Жул Паскин

ГРАЖДАНИНЪТ НА СВЕТА ОТ ВИДИН -

Признанието няма срок на давност!

На 31 март 1885 г. в спретнатата едноетажна къща на около сто метра от брега на Дунав, в семейството на Марко Пинкас и София Русо се ражда шестото дете. То е момченце и майката Софи настоява, да бъде записано с името Юлиус. Тогава никой, освен само "орисниците", ако съществуват, са знаели, че на бял свят се е появил един от бъдещите гениални художници на идващия Двадесети век!

Ако някой нов автор реши да напише книга за живота и творчеството на родения във Видин гений, сигурно ща са му необходими много години и богата ерудиция, за да напише хиляди страници за този изключителен талант.

Пред огромния куп от документи във Видинския държавен архив и от хилядите страници, написани за него, човек може да зас-тене в почуда, хванал се за главата /за да не се пръсне/ и да преценява; кое да пропусне и кое да отрази, защото всичко казано за него, от всички части на света, е изключително важно. За обикновения лаик в областта на живописта, не остава нищо друго, освен да изложи истината, чрез магическата сила на фактите, а читателят, в зависимост от своя интелект, да преценява; докъде стига величието на гения и откъде започва мерзостта на нищожествата, ратуващи за неговото низвержение и отричане...

Каквито и думи, дитирамби, суперлативи и хвалебствия да се напишат за големия майстор на платното Жул Паскин, ще бъдат само блед израз на онова, което са казали и писали за него знаменитости като: Иля Еренбург, Ърнест Хемингуей, Гийом Аполи-нер, Пиер Мозер, Андре Симон, Пол Моран, Морис Жийор, Андре Варно, Пабло Пикасо, Петро Мадиляни, Томас Ман, Якоб Ва-серман, Хайнрих Ман, дьо Ла Френе, Фернан Леже и др. - целият световен интелектуален и духовен елит. Затова само кон-спективно, почти телеграфически ще направя опит за проследяване орбитата на една ярка комета, появила се сякаш експлозивно в небето на световната духовност и след ослепителен полет, за съжаление, твърде кратък, бляскаво залязла...

1885 г. - на 31 март се ражда във Видин Юлиус - Жул Паскин.

1891 г. - учи в еврейското училище във Видин

1892 г. - семейството се премества в Русе,след това в Букурещ

1892 г - 1894 г. - учи в немско училище в Брашов - Румъния 1895 г. - 1901 г. - завършва средно образование във Виена

1901 г. - връща се в Букурещ , баща му го прави търговец

1902 г- остър конфликт с баща си, напуска семейството си. 1902 - 1905 г. - живее в Будапеща, Виена, Мюнхен и Берлин.

Следва живопис във Виенската академия, след това в Мюнхен и Берлинската академия

1905 г- първият псевдоним с който се подписва е "Паскин -Русчук".

1905 г. - на 14 март публикува първата карикатура в прочутото сатирично списание "Симплицисимус" в Мюнхен, с подпис Паскин".

1905г. - 1914 г. - активен сътрудник на сп. "Симплицисимус", Лустигс Блетер" и други по малки сатирични списания.

1905г на24 декември - пристига в Париж и се установява на Монмартр

1905 г-1914 г. живее в Париж и редовно пътува из цяла Европа и Африка

1906 г - препечатват се първите му карикатури в България под псевдонима "Паксин - Русчук" в сп."Българан" бр.105 от 01.10

1906 г. - се запознава с художничката Ермин Давид/1886-1971/ която по- късно става негова съпруга.

1908 г- посещава частни академии в Монпарнас. 1910 г. -пътува през цяла Испания и Португалия

1912 г.-1913г. пътува до Белгия и Унгария.

1913 г. за последен път отива в Букурещ за погребението на майка си.

1913 г. запознава се с Люси Видил, с която подържа близки връзки до края на живота си.

1914 г, юни - заминава за Брюксел , а след това за Лондон. 1914, 8 октомври - пристига в Ню Йорк, където живее до 1920

г, пътува в южните щати - Флорида, Луизиана, Южна Каролина и Тексас, а така също в Куба и Мексико.

1920 г. - на ЗОсептември получава паспорт на американски гражданин.

