Д-р Цветанка Младенова – от прашните баскетболни площадки до международното признание в спортната медицина

• Баскетболните двубои на гимнаията преди... 50 години. Играеше се с много ентусиазъм, и оттук тръгнаха по своя житейски път бъдещите лека- ри, инженери, обществени деятели.

• Д-р Младенова – центърът на женския отбор от Първа гимназия и студентския отбор на Медицинския институт – Пловдив, посвети дейност- та си на спортната медицина. Получи заслужено признание за своя всеотдаен труд.

И преди 50 години Видин беше баскетболен град – нищо че в града имаше само Първа и Втора гимназия, които учеха на смени в една сграда (сегашното СОУ „Цар Симеон Велики”). В града нямаше нито един физкултурен салон за спортни игри, зала „Фестивална” ще бъде построена след 8 години.

През пролетта на 1960 г. всяка гимназия имаше по няколко баскетболни отбора, тогава нямаше ученическа лига, те се срещаха по няколко пъти помежду си, за да излъчат победителя на зоновите първенства. Срещите се играеха едновременно на две игрища, откъм търговската улица на Видин, и се наблюдаваха не само от стотици млади приятели на баскетбола и самите играчи, но и от много граждани.

Игрищата бяха насипани със сгур, преди мачове се поливаха, но бързо изсъхваха и в края на срещите се дигаше обикновено много прах, таблата – дървени, очертанията - малко накриво насипани с вар, обикновено на ръка или с обтегнат канап.

От преди 50 години е тази снимка и дава представа за тийнейджърите от 1960 г. и техните преподаватели и приятели на баскетбола.

В средата е учителят по физическо възпитание Йордан Ницов – Тали, в края, вдясно е по-малкият му брат Веско Ницов, вляво от Тали е центърът на отбора на Първа гимназия Цветанка Ковачева – бъдещата д-р Младенова. Зад тях е един от най-добрите центрове на мъжкия отбор – Страшил Николов – Джеси, а този строен гимназист с фурашката е баскетболистът от Втора гимназия и юношеската школа Сашо Стоянов – бъдещият директор на КНАУФ, един от спонсорите на сегашната ученическа лига.

С баскетбол се занимаваха ентусиазирани преподаватели. В Първа гимназия - Йордан Ницов, във Втора - Лидия Йоцова и Димитър Георгиев. Имаше две школи – ученическа с треньор Веселин Ницов, където израсна бъдещият национал Иван Воденичарски, тук се изявиха Владимир Димитров – Фарфата, Михаил Борисов – Харлемеца, Страхил Велков Атанасов – Сито и много други таланти, които по-късно се изявиха във видинските представителни отбори като Петър Младенов Петърчев. Йордан Баулов работеше в школата към БСФС – и тук имаше таланти като Илия Цулин, както перспективните млади баскетболистки Перка

Срещите се играеха по часовник, обикновено съдийстваха състезателите от мъжкия отбор на Видин Тодор Тодоров – Байката, Милчо Донков, Георги Нягулов. Цветанка правеше впечатление със своята атлетичност и вкарваше по 15-20 точки на мач. Имаше точна стрелба, но и благодарение на своя ръст и отскокливост докарваше и отскочилите от дървеното табло топки. Срещите преминаваха много емоционално, състезателките от двата отбора се поддържаха от момчетата, които след края на срещата не пропускаха да нацелуват победителките, а често пъти и победените.

Защото среща щеше да се играе отново на следващия ден и победител може да бъде другият отбор. Спортното развитие на Цветанка продължи и във Висшия медицински институт (Пловдив), а след това като лекар във Видин, където д-р Младенова свърза със спортната медицина четири десетилетия от професионалната си кариера! В кариерата си като баскетболистка, има спечелени шампионски титли от първенството на Пловдив, отличия от националните студентски игри. След завръщането си във Видин най-естественото беше да специализира спортна медицина, още повече че в новопостроената зала „Фестивална” имаше обособен кабинет с модерна апаратура, функционална лаборатория. Младата лекарка, закалена в спорта, премина през окръжната болница и завежда „Медицинския надзор на физическата култура и спорт” в тогавашния Видински окръг.

дава дежурства по време на големи спортни изяви в зала „Фестивална”, включена е в състава на националния отбор като лекар на Европейското първенство в Атина. През тези четири десетилетия можехте да я срещнете и край боксовия ринг, и край подиума за вдигане на тежести по време на международните турнири в зала „Фестивална”. Много обича и волейбола, с удоволствие дава дежурства по време на турнирите там. В медицинския кабинет на залата се провеждаха профилактични прегледи, функционални изследвания, натоварвания с велоергометър, изследвания на редица функционални параметри на спортуващите. За своята дългогодишна и ползотворна дейност д-р Цветанка Младенова получава специална диплома и сертификат по спортна медицина, подписана лично от председателя на Международния олимпийски комитет Самаранч! Колко спортни лекари могат да се похвалят с това?

50 години след мачовете на прашните баскетболни площадки, д-р Младенова с интерес наблюдава срещите от ученическите първенства в зала. Радва се на това щастливо поколание, което играе в една модерна зала и показва високи резултати в обичания от нея спорт. Често дава дежурства и на юношеските срещи, и на мачовете от националната „А” група, най-често обича да е в тандем с опитния рехабилитатор Николай Попов. След поредния сблъсък на терена, обикновено има най-обичайните травми за баскетбола – навехнати глезени, засукани колена, увреждане в раменните стави. Бърз поглед, често замразяване на контузеното място и бърз масаж от Николай Попов, което може да върне състезателя в игра. Наблюдаваме Цветанка Младенова заедно с един от нейните съученици подполковник Владимир Влашев, един от най-добрите видински баскетболисти от 60-те години. - Виж какво значи спортната натура – казва Владо Влашев. Как действа бързо с познание и съпричастност. Нали никой не е застрахован от травми в баскетбола... Такава е нашата най- добра спортна лекарка д-р Цветанка Младенова. Момичето, което през пролетта на далечната 1960-та бележеше кош след кош на прашната улична площадка. Щастлива е нейната съдба, винаги е била съпричастна към болката в истинския смисъл на думата на видинските спортисти и влага цялата своя енергия и професионално умение за израстването на жизнерадостни млади хора от няколко видински поколения!
в.НИЕ 18-20 април брой 30 2011г.