Белоградчик

История - Белогрaдчик

Събота, 18 Декември 2010 16:53

Написано от ivailo

АНТИЧНОСТ

Хилядолетия обвиват в тайна първото човешко присъствие в тези земи и все пак в близките околности са открити следи от късния палеолит и неолита . Бронзовата ера е представена с находки край селата Крачимир, Рабиша ( където са и уникалните пещерни рисунки) , Салаш, а желязната - Крачимир, Долни Лом и Димово. Наличието на материали от ранната и късната античност в землищата на селата Граничак. Салаш, Крачимир. Рабиша и на самия град са свидетелство за непрекъснатата човешка дейност.

Съвсем наскоро бяха направени разкопки в една пещера/Козарника/ на около 10км . от сегашния град и там бяха разкрити няколко погребения и предмети , които според последвалите научни изследвания бяха класифицирани като най-старите на Балканския полуостров и едни от най-старите за Европа.

Първите следи от заселвания в подножието на червеникавия скален - масив са разкрити в местността Селище. При полски работи и сондажни проучвания е попадане на фрагменти от керамика, земеделски сечива и оръжие. В непосредствена близост до р. Брезова личат основите на римска баня с характерните съоръжения. Богати са и монетните находки. Много са намерени от времето на Веспасиан (69-79), най-късните са от времето на Валериан (251-253).

Римляните първи издигнали тук крепост през 1-111в.. Тя преграждала прохода Св. Никола.през който минавал път от Рациария за Тимакус минус, а е била свързана с път с крепостта Бонония и Монтана.Това са твърдения, поддържани за истини , както например сведенията за Белоградчишкото въстание , което без никакво историческо основание е наричано Видинско. Всъщност римската крепост е изградена по-рано от Бонония и е била главната в региона. Били са изградени стена на северозапад и стена на югоизток, като дебелината им е била 4-5м., а височината - 12. Трите площадки в крепостта са били по всяка вероятност свързани с дървени стълби и пригодени за отбрана. В скалите са издълбани две щерни с диаметър около 2м. и дълбочина над 10м ..

Късната античност е засвидетелствана с материали от Крепостта ( Първа плоча ), калето Узбег. м. Магаза и Маркашнишкото кале.

Поради недоброто си местонахождение и изграждането на кастела сред Белоградчишките скали - III в.. то просъществувало кратко време.

Новото селище възникнало в съседство с крепостта във връзка с необходимостта да обслужва гарнизона. Това вероятно е станало през ІІІв .. което се доказва от съществуващата и до днес римска част от Белоградчишката крепост.

Селището надживява Хунските нашествия и Византийското владичесво през периода V - VI в.

• ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Селището и крепостта продължават да се развиват и през ранното средновековие. С нарастване значението на Белоградчишката твърдина , расте и селището, за да достигне своя разцвет по времето на Срацимир.

През този период са поставени основите на днешния град. Останките от глинени пещи (XII - XIV век ), водопровод, строителни материали и особено монетна находка, включваща 13 сребърни монети на Иван Александър и сина му Михаил. говорят за засилена стопанска дейност. Тогава в района на Белоградчик е имало 14 действащи манастира, като в някои от тях някои от видинските князе са прекарвали старините си.

Още през Първото българско царство в областта е имало няколко важни крепости ( освен Белоградчишката ), разпръснати в радиус от петнадесетина километра от града. Най-голямото е било калето Узбег, издигнати на огромен скален масив, непристъпно, с голям зрителен обхват ( било е на стария римски път. който е продължавал да играе своята главна роля и тогава ). Единствения достъп до тази висока крепост е бил с въжени мостове , прехвърляни от съседните скали. Постепенно, по неизвестни за нас причини, функциите на това кале утихват и през времето на Второто българско царство основна остава Белоградчишката крепост.

• ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

В края на XIV в., когато в Северозападна България се обособява Видинското царство на Иван Срацимир, Белогадчик израства като важен военно-занаятчийски център - втори по големина след Видин. Той става център на каза. Селището и крепостта паднали под турска власт през 1396 г. - вероятно едновременно с Видин.