1920 г, октомври - се оженва за Ермин Давид, с която заминават за Париж и живее там до смъртта си.

1920 г-1929 г. Паскин отново възстановява сътрудничеството си със "Симплицисимус", където публикува 12 рисунки.

1920 г. подновява връзката си с Люси Видал, която е съпруга по това време на художника Пер Крог.

1921 г-1922 г. пътува в Алжир и Тунис.

1925 г- пътува из цяла Италия с Люси Витал.

1926 г. - тръгва за Палестина, но през Пирея отива в Кайро и Тунис.

1927, август - пристига в Ню Йорг с Люси, където живеят около една година в Бруклин.

1928 г. - през месец юни се завръщат с Люси в Париж.

1929 г. - пътува с Люси из цяла Испания и Португалия.

1929 г- прекарва лятото в Марсилия и Санари.

1930 г.юни 2 се самоубива в ателието си на булевард"Кли-ши" 36 на Монмартр, където тялото му е открито след 4 дни.

1930, 7 юни е погребан в парижкото гробище Сент-Уан. На погребението присъстват повече от хиляда души. Всички галерии в Париж са затворени в знак на траур.

1931 г. през месец януари, тленните му останки са погребани в гробището на Монпарнас.

Първите уроци по рисуване бъдещият художник взима още във второ отделение, за което си спомня неговият съученик Соломон Аладжем, който казва:

През 1892/1893 г. във второ отделение учих със сина на най - богатия житар Маркус Пинкас на име Юлиус - даровит художник, вземал частни уроци по рисуване при учителя Чуш-ков. Често отивах да играем в родната му къща, която и днес е запазена... В седмата година баща му се премеси в Русе...

/Соломон Аладжем - видински краевед и родолюбец,

известен с прозвището "Златен петел",

Молнова В.,в."Демокрация" бр. 208/1994 г./

Големият писател Иля Еренбург, споделя това, което Жул

Паскин му казал:

Искам да поговоря с Вас. Трябва заедно да направим една книга. Вие ще ми пишете писма, а аз ще Ви отговарям с рисунки. Не умея да отговарям като Вас със хапливи фрази, не съм писал. Това ще бъде чудесна книга! Ще кажем цялата истина - откровено, без да я разкрасяваме... Това ще бъде книга за хората, сега говорят само за какво ли не, а са забравили хората. Само недейте отлага. После ще бъде късно...

/Еренбург И., "Хора, години, живот",София, 1953 г./ Ърнест Хемингуей пише за него:

.. Прекосих булеварда към кафене "Купол" и седнах на масата на Паскин, който беше с две сестри - негови модели. Паскин ми беше направил знак с ръка, докато стоях на улица "Деламбър".. .Паскин беше много добър художник и беше пиян - здравата пиян - напил се бе умишлено и бе запазил яснотата на мислите си ... Той се засмя с кипната назад шапка. Приличаше по скоро на тип от Бродуей от края на миналия век, отколкото на способен художник, какъвто всъщност беше...

/Хемингуей Ъ.."Безкраен празник", София, 1976 г. Флоран Фелс споделя за Паскин:

Паскин е роден в България, страната на най-ароматните цветя на Изтока"

/проф. Рене Хюие, "Човекът и изкуството", параграф "Българска живопис", т. 3, стр. 542

Първите десетина години от живота на бележития художник, прекарани във Видин и България, са дали огромно отражение във формирането на неговия светоглед. Затова цели етапи от неговото творчество, са вдъхновени от спомените и преживяното в най- ранната му възраст Той е споделял своя възторг от онова, което му е направило най-силно впечатление като дете пред своите най-добри приятели. Затова те по-късно, когато вече него няма да го има, ще напишат за неговите съкровени спомени. Приятеля му, художникът Гастон Дийл пише:

Неговото детство е наситено с впечатления от Ориента. Спомени за турски бани винаги ще преследват неговото съзнание; те ще го отвеждат обратно към ранните години, прекарани с неговата фамилия в българския град Видин. Друг негов колега от голямото съзвездие на художническата бохема, обитаваща Монмартър в Париж, американецът Джон Ли-пър, ще добави следното:

.. Като дете придружавал своите лели в турските бани, където спектакълът на голи, разклащащи телесата си жени провокира една тема в творчеството му, която той никога не е изоставял. Този негов американски приятел дори е издирил рисунките му от Видин и Русе, за което е отбелязал:

Паскин рисува непрекъснато и никога не остава без молив, за да може да регистрира видените селяни /дошли на пазар/, слугините и потока от разни хора, преминаващи през ориенталския град. Наши автори, изследвали живота и творчеството на Жул Паскин, също отразяват въздействието на детските му спомени от Видин върху неговото творчество: "Освен "Турска баня", със сигурност един друг цикъл - "В харема", е плод на реминисценции, свързани с историческото минало на Видин" /д-р Генов Г, В."Демокрация" от 25 май 2005 г. и сп. "Исторически архив"/. Епизодите, разказани от Паскин, за неговите лели, водили го в турската баня във Видин, /която аз добре си спомням, защото като ученик в прогимназията, всяка седмица я посещавах - в определени дни от седмицата беше за мъже/, ми върнаха спомена от моето детство. Трябва да съм бил 4-5 годишен, когато баба ми /"Мир на праха и'7, ме водеше във Вършец на бани /в басейна, тъй-като имах ревматизъм. От тогава са минали вече 70 години, но все още е пред очите ми - както пише Джон Липър за Паскин - "...спектакълът на голи, разклащащи телесата си жени .."на различна възраст. Дори обстоятелството, че тогава съм бил много малък, си спомням - едни жени бяха много хубави И стройни, а други /по възръстните -б.а./, бяха приведени, отпуснати ..! Естествено, нямам никакви претенции за талант- художествен или словесен, за да ги възпроизвеждам графично, или писмено, но това ми дава известно обяснение за вдъхновението което е провокирало четката на талантливия художник Жул Паскин

И нещо много характерно - на разголените жени в харемите, незнайно защо той не пропуска да сложи по една българска забрадка. Изследователите на Паскин /пак чуждите, разбира се/ са склонни да смятат, че и най-известният му цикъл "Блудният син" има връзка с България. На една от творбите включени в него, той вероятно е нарисувал самия себе си. Виждаме момче /не по-голямо от 10-12 години/с къси панталони, детска сламена шапка, тояжка и торбичка за насъщния, завръщащо се от дълъг път.

/Генов Г., сп. "Историческа мисъл", публ.-в."Демокрация" от 25 май 2000 г./. Световна известност Паскин получава почти веднага с пър-вата си поява по страниците на пресата. Едва 17- годишен, представя на Густав Майринк - продуцент, писател и гл. редактор на виенското хумористично списание "Дер Либе Аугустин" във Виена свои рисунки.

Как видинското еврейче стигна до висотите на световното признание и слава?

Когато през 1901 г. младежът завършва средното си образование във Виена и започва да се ориентира към рисуване, латински и старогръцки език, баща му Марко Пин-кас, му нарежда да се върне незабавно в Букурещ, където е търговската фирма на семейството. Като всеки предприемчив евреин, Марко Пинкас е искал да направи от Юлиус преуспяващ търговец, като започне да се занимава първо със сметките на предприятието. След като се специализира и усвои всички тънкости на търговията.да му прехвърли цялото предприятие, а не да стане "рисувач" или филолог!

Момчето се подчинява на родителската воля, но в продължение на две години "стиска зъби" и с неохота води търговските тефтери, което никак не му се отдава.В малкото си свободно време и далеч от погледите на близките си, нахвърля скици, графики и рисунки, които сякаш извират от душата му.

Недоволството на Марко Пинкас от сина му Юлиус е голямо заради, непрецизното "сметководство. Търпението между двамата прелива, поради личния живот на младежа. Той установил близки интимни отношения с красива, но по -възрастна от него жена, при това с не много блестящо реноме...Избухнал остър скандал в семейството, при който младежът затръшва след себе си вратата на бащиния дом, за да не се завърне вече никога в семейството. Едва десет години по-късно/1913 г- б.а./, той ще дойде отново в Букурещ, за да присъства на погребението на майка си, която много обичал.

