Видински кметове
История - Други Видински граждани
ВИДИНСКИ КМЕТОВЕ
Генади ВЪЛЧЕВ
АНГЕЛ ЛИЛОВ /? - ?/ е първи кмет на Видин, търговец на зърнени храни. Участва в боевете при Брегово по време на Сръбско-бьлгарсната война през 1885 г. и след отстъплението при отбраната на Видинската крепост от 10 до 16 ноември. За проявена храброст е награден с орден за храброст.
По време на голямото наводнение през 1898 г. в складовете му са унищожени 40 000 оки жито и 6 000 оки ечемик и това го разорява окончателно. Видинският окръжен сьд му издава свидетелство № 8953 от 24 ноември 1898 г. в уверение на това, че е крайно беден и му се дава право да проси из общините на окърга за срок от 4 месеца.
През 1899 г. Ангел Лилов търси помощ от Народното събрание. С разрешително № 23908 от 20 октомври 1899 г. за един месец събира милостиня из столицата. С подобно свидетелство на царибродското градско общинско управление, тогава все още българска територия, някогашният много богат видински търговец преживява известно време.
На прошението му за пенсия до Х-тото Народно събрание прошетарната комисия оставя без последствие молбата му, защото липсват изискуемите документи.
Издъхва на софийска улица. Погребан е в софийските гробища без погребална процесия и без някакъв знак на гроба му.
ЦЕКО НЕЕВ /1827 – 1892/ е първият избран от видинското гражданство кмет след Освобождението от турско робство. Управлява града от 30 март до 21 юни 1878 г. Роден е във Видин. Още по време на турското робство се облича в модерни френски дрехи. Според д-р Бърни Бончев той е мургав, с кестенява коса и твърде внимателен, весел и благ събеседник. Викали му казгън Цеко. Взел е участие във всички църковни и политчески борби, хитър и тънък дипломат. Печели уважението на съгражданите си с житейската си опитност, честност, природен интелект, справедлнвост. Двадесет и шест хилядният град, преживял няколко месечна обсада и румънска бомбардировка още в началото на войната /14 юни 1877 г./ е разрушен и затрупан с боклук, кръстосван от много безстопанствени кучета, които разнасят болести и смущават живота на гражданите. Закупуват се три коли, с които сметта се изхвърля извън пределите на града. Циганин избива, само нощем, бездомните кучета. Изписват се семена за разхубавяване на градската градина.
По време на войната и първите години след нея Видин е наводнен от проститутки. На заседанието си от 20 април 1878 г. общинския съвет взема решения за ограничаване на просттуцията, съхраняване на нравствеността и забранява сушенето на животински кожи из града. 3а целта са построени специални бараки на подходящи места.
По нареждане на Цеко Неев се именуват улиците, къщите се номерират. Грижи се за осветлението на града. Назначава нощни стражи.
По онова време общинският съвет изпълнява функциите на градски съд. Съдебните му решения са вписани в протоколна книга, съхранена и до днес. Вземат се мерки против спекулата с цените /нарка/ на хляба, месото и всички хранителни продукти.
Цялата тази интензивна обществена дейност се отразява неблагоприятно върху търговската дейност на Цеко Неев и той не се кандидатира за следващия мандат. Участва като общински съветник при изграждането на театър “Вида” и новата сграда на катедралната черква “Свети Димитър”.
В края на живота си остава без средства за съществуване.
Умира на 20 май 1892 г. Погребан е в новите тогава градски гробища. По-късно костите му са събрани с костите на свата му – поборника Денко Попов /може би Йотов/.
МЪДРИЯТ ОПТИМИСТ ЦЕКО НЕЕВ До оформянето на новия управленски екип на Видинска губерния, кметството се управлява от Ангел Лилов, който бил начело на Българската община при робството. На 31 март 1878 г. Ангел Лилов предал своите функции на новоизбрания кмет Цеко Неев. Неев бил с основно образование, но изключително интелигентен и културен човек, постигнал много по пътя на самообразованието. Преди работил като майстор шивач - терзия със собствен дюкян, и винаги бил изискано и модно облечен. През робството вземал най-активно участие в обществените дела. Участвал в борбата за черковна независимост, в основаването на читалище "Цвят" /негов първи председател -б.а./ Поддържал дългогодишни връзки с първия български книгоизда-тел Христо Г. Данов от Пловдив, като си изписвал необходимите му книги от неговата книжарница, открита в Русе. Бил избран единодушно за кмет, защото се славел с безукорна честност и спра-ведливост и защото откликвал по-човешки на всички хорски болки и проблеми. Кметуването на Цеко Неев продължило три месеца и 21 дни, или общо 113 дни. Това били напрегнати дни и нощи, изпълнени с много и нетърпяща отлагане работа! Едва ли новият кмет се е надявал, че задълженията му ще се изчерпят само с представителност, като символ на извоюваната свобода. На главата му се струпват неотложни проблеми, наложени от току-що завършилата война. От неколкомесечните артилерийски обстрели от Калафат, почти целият елитен квартал "Калето" е бил разрушен. Улиците били засипани с отломки от сградите и купища от боклуци. Започнала и спекула, което е харак-терно явление след всяка война! Голям проблем били откритите във всеки квартал "шантани" /публични домове -б.а./, в които се предлагала платена любов от жриците на най-древната професия. Просто учудващо е, че при строгите викториански нрави и патриалхален бит е имало много момичета и жени, които са предлагали платена любов. Може би големият турски гарнизон и липсата на контакти от низамите с жени от турския етнос /поради строгите норми на Корана -б.а/ са извикали на живот многобройните вертепи! Проблеми с регламентираната и тайна проституция във Видин са съществували почти до средата на ХХ-и век и всеки кмет е воювал за тяхното премахване и ограничаване, според силите си. Наводненията на кварталите, битовата престъпност и гражданските спорове също били в задълженията на кмета. Енергичният терзия се захваща с решаването на всички проблеми и въпреки краткото време на управлението си, е постигнал забележителни резултати. Голямата заетост с обществените дела, на които посветил цялото си време, довело до западането на личната му производствена и търговска дейност и постепенно го превърнало от заможен и предприемчив представител на еснафа в беден чиновник. с една кметска заплата. Първите кметове на Видин - поборниците идеалисти и ис тински патриоти, за разлика от кметовете през втората половина на миналия век, не са се обогатявали за сметка на властването си Напротив, прахосвали са собственото си състояние и богат ство за благото на общината и града Затова Цеко Неев не се кандидатирал за следващите кмет ски избори. Отива си от този свят напълно разорен на 65 години и без да има оставени средства за собственото си погребение. Такава е била участта на първите общественици и политици в следосвобожденска България. Те са служили на Отечеството и на идеалите, не на бизнеса в политиката и превръщането и в средство за собствено забогатяване .
ВАНКО НЕШЕВ /1830 – ? г./ поема управлението на града на 21 юни 1878 г. На второто си заседание постоянното присъствие /общинския съвет/ на 15 декември 1878 г. назначава за градски лекар д-р Т. Димитров. Осигурява се безплатна медицинска помощ на всички болни видинчани. Градският лекар завежда градската болница, преглежда добитъка за клане, месото в кланиците и се грижи за чистотата на града.
Назначен е и градски инженер. Полагат се основите на техническото отделение в общината и нейното благоустрояване. Инженер Гидик се заема, по решение на присъствието, с дрениране и канализиране на блатата, планиране на града, изравняване на улиците и нивелацията.
Дописникът Бербов от Видин пише в русенкия вестник “Славянин” /19 юни 1879 г./: “За всичко това трябва да се благодари на пъргавия и деятелен Ванко Нешев, който откакто е поел юздите на градското управление, градът заприлича на град.”
На 31 януари 1880 г. е уволнен и заместен от Хаджи Петко Петков. В края на същата година е назначен отново за кмет на града и го управлява до 30 юли 1881 г.
Умира в дълбока старост. Надгробният му паметник е с почти заличен от времето надпис.
