Роза Кенерлиджи — Томова

Роза-Татяна Йосиф Кенерлиджи, р. 21.09.1929, гр. Белоградчик, дипломирана през 1953/54 учебна година

Тук читателите на списание „Химия" ще прочетат едио интервю с дългогодишната учителка по химия г-жа Роза Кенерлиджи — Томова. Ние смятаме да дадем трибуна и на други учители с принос в развитието на българското образование. Ще дадем възможност и млади колеги, току-що завършили химичес-споделят трудностите и радостта от упражняването на благородната учителска професия.

Роза Кенерлиджи — Томова изпълни с достойнство своя учителски дълг в малката гимназия на Белоградчик, където със завидно старание поддържаше отличен кабинет по химия. Нейните заслуги в учебния химичен експеримент са безспорни.

С Роза Кенерлиджи разговаря Елена Аврамова:

Е. А. Г-жо Томова, кога и как възникна интересът Ви към химията?

Р Т. Интересите ми към химията се породиха главно под влияние на моя баща. Той беше минен работник и още от малка под негово ръководство се научих да разпознавам различни руди и минерали. От неговите обяснения разбрах, че чрез химичен анализ може да се установи качествения и количествения състав на тези представители на неживата природа. С нетърпение очаквах да започна да изучавам химия, за да се запозная с тези техники и методики.

Е. А. Имате ли свежи спомени от ученическите години?

R Т. Живеех и учех в малък град, един от най-красивите в България. Имам прекрасни спомени от моите учители. В 3-ти прогимназиален клас (VII клас) преподавател по химия ми беше Цветко Рангелов. Той с голямо старание извършваше предвидените в учебната програма опити. Тогава се запознах с химическите съдове, някои ог които по-късно рядко се използваха в лабораторната практика, между тях реторти, дву- и тригърлени стъкленици, конусовидни чаши и др.

В гимназиалния курс нямах щастието да ми преподават редовни учители по химия. В замяна на това учителките ми бяха много старателни и взискателни. Преподавателки в различните класове бяха Лалова, Абаджи-ева и Мишева. Те имаха точен химичен език и добре ни запознаваха с химичната символика. Експерименти обаче рядко правеха.

Е. А. А от Университета?

R Т. Желанието ми да следвам химия се сбъдна през 1949 г., когато бях приета в Природоматемагическия факултет на Софийския държавен университет. Там имах прекрасни преподаватели и асистенти. Никога не отсъствах от лекции и упражнения. С интерес слушах лекциите на проф. Димитър Баларев по обща и неорганична химия, нроф. Никола Пенчев но аналитична химия, проф. Ростислав Каишев по физикохимия, проф. Иван Трифонов по неорганична химична технология, проф. Ранков и Симов по органична химична технология. Никога няма да забравя взискателността и в същото време човечността на нашите асистенти: Димитър Владов (неорганична химия), Дочка Нонова (аналитична химия), Димитър Шопов (органична химия), Алексей Шелудко (физикохимия), Асен Попов (органична химична технология), Александър Спасов (неорганична химична технология). Под тяхно ръководство можах да постигна прецизност при извършване на химичните опити и се научих да поддържам в изрядно състояние химическите съдове и апаратура. Това се оказа много важно за бъдещата ми работа.

От втори курс започнах да посещавам факултативния курс по микроа-нализ при ас. Николай Йорданов. И това изигра много важна роля по-късно в учителската ми практика.

Участвах в кръжока по аналитична химия при проф. Пенчев и прякото ръководство на ас. Нонова. Това беше любимата ми химия и с голямо желание разработвах дадения ми проблем: „Отлъчване на Sn от Sb с помощта на органични реактиви".

След III курс през лятото бях на стаж в Химкомбината в Димитровград. Там бях изпратена в „Отдел технически контрол". Какво по-хубаво от това да разуча и да извършвам всички анализи на начални, крайни и междинни продукти. Така можах да използвам аналитичната химия на практика, коего беше моята детска мечта.