И така, от редакцията на "Дер Либе Аугустин", Густав Майринк, който бил възхитен от изключителните дарби на младежа, му помага през 1904 г, да влезе в редакцията на най-голямото и известно в Европа хумористично списание "Симплици-симус". Преди това Паскин непрекъснато усъвършенствувал рисувалните си способности. Посещава курсовете на Виенската художествена академия, а по-късно в Мюнхен работи в ателието на проф. Мориц Хейман.

Пребиваването на Жул Паскин в "Симплицисимус" продължава десет години. Той си има вече своя рубрика и е уважаван и търсен автор в известното списание. От 1903 г. до 1913 г. е публикувал в него повече от 70 свои рисунки. В навечерието на Световната война обаче, от редакцията преценили, че сатирите на Паскин са много "антигермански"със своята острота и злъчност-Художникът преустановява сътрудничеството със "Симплицисимус", само за това, че го "съветват" как да рисува и заминава за Париж. Там, вечният бонвиван Жул Паскин попада в обкръжението на Монмартър и неговите величия - Пикасо, Ван Донген, Хуан Грис, Жорж Брак и не съвсем авангардната Мари Ларнсен, за която Андре Салмон пише:

Бедната сърничка, хваната в примката,

между дивите зверове и кубистите

Тук са и последователите на "революциите в живописта" -Роже дьо Ла Френе, Фернан Леже, Албер Глез, Мецанже, Марку-си и др.

Само средата, в която е попаднал "роденият във Видин", без да вземем впредвид огромното творчество, което сътворява не-говата ръка, е достатъчна, за да покрие името му със световна известност.

През цялото време, след напускането на бащиния си дом и непрекъснатото усъвършенстване на своите умения в рисуването, Жул Паскин не прекъсва своята съдбовна обвързаност с Родината.

Всеки истински българин ще изпита чувство на национална гордост, когато разбере, че "роденият във Видин" е публикувал някои от първите си сатири за първи път в България.

През 1906 г. големите български художници и интелектуалци Ал. Божинов, Хр. Силянов, Ал. Кипров и Н. Николов - Сириус, издават хумористичния вестник "Българан". В него са публикувани четири творби на Паскин, много време преди да станат известни на западната публика. На две от картините -"Разговор между пияни" и "Карнавал", авторът се е подписал на български - "Пас-кинь", на третата , също от темата "Карнавал" се е подписал -"Passcin", а тя не е излизала изобщо в чуждестранни списания.

Четвъртата карикатура в "Българан" е без подпис, но с нея Паскин критикува българските слуги наДядо Иван, които за щя-ло и нещяло слагат руски имена и със съгласието на редакторите, предлага на Заимов и неговите "русофили" да сложат на рициновото масло руско название, като го именуват "Цар Освободител!" / РБ -Видин, "Алманах- Паскин", 2005 г.стр.ЗЗ/.

Същата карикатура в немското списание "Симплицисимус" е подписана от автора с латински букви - "Разсгпп".

Семейството на Марко Пинкас е било много заможно, с преуспяващи търговски транзакции, но след разрива с баща си, Жул Паскин нито е очаквал, нито е получавал някаква финансова помощ от богатите си родители. Сред българското общество, неизвестно защо битува мнението: -"Скъперник и страхлив като чи-футин!". Поне за семейството на Марко Пинкас, пък и за самия Жул Паскин това "правило" не се отнася! От архивните документи научаваме, че когато Маркус и Софи Пинкас умират, двамата по-големи братя на Юлиус - Самуел и Йозеф, уведомяват Видинския градски общински съвет, че правят дарение на община Видин за благотворителни цели.

С дарение № 5265/ 17. XI. 1911 г. те даряват на Общината | п»;дните имоти за вечно ползване:

- два дюкяна, намиращи се на ул. "Михайлова" под №№ 1582 и 1583 и три магазии на ул. "Градска" под № 862, заедно с прилежащите им постройки, при следните условия:

а/ да се образува един фонд, капитала на който ще съставляват горните недвижими имоти, който фонд носи название: Маркус и Софи Пинкас";