ВТОРИЯТ КМЕТ -Невиждана фиеста във Видин На 21 юни 1878 г. за кмет на Видин бил избран енергичният и много поч тен видински гражданин Ванко Нешов Той е бил образован и много инте лигентен 48-годишен мъж в разцвета на силите си. Знаел е писмено и говори мо четири езика - български, турски гръцки и маджарски. Както предишния кмет - Цеко Неев. така и Ванко Нешов е бил свързан с революционната борба на българите про тив вековния поробител. Членувал е в тайния революционен комитет, основан във Видин през 1871 г. от Левски. Негови сподвижници са били Петър Пигулев, Мито Вельов и Петър Миков. Домът в който е живял Ванко Нешов служил за убежище на апостолите, които са идвали във Видин /от Влашко, Сърбия и вътрешността на страната/ за пренасяне на оръжието, доставено от съседните страни, за нуждите на подготвяното въстание. Новият кмет бил талантлив журналист, публикувал е много стагии за историята на Видинския санджак и е основател на Видинския исторически музей. Приемайки кметската длъжност от своя приятел Цеко Неев, той продължил да работи по същите проблеми на града, с които е започнал неговият предшественик. За да въведе известен порядък в съдебните спорове, които водили видинските граждани, той създал Съдебен съвет и организирал първия Окръжен съд. За председател на съда бил назначен Петър Дамянов, а съдебни заседатели били 4-5 човека сред най-известните търговци и еснафи в града. Много интересни са били заседанията на този съд, както ги описва участвалия в тях видински адвокат Георги Добринович: На заседанията, съдиите седяха по ризи. В жегата, на някой от тях, като му станеше много горещо, разсилният внасяше кофа със студена вода и той си слагаше краката в нея,за да се разхлади. Това не пречеше на заседанието да продължи. Правеха си гювечи в самия съд и те обядваха там, защото семействата им били на лозята! /Добринович Г. "Моите спомени", София,1922 г./ През кметуването на Ванко Нешов е бил създаден и Апелативен областен съд на Видинската губерния с председател Илия Цанов /брат на Найчо Цанов -б.а/ и членове Иван Рашков и Георги Ж. Попов. И тримата - люде с високо образование и много голяма култура. Изключителен принос имал новият кмет за здравеопазването и благоустрояването на града. В първите заседания на общинския съвет той назначил д-р Тодор Димитров за завеждащ здравните въпроси и въвел безплатна медицинска помощ за всички видински граждани. Назначил инж. Гидик за отговорник по благоустрояването, изправянето и нивелацията на улиците и пресушаването на блатата. Видинският кмет участвал в заседанията на Учредителното събрание в Търново и неговият подпис е поставен под одобрената Търновска конституция. Бил е депутат в Първото Велико Народно събрание при избора на княз Александър I Батенберг за държавен глава на България. Много плодотворна за Видин била не само работата на кмета Ванко Нешов, но и отличния синхрон в работата на Общинския градски съвет, в който всички били завладени от мисълта да направят Видин чист и модерен европейски град. Неговите членове Цеко Неев, Йоцо Николов, Иван Найденов, Симеон Ценов, Ахмед бей, Хаджи Първан Станков, Саво Драгулов, Димитър Аврамов, Хаджи Къно Попов, Симеон Арабаджията и др. са били всеотдайни и страстни радетели за възраждането и просперитета на града. В обширна дописка на русенския вестник "Славянин " / 19.VII. 1879 г/ Д.Барбов пише голяма статия, в която описва големите дела на градското управление. Той завършва възторжено впечатленията си с думите: "При такава ревност от страна на градский съвет към всичко що е добро за населението, аз не мога нищо повече да изкажа, освен да въздам чест и хвала!". Дори на чуждестранните посетители във Видин направило впечатление голямата промяна след Освобождението. Първият бил Феликс Каниц, който помнел старият мърсен "турски град". Новите кметове променили облика му. Без съмнение, руските окупационни власти са оказали много ценна помощ на местните кметове за въвеждането на добър обществен ред. Улиците всяка вечер били пръскани с вода и измивани. Както пише Феликс Каниц: Стотици ръце на българи,турци, и евреи се раздвижват пред всички къщи, надпреварвайки се усърдно да изпълняват тази строга наредба, да приберат сметта в дворовете и всяка седмица да я извозват на колички; който не изпълни наредбата, трябваше да плати 10 рубли глоба, всеки беше до такава степен убеден, че никой не хвърляше дори обрана чепка, камо ли друга нечистотия на улицата. Нарочно определени цигани изтребиха и безбройните кучета, застрашаващи по-рано видинските улици. И тъй като за всяка предадена опашка получаваха по 2 пиастъра, скоро виещите постоянно четирикраки станаха рядкост. Също и досадните просяци, с изключение на слепите, приклекнали и сега, както и преди, на мостовете, водещи към крепостта, се разпръсваха от камшика, размахван настойчиво от българските жандарми! Новият кмет и Общинският съвет взели мерки не само за измитането и почистването на улиците, но сключили договор с австрийски предприемачи за настилката на улиците с определени срокове за изпълнение. Най-напред била настлана и валирана "Игнатиева улица", на която се намирала резиденцията на губернатора. За първи път, по европейски- улиците получили имена с поставени табели, а всяка къща - определен номер. Дори били монтирани специални петролни фенери за улично осветление, като всеки фенер имал малка тенекиена пластинка с означен номер. Били назначени необходимите служители - фенерджии, с подходящи униформи, със стълби и парцали, за да почистват и палят фенерите, а сутрин да ги изгасват.
ГОЛЯМАТА ВЕЧЕРНА ФИЕСТА ВЪВ ВИДИН
Голямото почистване на града и спешните ремонти на улиците, фасадите на къщите, пазарищата, както и частично пресушаване на блатата, било продиктувано и от предстоящото посещение на генерал - губернатора княз Николай Дондуков - Корсаков. Огромно било въодушевлението сред гражданите на Видин за предстоящото посещение на княз Дондуков, че в буквалния смисъл на думата целият град бил обхванат от небивала трескава подготовка. Това направило поразително впечатление на пристигналия за пореден път в България Феликс Каниц и той описва обществения кипеж така:
Цели две седмици само една обладаваше Видин - очакваното пристигане на княз - губернатора. Един указ на полицейския началник гласеше, че настилката на всички главни улици трябва да бъде завършена до 25 октомври; така и стана; друг указ нареди всички къщи с неугледна външна страна, с други думи къщите на целия Видин, да се поправят, боядисат, а всички порти, прозорци, капаци и наричани с всевъзможни имена дървени съставни части, да се боядисат. И веднага младо и старо започна да шета непрестанно, от сутрин до вечер, за да изпълни тези наредби. Надпреварваха се по усърдие, целият град миришеше една седмица на блажна боя и докато част от жителите се стараеше да подмлади външността на стария Видин, което затрудни вероятно най - много горките мюсюлмански жени, поради неудобното им покриващо облекло, друга част от населението ограби през това време всички градини, довлече от близо и далеч цели товари свежа зеленина, за да украси фасадите. На веранди и балкони жени и моми виеха навсякъде венци, често с огромни размери. Плътни тежки гирлянди се спускаха над портите до земята; навсякъде закачваха знамена, над-писи, образи на царя, транспаранти."
I Каниц Ф. "Дунавска България и Балканите", стр. 75/ Усърдието и големият ентусиазъм на видинчани, говори не само за обичта им към града, но и за голямата любов към техния Освободител - Русия и нейния върховен представител княз Дондуков - Корсаков, удостоил ги с честта да посети старопрестолния град.
Най-после настъпил дългоочакваният ден - 29 октомври. От рано сутринта всички жители на града се стекли на дунавския кей, където зад българската милиция се образувал плътен кордон от хора - истински жив плет - в очакване на високия гост. Начело били първенците на града - вицегубернаторът, началникът на полицията, членовете на градския съвет. Пред тях бил Екзарх Антим I с духовенството. Всички училища с директорите, учителите и учениците, в нови премени, с венци и цветя образували шпалир, през които ще премине очакваният гост. Присъствали също и представителите на турския етнос, както и няколко турски офицери. Руските дами, както и дамите от новосъздадения видински хайлайф, заели близките балкони, търпеливо очаквайки събитието.
Чакането било изнурително - през целия ден, чак до здрач. Предприемчивите амбулантни търговци разнасяли закуски и шербети, подкрепяйки чакащите, но всички героично издържали.
С мръкването, корабът на генерал - губернатора се задал откъм остров "Богдан" и бил даден сигнал за започване на илюминацията. Поставените предварително големи разлати тави, пълни с катран, били запалени и целият кей се осветил като ден. Ярката светлина отразила напрежението и учудването на гражданите от небивалото до сега пищно зрелище във Видин. Екнали оръдейни салюти и след десет минути генерал - губернаторът на България княз Дондуков стъпил на видинския бряг. Под шумните адмирации на гражданите, духовенството посрещнало високия гост с хляб и сол. За всички граждани, които имали щастието да се доближат до госта, той намерил добри и окуражителни думи, като истински филантроп и благодетел. Не можал обаче да прикрие неприязнеността и презрението си към турските офицери, които се приближили, за да го поздравят. Той се обърнал към тях с рязък тон: "Какво правите още тук? Смятате ли, че ми доставяте удоволствие с присъствието си"? Някак странно прозвучала тази укорителна реплика, защото тя съвсем не отразявала известното благородство на победителя над поваления враг... На открита каляска, придружен от свитата си и градските големци, княз Дондуков преминал по "Игнатиева" улица пред издигнатата почетна арка, където го чакали 24 девойчета от еврейската общност, облечени еднакво в бяло, увенчани с рози, които изразили своята почит с немски и френски стихове. Равинът на еврейската общност поднесъл на генерал - губернатора свитаците на Свещения закон под дъжд от цветя.
Най - вълнуващото приветствие се състояло пред къщата където е трябвало да отседне княз Дондуков. На специален подиум го очаквали мнозинство български жени и девойки с национални носии, предвождани от млада учителка, която с прочуствен глас поздравила и възвеличила "...възродитепя на Бъпария, под чието ръководство и с божията закрила страната ще се разгърне голяма, свободна и могъща и чиято памет и най-далечните внуци ще споменават винаги с благословия'.
След това, вместо да почива, князът искал да му представя' всички висши чиновници и офицери и частите на войската и ми лицията да минат в тържествен марш. Когато дефилирали пред него, той въодушевено поздравявал преминаващите части със "Здраствуйте, ребята"! След завършването на тази манифеста-ция, князът отишъл пешком на отстоящата наблизо обител на Екзарх Антим I, където след освежителна закуска и кратки разго вори с присъстващите се завърнал да пренощува на своя кораб До там бил съпровождан от ликуващите и пеещи граждани, кои то продължили веселбата до полунощ, когато градските фенери били изгасени.
На сутринта с присъщата на войниците дисциплина, князът отишъл рано в общината, където приел поздравленията на градските първенци и посетил крепостта "Баба Вида". Тук казал на придружаващия го началник Караджич в най-скоро време да възстановят разрушенията от артилерийските обстрели на румънците, а площадът пред крепостта да бъде подравнен и да бъде засаден с декоративни дървета, защото градът има голяма нужда от обществени места за разходка. Същият преди обяд князът изразил своята голяма благодарност към властите, първенците и офицерите, както и към населението на Видин, и в 10 часа корабът потеглил към Лом. Гражданите дълго аплодирали заминаващия генерал - губернатор и се разотишли, когато корабът му изчезнал след завоя на реката.
Така завършила тази тържествена фиеста, каквато във Видин не се била случвала от петстотин години, и която оставила дълбоки спомени в душите на гражданите, почувствали за първи път истинския дъх на свободата...
Голямата заслуга на видинския кмет Ванко Нешов е, че той за съвсем кратко време преобразил облика на града, не само заради височайшето посещение на генерал -губернатора, а наложил стила за постоянно обновяване, като бъдеща тенденция
за развитието на Видин.
След Освобождението и възкръсването на Третата Българска държава, отново започват и неизбежните партизански страсти, които винаги са били постоянен спътник на раздиращото се от противоречия българско общество.
Партийните ежби и жаждата за власт, за дълги периоди от нашата история, са обезсилвали свещения завет на мъдрия хан, че "Съединението прави силата" и са носили много неблагополучия на държавата ни.
Партизанщината не отминава и кметуването на достойния градоначалник Ванко Нешов. На 3 януари 1880 г. той бил уволнен, за да бъде избран следващият кмет на града.
Хаджи ПЕТКО ПЕТКОВ /1829 – 1897 г./ е роден през 1829 г. в с. Чорлене /днес Дреновец/, Монтанска област. Кмет на града е от 2 януари до 1 ноември 1880 г. На заседание на общинския съвет на 15 февруари 1880 г. се решава въпроса за цените на основните хранителни продукти. В заседанието си от 28 февруари с.г. съветът нормира цените на 101 стоки от първа необходимост съгласно Закона за градските общини.
В заседанието си от 22 февруари 1880 г. съветът взема решение за поправка на черквата, връщане на заграбената общинска мера и изместване на циганите от улица “Плевенска” вън от града.
По това време Видин гъмжи от сводници и проститутки. По предписание на видинския губернатор общинският съвет, в заседанието си от 28 февруари 1880 г., решава те да бъдат изгонени вън от града, да се подлагат на медицински преглед два пъти в месеца и ги разделят на три катгории, според размера на таксите, които трябвало да платят на общинския лекар.
Благодарение на познанството на Х. Петко Петков с родолюбивия котленец Тодор Василев, търговец от Турно Северин, котленецът построява 14 месарски дюкяна в полза на училищата.
Една нощ злосторници обират общинската каса. Съмнението пада върху един от пазачите на общината, но хаджи Петко не искал да го изложи. За да не изложи и себе си, внесъл самата, която трябвало да има в касата и за утеха запалил свещ на св. Никола.
На 1 ноември 1880 г. хаджи Петко Петков напуска длъжността, съгласно предписанието на видинския окръжен управител.
През 1897 г., при пътуване с файтон до стопанството си, конете се подплашват, файтонът се обръца и хаджи Петко си чупи ръката. Докато се върне във Видин раната се инфектира и след няколко дни, на 1 декември 1897 г. в 11 часа преди пладне, умира в жилището си на бул. “Дондуков” № 895.
КМЕТЪТ ХАДЖИ ПЕТКО ПЕТКОВ Мъдрецът от село ЧорлевоНа 12 януари 1880 г. на кметския стол сяда един изключителен човек. Имало е нещо магнетично, привлекателно и обаятелно в излъчването на този селски син, от Чорлево, Ломско /днес обединено със с. Дреновец -б.а./. Останал кръгъл сирак от малък, на десет години, той е имал само "един шанс", да постигне каквото може със собствените си сили. И той постигнал твърде много, толкова колкото много други, със здрави семейства и солидна материална поддръжка, не са могли да постигнат! Останал съвсем сам, без близки, заминал за Видин да търси препитание. Цанил се в различни работилници само за хляба и квартирата, с надеждата да оцелее. Лишен от възможността да ходи на училище, Петко Петков, макар и невръстно дете, имал две основни амбиции - да покаже на чорбаджиите, които са го приютили, че заслужава хляба си и да се самообразова колкото може повече, "за да не бъда слепец в живота"! Така в труд и четене на книги възмъжал, за да стане напълно независим на 19 години, когато заминал за Виена, за да търси по сериозно място в. живота. В австрийската столица му провървяло. Започнал търговия и за десетина години станал натурализиран европейски възпитаник. Придобил добро възпитание и изискани обноски, които естествено допълнили неговия благ и кротък характер . През 1869 г. се завръща във Видин, вече доста заможен търговец, и се оженва за видинско момиче - Елена Цанова. Може би, като компенсация за нещастното му детство, бракът му с Елена Цанова бил изключително щастлив. Случило се така, че и тя имала същия благ и състрадателен характер както Петко, което предопределило техния авторитет и уважение сред видинското гражданство. Търговската му дейност се разраствала и неговият магазин на ул. "Рибарска" бил пълен с изискани европейски стоки от Австрия и други съседни страни, с които подържал солидни търговски връзки. Натрупал достатъчно пари, Петко Петков дал възможност на многобройната си челяд да посещава елитни училища и да търси своя път в живота чрез образованието. Самият той, вече достатъчно осигурен, заминал с жена си Елена за Йерусалим, въпреки че очаквали дете. Поредното му седмо дете се ражда в Йерусалим и тримата се завръщат от Божи гроб като хаджии. Известна и безкористна е дарителската дейност на хаджи Петко Петков. Не минавал празник или забележително събитие в града, без хаджията да не раздаде милостиня на бедни, болни или изпаднали в беда хора. Петко и Елена били в истинския смисъл на думата пълни филантропи. Образцово и почтено семейство,обичано от всички - и от бедни, и от богати. Огромен авторитет е имал хаджи Петко и пред предишната турска власт. Колко много е значела тежката му дума се вижда от случая със заловения Ботев четник Димитър Маринов от Лом, който бил доведен на разпит от видинските турски следователи. Разпитвал го лично синът на турския големец Рамзи бей. На разпита присъствал и хаджи Петко, които предложил стола си на изнемощелия четник, а той излязъл в коридора да си вземе друг стол. Четникът бил окован с тежка верига за крака и ръката, а краят и бил преметнат през рамото му. Както седял на стола, турският следовател пламнал от злоба и му зашлевил силна плесница, викайки към хаджи Петко: "Защо даваш стол на тази свиня да седне?" Комитата излязъл от кожата си, попитал защо го бие и с всичка сила замахнал с дългата верига към главата на следователя. Последният рязко се навел и се скрил под бюрото. „Ако тежката верига го беше ударила, щеше да откъсне главата му като на пиле"- спомнят си след случката и бунтовникът, и бъдещият кмет! Заради тази постъпка Димитър Маринов е трябвало да бъде веднага обесен, но заради хаджи Петко, дори не е бил и наказан! Толкова голям е бил авторитетът на този изключителен видински гражданин пред турските власти. За голямата обич и уважение на видинчани към хаджи Петко говори и следният случай със сполетялото го лично нещастие: Избухнал стихиен пожар и изпепелил до основи богатия му магазин, както и пълния с току - що докарани стоки от Европа склад. Така, състоятелния видински търговец, само за няколко минути бил напълно разорен. Но гражданите - бедни и богати, познавайки и обичайки своя благодетел и приятел, застанали зад него и за кратко време възстановили всички щети, нанесени му от пожара. Народната любов в случая, изиграла ролята на "застрахователен институт", в който хаджи Петко преди случката, дълго и постоянно "инвестирал", за подобряване благосъстоянието на своите съграждани... Като истински мъдрец и благодетел, той посрещал всеки човек, потърсил помощ и съвет от него и независимо от раса, социално положение, вероизповедание и пол, го изпращал с всичката възможна помощ, на която е способно човеколюбието... Хаджи Петко Петков е управлявал града само 11 месеца. И той, както предшествениците си, с приоритет решавал проблемите с публичните домове и проститутките във Видин. Наложил е известен порядък в заведенията за платена любов, като жените, занимаващи се с нея били картотекирани. Освен това, задължително по два пъти в месеца се явявали на преглед при общинския лекар. Те били разделени на три категории, в зависимост от възможностите им да заплащат прегледите пред лекаря на общината. Занимавал се е с преместването на циганите извън чертите на града и с довършването на величествения храм "Св. Ди-митрий". Една нелепа злополука прекратила градивната кариера на този самороден видински талант. Пътувайки с файтона си, в първото село преди Кутловица, /днешното с. Бойница -б.а./ конете му се подплашили и файтонът се обърнал. В резултат на злополуката получил външно счупване на лявата ръка. Забавил се няколко дни с взимането на мерки, поради което ръката се инфектирала. Получил отравяне на кръвта и няколко дни по-късно починал в своя дом на ул. "Дондукова" във Видин. Градът изгубил един действително далновиден и кадърен градоначалник, който имал амбицията, като австрийски възпитаник, да превърне Видин в малко "предградие" на Виена!
ПАНТЕЛЕЙ ЯНАКИЕВ /1844/46/ – 1916 г./ е кмет на Видин от 18 юни 1881 г. до 21 януари 1883 г. Една от първите му инициативи е преместването на Ломската реална гимназия във Видин. Депутация, в която са включени той, член-секретарят Иван Петрович и Иван Н. Попов отнася предложението на княза в столицата и на 11 май 1882 г. дотогавашното четирикласно училище в града става Скобелева гимназия с изключителното съдействие на д-р Константин Стоилов. За този си принос д-р Стоилов е удостоен със званието “Почетен гражданин на Видин”.
На 19 юли 1881 г. организира референдум по прошението на еврейската община за промяна на пазарния ден от събота в петък. В него вземат участие 549 избиратели. Решението е: “Отблъсква се прошението на еврейското население.” Настоява за увеличаване на приходите на общината чрез облагане на престояващите на пристанището кораби, чамове и салове.
Още в първите месеци на кметуването си регулира цените на стоките от първа необходимост на основание Закона за общините. При определяне на тези цени се вслушва в гласа на представителите на хлебарския еснаф.
Тогава градът се осветява от 400 фенери. Разширена е градската градина. Построени са леденици и нова пекарна в “Калето”.
Заплатите си за декември 1882 г. и януари 1883 г. получава след 12 години, с прошение до общинския народен съвет.
Умира на 14 юни 1916 г.
