. 94 95.
" Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област..., с. 368.
" Башибозук - нередовна османска войска (опълчение), набирана по време на война главно измежду черкези, албанци или кюрди, които сами се въоръжаваш и действали без всякакъв ред и дисциплина, твестни със свирепостта и религиозния си фанатизъм. При местни бунтове и въстания, какъвто е и нашият случай, били набирани от местното мюсюлманско население и обикновено на тчх предоставя.ш правото на разплата с въстаниците. (Кратка българска енциклопедия в пет тома. Т. 1. София, 1963. с. 166; Енцик.юпедия Бмгарин в седем тома. Г. 1, София, 1978. е. 231).
20 Конак -учреждение, което можело да бъде кметство, полицейско или околийско управление.
21 Маринов, Д. Политически движения и въстания.... с. 95-96.
22 Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 46: Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година. .. с. 91; Цухлев, Д. Истории на града Видин и неговата област..., с. 368.
21 Куманов, II., Симеонов, Ц„ Филипов, г. История на с. Медковец. София, 1995. с. 178. (По-нататък: Кузманов, II. и др. История на с. Медковец).
24 Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 106.
2- Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 157.
Кузманов, П. и др. История на с. Медковец, с. 178.
" Косев. Д. Въстанието на селяните в Северозападна България през 1850 г. и неговите причини. //Исторически преглед, год. VI, кн. 4-5. София, 1950. с. 486. (По-нататък: Косев, Д. Въстанието иа се.шните в Северозападна България. . .).
4 Маринов, Д. Политически движения и въстания..., с. 102.
2" Косев, Д. Въстанието на селяните в Северозападна Вълга-рия..., с. 488.
Маринов, Д. Политически движения и въстания. .. с. 102.
" Тодоров-Хиндалов, Вл. Принос към българската история. Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити документи. София, 1926, с. 10. (Ilo-нататьк: Тодоров-Хиндалов, в. Принос към българската история. Видинското въстание...).
"Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година.... с. 129.
31Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 129-130.
" Тодоров-Хиндаюв, в. Принос къ.и българската история. Видинското въстание..., с. 11; Тодоров-Хиндалов, в. Въстания и народни движения в предосвободителиа България според новооткрити турски официални документи. София, 1929, с. 59-60. (По-нататък: Тодоров-Хиндалов. в. Въстания и народни движения...).
3~ Допусната е грешка и по хронологията на събитията това трябва да бъде месец юли, защото на 1 юни въстанието е било още в начален етап и е невъзможно наличието на лагери но границата, които били образувани след разгрома на въстанието или е сгрешена датата.
Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 123 124, 130-132.
37 Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 137. 206-209.
" Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 210-211.
'"Димитров, Стр. Въстанието от 1850година.... с. 137-139.
"'Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 74: Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 140-141.
41 Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 75: Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 141 142.
J2 Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 143.
4> Тодоров-Хиндаюв, в. Въстания и народни движения..., с. 68.
44 Димитров, Стр. Въстанието на с&шните..., с. 75; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 142 143.
"'■'Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 143 144, 157.
Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област.... с. 373-374.
,7 Дорев, П. Документи за българската история. Т. 3. София, 1940, с. 321-322; Тодоров-Хиндаюв, в. Принос към бъггарската истории. Видинското въстание..., с. 14, 24-25; Маринов, Д. Политически движения и въстатш..., с. 102 103; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 156 157.
" Димитров. Стр. Въстанието па сетните..., с. 81 82; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 157 158; Мари-
нов, Д. Политически движения и въстания..., с. 103.
^Димитров, Стр. Въстанието на се.1яните..„ с. 82; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 158-159.
'"Димитров, Стр. Въстанието на селяните.... с. 82; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 166.
'' Маринов, Д. Политически движения и въстания. .. с. 103.
Берковски, II. Из възпоминанията ми. Лом. 1894, с. 26-27; Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област..., с. 375: Дамянов, С. Ломският край през Възраждането. .. с. 183 184.
'' Косев, Д. Въстанието на селяните в Северозападна България..., с. 490; Димитров, Стр. Въстанието на селяните.... с. 83 -84; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 165 166.
'' Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 86; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 170-171.
" Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 84-85; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 166-167; Маринов, Д. Политически движения и въстания.... с. 104.
-'" Тодоров-Хиндалов, в. Принос към българската история. Видинското въстание... с. 15, 29; Димитров, Стр. Въстанието на се.1яните. .. с. 86; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 171.
Кузманов, II. За събитията аед въстанието от 1850 г. в БългарШ1. //Исторически преглед, г. XUII, кн. 2, София, 1987, с. 53, 55 56. (По-нататък: Кузманов, П. За събитията след въс танието...,); Кузманов, 11. и др. История на с. Медковец, с. 183, 184 185.
м Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година.... с. 175.
'"Кузманов, П. За събитията след въстанието.... с. 58.
ю Кузманов, П. За събитшнпа след въстанието..., с. 58-59; Кузманов, П. Два документа за въстанието в 1850 г. //Известия на Държавните архиви, кн. 40. София, 1980. с. 155-156.
" Кузманов, П. и др. История на с. Медковец, с. 192.
''■Димитров, Стр. Въстанието на селяните... с. 87 88; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 172; Тодо-ров-Хиндаюв, в. Принос към българската история. Видинското въстание..., с. 30.
" Тодоров-Хиндаюв, в. Принос към българската история. Видинското въстание..., с. 15; Димитров. Стр. Въстанието на селяните. .. с. 87; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 173.
" Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 87; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година .... с. 173-174.
в< Тодоров-Хиндаюв, в. Принос към българската история. Видинското въстание..., с. 27-28.
м Тодоров-Хиндаюв, в. Принос към българската история. Видинското въстание..., с. 30.
"Димитров. Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 175; Тодоров-Хиндаюв, в. Принос към българската история. Видинското въстание..., с. 15.
""Димитров, Стр. Въстанието на селяните. .. с. 88.
Тодоров-Хиндалов. в. Принос към българската истории. Видинското въстание..., с. 15; Димитров, Стр. Въстанието на селяните..., с. 92 94; Димитров. Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 179-180.
'"Кузманов, П. За събитията след въстанието..., с. 51; Кузманов, П. и др. История на с. Медковец, с. 182.
" Тодоров-Хиндалов, в. Принос към българската история. Видинското въстание..., е. 15: Димитров. Стр. Въстанието на селяните.... с. 92-94; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 179 180; Кузманов, II. За събитията след въстанието..., с. 51; Кузманов, II. и др. История на с. Медковец, с. 182.
72 Димитров. Стр. Въстанието от 1850 година..., с. 180 181.

Лейтенант о.з. Серьожа Вълков

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин