Античен град Рациария – история, археология, варварство и възстановка на части от античния комплекс: „По улиците на един античен град в България”

Археология - димовоски регион

Петък, 18 Май 2012 00:14

Написано от ivailo

Антична Рациария, разположена в близост до с. Арчар, община Димово, област Видин, притежава висока културно-историческа и научна стойност като един от големите градски центрове на Долнодунавския лимес, столица на провинция Крайбрежна Дакия. Самото име се тълкува като производно от латинското название на вид кораби /ratis/. Не е изключено селището да е получило това име още при император Веспасиан /69-79 г./ във връзка с неговата всестранна дейност по уреждане на тази част от лимеса. През първите десетилетия на I век, доколкото се развивала като селище, Рациария имала предимно военно значение. При административната реформа през 86 г. градът попаднал в източната част на провинция Горна Мизия. След дакийските войни в началото на II век и изместването на границата на север Рациария е напусната от военните части, а цивилното селище е построено от император Траян в ранг на колония. Пълното име на града знаем от един надпис от 125 г. – Colonia Ulpia Traiana Raciaria. През II-III век тя се налoжила като проспериращ град с  романизирано население и автономно самоуправление, организирано по италийски образец. За бързото й развитие способствали и редица географски и икономически фактори. Градът бил естествен център на богата земеделска област. Оттук минавал най-краткия път от Адриатика за Долни Дунав и Дакия. При археологическите проучвания в района са открити разнообразни оръдия за обработване на земята. Евтропий съобщава за възстановяване на лозята по времена имп. Проб /276-282/. В една оброчна плочка от Рациария, посветена на Зевс и Хера, е представено превозването на вино. Тук е открит и единствения паметник с посвещение на рядкото италийско божество Палес, покровител на стадата.

Градът израснал и като оживен пристанищен център, през който се извършвала по-голяма част от транзитната търговия. Неговото пристанище се развивало в добре организиран комплекс с оглед митническите и търговските изисквания. Тук се намирала и една от митническите станции – Порториум Илирици.

Освен като земеделски Рациария се развивала и като голям занаятчийски център.От града и неговата околност произхождат стотици културни ценности, произведения на златарството, бронзолеярството, грънчарството и др., постъпили в музеите във  Видин и София.

От II век  има данни за съществуването на местни ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика и златарски произведения. Особено място в местното производство заемало златарството. Никъде в проучените други мизийски градове не са открити толкова много златни и сребърни накити, както тук. От Рациария произхождат и многобройни бронзови паметници, главно статуетки на божества и митични герои, предмети за ежедневна употреба, които се отличават с високи художествени качества. На бронзолеярството от Бонония принадлежи и една великолепна бронзова глава на имп. Траян /98-117/. От развалините на Рациария произхожда и известната статуя на “Почиващия Херакъл”. В некрополите на града са открити най-богато декорираните саркофази по нашите земи, надгробни и посветителски надписи.

В края на III и началото на IV век Рациария преживяла нов период на разцвет. След загубата на Дакия и възстановяването на Дунавския лимес през 272 г. тя е избрана за главен град на новообразуваната провинция Крайбрежна Дакия. В нея са преместени основните части на 13 Двоен легион, който принадлежал към граничните части. С важна роля в също реорганизираната дунавска флота в града е базирано подразделение, командвано от префект с разгърнат щаб. За военното присъствие, както и за икономическото развитие на града, допринесло и устройването тук на една от шестте държавни оръжейни работилници на Балканския полуостров. По това време се увеличило и цивилното й население, главно от дакийските провинции. Археологическите проучвания показват разрастване на града в югозападна посока, където била издигната нова крепостна стена, прилепена към ранната. Изработените оръжия и снаряжения  бързо можело  да бъдат транспортирани по Дунав.