ПАНТАЛЕЙ ЯНАКИЕВ - ЧЕТВЪРТИЯТ КМЕТ С поривите на младостта Овакантеното след смъртта на хаджи Петко, кметско място било заето на 18 юни 1881 г. от младия видинчанин Панталей Янакиев. Родителите му били от най-бедните граждани и починали твърде рано-когато Панталей бил на 14 години. За да осигури прехраната си, през 1858 г. юношата заминал за Турно Магу-реле - пристанищен град на румънския бряг. Понеже бил високо и физически здраво момче, станал хамалин и ратай, докато спечели някакъв основен капитал. В продължение близо на двадесет години, Панталей Янакиев работил усърдно и пестял, като успял да отвори собствен магазин в румънския град. Състоянието му нараснало значително в резултат на успешни едри търговски сделки. Седем месеца след Освобождението на България се завърнал във Видин, защото единственият му брат починал. Той нямал деца и Панталей наследил големият му дюкян и солидна сума в банката. След това продал имотите си в Турно Магуреле и се завърнал окончателно във Видин. Бил на 35 години - възраст най-подходяща за политически, стопански и светски изяви. Панталей Янакиев потърсил реализация на политическото поприще, включвайки се в редиците на Консервативната партия, ръководена от д-р Константин Стоилов и Григор Начович. Във Видин лидери на консерваторите били Тома Зайков, Ванко Джонов, д-р Младен Желязков, Ангел Флоров, Пую Цаков и др. Всички те били включени в листата за народни представители от Видин. В нея бил добавен и Панталей Янакиев. На проведените избори, всички били избрани за депутати и присъствали на първото заседание на Второто Велико Народно Събрание, проведено на 1 юли 1881 г. в гр. Свищов. При приемането на кметския пост от Янакиев , присъствали почетните членове на Общинския съвет-Видин Цеко Неев, Хаджи Тодор Стефанов, Ванко Джонов, Александър х.Илиев и секретаря на общината Иван Петрович. Една от първите грижи на новия кмет било образованието и състоянието на училищата в града. Тогава във Видин имало само четирикласно училище. Гимназия не е имало. В това отношение Лом изпреварвал центъра на региона, какъвто бил Видин. Намерението на новия кмет било да премести ломската гимназия във Видин, но срещнал упорития отказ на ломските общински първенци. Тогава, начело на водена от него делегация, включваща Иван Попов и секретаря Иван Петронович, заминал за София, за среща с княза. Премиерът на страната д-р Константин Стоилов подкрепил видинската инициатива. Издаден бил Указ за прерастването на четирикласното градско училище в Скобелева гимназия - на 11 май 1882 г. Лично дело на кмета е и построяването на голямата казарма, която малко по-късно приютява покрилия се с бойна слава III -ти пехотен Бдински полк. Както всички предишни кметове, така и новият, полагал големи грижи за инфраструктурата в града - ремонтиране на улиците и допълнително поставяне на повече от 400 фенера за осветлението на града през нощта. Била построена нова митница на пристанището, градската градина била разширена, магазините били преустроени, а тържищата и пазарите обновени и оградени. Кметуването на Панталей Янакиев продължило една година и седем месеца, когато на 21 януари 1883 г бил уволнен заедно с целия общински съвет. Земният път на четвъртия кмет на града след Освобождението свършва на 14 юни 1916 г на седемдесетгодишна възраст...
СЕВАСТАКИ ИВАНОВ ГЪНЗОВЯНОВ /1825 – 1898 г./ е роден в с. Гъмзово през 1825 г. Кметува от 2 януари 1883 г. до 13 април 1884 г. До 1887 г. е общински съветник и полага грижи за откриване на детска колония към манастира “Св. Петър” до днешното село Дружба.
През 1895 г. общинският съвет взема решение Севастаки Ив. Гънзовянов да присъства на освещаването на стария паметник на Христо Ботев във Враца като представител на Видин. Гражданството се възмущава и решението е отменено.
Умира на 23 февруари 1898 г.
ПРОБЛЕМНИЯТ СЕВЪСТАКИ ГЪНЗОВЯНОВ Между чука и наковалнята! На следващия ден след уволнението на Панталей Янакиев, на 2 януари 1883 г, на кметския стол седнал 58 -годишния Севастаки Гънзовянов. Той имал солиден житейски опит и твърде противоречива репутация сред видинското гражданство. Забогатял още съвсем млад, той поддържал много добри отношения с турската власт, заради което е укоряван както от българската емиграция в Букурещ, така и от Захари Стоянов, който ненавиждал сътрудничеството с турското управление! За Гънзовянов Любен Каравелов пише в своите вестници "Свобода" и "Независимост", че е "зъл чорбаджия, грабител и турски изедник...", а Захари Стоянов в книгата си "Дяконът Васил Левски" отбелязва, че ако ".. се учреди орден "За шпионство", то той би прилягал най-добре на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, Григории Доростолски -пастир, Арнаудова и Севастаки Гънзовянов - патриоти, твърбе срамен ще бъде онзи съвременник, който стисне очи пред този позор и извика френетически: "Да живей България "!". Много остра и бичуваща е критиката на нашите първи възрожденци към бъдещия видински кмет и сигурно са имали известни основания за това... Упреквали са го, че при следствието и разпитите на заловените Ботеви четници, доведени във Видин, е присъствувал и е укорявал "комитите" с думите: "Защо сте вдигнали ръка срещу Султана, бре..."!Трудно е да се каже, дали тези "укори" са били като порицание за участието им в борбата срещу турската власт, или са израз на двуличието на кмета, с цел да омаловажи вината на четниците пред турския съд! В своя живот и дейност Гънзовянов е имал и много народопо-лезни дела, като активно е подпомагал черковната борба и просветната дейност. Бил е страстен привърженик на книгите. Още през 1861 г. финансира издаването на списание "Български книжници" в Цариград. Като силно набожен човек, страстно защитаващ православието, написва една прочувствена статия за вестник "Македония" /бр. 35/25.VI 11.1869 г/, в която бичува остро опитите на католическите проповедници да наложат своето вероизповедание във Видинската епархия. На тази статия може да завиди всеки съвременен журналист. Той е един от основателите на читалище "Цвят" през 1870 г, за което отделил солидна парична сума от личния си капитал. По негова инициатива е открита детска колония при манастира "Св. Петър", до днешното село Дружба. Въпреки приписваните му грехове за сътрудничество с турската власт, народополезните му дела натежавали повече, според тогавашните първенци на града и на 2 януари 1883 г. бил назначен за кмет на града - пети по ред след Освобождението. За краткото време на кметуването си Севастаки Гънзовянов полагал големи усилия да заличи у народната памет негативите от сътрудничеството с турците, с помощта на които от обикновен бояджия, станал първи чорбаджия! В народното съзнание обаче останало чувството на презрение към неговата личност, съпътстващо го до края на живота му! Това най-релефно проличало при избирането му за представител на Видин, за освещаването на стария паметник на Христо Ботев във Враца. Гражданите на Видин изразили възмущението си на бурен протест и Общинския съвет отменил решението си. През целия си живот, Севастаки Гънзовянов сякаш постоянно се е намирал между чука и наковалнята! От една страна винаги се стремял да бъде в най-добри отношения с турците, защото на тях дължал "чорбаджилъка" си, а от друга - полагал постоянни грижи да помага в борбите и свободолюбивите стремежи на поробените си братя -с каквото може! Действията му като кмет били рутинни и се заключавали до продължаване на делата, започнати от предшествениците му. На 13 април 1884 г. без да остави впечатляващи дела от своето кме-туване, бил сменен от новия - шести по ред градоначалник след Освобождението. Севастаки Гънзовянов починал на 23 февруари 1898 г. на 73-годишна възраст и бил погребан от богатата си фамилия с подобаващи почести. Може би, като компенсация за прегрешенията на бащата, синът на Гънзовянов - Иван взема най-активно участие в Сръбско - българската война през 1885 г. и показва истински героизъм в сраженията, за което е награден и достига до чин полковник в българската войска.
ДИМИТЪР КОСТОВ ЗЛАТАРОВ /1846 – 1887/95/ е роден през 1846 г. във Видин. Един от най-ревностните основатели и деятели на читалище “Цвят”. Известно време е негов секретар и председател. Спомоществувател при издаването на новите български книги “Приказки и песни”, “Геометрията”, “Кудкудячка” от Кръстьо Пишурка, “Света гора”, “Две тополи”, “Детска библиотека”, “Будалата на 19 век” и др.
Кмет на града от 25 април 1884 г. до 14 декември 1887 г.
На заседание на общинския съвет на 19 април 1885 г. се разглежда предложението на окръжния управител П. Славков за откриване на винарски курс към Скобелевата гимназия. На същото заседание се разглежда и предложението за откриване на ремеслено /стопанско/ училище в града, в което да се изучава дърводелие, железничарство и грьнчарство.
На 8 юли 1885 г. съветът решава да се открие VІІ клас в Скобелевата гимназия.
Димитър Златаров не дава разрешение на Марица Йонескова за откриване на публичен дом в съседство с черквата “Св. Пантелеймон” и Скобелевата гимназия.
По негова инициатива общинският съвет отрежда място за строеж на сграда за винарско училище и създаването на стопанска градина към него през август 1887 г.
По спомени на внучката му Марийка Петкова Златарова почива твърде млад, през втората половина на декември 1887 г. или през 1895 г., когато общинският съвет взема решение да предяви някакви искания към наследниците му.