6/ от приходите на горните имоти, а именно наемите, които ще се получават от тях, да се раздава всяка година на бедните, без разлика на вера и народност, материал за отопление, като дърва, въглища и пр., лицата, които ще се ползват от това требва да бъдат такива, които са родени от Видин или живели в същия град не по-малко от 20 години... Следват още седем пункта, в които дарителите уточняват при какви условия да се ползва фондът, ако се променят обстоятелствата; наемането на имотите и други. Видинският градски общински съвет приема с благодарност предложението на двамата братя Пинкас. Прието е и предложението на помощник- кмета Д. Дамянов да се изработят портретите на покойните Маркус и Софи Пинкас и да се поставят в салона на градския театър, което да "...послужи за пример и на други богати видинци да завещаят по нещо за своите бедни съграждани". /Р.Б.-Видин,"Алманах -Гражданите на Видин",2005 г, стр.18/.

Както се вижда, от дарението на братя Пинкас са се ползвали всички видински граждани, "...без разлика на вяра и народност...!", ако са отговаряли на условията, поставени по волята на дарителите.

Колко такива дарения има направени във Видин от благодетели, с честно спечелени богатства? И най - вече, колко са те през втората половина на ХХ-и век и днес, когато много новобо-гаташи натрупаха несметни богатства, само "за една нощ", ограбвайки, като "правоимащи" създадените с години богатства на държавата...! Как е закрит фонда, създаден от братя Пинкас, и къде са отишли парите по неговите сметки, не може да се види в архивите!

Големият творец Жул Паскин, през сравнително краткия си жизнен път е сътворил повече от 500 живописни творби, над 2000 акварели и рисунки, стотици гравюри и шаржове. Всички те са пръснати по различни части на земното кълбо, на първо място във Франция. В Музея на модерното изкуство, Центъра "Жорж Помпиду", Пти Пале, и националната библиотека в Париж. В музеите на Гренобъл, Лил и Камбре. В частните колекции на Люси Крог, Рамбер, Дюкан, Варно, Виери и др. В музеите на Берн и Кунсхандел в Швейцария и частната сбирка на Жозефиц. В Държавната графична колекция на Мюнхен и частната сбирка на Антон Зайлер. Във "Валраф - Рихард музей" в Кьолн и Държавния музей в Берлин. В Държавния музей на Амстердам и Копенхаген. В САЩ - В Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, в Галерия "Пърс" и в частните колекции на Голдсмит, Р Ротенбърг, Б. Ми-доуф и Е.Шарл. В Художествения институт на Чикаго. В Лос Ан-джелис - колекцията на Н.Саймън и във Филаделфия - колекцията на Дж. Фелдман, както и много произведения на Паскин, пръснати по всички щати на Америка. В Националния музей "Бе-залел" в Йерусалим, както и в Музея на модерното изкуство на остров Хокайдо-Япония. В България най-голямата сбирка с творби на Паскин е в Художествената галерия при международната фондация "Св.Св. Кирил и Методий" - 5 живописни платна, 37 графики и рисунки, от които 9 офорта от "Еротикон".

Направих това обстойно изброяване на местата, където се съхраняват произведения на Жул Паскин и непрекъснатия стремеж на всички, да обогатяват колекцията с нови негови платна, за да се види на този фон, малко по-нататък, жалкия подход на някогашните видински "културтрегери", към живота и делото на този велик художник...

Когато е на 45 години, Жул Паскин вече е достигнал на върха на кариерата и славата си. Но бурното ежедневие и характерния за това съсловие бохемски начин на живот, свързан със много среднощни гуляи, постоянни пътувания и търсене почва за се-бедоказване, изтощават и най-каления организъм. Освен това Жул Паскин, неудовлетворен отличния си живот и постоянно раздвояван между двете си спътнички Ермин Давид и Люси Крог, често изпадал в отчаяние, съмнения и колебания към собствените си успехи в изкуството.

Решението му да си отиде от живота назрявало отдавна. На 2 юни 1930 г, точно в деня, когато се откривала негова самостоя-телна изложба в галерията на Жорж Пьоти, той посегнал на живота си. Първо си прерязал вените и със собствената си кръв написал на стената: "Сбогом Люси"! След това с приготвеното вьже се обесва на дръжката на вратата в собственото си ателие. Парадоксът в случая е в това, че винаги заобиколеният с много хора художник- приятели, обожатели, манекенки и модели е бил открит едва четири дни след като е сложил край на живота си.