Периодът на Втората българска държава за Белоградчик и белоградчишко е характерен с активната строителна дейност, особено през периода на Х1\/в., когато районът на Видин, части от днешна източна Сърбия и Мало Влашко /дн. Румъния/ се обособява като самостоятелно царство. Образуването му е предшествано от дългогодишно самостоятелно управление във Видин на различни местни владетели още отХІІІв..

През този период Белоградчик се превръща във важен военно­административен център. По мнението на някои историци той е заемал второ място след престолният град Видин. Името му е било Белград, Белеград, Белградин или Белградец, като различните автори от тогава използвали различна имена. Доказателство за значението на града по време на Бдинското царство е фактът, че турците още в началото на своето господство настаняват тук значителен гарнизон и го превръщат в център на кааза, като твърдят че запазват местното административно деление.

• ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО

След падането на България под турско робство Белоградчик запазва административните си функции и значение. В пръвите десетилетия на османското иго в града не е заселен нито един мюсюлманин, освен тези в гарнизона. Независимо от асимилаторската политика на Портата, засилена след 1687 г.. християнският елемент дори през XIX век в този край е доминиращ и определящ. По-сериозно влияние завладяването оказва върху икономическото и социалното положение на българите, чиито доходи в по-голямата си част са по-малки от тези на мюсюлманите. Това се отразява и върху градоустройството. Обособяват се три махали , като в две, намираща се в непосредствена близост до крепостта, се заселват от правоверни , а в махалата Виноградище - християни. Дървена ограда с две капии е разделяла махалите. Всички административни сгради, занаятчийски работилници, дюкяни и сергии се намират в първите две махали, независимо чия собственост са. Християнската ( Църковна ) махала е имала свой облик - спретнати, винаги в бяло варосани къщички. Затова и турците му оставили днешното име - Белоградчик ( на турски "чик" е наставка за умалително , т.е. малкия Белград).

Основно занятие през целия период остава животновъдството, също винарството и земеделието. През XVIII иXIX в. Процъвтяват занаятите: железарство и златарство. Развили се и абаджийството. терзийството. грънчарството.

В Чипровци е добре развито рударството и плавенето на злато. Чипровската килимарска школа, чиито традиции продължават и до днес

Българското население проявява високо национално съзнание и възрожденски дух - борбата за църковна самостоятелност и национална независимост.

Стремлението към култура и просвета на населението в региона се изразява в визграждането на училища към църквите изградени изцяло със средства на местното население.

Архитектурният облик на града се обогатява и от богато украсената с резба джамия "Хаджи Хюсеин" - 1771 г.

• СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКИ ПЕРИОД

Градът запазва занаятчийския си облик и ролята си на административен и културен център. През периода е извършено значително строителство. В1894 г. са построени читалището и театралния салон, 1901 г. - новото училище, 1912 г. - нова третокласна болница. Извършени са редица благоустройствени мероприятия и са открити клонове на БНБ и Земеделска банка.

През 1928 г. градът наброява 2 402 души. Населението продължило да се увеличава, въпреки спадът в развитието на занаятите.

НАЦИОНАЛНО-РЕВОЛЮЦИОННИ БОРБИ

В летописа на национално-освободителните борби на българския народ срещу османското иго особено място заемат борбите на населението от Северозападна България. Исторически създалите се условия определят Белоградчик като един от центровете на избухналите в този край бунтове и въстания.

Първа проява на нетърпимост към робството и опит да бъде отхвърлено то е въстанието на Константин и Фружин - 1404г., синове на Иван Шишман и Иван Срацимир. Внего взело участие почти цялото мъжко население на Северозападна България.

Настроението за отхвърляне на робството било поддържано и отпоходите на Владислав Варненчик и Ян Хунияди. След превземането на Видин през 1444г. към войските им се присъединили доста българи от този край.

