Икономическото развитие и общито състояние на с Върбово и околността като е засегнат и . , проблема с малцинствената група на ромската общност
История -
Белогрaдчик
Събота, 20 Юли 2013 01:36
Написано от ivailo
Респондент: В.К., мъж на видима възраст около 50 – 55г.
Кметски наместник на с. Върбово, общ. Чупрене
Интервюто е проведено в рамките на еднит от дните на терена. Интерюто е преразказано и подкрепено с цитати, а получената от респондента информация е запазена максимално.
За Върбово – общи сведения:
Смята се, че хората във Върбово са се заселили от към село Пролазница (на около 6 км. южно от град Белоградчик).
Село Върбово е част от община Чупрене.
В него в момента живеят 98 души, 21 от които са цигани. Има 156 празни къщи.
Има поща и GP, който отговаря за с. Чупрене, с. Върбово, с.Търговище и с.Репляна т.е. за общо около 800 души.
’65 – ’66-та година училището е затворено. Сега училище има в Чупрене и Горни Лом.
Лятно време е имало детска градина. „Тука имаше училище, но е затворено от 1965 – 1966 г., сега училище има в Чупрене, 8 клас аз учих тука, 3 години след мен го закриха.
Имаше детска градина, само лятно време за децата.”
Махалите са по фамилии, гробищата също, но хората с ментални проблеми ги погребавали отделно.
Църквата:
Има църква посветена на св. Йоан Кръстител. Тя датира някъде от ХVIв. и е паметник на културата.
’60-те години идват студенти на бригада да берат малини по 200-300 души и ограбват иконите. Хващат ги по русенско и предават иконите в чупренската църква, но от тях се запазила само една, която в момента е при наместник кмета на селото.
В селото се провеждат два събора за 24-ти май и „Да се завърнеш в бащината къща”, който е проведен за последен път 2007г.’60-та година за последно е имало поп за погребение.
За селото и околността – препитание:
В края са се занимавали със земеделие и скотовъдство. До 9 септември 1944г. е имало 12 000 овце. Последните години на ТКЗС-то са били около 1200, а когато то е
разрушено вече са били само около 200-300 овце.
’56-та – ‘63/4-та година около 60 къщи заминават за Лом, където са отворени бирена и захарна фабрики.
Друга голяма група хора заминава за Белоградчик в новооткритият телефонен завод през 1961г., а останалите отиват към Видин. След ’90-та година се връщат само около
3-4 семейства.
В Чупрене е имало машинно-тракторна станция, ДЗС (Държавно Земеделско Стопанство), Шивашки цех, в който са работили около 150 жени, Дърводелна и цех на
казанлъшкия военен завод, в който са работили около 200 души.
’90-та година всичко рухва. „В продължение на нема и 1 година всичко замина” бяха думите на моят информатор. ТКЗС-то е било дойстващо до 1993г. Собствениците си възстановили правата върху земята, но повечето я разпродават.
Сега има изкупена земя, но не се обработва. „Земя има изкупена, но това явно е правено с некакви други сметки. Няма такъв, който да е дошъл да е е купил и един квадрат да е обработѝл. … Тука навън да се обработва…, да се обработва… общо няма 10дка.”
В момента няма и проекти, които да осигурят някаква поддръжка на земята и работа за хората. С. Върбово притежава доста горски земи и има договор със с. Митровци
(община Чипровци) за дървен материал и оттам „пада по някой друг лев за общината”. Има и едно семейство, което гледат червеи за обогатяване на тор. Имат идея да го развият, но за сега ги използват само за лична употреба. Иначе в селището няма работа.
Наместник кмета каза, че от време на време чрез социалните се опитват да създадат на няколкото останали по-млади хора работа, но като цяло няма с какво да се занимават.
Циганите:
Имало е една циганска къща с две дъщери и трима сина и сега се е разрастнала. „Не спират да крадат и са изключително мързеливи” твърди информаторът ми. Снахите и
зетьовете им са от региона и са християни. Повечето от тях не сключват бракове и се водят самотни майки и като такива им дават по 300-400лв. социални помощи. Като ги изпият и изядат за 2-3 дни започват отново да крадат. Иначе събират билки, гъби и желязо от празните къщи. „Значи, те не помня да са засадили един стрък нещо. Казвам им „Орете,копайте, съдете, колкото искате!”, не ‘щът! Еми тея малките нали им носят, те нали не сключват бракове и се водат самотни майки и взимат по 300 –
400лева и като звемат това за два – три дена всичко се изяде, изпие, весели и след това започват пак, дай, та дай, само знаят да искат и нищо не правят. Сега тука
имаше, това сезона на билките, и оскубят билките, гъби…, желeзо оберат на хората….”
След ’90-та година в Чупрене се заселват цигани от Берковица. Те се занимават с дърводобив и според думите на човека, с който разговарях „са много работни”, но
притежават и по около 25-30 коня, за които нямат навика да се грижат за зимнина, затяхното изхранване. Обикновено ги пускат на свобода и където минат конете нищо не
остава. Хората са вдигнали ръце от тях, затова и не се навиват да гледат ниви, защото конете ги онищожават. „Те са много работни, но изключително се занимават с
дърводобив – гора секат и имат по 25-6 – 30 коня. Те немат плевня да затворат добиче вътре, нито па косат, летото да събират, да ги хранат… , значи това е
оставено е така и хората дигнаха ръце и се прибраха по дворовете си само ‘щото това, където мине коня, то нема оправия.”
В Горни Лом има около 300 цигани, които са работили във взривната фабрика, но тя се е запалила зимата и сега не работи. Те са остали без работа, а са били на заеми и сега крадат. Хората там също не могат да се справят с тях.
Границата:
Навремето е било втора гранична зона и гости са можели да идват само с отворен лист.
Имало е военна комендатура в Горни Лом, застави в Чупрене, Горни Лом, прохода Св. Никола и Стакевци.
- по време на ембаргото:
В Стакевци и Чупрене са хващали да пренасят бензин. В Стакевци с камиони, а в Чупрене са залови с трактор. Иначе повечето са си пренасяли през границчните пунктове – Видин и Връшка чука. „Беха ги хванали на Стакевци с камиони. Доктора на Белоградчик с виетнамката на началника на районното. … Беха го кръстили
доктор Шел.”
Според информатора отт това пренасяне на бензин забогатели няма – „То е колкото да преживеят.” Има хора, които са си направили частен бизнес, но не са забогатяли от
него. Бензина го продавали на около 4-5 пъти по-скъпо.
С. Върбово
Общ. Чупрене
Обл.Видин
Дата: 25.07.2010г.
Събрал и обработил информацията: Мария Попова
prehodbg.com