Последният курс слушахме лекции по методика на обучението но химия при В. Ангелова. Проявявах интерес към предмета, но не мислех, че ще стана учителка. Учителската ни практика водеше ас. Иван Митков. Слушах уроци при ерудирани учители: М. Илиева, Б. Пенков, Таслакова и Ане-ва. Изнесох два урока в XI и VIII клас под ръководството на Пенков и Митков. Пенков беше този, който ми вдъхна вяра, че ако стана учител ще мога да постигна успех.

Е. А. Как започна кариерата Ви па учител?

Р.Т. Малко преди да завършим учебната година в IV курс ни казаха, че всички студенти но химия трябва да станем учители, защото по това време с масовизацията на средното образование не достигали подготвени преподаватели. Разпределиха ме в родния ми град Белоградчик. Не ми се ставаше учител, а и колегите ми нямаха такова желание. Но възпитана от родителите си, че трябва да изпълнявам поставените задачи, аз първа от курса тръгнах да заема учителското си място. На софийската гара ме изпратиха повечето от приятелите и колегите. Веднага се сблъсках с някои трудности. Измествах нередовна учителка, която изглежда имаше подкрепа някъде и в продължение на месеци получавах писма, че трябва да напусна, но заповед за това не последва. Още на 2 септември 1953 г. влязох в класните стаи като преподавател по химия в VII, VIII и XI клас. Учениците ме посрещнаха много добре и това ми даваше голям кураж. Стараех се да подготвям добре уроците си като имах за пример указанията на базовите учители и методическите си ръководители. Веднага се заех с обогатяването на кабинета по химия.

През различни периоди на учителстването ми работих по разнообразни методични проблеми под ръководството на Ангел Пенев. Във връзка със съдържанието, системата и структурата на учебния материал по химия в общообразователното училище експериментирах в X клас органична химия. В две паралелки изучавахме полимери при съответните мо-номери, а в други две в края на учебната година като отделни уроци. Бяха въведени и някои нови теми като полиядрени ароматни въглеводороди, хетероциклени съединения, някои пентози, карбамид, нуклеинови киселини. Друг въпрос беше да се проследи усвояването на учебния материал при успоредно и разделно изучаване на мастните и ароматните въглеводороди и техните производни. С писмени анкети и контролни работи проверявах усвояването на понятийния апарат на химията. Провеждах с голямо внимание всички лабораторни уроци и упражнения. Подготвяхме с учениците вечери на химията и викторини с разнообразна тематика.

За резултатите от извършената от мен работа съдя от факта, че на конкурсните изпити по химия моите кандидат-студенти не допускаха слаби оценки и се класираха успешно в съответните специалности химия, медицина, стоматология, фармация, селско стопанство. През 31-годишния ми учителски стаж повече от 100 ученици завършиха химически специалисти, а лекарите са над 90. Гордея се с моите ученици, някои от които постигнаха забележителни висоти в своята научна дейност.

Е. А. Имате лч поглед върху съвременното състояние на преподаването на химия в средното училище?

P. Т. Не се наемам да нравя преценки на това, което става сега в българското училище. Вероятно не всичко е благополучно щом учениците и техните родители трябва да търсят частни учители, за да постигнат това, което желаят. Имам впечатление, че сега възможностите на учебния химичен експеримент, който обикновено ангажира вниманието и интереса на младите хора, не се използват в достатъчна степен. Общият недоимък и липсата на финансови средства едва ли е оправдание за това.

Е. А. Какви са Ватите препоръки и съвети към младите колеги, които сега встъпват на учителското поприще?

P. Т. Да преподават материала така, че да дават точни знания за химическата наука; да не жалят сили за подготовка на всеки учебен час; да бъдат отзивчиви към своите ученици и особено към тези, които желаят да разширят знанията си по химия.

Е. А. Благодаря Ви за това интервю, г-жо Томова. Редакционната колегия на списание „Химия" и нашият главен редактор проф. д.х.н. Борислав Тошев — Ваш ученик, Ви поздравяват сърдечно.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. R Кенерлиджм. Онагледяване формата на нишестените зърна. — Биология и химия, 5(4), 61 (1962).

2. Р Кснерлиджн. Разработка на лабораторното упражнение за свойствата на стипците. — Биология и химия, 5(6), 41 (1962).