Кметове с два мандата

Както цялата страна, така и Видин е в предстартова треска за посрещането на Новия век. Индустриалци, предприемачи, търговци, дребни стокопроизводители, строители, учени подготвят своите действия за внедряване на новите технологии и опита на напредналите в своето развитие западни държави.

В статистическия годишник-"ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВИДИНСКОТО ОКРЪЖИЕ" за последната година от 19 -ия век, се посочват оптимистични данни за промишлеността, производството, пазарите, банките и предприемаческите инициативи.

В първата година от новия век се отчита, че към съществуващите фабрики във Видин е построена още една - барутната фабрика на търговците Петър Дамянов и Петър х. Цанов, открита в местността" Албутин"- Видинско. Голям ръст бележи фабриката на Ванко Джонов и Тома Лозанов за производство на спирт, която в сравнение с предходната година е увеличила производството си с 23 %, като от 421 хил. литра спирт е произвела 979 х.литра и е реализирала 1,070,198 лв. Тя е внесла в държавния бюджет акциз в размер на 552,000 лв., или с 246, 900 лв. повече от предшестващия период. Към същата фабрика двамата предприемачи са построили и дъскорезница с парни триони, за обработката на дървения материал, които получавали с шлепове по р. Дунав, както и за услуги на ишлеме.

Добри резултати постигнали и трите тютюневи фабрики на Ахмед Яшар, Ибрахим Ахмедов и Хюсейн Мустафов. За новата година те увеличили производството от 39,000 тона тютюн на 54,000 т. и са увеличили печалбата си със 114,000 лв.

Били открити и две нови фабрики за бира - едната от видинския търговец Цоло Ангелов и Сие, а другата от унгарския гражданин Виктор Олингер. Първата била във Видин, а втората в с. Кошава. По годишника за отчета на областната управа за ръста на промишлеността се вижда, че в сравнение с предишната година, когато двете фабрики са произвели общо 91,000 литра бира, то през новата година, само пивоварната в Кошава е произвела 127,000 литра бира.

В началото на ХХ-и век, негативно въздействие върху производството и развитието на и без това все още неукрепнала видинска промишленостоказвали "вътрешната конкуренция"- както казва областния управител д-р Иван Златаров. Освен това върху производството на видинската индустрия оказвала конкуренцията на стоките, пристигащи от Европа и по - специално от Австрия и Унгария.

За да бъде предпазено родното производство, по този повод областният управител апелирал за известни протекции от страна на държавата. Той пише: "Както спиртната фабрика, така също и другите пивоварни фабрики няма да могат да издържат борба с австро - унгарските фабриканти, ако не им се укажат всички възможни улеснения и поддръжка от страна на обществото и държавата". /Р.Б. -Видин, Годишник, 1900 г.,стр.66.

Още тогава, в зората на Новия век, видинският областен управител д-р Иван Златаров е разбирал, че законът за стойността е онзи мощен регулатор на икономическите процеси, с който трябва да се съобразяват стопанските дейци и държавата, за да има непрекъснат ръст в производството. За тази цел в "Годишното изложение" подчертава:

Увеличението на капитала и усъвършенствуването на труда /разбирай увеличаване производителността на труда - 6. а ./са съществените облаги, които донасят на една държава или общество, функционирането на фабриките и промишлените и заведения. Тия неща прочее са от първа необходимост за нашето отечество. Отсъствието на капитали, придобиването им с високи лихви, липсата на суровини и квалифицирани и трудолюбиви работници, отсъствието на добри и евтини съобщителни средства, непод-помагането от страна на обществото и държавата делото на изградените фабрики, а от друга страна присъствието на всички тия условия в благоприятния смисъл на Запад, ето кои са съществените причини, които убиват в зародиша всякакви полезни предприятия по фабричното производство у нас

/Р.Б. - Видин, Годишник, 1900 г, стр. 67/.

Изостанала в развитието си, в резултат на дългото Османско робство, българската икономика още много години през ХХ-и век ще изпитва ударите на конкуренцията от Западна Европа с нейните по-евтини стоки и по-висока производителност на труда.