След издигането му в ранг на колония градът се развивал бързо, като усвоявал принципите на римското градоустройство. В него били изградени форум, амфитеатър, храмове, обществени бани. Откритите архитектурни детайли свидетелстват за високи художествени изисквания при оформянето на сградите. Един архитрав навежда на предположението, че в Рациария е съществувал храм на Дионис, построен при Септимий Север /193-211/ и Каракала /198-217/. Вероятно е имало и храм на Юпитер, а през III век – може би и светилище на Митра. Още от времето на имп. Хадриан /117-138/ Рациария била водоснабдена. От каптаж, отстоящ на 10 км, западно от града, водата била довеждана по глинени и оловни тръби. Върху един богато украсен саркофаг е вместен надгробен надпис на двама декуриони с известни заслуги за водоснабдяването.

Сред откритите досега монети от Рациария най-многобройни са тези от IV век, което е пряко доказателство за интензивния стопански живот по това време. Пак към това време се отнася и разкритият частично представителен комплекс, разположен в централната северна градска зона. Основно място в него заема голяма квадратна по план зала с една абсида от запад. В нея е открита красива подова мозайка с фигурална композиция, представляваща вероятно мита за свирещия на лира Орфей, заобиколен с животни и птици. Времето, местоположението и характеристиката на комплекса дават основание да го идентифицираме с резиденцията на управителя на провинция Крайбрежна Дакия.

С разпространението и утвърждаването на християнството Рациария станала епископски и митрополитски център. Първият засвидетелстван в изворите местен епископ е Paulinos /340г/, а епископ Silvester, участвал в Сердикийския събор през 343 г.

Писмените извори не съдържат данни за опустошенията на Рациария по време на «варварските нашествия» през III-IV век. Според историка Приск, през първата половина на V век градът все още бил голям център с многобройно население. През 442-443 г. обаче бил превзет от хуните и  пострадал сериозно. Важен за историята на Рациария е открития неодавна официален надпис, свидетелстващ за  допълването на името и с определението “Анастасиева” и засвидетелстващ признателност към император Анастасий I /491-518/» “Anastasiana Raciaria simper floreal”  = Да процъфтява Анастасиевата Рациария». Повод за този надпис е оказването на специална извънредна подкрепа за града от този император, включваща по всяка вероятност и стройтелна дейност.

В известния пътеводител на Хиерокъл, чието изготвяне се отнася към началните години на управлението на имп. Юстиниан І /527-565/, селището е посочено отново като главен град сред останалите градове на Крайбрежна Дакия. Според Прокопий Кесарийски, Рациария била един от центровете, в който този император извършил също възстановителни дейности. Градът се споменава и от Тефилакт Симоката във връзка с превземането му от аварите през 586 г. Това събитие всъщност отбелязало и края на няколковековното развитие на този дунавски римски център.

Градът е обявен за археологически паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 41/1964 г.) По-голяма част от територията му е разположена в земеделски земи, а останалата попада в регулационните граници на с. Арчар, община Димово. С Протокол на междуведомствена комисия от 20.04.1994 г., назначена със Заповед  № РД -09-126/29.03.1994 г. на Министъра на културата са определени границите на паметника, охранителната зона и тази под наблюдение, както и режимите на ползване на същите.

Първите спасителни изследвания се провеждат от проф. В. Велков през 1951 г., когато са разкрити саркофази, зидани засводени гробници, както и богат гробен инвентар. През 1959 г. се извършват сондажни проучвания за уточняване на периметъра на града и за запазване от по-нататъшни разрушения.  Малко „златен дъжд” се излива върху него през периода 1977-1986 г., когато съвместно с Археологическия институт с музей-БАН и италиански археолози от Университета в Болоня  се провеждат редовни археологически проучвания. В Италия излязоха четири тома, в които се публикуваха резултатите от тях.

Археологическите проучвания имаха за задача да разкриват постепенно античния град, като се следват укрепителната му система и градоустройство. Разкопките се предхождаха от аерозаснемане на целия обект, в което се откроиха очертанията на обширни сгради и комплекси. Това наложи работата да се върши по сектори с  научен ръководител проф. В. Велков.  В началото на 80-те години на миналия век голям екип специалисти от Археологическия институт при БАН, музея във Видин и НИПК, подкрепени от държавните и общински институции, разработиха комплексна програма за Рациария до 1990 г. с конкретни финансови параметри. В нея се залагаха програмни задачи за проучване, консервация, изграждане на инфраструктура, информационен център, лапидариум - все мероприятия, които и днес звучат актуално и които са залегнали в следващи проекти.