ИНТЕЛИГЕНТЪТ ДИМИТЪР КОСТОВ ЗЛАТАРОВ С факела на просвещението! Един от видните представители на зараждащата се българска интелигенция е роденият във Видин в заможно еснафско семейство, през 1849 г, Димитър Костов Златаров. Той получил възможно най- добрата училищна подготовка. На 16 - годишна възраст завършил класовете в действащите училища и веднага станал учител в родния град. В продължение на седем години учил децата на четмо и писмо и посвещавал новите поколения граждани в тайните на науката и достиженията на човешката култура. Сам той усъвършенствал знанията си като си доставял всички излизащи книги и лично участвал в преиздаването на необходимите за учениците книги. Така библиотеките на видинските училища се обогатили с нова литература - "Приказки и песни", "Геометрията", "Кудкудачка" от Кръстьо Пишурка, "Света гора", "Две тополи", "Юстина"," Химия", "Детска библиотека", "Будалата на 19-ия век" и мн.др. /Държавен архив -ф.ЗЗЗК,а.е.18/ Като истински просветен радетел, той въвежда във видинските училища новата, най-прогресивна за времето Ланкастерска звукова метода за обучение и свързвал образованието с работата на читалищата. Димитър Златаров е един от основателите на читалище "Цвят" и негов заместник-председател. Неговото дълбоко убеждение е, че просветата е онзи голям прозорец, през който проникват знанията, за да отключат творческите възможности на съзиданието в човешката деятелност! Участвал е най-активно в революционната борба срещу поробителите. Заедно с Михалаки Георгиев, за чиято сестра бил женен, и с група свои приятели извършили мащабна дейност по уточняване дислокацията на турските войски във Видинския сан-джак. Рискувайки живота си, тази патриотична група изготвя подробни карти, чертежи и схеми за фортификационните съоръжения и вида оръжия на турските части в града. Всички сведения, по таен куриер те предават на руското командване в Букурещ. След Освобождението е назначен за управител на Окръжния съвет. Бил е народен представител в Учредителното събрание за изготвянето на Търновската конституция. Участва и в първото Велико народно събрание при избора на княз Александър I Ба-тенберг за държавен глава. Активната му обществена дейност се изразява чрез работата му в общината. Първо в продължение на един месец и половина е и.д. кмет, замествайки Панталей Янакиев, а от 25.1\/.1884 до 14.XII.1887 г. като титуляр в продължение на три години и осем месеца. По негова инициатива се приема нов регулационен план на Видин, за преустройството му в модерен европейски град. Заедно с Негово Високопреосвещенство Антим I оглавява инициативния комитет за събиране на пари и строителни материали за построяването на катедралния храм "Св. Димитрий". При неговото управление основните улица на града били планирани и насипа-ни с баластра и твърда настилка. Като сторонник на образованието предложил към Скобелевата гимназия да се открият курсове по ботаника и специално за лозарството, по агрохимия и аналитична химия. По негово предложение се открива и Стопанско училище за подготовка на специалисти за задаващия се стопански подем-железари, дърводелци, каменоделци, строители зидаро-мазачи, грънчари и др. Лично негова е инициативата за определяне терена на Винарското училище, което да подготви специалисти за селското стопанство. Както се вижда от мащабните проекти, доста висока е била далновидността и ерудицията на блестящо образования Димитър Златаров. През кризисните дни, предшествали Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г, кметът Златаров, като истински патриот, само за няколко дни сформира доброволческа чета, която изпраща през Лом с кораб, а след това пеша за София и за турската граница, в очакване на въоръжен конфликт с Турция. Истинските организаторски качества на Димитър Златаров се проявили при сформиране на Опълчението и подсигуряване на най-активната подкрепа на коменданта на Видинската крепост -капитан Узунов. По лично разпореждане на кмета, средствата, събрани за строежа на новия храм, били пожертвани за въоръжаването на Опълчението и защитата на Видин от сърбите. Градоначалникът дал идеята мичман Владимир Луцки - командира на кораба Толубчик" да снабдява защитниците на града по Дунава, както и да извозва ранените за лечение в Русе. Кметът Димитър Златаров е имал честта пръв от кметовете в България, да посрещне на родна земя новоизбрания държавен глава Фердинанд Сакс Кобург Гота. Големите разрушения от артилерийските обстрели на сърбите във войната през 1885 г., са били една от първите грижи на видинския кмет, с която той се справя по блестящ начин. Съвсем заслужено Димитър Златаров е бил народен представител в три Велики и едно Обикновено народни събрания, където с достойнството на истински българин е защитавал интересите на родния град и на българската държавност. Този достоен видински гражданин умира твърде млад от остро белодробно заболяване, не навършил 40 години, на 14 декември 1887 г В сравнително краткия си житейски път Димитър Златаров се утвърждава като една от най - ярките личности в историята на Видин. Жалко е, че съставът на нито един Общински съвет до сега, не е оценил по достойнство неговите заслуги и няма нито един паметен знак, който да напомня за живота и делото на този изключителен човек.
ПЕТЪР СТАНЕВ ПИГУЛЕВ /1825 – 1903 г./ кметува от 14 декември 1887 до 15 октомври 1890 г. За неизпълнение на определения от общинския съвет нарк /определени цени/ на стоки от първа необходимост наказва със заповед № 3 от 22 януари 1888 с глоба месарите Стан Генов от улица “Месарска” и Никола Вълчев от улица “Шишманова”. Никола Вълчев продава месото в месарския си магазин на по-голяма цена, а Стан Генов заклал свиня в дома си, а не в салханата, където било опреденото място за клане на добитък.
При решаването на всички по-важни въпроси за града и неговите жители свиква общо събрание, на което присъстват представители на отделните еснафи и по-видни личности в обществото на Видин.
В протокол № 10 от 26 август 1887 г. общинският съвет приема предложението за изграждане на общинска изба благодарение на пратеника на финансовото министерство Михалаки Георгиев, който съобщава на съвета, че е избрал най-сгодното и подходящо място в местността около телеграфното управление, баира на градината на Рашид ефенди и “Калето”. В комисилта за придвижването на въпроса участват Коста К. х. Ангелов, Найчо Цанов, Никулчо Ганчев, Младен Иванов, х. Петко Петков и Петър Диманов.
През 1888 г. строителството на избата е разрешено. В протокол № 68 от 11 декември 1889 г., е записано решението на общинския съвет да изпрати в София председателя на окръжната постоянна комисия Тодар х. Тодоров и Младен Иванов във връзка с превръщането на общинската реална гимназия в държавна. За да е успешна мисията министърът на просвещението Георги Живков и министър-председателят Стефан Стамболов са обявени за почетни граждани на Видин. Тя е успешна. Това е едно от големите постижения на кмета и целия Видински край. Гимназията минава изцяло на държавна издръжка, с което й се осигурява стабилитет във всяко отношение. Един от синовете на Петър Станев Пигулев умира на 100 години.
Петър Пигулев умира на 13 юли 1903 г. във Видин.
ПОБОРНИКЪТ ПЕТЪР ПИГУЛЕВ Кметът с апостолски плам!Във Видин не са запазени архивите и протоколите от създаването на тайната революционна организация на Левски. Но такава без съмнение е имало. И то със солидна дейност и връзки с комитетите от другите санджаци на страната, както и с емиграцията в Румъния и Сърбия. За това свидетелствуват спомените на преките участници в събитията - Захари Стоянов, Марин Поплуканов, Младен Павлов, Ангел П. Пигулев и др. Ръководител на видинската организация е бил Петър Станев Пигулев. През 1938г. синът на Петър Пигулев-Ангел, разказал на своя племеменник Богдан Минков, тогава 13-14- годишен юноша, как са Във всички дела, с които се захващал Петър Пигулев, влагал възрожденски апостолски плам, поведение присъщо на истински българин, милеещ за своя град и своята Родина. Същата всеотдайност и внимание Пигулев отделял и за семейството си. Нежен, грижовен баща и съпруг, той осигурил много добро образование на четирите си деца. Най-голяма гордост за него бил вторият му син Христо, който завършил висше образование по естествени науки в Мюнхен. Много болезнено Петър Пигулев понесъл смъртта на този син, който починал внезапно на 6 март 1903 г. в Разград, където бил учител. Тежката загуба сломила стария поборник и само пет месеца след смъртта на Христо, на 13 юли същата година, починал от сърдечен удар. Днес потомците на Петър Пигулев живеят във Видин и София като достойни граждани и с чувство на гордост носят името на своя забележителен пра-родител. За този достоен гражданин, видинската община не е направила нищо, което да напомня на поколенията за един истински пионер, отдал всичките си сили за превръщането на Видин в съвременен европейски град.
МЛАДЕН ИВАНОВ НАЙДЕНОВ /1859 – 1905 г./ е кмет на Видин почти едно десетилетие с малки прекъсвания. По време на неговото кметуване е завършена една от забележителностите на Видин – новият видински храм “Св. Димитър”. Осигурява 30 000 лв. от държавния бюджет за довършването му, когато събраните за тази цел пари от видинчани свършват.
На 18 май 1894 г. правителството на Стефан Стамболов пада от власт. Противниците на стамболовистите във Видин настояват Младен Иванов да подаде оставка. Четиридесет души правят митинг пред общината, заплашват, че ще счупят прозорците на кабинета му и ще го изхвърлят от общината. В заседание на общинския съвет на 28 май 1894 г., той подава оставка. Общинарите не я приемат на три гласувания, но Младен Иванов освобождава кметското място.
През 1900 г. става отново кмет на Видин и кметува до смъртта си през 1905 г.
Противниците му считат за грешка построения по време на неговото кметуване публичен дом в Бара махала /в района на днешната ж. п. гара/, съборен по-късно от радикалите при кметуването на Димитър Балев.