Но, онова, което е направило твърде силно впечатление на видинския областен управител д-р Иван Златаров е чуждопокло-ничеството, блюдолизството и сервилността пред чуждото. Така освен генетичната обремененост, от памтивека, българите да се делят на "свои - чужди", "русофили - русофоби", "наши - гадове", "партийци - безпартийни", "правоимащи - правонямащи" и пр.... Един национален порок е преклонението пред чуждото, достигащо понякога до фетишизиране! Нашето поколение, което израсна през времето на забраните, на недоимъка, опашките, ограниченията в инициативите, жестоката цензура дори над мислите, все още помни, как се прехласвахме и боготворяхме всичко Западно, което можехме да видим или придобием, /разбира се скрито, защото ако хвалиш западното, веднага те обявяват за "враг"-б.а./. Една химикалка, дребен сувенир /ключодържател/, ножче за бръснене "Жилет", тениска с надпис, дънки, джинси и дори дъвка от Западните страни, ни караше да се чувстваме "по-пълноценни" от останалите! По-старите поколения си спомнят, как средностатистическите българи", досущ като "братчетата на Гав-рош", се трупаха пред витрините на специалните магазини "КО-РЕКОМ", отрупани съсжсуперлуксозни стоки. Но там се купуваше с: долари! А доларите бяха притежание само на "правоимащите" партийни феодали и техните отрочета, както и на работещите тогава в чужбина, но те бяха само "наши" хора, изпратени от службите...

Не може да се каже, че стоките от западните страни, продавани в тези магазини са били лоши или некачествени . Напротив! Но, имаше и много български производства, които по нищо не отстъпваха на вносните, освен по опаковките и рекламата!

От старите архивни документи и писанията на съвременници става ясно, че чуждопоклонничеството съвсем не е от вчера и не е продукт само на "социализма"! Още в началото на Двадесети век, твърде компетентния по стопанските проблеми и изключително интелигентен /поне ако съдим за това по написаното от него - б.а./ областен управител на Видин д-р Иван Златаров, с горчивина отбелязва този български порок, който пряко и косвено затормозява в значителна степен видинското, пък и цялото българско производство изобщо. Той посочил два типични примера:

Преди всичко, нека кажа нещо по поведението на нашето общество в туй отношение. Стар порок е у нас да предпочитаме всичко, което не е наше. Нашите хубави и солидни килими, ний презираме и ги наричаме патагонски черги, нашите здрави и прекрасни шаяци и платове, които тъй сполучливо вече се изработват в Габрово, Карлово и Сливен, ний ги не допущаме в гардеропа си, ако ли пък намерим некой плат, който ни се харесват, ни се срамува да признаем, че е българско произведение и недоверчиви в собствените си сили и способности, ний високо заявяваме, че това е английска, австрийска или германска материя, имитирана от нашите фабриканти. Колко сме наистина за съжаление! Като че ли сме лишени от природата да можем да произвеждаме туй, което другите народи произвеждат, та всеки търчи да купи европейски килим, европейски шаяк или плат, европейски спирт или бира. А народ, които не уважава себе си, своето, той е осъден на икономическо робство. Аз познавам у нас, във Видин един аптекар, който си бе доставил от Австро - Унгария няколко пиявици, като че ги няма в България с милиони из блатата и реките. Вероятно, западните пиявици са цивилизовани и просветени, та по модерен и просветен начин изсмукват кръвта!.. Друг един пример. Пивоварната фабрика на г-н Цоло Ангелов и Сие изподава я на господина и казва, че тая бира е щайнбургска. Господина вдига чашата, изпива я с особена услада, доволен че пил щайнбургско пиво, като при това не намерил думи за да превъзнася европейската бира и да дескридити-ра местната. Това е една истинска случка. Ето до какво смешно положение ни е докарала нашата захласнатост в чуждото! И тъй, до като не почнеме да гледаме с доверие в собствените наши сили, до като не почнеме и не предпочитаме своето пред чуждото, до когато не указваме нашата морална и материална поддръжка на и тъй малкото ни промишленици и фабриканти, до тогава не трябва и не можем да очакваме появяването, развитието и напредъка на фабричната индустрия и промишленост у нас

I Р.Б. - Видин, Годишник,1900 г., стр. 67 - 69/

След 1900 година и през цялата първа четвъртина на новото столетие във Видин се отварят нови фабрики, работилници, занаятчийски производства и сдружения. Ако през 1900 г. е имало само 10 фабрики, то през 1929 г. техният брой е достигнал 108 в целия окръг. Откриват се 3 мини, започват работа 50 нови мелници от които 39 моторни и 17 валцови, 3 цигарени фабрики, 2 пивоварни, 1 тютюнева фабрика, 1 порцеланова фабрика, 2 тухларници, над 20 содо-лимонадени фабрики, 4 водни мелници, 1 тепавица, 4 консервни фабрики и др. Броят на заетите в промишленото производство работници достига през 1929 година около 2500 души.