Археологическо проучване-кратка ретроспекция

Градът е разположен на повдигната речна тераса, по поречието на р.Дунав .

Анализът на въздушната снимка от Д. Джорджети позволява да се заключи, че укрепленията на Рациария първоначално са били под формата на квадрат, а по-късно са разширени до правоъгълна форма с размери /426 Х 284 /м. Направената аероснимка  дава възможност да се анализира югозападния сектор на оригиналното укрепление.  Откритията показват, че към III и началото на IV век в  значително голяма стeпен  градът е застроен, включително и  новите  територии в източна посока. Защитената част на града е в размер на приблизително   35 хектара. Не е ясно дали тя се е запазила през VI век.

От Дарио Джорджети  на плана е възстановена уличната мрежа на Рациария която до голяма степен е хипотетичена.  Единствената вярна линия,която може да бъде установена  на снимката е улицата  insulae в югозападната част на укрепения район. Най-изчерпателното проучване е на сектора - улица  от северна посока/ decumanus/.

Структурите на главния водопровод за Рациария са от местността “Жидовец”, които се намират на повече от 10 км в югозападна посока и те  са добре известни на археолозите. Източването на водата е ставало в покрита с арка сграда, открита случайно в югоизточната част на града  (клоака максимум).

Археологически са проучени само част от западната стена на Рациария със своите кули и западна порта. Три основни строителни периода са установени: от края на I и началото на II век, след края на III и началото на IV век, след края на V и  началото на VI век.

Останки от различни сгради са били открити край западната стена, включително и тази на късно-римска баня. Голяма сграда, която функционира до края на VI век е била изградена на североизток, в близост до западната порта. Сградите от IV-VI век са били частично проучени  в централната част на града и в североизточната градска зона - т.нар сграда със съкровището.

На  въздушната снимка ясно личат очертанията на огромна структура- баня с площ от около. 0,9 хектара/.

До средата на V век Рациария се разраства в южна и източна посока.  Левият бряг на р. Aрчарица изглежда е бил застроен от жилища, а занаятчийските работилници са на десния бряг на реката. При разкопки в местността „Ялията”, на север от укрепленията се разкриват останките  от представително жилище,което е частично разкрито (вероятно за пребиваване на капитана на пристанището). Скромна християнска базилика е била построена тук в края на IV век.

Д. Джорджети счита, че военния лагер е бил построен с размери 100 Х 60м    във връзка с престоя на Legio 13 Gemina към края на IV век. Въпреки това в този сектор  са били открити само погребения.  Като се има предвид тенденциите на разполагане на военните части  в очертанията на града,където са се намирали и  казармите на легиона, трябва да се очаква те да са били в защитената част на Рациария, включително и през   късната античност.

По данни от голям брой погребения става ясно, че към III-IV век, некрополът на Рациария се разширява колкото е възможно по-далеч от укрепения град .

Ситуацията по отношение на V-VI век е напълно различна, когато некрополите се появяват в близост до крепостните стени. Очевидно тези промени се отразяват на общото състояние и развитие на града през тези периоди.

Проблемите по опазването на Рациария започнаха с възстановяването на земеделските земи на собственици в началото на 90-те години на миналия век, което се предхожда от изготвянето на информационната система „Археологическа карта на  България”. През 1992 г. приблизителните картни  очертания на града бяха предадени на Поземлена комисия – Димово, която се задължаваше да ги нанесе върху земеразделителния план на с. Арчар. Според Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, не трябваше да се възстановява собственост в резервати, включително и върху земи, в които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата. Когато в края на XX век започна иманярската инвазия, се установи, че за Рациария е отбелязана територия от 356 дка, част от които обаче продължаваха да се обработват от стари собственици. През 1994 г., с горепосочената междуведомствена комисия, бяха очертани по-точни граници на града с режими на ползване, но местната власт фактически не следеше за спазването им. В охранителната зона земеделските земи бяха раздадени без ограничителен режим на ползване.  Поземлената комисия в Димово изготви нови скици за собствениците с ограничителен режим на ползване, но иманярските изкопи вече бяха факт. През 2001 г.е назначена  нова междуведомствена комисия, която предложи нови мерки за опазване, включително и заравняване на иманярските изкопи. Средствата трябваше да се осигурят от община Димово, но такива не бяха отпуснати.