В края на ХV ІІв. (1688г.) Северозападна България станала арена на въоръжени конфликти по време на войната между Турция и Австрия и свързаното с нея Чипровско въстание. Отблъскването на австрийските войски и потушаването на Чипровското въстание било съпроводено от истинско разорение на Северозападна България, което не отминало и селата в Белоградчишко взели участие във въстаниВ края на Руско - Турската война от 1769г - 1774г. избухнало въстаниевъв Видинско.

През периода XV - XVII в се образували и множество хайдушки чети. Известни са имената на Балчо, Стоян и Милко, Велко, Кънчо, Божин и много други. Постепенно хайдушкото движение придобива национално-освободителен характер.Затова красноречиво говори участието на цели чети в някои бунтове и въстания.

Въстанническите движения в Северозападна България се засилили особено много презXIX в., което се обяснява с развитието на възрожденските процеси. неприлагането на Хатишарифа и по-късно на Хатихумаюна в тези краища, а също и с освободителните движения в Сърбия, Гърция, Босна и Херциговина, и Черна Гора. Избухнали са поредица от въстания и бунтове: 1806г, 1821г.. 1833г., бунта в Пиротско 1835г, Манчовата буна 1836г. - 1837г. Следващото десетилетие е ознаменувано с въстания в Нишко - 1841 г и 1848-49г, и Пуювата размирица от април 1849г.

В навечерието на 1850г. съзнанието на населението е революцонизирано и е назрял моментът за организиране на решителна битка с поробителя.

Във всички извори и публикации за инициатори на въстанието от 1850г. се сочат Белоградчишките първенци Вълчо Бочев, Лило Панов. Дядо Божин. Недялко Влахът, Константин Янев и Петко Казанджи. Начело на съзаклятниците застава "баш кнезът" на нахията Цоло Тодоров, който се ползвал с голяма известност сред населението и с доверието на турските власти. В подготовката на въстанието дейно е участвал и Иван Тодоров. В Раковишкия манастир се провеждали съвещания, на които били взети решения и бил изработен подробен план за подготовка и провеждане на въстанието -изграждане на комитети за предстоящата агитаторска работа и въвличане на цялото население в предстоящите събития, събиране средства за оръжия, определяне тактиката и задачите на отделните отряди за овладяване на опорните пунктове, както и определяне командирите на групите. Белоградчишките първенци извършили и дипломатическа дейност, която започнала с писма до сръбските власти, продължила с писма до първенците на Видинско, Ломко, Кулско и Белоградчишко и са изпращани на представители в Сърбия и до Руското консулство в Румъния. Причини за избухване на въстанието са тежкият национален гнет и стремежът за извоюване на автономност. Заедно с това, изострилите се противоречия по въпроса за земята между селяните и чифликчиите, довели до масови вълнения и включване във въстанието на повече от 15 000 души. Според предварително изработения план въстанието трявало да бъде обявено на 1 юни 1850г. (Спасовден). Поради това, че турските власти научили за подготовката му то избухнало преждевременно.

На 29 май 1850г. бойните отряди на отделните Белоградчишки села, след като разрушили съществуващите турски чифлици, се насочили към Белоградчик и се включили в обсадата на крепостта. Някои от тях били натоварени с осигуряване тила на въстаниците - устройване на засади по пътищата водещи към града. На 1 юни цялата каза с изключение на Белоградчишката крепост била вече в ръцете на селяните и била предприета първата атака на града.

Въстанието обхванало Видинско, Кулско и Ломско. В сраженията при Градец и Динково въстаниците били разбити.

След два неуспешни опита да превземат крепостта, въстаниците били обградени от два турски отряда. Завързалото се тежко сражение завършило с поражение за селяните, които макар и многобройни отстъпвали по снаряжение н турските военни части. Загинали 200-250 души, а общото число на загиналите през лятото на 1850г. достига 2 507 души.

С поражението на селяните при Белоградчик завършва първия етап от въстанието. Във втория етап, въстаниците организирали укрепени лагери в Стара планина. По всяка вероятност командния пункт е бил на Връшка чука. Защитата на пътищата и останалите неразрушени села била осигурявана от конни отряди на въстаниците , което принудило турските власти да потърсят контакт със селяните за прекратяване на размириците и завръщането им в селата.