По време на възходящото развитие на промишленото производство във Видин и окръга, до началото на Втората световна война/1939 год.-б.а./и до преломната за България 1944 г, е имало 453 занаятчийски работилници и малки фабрики и само 9 едри индустриални предприятия.

От Освобождението на България през 1878 г. до средата на Двадесети век /1944 год- б.а/ кметската длъжност във всяко селище се е считала за най-престижната и отговорна институция, призвана да упражнява държавната власт, при най-строго спазване на законите в интерес на обществото и държавата.

На кметския стол във Видин са сядали все достойни мъже, като всеки от тях, в зависимост от образованието си, интелекта, жизнения опит и възможностите си е работил за просперитета на града, разположен на големия завий на река Дунав...

От началото на Двадесети век до 1944 г. кметската длъжност е заемана от 15 човека, като средната продължителност на един кметски мандат е 2 години и 9 месеца. Имало е случаи, когато някои от кметовете са изпълнявали задълженията си само няколко месеца, но някои са кметували и по два мандата:

Хаджи Иван х.Вълчев Кунов- първи мандат от 25.1Х.1903г до 12. XI. 1903 г. и втори мандат от 6.VI 1.1905 г до З.У 1908 г

Димитър Стефанов Балев-от 17Л/П. 1908 г. до смъртта му 15.1.1915 г.

Димитър Дамянов Аврамов - от 17.1.1915 г. до 20.1.1920 г, като при мобилизацията му през I-вата Световна война е заместван от Петър Джорински -пом. кмет.

Петър Николов Джорински-от 11.1. 1917 г. до 10.11.1919 г

д-р Асен Александров Цанов-от 20.1.1920 г. до 17.XI.1924

Никифор Тодоров Недев-от 1 .N/11.1922 г. до 7.11.1923 г

Симеон Тодоров Стоицев- от 17.Х.1924 г и втори път от 21Л/11.1934г до 29Л/1И.1934г.

Стефан Станев Димитров- от2 1.Р/1927 г. до 14.111.1929 г

Евгени Ернестов Тоушек-от 1.111.1929 г. до 9.\/11.1931

г Методи Петров Гузелски - от 8.\/111.1931 г до 10. IX. 1931 г

Йордан Митров Велев-от 27.1.1932 г до 13.№1932 г

Васил Маноилов Георгиев- от 1.111.1932 г. до 10.1У.1934 г.

д-р Бърни Бончев-от 5. IX. 1934г. до 12. VII. 1938 г.

Стефан Тотев Михов - от 25 VII .1938 г. до 17.1X1942 г

Цеко Байчев Найденов- от 1. X. 1942 г до 9. IX. 1944 г

KМЕТЪТ ХАДЖИ ИВАН X. ВЪЛЧЕВ Мъдростта компенсира необразоваността!

Снажният двуметров красавец и левент е роден на 20 май 1856 година в с. Раковица, Кулско. Имал е само прогимназиално образование, но притежавал остър ум и широк размах в действията. Имал дълга бяла брада, с която изглеждал като библейски мъдрец. Според първия му биограф - д-р Бърни Бончев "...без да има необходимите знания, благодарение на едно здраво народностно чувство, той /хаджи Иван - б. а./ схвана бързо отговорността на политик и съумя да се заобиколи с хора подготвени, начело на които застана не като началник, а като баща". /Бончев д-р Б. "Един кмет на Видин", в."Просвета", бр. 116/1935 г/

Липсата на солидно образование кметът компенсира с много мъдрост от солидния си житейски опит, с голямо търпение и толерантност към чуждото мнение при вземането на управленски решения. Той е основател на гимнастическото дружество "Юнак" във Видин. На 16 юли 1935 г. е водач на група от дружеството в София. Видинските спортисти заемат първо място в класацията. Изключителната му фигура прави огромно впечатление не само на журито и гражданите, но и на "Н.В. цар Борис III, който го е поканил лично в София, по случай годежа му с Н.В. Джована Савойска - дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил." I Бончев д-р Б. цит.съч./

Хаджи Иван х. Вълчев, като истински човек от народа, защитавал твърдо интересите на видинските граждани. Особено строго следял да не се ощетяват потребителите при търговията с хляб и хлебни изделия, месо и млечни произведения.