Министерството на културата не отпуска  целеви средства за охрана и проучване на Рациария, като отговорът на Министъра е, че от държавната субсидия за опазване на паметниците на културата ежегодно се разпределят средства само за консервация и реставрация.  От 2001 до 2006-2007 г. последваха най-големите разрушения на античния град. Върху територията на паметника и охранителната му зона бяха оформени десетки изкопи със земекопни машини. Разкопаните площи обхващаха десетки декари. В резултат на разрушенията бяха унищожени археологически структури – културни напластявания и останки от антични сгради. В тези стари изкопи и сега може да се видят фрагменти от битова и строителна керамика, каменен строителен материал. Варварски беше разрушен и некропола в м. „Парлозите”, разположен в западната част на охранителната зона. Значително засегната е и централната зона на паметника в района на предполагаемия форум, както и западната страна на охранителната му зона, разположена в регулацията на селото. Почти няма частен двор в т. нар. „Турска махала”, в който и днес да не се виждат обрасли иманярски изкопи.

През 2007 г. в Арчар бе открит полицейски участък, чиято дейност до известна степен ограничи иманярството, но проблемите далеч не бяха решени. Макар и епизодично, иманярските набези продължаваха.

Цялата тази територия е осеяна с полузарити каменни и мраморни блокове, разположени в дълбоки изкопи, с фрагментирана битова и строителна керамика. В северната част на паметника може да се проследи и част от трасето на крепостната стена. В отделни участъци се виждат полуоткрити зидове от големи сгради, отделни архитектурни елементи. Проучването на Рациария в този му вид изисква на първо място заравняване на съществуващите изкопи и  събиране на откритите стотици културни ценности, пръснати по цялата територия на паметника.

Археолозите не се отказват от опитите за спасяването на Рациария .

През  2009 г. по покана  на Консорциум “Луи Берже”- Екорис Прайм в рамките на техническа помощ за подкрепа на Програмата за техническо ТГС сътрудничество  между РБългария и РРумъния /2007-2013/” бе предложена проектна идея за частична възстановка на античен комплекс”Рациария”./BG 2006/018-386.01.03-01/

”ВЪЗРОДЕНАТА СТОЛИЦА НА КРАЙБРЕЖНА ДАКИЯ-COLONIA ULPIA TRAIANA RATIARIA /I-V в.н.е/

Имайки предвид нормативната база изработването на проекта премина през всичките фази от Задание за проектиране,изготвяне на част –архитектура: идеен проект, констуктивна част-идеен проект, ВиК,ел.инсталации, част геодезия, проект за паркоустройство и благоустройство,консервация и реставрация и експониране и вграждане в новопостроените архитектурни модули на антични архитектурни детайли/паметници на културата/в момента експонирани в градинката пред сградата на Община с.Арчар.Проведоха се всички срещи с наши и международни консултанти,обсъждания и търсене на възможностите за реализация и финансиране на проекта,чиято стойност е 1.5 мил.лв и 2.18 % /съфинансиране от Община Димово-бенефициент по проекта/т.с 75 хил.лв.

Ако успеем за спрем „търсачите на съкровища”, първото нещо което трябва да се направи е да се предприемат всички законови стъпки,свързани със собствеността на терена.След това обектът трябва да се загради и да се поставят указателни табели.Това, което може да се реставрира са разкритите вече от археолозите участъци-голяма част от крепостната стена, която е почти 4м. широка и не  е могла да бъде разрушена от иманярите, но е засипана под тонове пръст. Представителната сграда/резиденцията на управителя на провинцията/ може да бъде консервирана и дори издигната отново. Документацията на археологическите проучвания съдържа подробни планове и схеми на разкритите съоръжения така, че дори и силно разрушени в момента биха могли да се възстановят и експонират подходящо.