ТИХИЯТ ПРАВЕДНИК МЛАДЕН ИВАНОВ НАЙДЕНОВ ЧЕСТНИЯТ РОМАНТИК ВЪВЕЖДА ВИДИН В ХХ-И ВЕК От освобождаването на България от турско владичество до настъпването на новия XX -ти век са изминали само 22-е години. През този период, на кметския стол във Видин са сядали осем души. Последният, Младен Иванов Найденов, се е задържал най-дълго на кметското кресло - почти десет години. За разлика от своите предшественици, за които средната продължителност на кметува-нето е по-малко от две години! Въпреки това, за днешните поколения видински граждани, неговото име е по-малко известно /да не кажем, почти непознато/ от имената на кметовете преди него! Както казва един от класиците на нашата литература: "ако някога българската нация роди гений, това ще бъде геният на завистта"; затова, освен патината на забравата от дистанцията на времето, разяждащата завист и партизанските страсти на новата епоха, са трупали ненавист и забрава върху името и делото му. Такова било отмъщението на съвременните нему "политици" и "общественици", защото не са могли дори да се сравняват с успехите и обаянието на този изключителен човек. Фактът за продължителния му мандат, е достатъчно красноречиво доказателство за популярността и уважението, с което се ползвал сред видинските граждани. Младен Найденов е роден във Видин през 1859 г. Неговият баща Иван Найденов е от с. Бойница, преселил се в града и донесъл със себе си революционния дух на съселяните си Пую войвода и даскал Вълчо. Той бил известен във Видин като Иван Бой-ниченина и е един от градските първенци, участващи като представители на българите при разпитите на заловените Ботеви четници от турските следователи. Заради солидния му опит, знания и авторитет, е бил неизменен съветник на всички кметове, до заемането на кметския стол от неговия син! Младен получил образованието си във видинското класно училище и се отличавал с изключителна ученолюбивост и прилежа-ние. Истински природен дар бил изключително красивия му ка-лиграфски почерк и непрекъснатия му стремеж да "погълне" всички нови книги, които се появявали на книжния пазар. Заради умението да пише красиво и острия му аналитичен ум, през март 1881 г. бил назначен за втори писар на общината с възнаграждение 80 франка на месец. Това било голямо признание за способностите на 22-годишния младеж! От писарския стол, започва възходящия път на бъдещия талантлив политик, общественик и ръководител. Когато човек притежава ярки способности и творчески качества, те не може да не останат незабелязани от градските ръководства и от обществените организации! През 1881 I Младен Найденов станал член на Националлибералната партия на Стефан Стамболов, откъдето всъщност тръгва и политическата му кариера. Избран е за депутата във второто Велико Народно събрание, което на 1 юни 1881 г. заседава в Свищов и суспендира Търновската конституция, давайки неограничени правомощия на княза за срок от 7 години. Отново е избран за депутат през 1886 г. в Третото Велико Народно събрание и в същото време е избран и за заместник кмет на Видин. В работата на това събрание, той гласува за избора на новия държавен глава -княз Фердинанд Сакс Кобург Гота. Особено ревностно и убедително Младен Найденов защитавал интересите на града пред висшите органи на държавната власт, доказвайки необходимостта от отпускане на държавни средства за завършване на започнатите обекти в града. В прочувствена реч пред депутатите, той изложил колко важна за Видин е отпускането на 50000 лв. за приключване строежа на храм "Св. Димит-рий". Срещнал яростна съпротива от депутатите на други градове / всички искали пари за щяло и нещяло/, той се обърнал лично към Стефан Стамболов, убеждавайки го в аргументите си. Тогава големият държавник застанал на трибуната и с магията на своето слово убедил присъствуващите в основателното искане заявявайки: ".. аз мисля, че ако не сумата, която е предвидила комисията, поне с 30000 лв. трябва да се помогне на този град, защото тия пари ще отидат за украшение, за един паметник, на един наш пограничен град, който има историческо минало, и който днес поне, за запазване на нашата земя, е една твърдина...Затова мисля, че Народното събрание ще направи добре, ако отпусне 30000 лв. на видинци да доизкарат църквата си"! Въпросът бил решен без повече разисквания! Кметът осигу рил необходимите пари за завършването на днешния храм. С огромна поддръжка и авторитет Младен Найденов се ползвал не само сред българите, но и сред малцинствените групи -турци, евреи и цигани, които виждали в негово лице истински градски ръководител, защитаващ по един и същи начин интере сите на всички. Обаче политическите нрави в младото Княжество, много скоро излезли извън рамките на цивилизованите дебати и нормалното политическо противоборство. Жаждата за власт и свирепата непримиримост на загубилите изборите, довели до прилагането на нечистоплътни политически прийоми от опозиционните партии. На 18 май 1894 г, когато Стефан Стамболов бил свален от власт, противниците на Младен Найденов във Видин, около 40 души направили митинг с искане да подаде оставка. Заплашили, че ще му счупят прозорците и ще го изхвърлят "заедно със стола" от общината. Два дни след този случай, кметът депозирал оставката си. Всички общински съветници го подкрепили, не приемайки оставката. Гражданите на града застанали зад него, срещу акцията на политическите лумпени! Въпреки масовата подкрепа, обиден и огорчен, Младен Найденов освободил длъжността на 28 май 1894 г . Само след шест години обаче, гражданите на Видин го върнали отново на кметския стол /април 1900 г/, на който останал до смъртта си на 24 май 1905 година. Както всеки човек, така и Младен Найденов имал своите човешки драми, слабости и нещастия. Първата е, че от дългогодишния му брак с дъщерята на Цанко х. Ангелов - Александра, която много обичал, не е имал деца. Всеизвестно е, че щастието на мъжа има много измерения и едно от тях е привързаността към децата, докато щастието за жената има само една форма-любовта! Той, за съжаление не е бил осенен от бащина обич, въпреки осиновяването на Тодорка, вероятно дете на близки роднини! В такива случай обикновено се счита, че е "нормално" мъжете да потърсят "щастие" и на друго место... Политическите му противници са били като зашеметени от невероятния му съзидателен кметски размах, но за да го уязвят и омаловажат приноса му за благоустрояването на града, са изтъкнали само построения по негово време модерен публичен дом / на ул."Яворов" зад днешния блок "Яворов" срещу ж.п. гарата -б а/, разрушен по-късно от новия кмет, негов политически противник Димитър Балев. Чак след неговата смърт, когато отворили личното му завещание и политическите му опоненти научават някои подробности, но не могат да го упрекват вече, защото не е бил между живите... Интересни са предсмъртните му заръки, написани в неговото завещание на15 юни 1905 г. преди да замине на операция във Виена от злокачествено образувание в стомаха и дебелото черво. В случай на латентен изход от операцията Младен Найденов е записал в завещанието си: .. .заклевам моя обичан баща и моите близки и приятели да изпълнят следующето мое желание: 1-во. Лозето в Ново бърдо заедно с нивата, които купих от Сетив, /вероятно продавача турчин -б.а/изключително подарявам на нещастната ни жена Александра, с които да се поддържа и прехранва. 2-ро. Всичките ми скъпоценности, ловджийски принадлежности, оръжие и всички материали и мебели в къщата, дето живеем, да се предадат и оставят на Александра ...за в бъдеще да продаде и вземе пари за живеене. 3-то. Къщата, която купих от Мехмед Али Исма-илов да се остави и предаде на моята приятелка Елена Т. Стефанова /къщата се напирала на ул. "Аспарухова"-б.а./ като нейна собственост, от която ще се прехранва и в която ще живее и в която къща има неин капитал. Проклет да е този, който посегне на тази жена и се помъчи да и отнеме къщата. 4-то. Моля моят обичан баща да отделя ежемесечно по нещо и дава за поддръжката на Александра, като не остави по никакъв ред да излезе из къщата, гдето живеем или допусне да стане нещастна. 5-то. Всички борчове и пари в Земеделческата каса да поема баща ми и изплати... ...Служих на моя град и своето отечество безкористно и винаги съм се мъчил според силите да бъда полезен на видинските граждани, на обществото и затова създадох безкрайно неприятели и отмъстители.. Никога не съм бил богат и няма да бъда, но хората ме считаха за такъв, обачe те се много лъжеха...! Сякаш предчувствайки приближаването на смъртта, Младен Найденов, като сериозен, лично и обществено отговорен човек и истински филантроп е искал да бъде почтен към всички. Както към съпругата си Александра, която обожавал до края, въпреки че не е успяла да го дари с деца, така към приятелката си Елена /за която никой не подозирал -б.а./ и която е споделяла част от неговите душевни болки и радости, така и към баща си Иван Бой-ниченина, когото обичал и който бил най-голямата му опора. Голямата ангажираност на Младен Найденов била безмерната му любов към Видин и неговите граждани, за които е полагал грижи като за децата, липсвали му толкова много... В политическите борби той е бил олицетворение на забележителна честност, толерантност, почтеност и твърдост, защото нито за миг не си е позволявал да бъде "фурнаджийска лопата", каквито за съжаление е имало и тогава! И каквито днес са повечето български политици, които в зависимост от личните облаги и келепирът от властта, преминават от партия в партия... Много убедително и конкретно неговата принципносте отразена в издадения некролог по повод смъртта му: ...На 18 май, когато мнозина облагодетелствувани от покойния Стамболов влязоха в ролята на блудния син, само той едничкият бе, който остана верен на паметта на великия покойник, макар че Стоиловия кабинет му предлагал завидния пост окръжен управител. Неговата непоколебима воля беше, макар и самотник да остане, но с твърдостта на характера си, да изкупи греховете на всичките си другари отцепници...! Не са много политическите мъже в родната история, които са притежавали нравствените качества на този възрожденски политик, затова враговете му, не можещи да се съизмерят с неговия ръст, са засипвали името му с небивали измислици за злоупотреби с власт, незаконно обогатяване, кражби и корупция, каквито никога той не е допускал. След неговата смърт се установява, че Младен Найденов, след 28 години стаж, като ръководител, държавник и общественик е натрупал "богатство" от 3000 лв. дълг, за да купи един имот от 10000 лв., който е трябвало да се погаси! За този дълг, в завещанието си е посочил, че ще бъде изплатен от баща му, ако с него се случи нещо на операцията! Животът и делото на Младен Найденов са истински пример за това, какъв трябва да бъде моралния облик на устремилия се към Европа български политик, ако иска да бъде достоен представител на една цивилизована държава.
Хаджи ГЕОРГИ Хаджи ЙОНЧЕВ РУСКОВ /1869 – 1946 г./ е кмет на Видин от 11 август 1894 г. до 11 януари 1900 г.
Под негово ръководство се изработва, приема и утвърждава регулационнея план на града. Започва изравняване на видинските улици и запълване на блатата във Видин. Продължава работата по водоснабдяването на града с питейна вода след Петър Пигулев и Мдаден Иванов. Изворите при манастира “Св. Петър” /край днешното село Дружба/ са много далеч и само за тръби щели да бъдат необходими 40 000 златни лева. Тогава за водите на река Дунав и подпочвените води на Видин не може и дума да става.
През 1897 г. Видин е сполетян от страшно наводнение. Почти целият град е потънал във вода, но въпреки това през 1898 г. кметът води депутация в столицата за прекарване на железница Мездра – Видин.
Полага грижи за моралното здраве на града. Той е строг и безкомпромисен към крадците и нехайните служители на реда.
Участва с лични средства в строежа на черквата “Свети Николай” през 1925 – 1927 г. На една от снимките при откриването на ж. п. линията през 1925 до Н.В. цар Борис III се вижда и неговият лик.
Умира през 1946 г.
Хаджи ИВАН х. ВЪЛЧЕВ КУНОВ /1856 – 1936/ е роден на 20 май 1856 г. в село Раковица. Кметува от 25 септември до 12 ноемви 1903 г. и от 6 юли 1905 г. до май 1908 г. Запазена е негова заповед № 32 от 26 август 1907 г., с която той наказва нарушителят, на основание рапорт № 5 на надзирателя на хлебарниците, в който се констатира, че хлебарят Найден Костов от ул. “Новомахленска” е извадил хляб II качество, а го е продавал за І, при това недопечен, за да тежи повече. В заповедта си кметът постановява: “Да се конфискува всичкия хляб и да се глоби хлебаря в полза на градската хазна.” /ДА – Видин, ф 17К, оп. 1, а.е. 102, книга за заповедите на кмета, л. 23/ Глобени са много хлебари, които продават “ексик” /в по-малко/ хляб, млекари за оводнено мляко. Млякото е конфискувано и изпращано на затворниците.
Нарежда на градските комисари да дежурят поред всяка нощ, придружени от полицейска стража и да обикалят заведенията в града. В случай, че намерят по улиците или в бирариите жени, компроментирани в блудство, придружени от чужди мъже, да им съставят актове, които да му предоставят за даване под съд.
Поканен е лично на годежа на Н. В. цар Борис III.
Издъхва в клиниката на д-р Жеков в София на 15 декември 1936 г. След смъртта му на негово име е именувана улица във Видин.