Било постигнато споразумение за изпращане на делегация на селяните до Великата порта, където те да изложат исканията си и причините довели до бунта. На 14 август делегатите били приети от висшия административен съвет и уверени, че исканията им ще бъдат разгледани от султана.

Въпреки това въпросът за собствеността на земята останал неуреден и през 1851 г. назряли условия за ново въстание. Тази опасност принудила Портата да реши въпроса със земята. Земата била раздадена на селяните чрез облигации, които трябвало д абъдат погасени в продължение на 50г. Гарантирало се общинско самоуправление и бил обсъждан въпросът за даване автономия на Северозападна България, което представлява несъмнен успех в развитието на национално-освободителното движение на България.

През 60-те и 70-те години наXIX в. продължили бунтове основно свързани с бавното решаване на въпроса със земята - Димитракиева буна . Местното население активно помагало и участвало в сраженията на Панайот Хитовата чета - 1863г.

Хайдушки чети от региона се включили в боевете край село Чупрене. Салаш, Раковица и Киреево по време на Сръбско - Турската война 1876г. Има сведения за въстания в Белоградчишките села през април 1876г, вероятно под влияние на четата на Панайот Хитов.

Краят на робството настъпва с идването на руските войски на 25 февруари 1878г.

По време на Сръбско - Българската война 1885г. край Белоградчик чети на българската армия под командването на поручик Дворянов нанесли поражение на сръбския охранителен отряд от Тимошката армия. След победата отрядът изтласкал сръбските части и от Старопланинските проходи Св. Никола и Кадъбоаз. По-късно тези отряди взели участие в боя при село Гайтанци. Осуетени били плановете на сръбското командване за нахлуване в София през Петроханския проход, което в крайна сметка оказало влияние върху изхода на боевете при Сливница и Драгоман.

Информация за историята на региона може да се получи от Историческите музей в Белоградчик, Берковица, Чипровци

Белоградчик, крепост. Името на града вероятно идва от названията на двете села Бела и Градище, които били насилствено преселени от османците. Първото село се е намирало, според преданието до лятната резиденция на цар Иван Срацимир, а второто е било най-близо до крепостта. В писмо на унгарския крал Лайош І от 2 април 1367 г. до Петър Химфи, кастелан на Оршова, се съдържат благодарности за заслугите му във военните действия срещу българите, явно заради спирането на настъплението им при Белоградчик, по мнението на Хр. Димитров. В унгарски извори се среща като Fejervar, в която е имало унгарски гарнизон през 1368 г. Самата крепост се намира южно от сегашния град, между стръмни и непристъпни скали. От средновековните градежи почти нищо не е останало, само една кръпка в западния край на крепостта. Според местна легенда цар Иван Срацимир е възстановил и разширил крепостта. Тя е контролирала два главни северни пътя за Видин – единия през прохода Свети Никола, другия – през Кадъбоаз. От нея е имало добра видимост към целия северозападен ъгъл на Дунавското крайбрежие, Светиниколските, Чипровските възвишения и други местности, което я превръща в едно от основните звена във военната сигнализация. Около Белоградчик се намират следните местности – “Страшимирица” (до изворите на Белската река и градище “Бела”), където според легендите се е намирала лятната резиденция на цар Иван Срацимир и неговите воденици; “Зелени град”, като се предполага, че така може да се е наричала цялата Белоградчишка крепост (има и друга версия, според която самия град се е наричал Виноградище); “Селище”, за която преданието разказва, че е там е имало средновековно селище, открити са находки, но те не са датирани. В османските регистри от 1454/5 и 1560 г. това селище е описано като село, град, крепост и нахия Белград и като се има предвид приемствеността в административните структури при установяването на османското управление, явно е че Белград е била важна стратегическа крепост и градски център. Изглежда при днешния град Белоградчик през ХІV в. е имало крепост Градище, резиденция на цар Иван Срацимир (?), и поне две села – Бела и Градище.

Добави във