Иманярите са  разкрили голяма част от града, която не е изследвана от археолози.Внимателното разчистване на насипите със сигурност ще покажат много нови съоръжения, улици, обществени сгради . В некропола на Рациария са били отворени и разграбени много гробници. Те са представлявали постройки с полуцилиндричен свод, запазени във височина и също биха могли да бъдат консервирани и експонирани.

Интересно би било да се проследи трасето на античния път и където е възможно да се маркира.Мястото където е съществувала градската част на Рациария е много живописно, разположено на брега на р. Дунав. Потенциалът е голям. Площ с такива размери върху която се е издигал града със сигурност е имало и много храмове,сграда на градския съвет, вероятно е имало театър и стадион. Интересна е за бъдещи проучвания  и градската баня, която се вижда на самолетна снимка.

Едновременно с извършването на тези дейности /съпътстващо археологическо проучване, разчистване,на места изравняване на терените /ще се изгради събирателен образ на римски град, експониран в близост до Рациария в подходящ мащаб.За целта ще се използват оригиналните останки от града,които ще се допълнят с подходящи примери от същия исторически период на територията на България.

Проектът предвижда:

Отворена система,която позволява допълване на различни части от античния град в продължение на години;

теренът представлява естествена могила, която в горната си част е сравнително равна, с изключително красива гледка към р.Дунав, респективно към румънския бряг. Бъдещата възстановка ще бъде видима и от корабите, движещи се по р.Дунав, както и от брега на северната ни съседка;

възможни основни материали за възстановката са: газобетонни тухли,полиестерна смола, гипс, дърво , камък , циментови разтвори, плоскости от пресовани дървени частици/ПДЧ/, фазер, стиропор, гипсокартон, и др.

благоустройство на археологическия обект”Рациария” с изграждане на възстановка на части от античен комплекс;

насърчаване на трансгранична  туристическа мрежа и разнообразяване на съществуващите услуги;

социално икономическо развитие/

- административна сграда,която да бъде туристически маркер за преминаващите кораби по р.Дунав. В бъдеще може да бъде предвиден и малък пристан.

- изграждане на места за отдих и наблюдение, както и малък обект за бързо хранене в близост до административната сграда.

-издигане на знакови обекти/архитектурни обеми/доминиращи над прилежащия ландшафт,които да се виждат от пътя-приемна сграда с панорамна площадка,която ще бъде сухопътен маркер.

Приемната сграда се разполага в близост до античния път и между античния град и атракциона.В нея се помещават приемно-експозиционни пространства с макет на античен град,многофункционална зала за прожекции и презентации за 100 места/виртуална реконструкция на антични градски структури-3D модели с анимиране/,административни помещения, гардероби, санитарни и технически помещения.

-изработване на няколко туристически маршрута, опорните точки на които са оригиналните останки от архитектурни паметници и организиране на няколко места за наблюдение на виртуални разходки и възстановки. Проектът предвижда експониране на допълнителни археологически обекти от градската инфраструктура – гробници и части от античен водопровод.

Така се оформят  3 архитектурно-археологически обекта и атракцион. Предвижда се територията на обектите и атракциона да се охраняват по подходящ начин и да се адаптира археологическия обект за целите на туризма и социализирането му.

Атракцион в следната последователност:

Крайбрежен дунавски път, западна порта/портик/, атриумно жилище, храм, форум, терми, улична мрежа/decumano maximus и cardo maximus/

Технически показатели:

1.Площ на античен град Рациария.

2.Площ Атракцион-А-приемна сграда, Б-макетна възстановка, В-паркинг.

Долнодунавският Limes Romanus се простира от Железни врата до Дунавската делта,като основната му част/471км/ съвпада с българската дунавска държавна граница.Днес благодарение откритията на редица български и чуждестранни учени ние имаме възможност да реконструираме почти цялата историяя на долнодунавският Limes Romanus, от завземането на територията от римляните,построяването на военните лагери и пътища, до съграждането на градски структури,превърнали се в проводник на римската култура и начин на живот.

Посвещавам на проф. В. Велков

Оля Миланова

Регионален исторически музей - Видин

Добави във