Днес е жива и живее във Видин единствената негова наследница Мими Хаджииванова.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ БАЛЕВ /1863 – 1915/ е роден на 10 септемри 1863 г., в един от кварталите на Охрид. Кмет на Видин от 17 юли 1908 г. до смъртта си на 15 януари 1915 г. Въвежда народовластие, творчество, почтеност и прозрачност в управлението на града. По негово настояване са построени сградите на училищата “Любен Каравелов” и “Св. Св. Кирил и Методий”, две класни стаи кьм училище “Хр. Ботев” и парка “Владикина бахча”.
По негово предложение се разработва идеята за построяване на мост над река Дунав между Видин и Калафат. Видинският общински съвет /Видински общински вестник, г.І, бр. 31 от 31.Х.1909 г./ свиква общоградско събрание, на което се излагат възгледите във връзка с тази идея и се избира комисия, която да отправи прошение до министър-председателя и министъра на обществените сгради. Посещават Калафат и вземат решение за съвместни действия. Калафатски общински съветници връщат визитата.
Не са редки изразите в по-наташното кметуване и следващите заседания на общинския съвет “Така беше по времето на Балев!”, “Както при Балев!”
Умира на 15 януари 1915 г.
ДИМИТЪР ДАМЯНОВ АВРАМОВ /1868 – 1951 г./ е роден през 1868 г. във Видин. Кмет на Видин от 7 януари 1915 г. до 20 януари 1920 г.
Продължава работата върху водоснабдяването на града, засажда дръвчета по тротоарите на улиците, създава квартални детски градини, засажда тополи по блатистите места около града в днешния парк “Нора Челеби Пизанти” и на други места.
През септември 1915 г. България е въвлечена във война, но въпреки това в прокотол № 6 от 21 август 1916 г. на общинския съвет, е отбелязано, че кметът Димитър Дамянов е започнал проучването на въпроса за електрическо осветление на града. Общинският съвет решава да се изпратят електротехници, които да изследват река Арчар между селата Арчар и Държаница, на мястото където се съединяват двете реки при селата Милчина лъка и Водна, до трасето на сегашната железопътна линия.
В първите години на войната, когато хлябът не достига и дървата са кът, общината купува, по настояване на кмета, дърва за огрев на бедните видински граждани.
Подпомага с лични средства изграждането на черквата “Св. Николай” в “Калето”.
Умира на 3 октомври 1951 г.
ПЕТЪР НИКОЛОВ ДЖОРИНСКИ /1860 – 1936 г./ е роден на 10 август 1860 г. в село Орешец. Кмет на Видин от 11 януари 1917 г. до 10 февруари 1919 г.
Въпреки бушуващата война осигурява средства в общинския бюджет за разширение на градската градина, залесителна дейност по тротоарите и други мирновременни дейности. Липсата на продукти не спира дейността на безплатните ученически трапезарии за бедните и селските деца в училищата. По негово предложение общинският съвет взема решение за безплатна акушерска помощ за видинчани и то само от дипломирани акушери. В заповедната книга, водена по време на неговото кметуване, най-много са глобите на млекари, сипвали вода в млякото. През учебната 1917 – 1918 г. открива частно училище в “Калето” за децата в този квартал, защото в дъждовно време те не могат да посещават учебните занятия. Много грижи на общинското ръководство създава епидемията от петнист тиф. Градската лекарка д-р Берта Колева няма време за храна и сън и заплашва, че ще напусне. Изправени пред опастността Видин да остане без лекар, общинарите вземат решение само заможните граждани да й плащат визитите по домовете. По това време общинските лекари получават два пъти по-големи заплати от своите колеги в държавните болници.
През цялото управление на радикалите във Видин здравеопазването е безплатно.
Петър Джорински умира на 30 юни 1936 г. в жилището си на ул. “Дондуков” във Видин.
Д-р АСЕН АЛЕКСАНДРОВ ЦАНОВ /1881 – 1975 г./ е роден на 21 септември 1881 г. Последен кмет-радикал на Видин от 20 януари 1920 г. до 17 ноември 1924 г. и първи кмет на града с висше образование – доктор на юридическите науки. В дейността си като кмет се стреми да наложи индустриалното развитие на града, но радикалите нямат сигурно мнозинство и това му създава много затруднения. В общинския съвет има 7 радикали и 5 комунисти. Това позволява на комунистите да бламират често решения на общинския съвет.
През годините на неговото кметуване се строят много дюкяни, раздават се безплатни парцели за строителство на жилища в района на днешната болница, провежда се референдум за проекта за електрическо осветление на Видин. След приемането на проекта конкурентите за неговото изпълнение са много. Между тях е и световноизвестната днес фирма “Сименс”. Изпълнението е възложено на немската фирма “Хонза Хоунд”, предложила най-изгодни условие за града.
В тези години безплатната медицинска помощ на радикалите вече дава резултати – смъртността във Видин е по-ниска от смъртността в най-чистия европейски град по онова време – Дрезден.
Хлебарите, подтиквани от тесните социалисти в града, правят опит да наложат високи цени на хляба и създават недоволство от управлението на радикалите и техния кмет д-р Цанов. Кметът обявява състояние “Крайна необходимост”, хлебарите са заети по силата на Закона за крайна необходимост, фурните на Видинския гарнизон са дадени в помощ на града и хлябът във Видин остава евтин.
На изборите, проведени на 2 ноември 1924 г. за общински съветници, след шестнадесетгодишно непрекъснато управление, радикалите губят властта. На заседанието си на 17 ноември 1924 г. мнозинството избира за кмет софиянеца Симеон Стоицов. Д-р Асен Цанов е избран за общински съветник.
Негова е идеята за създаване пантеон на видинските кметове.
Последните си години д-р Асен Цанов преживява в дрипи и страшна мизерия.
Мнозина считат за основна причина на жизнената трагедия на д-р Цанов хилавия, болен и умрял от рак в кръвта негов син Александър, но това не е цялата истина. След девети септември 1944 г. д-р Цанов е поканен да сътрудничи на новата комунистическа власт, но той отказва. Наследените от него 700 декара земя са кооперирани насилствено и той остава без средства за живот. Въпреки това настоява да се отнасят към него с уважение и титлата “доктор”. Продава и къщата си и живее под наем със средствата от уроци по немски, които дава във Видин.
Умира като последен бедняк на 26 февруари 1975 г. във видинската окръжна болница.
НИКИФОР ТОДОРОВ НЕДЕВ /1861 – 1937 г./ е роден на 14 септември 1861 г. Кмет на Видин от юли 1922 г. до 7 февруари 1923 г. Съдейства на видинската земеделска катедра за сьздаване на опитно поле за доброкачествени семена. Общинският съвет й отпуска 100 декара за целта. Негова заслуга с по-трайно значение е началото на електрическото осветление във Видин. Ето редове от решението на тричленната комисия: “И като взе предвид, че динамото и кабела, които взехме под наем от артилерийския укрепителен пункт и с лампичките, и с други материали, които си набавихме, ще може да се осветяват с електрическо осветление някои от централните улици на града, че по тоя начин осветлението на града ще бъде по-добро и ще коства по-евтино, защото ще имаме и приходи от отпущане на осветление на частните къщи и дюкяни, решихме да се осветяват улиците в центъра на града с електрическо осветление, на частните къщи да се отпуска осветление срещу заплащане по 20 ст. за свещ на вечер, като заплатят стойността на материалите и разноските за инсталациите по костуема на общината цена...”
По негова инициатива общината изкупува картините на Руси Коджаманов на видинска тематика за 15 000 лв.
Умира на 24 декември 1927 г. в Лом.
"ОРАНЖЕВИ" ПРОБЛЕМИ НА КМЕТА НИКИФОР Т. НЕДЕВИнтелектът надделява над грубата сила!
През 1922 г земеделското управление е в зенита на своята слава. Лидерът Стамболийски се изживява като "Ивайло" II. Неговата въоръжена до зъби "оранжева гвардия" въдворява "новия ред" по села и градове със способите на насилието! А самият той публично заявява /в Народното Събрание - б.а./, че: "Аз съм ученик на Ленин...и след двадесет години ще предам властта ей на тези - посочва банката на депутатите - комунисти"... /проф. Д. Димитров, БЗНС, Лекция, Варна, 1982 г/
В България няма традиции и приемственост в управлението. Всяка партия, добрала се до властта, счита за първо свое задължение, да уволни старата администрация и да настани своите си партизани. Затова през 1922 г, когато съветниците комунисти - втора сила в Общинския съвет - Видин - подават оставките си, се налага нов избор за общинско ръководство и нов кмет. По метода на болшевиките, на които Стамболийски се явява нещо като "алотропна модификация", се избира "тричленка" , която да ръководи общината до провеждането на новите избори. Обаче начело на "тричленката" е избран най-достойният и ерудиран съветник - директорът на Видинската мъжка гимназия Никифор Недев, вместо верен земеделски партизанин!
От 22 юли 1922 г фактически кмет е Никифор Недев, а в "тричленката" влизат още Александър Филипов и Петър Н. Атанасов. Това ръководство на общината продължило градивната политика на предишния кмет д-р Асен Цанов.
Никифор Тодоров Недев, е роден на 14 септември 1869 г. в гр. Елена. След завършване на местното класно училище става учител, а през 1884 г. завършва Петро-Павловската духовна семинария. След това завършва Киевската духовна академия, като руски стипендиант и се завръща в България през 1888 г, със солидна научна подготовка. Започва работа като окръжен училищен инспектор в Разград, а след това във Видин и Берковица. Най-дълго е бил директор на видинските мъжка и девическа гимназии. Имал е славата на първостепенен учител с богата ерудиция и големи творчески възможности. Написва и публикува много разкази, сред които: "Баба Пена", "Ружа", "Карти", "Разпоповци", новелата "Ки-ровска улица". Публикува и много очерци за руски писатели и художници. Превежда на български език редица от авторите на руската класическа литература - Гогол, Белински, Голенски, Игнатов, Монтекино, Басяс и др. Проявява се като талантлив оратор на много сказки и събрания, организира художествени изложби и е председател на Археологическото дружество във Видин...
Сядайки на кметския стол, зрелият, надхвърлил 50-те години интелигент, започва да решава проблемите на града културно и с много търпение. Въпреки че земеделското правителство "му връзва ръцете", като не гласува бюджета за фискалната 1922/ 23 г, гой намира начин за решаване финансовите проблеми на общината. Поради голямата инфлация, чиновниците в общината получавали половината от заплатите, които получавали държавните чиновници. По тогавашния закон за общините, "тричленките нямали право да гласуват бюджета", затова той проявил законодателна инициатива и изпратил такова предложение до Народното събрание.