Бил горещ привърженик на Стефан Стамболов и неговата паргия, защото считал, че те единствено защитават националните интереси на България срещу опитите да бъдем превърнати във васална държава!

Когато умира на 17 декември 1936 г. , му е извършено всенародно поклонение и тържествено погребение, на което траурни речи произнесли кметът д-р Бърни Бончев, отец Петър от Светия Синод, а пред гроба му - представителят на дружество "Юнак" -Йоцо Илиев...

Народът никога не се лъже в преценките си!

Когато на кметския стол във Видин сяда Димитър Балев, се разбира, че това е човекът, който най-добре се вписва в представите за очакваните позитивни промени през новия век. Тази е и причината Димитър Балев да кметува в продължение на шест години, до смъртта си - на 15 януари 1915 г

Със своето гражданско поведение, с високата си култура и големите си човешки добродетели, той може да се определи като кмет - образец за ръководството на Видинската община.

Роден е на 10 Септември 1863 г. в Охрид, на хълма до църквата "Свети Климент" с изглед към Охридското езеро. Съдбата не е била благосклонна и към него в детството му, защото едва пет годишен остава сирак. Майка му заедно с пет от децата си, пристига във Видин, където работели двамата и по-големи сина. Тук малкият Димитър завършва класното училище през 1874 г. С будния си ум и голяма любознателност, той става любимец на току що завърналия се от Чехия видинлия Димитър Хранов, за-вършил агрономически науки в Прага. Във Видин Хранов издавал първия в страната вестник за земеделска култура "Ступан", в който Димитър Балев помагал като преписвач. Вестникът се печатал в Букурещ в печатницата на Любен Каравелов. Когато след една година Хранов заминава за Букурещ, той взима със себе си и 14-годишния младеж, който се запознава в печатницата с Любен Каравелов и работи заедно с Христо Ботев.

След Освобождението на България Димитър Балев се завръща във Видин и заедно с майка си, братята и сестрите си влага силите си в преобразяването на града.

Политическите симпатии на младия политик са на страната на Петко Каравелов, който тогава е бил вицегубернатор на Видин, а след това, както повечето млади интелигенти е с Найчо Цанов, Димитър Михайлов и Алекси Филипов.

От 1878 г. до 1908 г. Димитър Балев работи в продължение на 30 години в много сектори от управлението. Като служител в ков-чежничеството във Видин, Враца и Силистра той се запознава основно с финансовите проблеми в държавата. През 1885 г. постъпва на работа в Министерството на финансите, а след две години се завръща отново във Видин, за да стане главен контрольор в местното ковчежничество. След това в продължение на три години е агент-инкасатор в застрахователно дружество "България" и 14 години е управител на печатницата във Видин, в която печата много книги и брошури.

Съчетал в себе си голяма култура, житейска мъдрост, солидна подготовка, отзивчиво сърце и лъчезарност Димитър Балев сяда на кметския стол на 17 юли 1908 г. Той внася във Видинската община нов стил на управление, основан на взаимна толерантност и етични взаимоотношения. При неговото кметуване не е имало уволнения или назначения на служители по партизански "заслуги"! Всеки служител, които е "тежал на мястото си" със своята принципност, прецизност и добросъвестност, независимо от коя партия е, не е бил преследван заради политическите си убеждения.

Обаче най-доволни от неговото кметуване са гражданите на Видин. Всички нуждаещи се са приемани от кмета и любезно изслушвани. При възможност, проблемите им били веднага решавани. За бедните е осигурявал хляб, независимо дали били българи, цигани, турци или евреи. Началното образование било задължително за всички деца, а заседанията на Общинския съвет били публични в салона на театър " Вида", за да може всички граждани да следят работата на Общината.

