История - Белогрaдчик

Въпреки отдалечеността си от Македония Белоградчик е изиграл важна роля в революционните борби на македонските българи. В различни периоди от живота им градът е давал гостоприемство и препитание на редица прочути македонски дейци.


БОРИС САРАФОВ (12 юни 1872, Либяхово - 28 ноември 1907, София)

Борис Сарафов е ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода и български офицер.

На 2 август 1893 г. Сарафов (от с. Либяхово, днес Илинден) е завършил Военното училище в София и започнал военната си служба в българската войска като подпоручик в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. Неговото семейство е дало видно българи - баща му Петър Сарафов, възрожденски български учител, чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбите за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, негов по-голям брат е Ангел Сарафов, лекар и офицер, негов по-малък брат е Кръстьо Сарафов, прочут артист, негов братовчед е полковник Димитър Стайков.



В 15-и пехотен Ломски полк подпоручик Сарафов намира съмишленици и създава Тайно офицерско братство - тайна конспиративна организация за борба за освобождението на Македония. Такива братства са създадени и в други гарнизони на войската.



Револвер и бинокъл на Борис Сарафов (Национален военно-исторически музей)


Сабя на поручик Борис Сарафов (номер 34)


Четата на Борис Сарафов (Illustated London News, 1902)

Левичарското крило на ВМОРО (Яне Сандански) организира убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов. Прекият убиец е Тодор Паница, който извършва тази братоубийствена стъпка с пари на Белградския Македонски Комитет.

Убитите Гарванов и Сaрафов сред другари.

< Предишна		Следваща >