Белоградчишкият панаир

Белоградчишкият панаир има вековна история. През годините, обаче, културната традиция на панаира търпи промени. Ето три свидетелства за това:

Свидетелство 1: "Белоградчик - 1923-1924 г. На събора в приказната обкръжена от червени скали котловина на "Субаша" се изсипва целият град. Дошли са гости от цялата околия. Люлее се пъстро хоро, навито на огромна спирала. Развие се спиралата, намалеят играчите и докато се огледаш - още по-гъсто и по-голямо се е увило хорото. На сянка край гората около другарски трапези насядали по плавния склон съборяни слушат внимателно певец-циганин, който пее новела за трагична случка в съседно село, придружавайки си на цигулка"
(Райна Кацарова-Кукудова, 1958).

Свидетелство 2: "В 1947 г. картината на същия събор не бе много променена. Само облечените в селски носии бяха оредели"
(Райна Кацарова-Кукудова, 1958).

Свидетелство 3 - модерните времена: Днес белоградчишкият панаир е все така многолюден както преди. Хора в селски дрехи вече няма - без участниците в различни фолклорни състави, включени в предварително регламентираната културна програма на панаира. Бирариите са пълни, кръшни хора има, но спонтанна народна музика практически няма, а популярната в този край сръбска музика в голяма степен е заменена от българската чалга.