Кметът Димитър Балев е първият човек, които е поставил официално въпроса за построяването на мост над р. Дунав между Видин и Калафат. Неговата идея, едва днес, сто години по - късно, предстои да се осъществи, отлагана дълги години по конюнктурни и политически съображения. Голямата грижа на кмета за образованието, довежда до построяването на три училища през неговия мандат: "Л.Каравелов", "Св. Св. Кирил и Методий ", през 1908 г. и " Хр. Ботев" през 1909 г. При управлението на Видинска община от Балев е изграден и парка "Владикина бахча".

Кметуването на Димитър Балев се превръща в еталон за истински градоначалник и гражданите съдят за способностите на всеки следващ кмет, сравнявайки действията му с тези на Балев.

На 15 януари 1915 година, след тежко простудно заболяване, Димитър Балев умира на кметския стол.

Целият град - и приятели, и противници - го изпращат в последния му път! В следващите десет години признателните ви-динлии избират за кметове неговите другари и приятели от Радикалдемократическата партия-Димитър Дамянов, Петър Джорин-ски и д-р Асен Цанов, независимо от това, коя партия управлява страната.

Народната любов е искрена, когато е отправена към политик и общественик, доказал по безспорен начин своите човешки добродетели, какъвто е случаят с ерудирания и всеотдаен видински кмет Димитър Стефанов Балев.

За съжаление, днес във Видин няма дори една малка уличка, която да носи неговото име и да напомня на поколенията, че Димитър Балев е един от пионерите, работили за израстването на изостаналото някога селище, в модерен европейски град!

ДИМИТЪР ДАМЯНОВ АВРАМОВ Кметът с войнишкия шинел!

Следващият кмет от Радикалната партия, заместил починалия Димитър Балев е Димитър Дамянов. Роден е във Видин през 1868 г. в бедно семейство, но след смъртта на баща му е осиновен от чичо си и наследява голямо богатство. Кметуването му съвпада с нещастно за него и България време- започнала Първата световна война. Като български офицер от запаса, той облича войнишкия шинел с твърдия офицерски пагон и през цялата война е в действащата армия. При пробива на Добро поле е пленен. След освобождаването от плен, поема отново кметския пост на 10 .II. 1919 г.

Димитър Дамянов продължава делото на своя предшественик Димитър Балев по благоустрояването и подобряване комуникациите в града. Поставя началото на електрификацията на Видин и подмяната на газените улични фенери с електрически крушки. Въпреки тежките следвоенни години, кметът Аврамов отделя време и средства за възстановяването на градския театър, който е бил ограбен след оттеглянето на войските от Съглашението. Със собствени средства под-помага изграждането на църквата в квартал "Калето" - "Св. Николай", на която е ктитор и дарител на много икони.

На изборите, проведени на 20 май 1920 г, е заменен от д-р Асен Цанов.

Димитър Аврамов умира на 78 годишна възраст, като до последно запазвасвоето неподправено човеколюбив и доброта. Имах щастието да го познавам лично, защото беше наш съсед и при всяка среща с нас-децата от махалата, бръкваше в джоба си и ни подаваше по едно бонбонче. От къде взимаше тези бонбони в онези бедни и купонни времена, ние не знаехме, но всеки ден минавахме по няколко пъти пред дома му на ул. "Страшен брег" N8 8 / днес Ал. "Стамболийски" -б.а./, дано го срещнем...

Същите добри сломени и чувства остави сред своето поколение, което в негово лице е виждало един достоен ръководител на града.

ПЕТЪР НИКОЛОВ ДЖОРИНСКИ По форсмажорни причини, един успешен и.д. кмет

Поради мобилизацията на титуляра - кмет Димитър Дамянов, до завършването на войната от 11. I .1917 г. до 10. II . 1919 г. кметската длъжност се изпълнява от Петър Джорински. Той е роден на 10 . VIII .1860 г. в с. Орешец, Белоградчишко. Получава добро образование, завършвайки учителски институт.