Вестта за неговата смърт е отекнала като есенна слана за интелектуалните среди в Париж и целия свят. Неговото име е било достатъчно известно във всички цивилизовани страни и тогава, както е и до днес.

На 7 юни 1930 г. ковчегът с тленните останки на Жул Паскин е съпроводен от многохилядно множество до гробището Сен Уан в Монпарнас. Начело на траурната процесия е бил елитът на френската столица - Андре Салмон, Пиер Дюброй, Марсел Су-важ, Фужита, Марк Шагал, Моис Кислинг, Жорж Папазов, Пиер Моделиани и мн. др. Присъствали са естествено и двете жени, които той най - много е обичал - Люси и Ермин. Впрочем в своето завещание той е определил, че авоара в банковата му сметка и всички картини в ателието му на бул. „Клиши" 36, както и картините, които е оставил в Ню Йорк, да се разделят по равно между Люси Крог и Ермин Давид. В деня на погребението му всички галерии в Париж и Европа са били затворени в знак на траур. На гроба му, хилядите, които са го изпроводили, вместо бучка пръст, както е погребалната традиция, хвърляли по едно цвете, поради което ковчегът бил затрупан с един ог-ромен пласт от цветя.

Така завършил жизнения път на един виртуозен и плодовит майстор на художественото рисуване, от първата третина на Двадесетия век.

Представителите на френската интелигенция са поставили на гроба му плоча със следната гравирана епитафия: Свободен човек, герой на мечтата и на желанието, отварящ златни врати с кървящите си ръце, Паскин презря тленната плът И господар на живота, Той прегърна смъртта. На фона на огромната известност на великия художник на петте континента на планетата, какво са знаели за него и какво е било отношението към творчеството му в родната му страна и в родния му град?

Трагично! Или по-вярната квалификация е - престъпно ! Когато в началото на 70-те години на миналия век, поради нарасналия интерес в страната и чужбина, към родната къща на Жул Паскин, група журналисти от София предприели пътуване до Видин, за да се запознаят с проблема.

Ето какво пише разследващата журналистка за случая:

По упътванията на граждани, влязох в някакъв вход и позвъних на първата врата. На вратата пишеше М... - руско име слатински букви ./известно интелектуално семейство от Видин -6. а./. Макарова, която ми отвори, говореше чисто български.

Извинявайте, това ли е блокът до къщата на Жул Паскин? Да, на някакъв евреин - любезно потвърди тя. Къщата се оказа до задната страна на блока...Бутнах вратата и влязох в тъмно пространство - нещо като пло-чест двор под покрива. Вдясно дървена стълба водеше към етажа. Къщата изглеждаше необитаема, затова се смутих, когато на стълбата се появи жена с леген. И за да оправдая присъствието си в чуждия дом, зададох излишния въпрос: Това ли е къщата на Жул Паскин? Не, тя е на Жилфонд - отвърна жената. Отговорите на тия две жени ме сразиха. Известният на петте континента художник не значеше нищо за тях... Градските ръководители ми обясниха, че когато блокът се строял, никой във Видин не бил чувал за Жул Паскин - забележително самопризнание, като се има предвид колко началнически жени са се препитавали в отделите за култура. После пък, когато "чули", се оказало, че художникът не им харесва...

/Молнова В. ,в-к "Демокрация" бр. 208/1994 г/. Това престъпно невежество на "жената от блока" /тя е лекарка -б.а./ и на "жената с легена", живяла в къщата на Паскин /тя е била шивачка -б.а./ може да се оправдае с безобразното състояние на образователната ни система. Но безхаберието на тога-нашния управленски "елит" е било умопомрачително! С нищо не може да се оправдае обстоятелството, че хора, поставени да ръководят един голям град, респективно и хората от по-високите етажи на властта - в държавата, да не знаят, че Жул Паскин е световно известен художник, ценен във всички континенти. Че е роден във Видин и че рано или късно, много хора от интелектуалния елит на Европа и света ще пожелаят да видят дома, където се е родил този гений...

