Белоградчишка крепост - 2

Най-интересният и значителен паметник на културата в Белоградчик е Белоградчишката крепост. Тази древна твърдина е била изградена сред непристъпни скали, когато българската държава още не е била образувана, а Балканският полуостров бил в пределите на Римската империя. За да се укрепят по-добре в първите два века от своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяване на здрава укрепителна система и за прокарване на удобни (стратегически и търговски) пътища.

По това време (III в. от н. е.) вероятно е изграден и кастелът край Белоградчик. Той е трябвало да контролира тази част от пътя, прокаран от гр. Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област) към вътрешността на империята.

Така било поставено началото на изграждането на крепост сред белоградчишките скали. В околността са запазени останки и от други крепостни застроявания с наблюдателни цели - при село Кладоруб (някогашното римско селище Камбустика), до село Граничак в местността Ханище, при село Дъбравка и другаде - общо 17 на брой. Римляните използували при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигали само две стени от северозапад и югоизток. От другите страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80-100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите от 4 до 5 м и високи от 12 до 15 м.

Този римски кастел бил и крепост-наблюдателница. Крепостта разполагала с две щерни за вода, издълбани в скалите, дълбоки около 5 м, които се пълнели със снежна и дъждовна вода и събраното количество се пазело като неприкосновен запас. Недалеч от крепостта са открити останки и на римски аквадукт(водопад). В северозападната част на кастела е запазено почти напълно едно подземие, изградено вероятно по-късно от българите. На няколкостотин метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римския кастел.

Римската крепост имала за задача не само не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. За сигнализиране римляните използували през нощта огън, през деня дим, а когато имало мъгла, биели огромни тъпани. Друг кастел приемал сигнала, препредавал го на трети и по този начин съобщенията достигали до предназначението им. През 395 г., когато станало разделянето на Римската империя, балканските земи влезли в пределите на Византия. През VI век на Балканският полуостров започнали набезите си славяните. Страшната заплаха от север заставила византийския император Юстиниан I (527 -565 г.) да изгради няколко укрепителни поста.

За тази му фортификационна дейност хронистът Прокопий пише:"Старите укрепления били възтановени и построени нови 400 кастели, крепости и градове". Особено важен е балканският отбранителен пояс. Към него спада и кастелът при Белоградчик, който играе важна роля благодарение на стратегическото си място. Но той, както и много други, не могъл да устои на мощния напън на славяни и прабългари,които в края на VII в. извоювали правото на съществуване на новата българска държава и останали завинаги по тези места. С образуването на българската държава започнал нов период от историята и на Белоградчишката крепост. В тези първи столетия българските владетели й придавали различно значение. През 1003 г. византийският император Василий II предприел голям поход срещу Видин и част от войските му трябвало да минат покрай Белоградчишката крепост. През XI-XII в. през нашите земи минали кръстоносци, които извършили бесчинства и грабежи.

Макар техният главен път да е бил Ниш-София-Пловдив-Одрин и на изток, присъствието им се усещало навсякъде. Белоградчишката крепост също е свидетел на техните подвизи. И днес още римската крепост е наричана от някои Латинското кале. Така се наричат и другите стари крепости в района, които не са строени от тях, а само използувани. През XV-XIX в. Белоградчишката крепост запазила средновековния си (български) облик. По-късно турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Ползуването на твърдината в края на XVII и началото на XVIII в. изглежда във връзка с австрийските походи срещу турците през 1683-1689, 1714-1718 г. и 1735-1739 г.

Укрепването на крепостта било предизвикано и от желанието на турските власти да заздравят позицийте си в тази част на империята. Редица извори сочат, че тук е имало хайдушко движение и бунтуване на местното население. Преустрояването на Белоградчишката крепост за огнестрелно оръжие започнало през 1805 г. под ръководството на френски фортификатори и завършило през 1837 г. от италянски инженери. В новият си вид крепостта обхващала 10 211 кв.м. Тя била разделена на три части, всяка отделена от другата с каменен портал и масивни железни врати. Крепостната стена в зависимост от терена била с различна височина - от 3 до 15 м, а дебелината на зида в основата от 2 до 2,5 м. Крепостната стена имала и 350 - 400 бойници за огнестрелно оръжие изградени на мястото на българските зъбообразни амбразури. Там, където извисявали снага българските бойни кули, турците построили три оръдейни площадки. Днес са запазени само караулните помещения и някои подземия, служили за тъмници и складове. Отначало Белоградчишката крепост била пазена от турското мъжко население, освободено от налози и данъци. В охраната на крепостта били заангажирани няколкостотин човека, но при опасност тя можела да побере 1000 - 1500 души. През периода 1837 - 1867 г. в крепостта имало постоянна войска, която поела отбраната на града и района.

През 1850 г. крепостта играла негативна роля в разгрома на Белоградчишкото въстание. Известно време след 1885 г. в крепостта продължил да квартирува гарнизон, а след изграждането на казарми в града тя изгубил военното си значение. Дори в 1890 г. общинската управа в Белоградчик решила да разпродаде на гражданите камъните от крепостта за строеж. Това намерение било осуетено от местните овчари, пригодили крепостта за стопански нужди. Използуването и в този смисъл и липсата на всякакви грижи за поддържането й довели до някой разрушения на стените, бойниците и крепостните помещения. Въпреки това специалистите я считат като една от най-добре запазените крепости в България. Непосредствено след обявяването и за паметник на културата тя бе реставрирана и сега е пригодена за масови посещения.
http://bg-site.co.za