Участва дълги години в управленските екипи на Димитър Балев и Димитър Дамянов, кметът Джорински натрупва богат опит в администрацията. Споделя управленската практика на Найчо Цанов. Продължава по блестящ начин делото на своите предшественици. Въпреки бушуващата война и реквизиционната политика на правителството на д-р В. Радославов, мобилизирал "куцо и сакато" за удържане напора на Съглашенските войски, кметът Джорински осигурявал сносни условия за живот на гражданите във Видин, наброяващ тогава повече от 17000 души. Глад не е имало благодарение на кмета. Специални грижи се отделяли за децата сираци, а най-бедните граждани били снабдявани с хляб и дърва за огрев. Изхранването и здравеопазването на населението били приоритет за кмета. Общината плащала на арките всички разходи при ражданията, а общинските лекари получавали двойни заплати в сравнение с държавните, с оглед да бъде ограничена епидемията от петнист тиф. Срещу нарушителите на законите, спекулантите, крадците и мароде рите, във военното време на кметуването си, Петър Джорински е бил безкомпрромисен. Управлението му е пример за достои но изпълнен граждански дълг, показващ, как в трудни военни условия, трябва да се защитават интересите на населението и на държавата, от позицията на истинския патриотизъм.

Когато титулярът-кмет Димитър Дамянов се завръща от плен, на 10. II. 1919 г, и поема отново управлението на града. Петър Джорински отново заема старата си длъжност- пом. кмет на Видин.

На 30 юни 1936 г. умира на 76-годишна възръст Той е погре бан с необходимите почести, като бивш ръководител на града

Д-Р АСЕН АЛЕКСАНДРОВ ЦАНОВ От докторската катедра до приюта!

Първият кмет на Видин с висше юридическо образование, при това с научната титла "доктор", придобита в Хайделбергския университет в Герма ния, е петнадесетия по ред градона чалник след Освобождението д-р Асен Цанов. Той е последният представи тел на най-знатната фамилия на Шишманови - Цанови във Видин, водеща началото си от царския род на Шишмановци от II -то Българско цар ство и стигащ да Алеко Константинов Неговият баща Александър Цанов е най-малкият брат на Найчо и Илия Ца нови, който след Освобождението е ра ботил като полицейски пристав /н-к на полицията - б.а./ във Видин.

Новият кмет е роден на 21 септември 1881 г. във Видин. Той е трето дете на Александър и Екатерина Цанови. Сякаш някаква зла поличба витае над бъдещите кметове на града. На почти всички градоначалници след Освобождението, с изключение на двама - трима, бащите умират твърде рано, когато те са имали най-голяма нужда от тяхната подкрепа. Случаят с бащата на Асен Цанов е направо трагичен. На 23 септември 1883 г. Александър Цанов, като шеф на полицията, предвожда група от интелигентни младежи, за да разгледат вътрешните помещения на крепостта "Баба Вида". Всеки от присъстващите носил по една голяма запалена лоена свещ, за да осветяват вътрешността на занданите. Оказало се, че още от турско време, пет години след Освобождението, никой не е проверявал какво е изнесено от крепостта и какво е останало в помещенията. Сред многото изоставени вехтории, имало и едно буре с барут, част от който бил разпилян по пода наоколо. Една изпусната свещ предизвикала страшна експлозия, при която седем души били разкъсани до неузнаваемост. Един от загиналите бил бащата на Асен - Александър Цанов. Така, още бебе, Асен останал без най-солидната си подкрепа в живота. Александър Цанов завършва начално и гимназиално образование във Видин. Във всички класове от начало до последния клас бележките му били - пълно "шест"! Имал обаче големи проблеми с издръжката. За тримата братя се грижила майката Екатерина х. Манова, която с оскъдните наеми от имотите във Видин и София отгледала и изучила децата си. Разбира се, с най активната подкрепа - материална и морална от чичото Найчо Цанов.

След завършване на гимназията, Асен станал учител в Толовица и Чупрене - Белоградчишко, за да подпомага изхранването на майка си и братята си.

Надарен с изключителен ум и много любознателен, младият мъж се увличал от свободолюбивите принципи, изповядвани от известния му чичо Найчо Цанов и от ранните народоволчески писания на Максим Горки. След като събрал известни средства, Асен се записал студент в Юридическия факултет на Софийския университет. При освиркването на княз Фердинанд в Народния театър, Асен Цанов и съгражданина му Атанас Минков /по късно един от най-известните видински адвокати - б.а/ били сред организаторите на протеста. За да не бъдат арестувани, те емигрирали в Сърбия и от Белград се отправили в Загреб, където постъпили в тамошния университет. След една година Асен Цанов заминал за Мюнхен, а от там в Хайделберг, където завършил с пълно отличие Юридическия факултет с почетната титла "доктор" на юридическите науки. В Хайделберг Асен среща своята съгражданка Екатерина Томова Зайкова, която дошла в известния курорт, за да се лекува от остро белодробно заболяване. Асен помогнал на Екатерина Томава напълно да се възстанови от болестта. След това двамата създават семейство и се установяват във Видин. Тук Асен става адвокат в кантората на чичо си, който имал голяма клиентела.