За съжаление, фрапиращата "колективна неграмотност" на властимащите е била отразена и документирана в изготвеното от тях официално становище по следния начин:

.. на заседанието на Окръжния народен съвет, на което се обсъждало съдбата на къщата, се взело решение тя да бъде съборена тъй -като според ръководителя на заседанието/председателя .б.а./, Паскин нямал значение като видински и български творец, защото бил упадъчен художник!

/Кръстев К., "Как се руши паметник",

в-к "Отечествен фронт" от 8. VI. 1984 г./

"Sancta Simplicitas!" - както е възкликнал древния мъдрец! Оказало се, че за управляващите по голяма сила и по-важно е "махленското свидетелство", с крето се искало събарянето на къщата, тъй-като пречи и загрозява квартала, подписано от "активните борци" и живеещите в новопостроения блок!

Докато интелектуалците във Видин и София водят люта битка с бюрокрацията за спасяване на къщата на големия художник, скудоумието на управляващи и "активни" се оформя в официална петиция от рода на "глас народен - глас Божий", отразен в официалния протокол "на събрание на II -ри ОФ квартал се взема решение къщата на "евреина -ционист и фашист да бъде съборена "/Лишков Хр., Д. А. - Видин, "Алманах", 2005 г, стр.20/

Всъщност, както твърди изкуствоведът Кръстьо Кръстев, истината е обратна на "махленското свидетелство":

Блокът е безформен, а родната къща на Жул Паскин е красива едноетажна постройка в неокласически стил с каменен цокъл "руетика", с три Йонийски пилона между прозорците и донесени от Виена керамични релефи, изобразяващи главата на Атина Палада.

I пак там, стр.7/

През 2001 г. имах щастието да бъда пет дни в Париж, от които три дни обикалях "Меката" на световната духовност - Монмар-тър. Там на бул. "Клиши" 36 намерих ателието на родения във Видин Жул Паскин. Влязохме с колегата ми от Петрич, който знаеше по сносно френския език от мен и поздравихме на френски:

Bonjour mossus !

Отговориха ни любезно. В ателието имаше двама мъже-единия по възрастен, към 60- те, а другия младеж- на около 30 години. По възрастния приличаше на арменец. Точно срещу вратата, беше закачен голям портрет на PASCINS, с характерното черно бомбе. Двамата проследиха погледите ни и любезно обясниха, че "Това е Жюл Паскин. .!

Казах, че сме от България и че сме дошли да видим къде е работил Жюл Паскин. /На френски език е Жюл, а не Жул, както е на немски и английски език- б.а/

Французинът ме прекъсна с възклицанието

О, о, о, Bulgaria . Vidin ...

Когато му казах, че съм от Видин и му подадох визитната си картичка, написана и на латински, той се оживи и започна да ни предлага репродукции от големия художник. Обяснихме му, че сме туристи и сме "tres peuvrre" /твърде бедни - б.а./, той се усмихна с разбиране и си разменихме дребни подаръци. Ние им дадохме по една българска роза /пирографираните флакончета/ И албумче със снимки от Видин, а те изгледи от Париж и дребни сувенири.

Държейки визитната ми картичка, мустакатият художник от ателието на Паскин ми каза: "Аз ще намеря време да дойда в страната на розите и във Видин, за да видя родният дом на големия художник..."!

Слава Богу, до сега не се е обаждал, защото много трудно ще бъде да обясниш на един французин, при това художник, защо родният дом на Жул Паскин е сринат...!

Днес на световния пазар една творба на Жул Паскин се продава по 1 млн. долара, което достатъчно добре говори за неговата значимост и авторитет. Би било разумно, ако Видинската художествена галерия, съвместно с общинското ръководство и Националната художествена галерия изградят един малък музей на името на Паскин. Така ще бъде издирено и спасено онова от неговото творчество, което може да се спаси! А родния му град, може да стане притегателно място за туристи от цял свят, защото животът и творчеството на Жул Паскин са непреходни...

Лично аз, а сигурно и много видинлии и цялата културна общественост в страната ще се присъединим към преклонението на научните сътрудници от Института по история на БАН д-р Георги Генов и Ренета Андреева и техния вопъл към световно известния талант роден във Видин : "Ако ни гледаш някъде от небето, прости ни, че те бяхме забравили; прости ни невежеството...".