На кметската длъжност, известния вече д-р на юридическите науки, постъпва на 20 януари 1920 г. и веднага се захваща с решаването на натрупаните проблеми на града. Провежда търг за изграждането на електрификацията на Видин, спечелен от немската фирма "Ханза Лойд".

За да разшири територията на града, разположен на големия завой на река Дунав, и ускори строителството на жилища, раздава безплатни парцели в района на болницата, /някога старата болница е била на края на града - б.а./ Асен Цанов въвежда изцяло безплатна медицинска помощ за всички граждани. Разпоредил ежедневно строго да се контролират цените на хранителните продукти, които били нормирани. Той предложил на Общинския съвет да бъде създаден "Пантеон на видинските кметове", в който на уголемени портрети да бъдат представени, в салона на общината, всички кметове на Видин след Освобождението. За тази цел в Протоколната книга е записано: „Съвета РЕШИ : Да се плати на фотографа Бръснарев по 350 лв. на портрет за направените от него в уголемен вид фотографии на бившите общински кметове, като заплащането стане от надлежния параграф по бюджета за тази година". / Д.А. -Видин, ф. 17 К, оп. 3, а.е. 2, л. 4-5, парт. № 19/ 17. V . 1924 г/

По-късно идеята на д-р Асен Цанов била осъществена от кмета д-р Бърни Бончев. С всички средства и сили д-р Асен Цанов насърчавал индустриализацията на града, защото считал, че Видин не трябва да остане само земеделски град.

В съзидателната си дейност по обновяването на Видин, докторът на юридическите науки срещнал активната съпротива от групата на съветниците комунисти, водени от Илия Дечев и от групата на земеделците, особено след идването на власт на Александър Стамболийски през 1922 г.

При проведените избори на 2 ноември 1924 г. за кмет бил избран Симеон Стоицев, а д-р Асен Цанов бил избран за общински съветник.

Странна е личната съдба на този изключителен ерудит, общественик, политик и човек. От брака му с Екатерина Томова се ражда сина им Александър. Детето изглежда наследява нестабилния ген на майчината фамилия, в която и дядото, и бащата, и майката боледуват от туберкулоза. Момчето расте болнаво и хилаво и въпреки че д-р Асен Цанов продава цялото си състояние и имущество, за да го излекува, не успява да го спаси. Момчето умира от рак на кръвта.

Вторият удар д-р Асен Цанов получава след завземането на властта от комунистите през 1944 г. Той, като лидер на Радикалната партия, е поканен от болшевиките да им сътрудничи. Но трябвало да приеме тяхната програма и идеология за управление на държавата. Възпитан в хуманните демократични традиции на Найчо Цанов, той отказва категорично да съдейства на вандалските изстъпления на новите властници, прокарващи пътя към "най-справедливото човешко общество" с убийства, терор и репресии...!

На практика комунистите "зачеркват" цялата му биография, защото тяхната "философия" е неумолима и категорична - "който не е с нас, е против нас", т.е.той е "враг"! Големият ерудит и филантроп е обречен на мизерия и забрава. До като има сили, преподава уроци по немски език и продава къщата си, за да се прехранва. Управляващите комунисти му отмъщават за неподчинението, като му отнемат повече от 60 декара лозя и всички имоти, превръщайки го в последен бедняк и пролетарии. Не му позволяват да заеме никаква административна длъжност, за което е учил и е бил безспорен специалист... Доживява до 94 годишна възраст и умира в страшна мизерия във Видинската болница, облечен в дрипи. Забравен и изоставен от всички, той бил погребан от единствената си племенница, живееща във Враца и извикана, за да го погребе.

Така завършил земния път на този изключителен човек, първият видински кмет с висока научна степен - "доктор на юридическите науки".