Въпреки постоянния надзор от "оранжевата гвардия", която се считала в правото си да налага решенията си в общината, кметът Недев, решавал проблемите съобразно изискванията на закона. Той осигурил дърва и въглища на най-бедните и нуждаещите се граждани с предимство,а не на партизаните, с оглед лютата зима на 1922/23 г. Разрешил безвъзмездното отпускане на общински парцели за строеж на жилища по нова категоризация, не по жребий, както било до сега. Първо - най-бедните, които са били в състояние да строят. Във втора категория влизали тези, които могат да построят малко жилище и в трета - онези, които ще строят с помощ от общината.
За да осигури изхранването на гражданите във Видин, Не-дев разпоредил 25 % от цялото изкупено от търговците жито в града да остане за задоволяване нуждите на градското население. Негова заслуга е инсталирането на електрическо осветление по главните улици на Видин и продажбата на част от електрическата енергия на гражданите, които могат да заплатят разходите по инсталацията и консумацията на електричеството. Накрая той провел образцова подготовка за провеждане на изборите на нов Общински съвет и кмет, като не допуснал манипулирането на резултатите от "оранжевите" носители на политическата власт! На изборите, проведени на 7 февруари 1923 г. след 7 - месечно кметуване, Никифор Недев предал кметския стол на спечелилия честно и с най-много гласове предишен кмет д- р Асен Цанов от Републиканската партия, За голямо разочарование на кресливите и настоятелни агитатори на "оранжевата" партия.!
Във видинската община, кметът Никифор Тодоров Недев ще остане като един от достойните градоначалници - интелектуалци, направил твърде много за решаване проблемите на града в трудните години след Първата световна война и по врема на земеделското управление.
За да премине и той, както много други достойни кметове в
"Алеята на забравата "!
СИМЕОН ТОДОРОВ СТОЙЦЕВ /1884 – 1934 г./ е роден на 14 декември 1884 г. Кмет е на Видин от 1924 г. до 1927 г. и през 1937 г. когато загива трагично при изпълнение на служебните си задължения. Убит е с нож пред сградата на общината от видинския гражданин Георги Суека, който не бил съгласен с приложението на Закона за уличната регулация и заплащане на дължимата от него сума за придадените към парцела му чужди места. Преди това, сутринта, той ходил при кмета, който му обяснил, че няма как да не заплати придадените му места. Вестник “Свободна дума” във Видин помества подробна информация за погребението на кмета от А. Т. Мицев: “Влакът с тленните останки на Симеон Стоицев от Видин при стечение на много народ, потегли навреме. Отдадоха се военни почести.”
Това убийство вълнувало доста време духовете на видинското общество.
Пак вестник “Свободна дума” пише: “Суека е бил осъден и умира в затвора за извършеното зверство. Умира и видинския кмет Симеон Стоицев, защото не пристъпил закона, с което дава достоен пример за служба роду, въпреки трагичната за него и семейството му развръзка.”
"СГОВОРИСТКИЯТ" КМЕТ СИМЕОН СТОИЦЕВ Законност и принципи - заплатени с живота! След извършения преврат срещу Земеделското правителство на 9 юни 1923 г и убийството на Стамболийски, в страната започнало постепенното преодоляване на последствията от оп-ростенческо - ураджийското управление на земеделците както на централно ниво, така и в местните структури по места. Били възстановени принципите на парламентарната буржоазна демокрация и нормалното участие на всички партии в политическия живот на страната. Специално във Видин и през времето на Стамболийски, местната власт не е била зависима много от партизанските набези на "новите управляващи"! Видинчани са издигали за кметове и общински съветници винаги най-достойните и авторитетни хора, независимо от партийните им пристрастия и независимо от това, коя партия е на власт. Критерият за избор е бил - ръководителите да са можещи и знаещи и да милеят за благоденствието на града. Обаче след преврата, съветниците комунисти и земеделци бламират управлението на Общинския съвет, като подават оставките си. Това наложило провеждането на нови избори, за което на 25. VI. 1924 г. била излъчена тричленна комисия с председател Симеон Тодоров Стоицев. Тя трябвало да управлява града до провеждането на новия избор. След четири месеца, на 2 ноември 1924 г. изборите се състояли и за пръв път, след 16 годишно управление, Радикалната партия на Найчо Цанов загубила своето мнозинство в Общинския съвет. Резултатите от вота били: - За Демократическия сговор на проф. Александър Цанков - 5-ма съветници, начело със Симеон Стоицев, за Радикалите и демократите-4-ма, начело с д-р Асен Цанов; за либералната партия -3-ма, начело с Евгений Тоушек и за комунисти и земеделци -трима, начело с Младен /Дени/ Костов. При този състав на новоизбрания Общински съвет, Демократическият сговор и Национал - либералите създали коалиция с мнозинство от осем гласа и така отстранили Радикал -демократите от местното управление. На 17 ноември 1924 г. под председателството на доайена на съветниците Насим бей Хаджи Мохамедов /от РДП, тогава не е имало етнически партии - б.а./ се провел избор за кмет и двама помощник кметове. За титуляр бил избран Симеон Стоицев с 11 гласа, а за помощник - кметове - Стефан Станев от Сговора - с 11 гласа и Александър Филипов от либералите - с 9 гласа. От местен вестник научаваме следната интересна подробност за този избор:". ..Групата на радикалите и демократите гласуваха с лозунги, а двамата представители на дружбашко - комунистическата листа за общо учудване гласуваха за кандидатите на сговора"!/в. "Видински демократически сговор", г.I,№ 21 от 13. XI .1924 г/ Наистина странно е решението на левите представители с това гласуване, като се има предвид, че именно представителите на Народния сговор смазват септемврийския бунт на комунистите и свалят правителството на Стамболийски! На какво се дължи този внезапен порив на "любов" към десните представители, най - отяв-лените врагове на комунистите, е трудно да се обясни... Новият кмет Симеон Стоицев е роден на 14 . XII . 1884 г. в София, в чиновническо семейство. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет и след това се занимава известно време с търговия, след което става адвокат и съдия. През 1915 г. се оженва за видинската гражданка Христина Илиева и се преселва да живее във Видин. Така станал съпричастен с проблемите на града и се включил в политическите противоборства на местните партии. След свалянето на Стамболийски, станал член на Демократическия сговор и до края на живота си останал верен на партийните се убеждения. Въпреки полученото мнозинство при първоначалния избор обаче, управлението на кмета Симеон Стоицев не протичало безпроблемно. Постоянните заговорничества между единофронтов-ците - комунисти и земеделци - от една страна и либерали и демократи и - от друга, довело до разцепление на Общинския съвет и провеждането на нови избори. На 15 март 1926 г. изборите се състояли, но двамата кандидати Симеон Стоицев и Петър Тодоров получили по 8 гласа. Тогава по един съвсем нетрадиционен начин бил избран новия кмет - чрез жребий. Спечелил Стоицев и продължил да управлява общината до 20 април 1927 г, когато били проведени редовните избори. В работата си като кмет, опитният 40 - годишен юрист, бивш съдия, бил истински защитник на видинските граждани и на държавните интереси. Той не правил никакви компромиси със закона, заради партийни ходатайства или роднински връзки, което още повече укрепило авторитета му, особено сред средната класа, малоимотните и бедните граждани. Това породило и определен негативизъм, особено сред някой управляващи и състоятелни слоеве, защото се знае, че опитите за корупция идват винаги от тези среди! Стоицев обаче останал принципен и неподкупен! Особено големи били грижите му за изхранването на гражданите, за осигуряване на отоплението през зимата на бедните семейства, както и на обществените учреждения - болници, училища и пансиони. Водил безкомпромисна борба със спекулата с хранителните продукти и пресичал всякакви опити за корупция. По негова инициатива във Видин били дислоцирани 1000 души трудоваци, за да доизградят дигата, която да предпази града от наводнения при високите пролетни води на Дунав. За втори път Симеон Стоицев става кмет на града след 19-майския преврат на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, през 1934 г. Два месеца след преврата, на 21 юли 1934 г, той сяда отново на кметския стол, назначен със заповед на министър - председателя на страната. За съжаление, това кметуване се оказало твърде кратко. Само след един месец и осем дни, когато на 29. VIII. 1934 г. към 18.30 ч., излизайки от кабинета си след края на работния ден, Стои-цев бил убит с нож пред сградата на общината. Причините за убийството на кмета не са политически. При прилагането на Закона за уличната регулация, се наложило да бъде отчужден имотът на Мария Георгиева от Видин, живуща на ул. "Градска", срещу сградата на Конака /днес - градския музей - б.а./ и заменянето му с друг парцел. Новото място било но около 200-250 м. от стария имот на ул. "Хаджи Спасова" /дн. "Акад. Ст. Младенов"-б.а./, като на собственика се придавали още две свободни места за оформянето на парцела. Така той станал по-голям и Мария си построила нова къща, но трябвало да доплати 2500 лв. разлика в стойността за по - голямото място. Съпругът на Мария, примитивния докер от пристанището Георги Суека, поискал от кмета Симеон Стоицев да му опрости този дълг, който да остане за сметка на общината! Кметът отказал да направи нарушение на закона и полуграмотния Георги Суека се заканил, че ще го "разпори", което и направил... По желание на родителите и роднините на Симеон Стоицев, той бил погребан в София. Ако е вярна мисълта на унгарския класик Жолт Харшани /унгарският "Вазов", автор на трилогията "Унгарска рапсодия" -б.а./ , че".. .уважението към една обществена личност се вижда най - добре след смъртта и погребението му...", то видинският кмет Симеон Стоицев е бил изключително уважаван и почитан човек, както от гражданите и от съпартийците си, така също и от политическите си противници, които ценели неговата принципност, висока култура и благородство в отношенията с всички. За погребението на Стоицев бил създаден специален граждански комитет, който да съпроводи тленните останки до София. Почти цялото видинско гражданство се стекло на гарата при изпращането на саркофага със специален вагон, като били отдадени военни почести. Както съобщава местен видински вестник, "...на софийската гара беше дошла цялата видинска колония/ видинчани живеещи в София - б.а./... а имаше и един взвод полицейска стража с музика, която отдаде военни почести при сваляне на ковчега от вагона.. Тялото бе носено на ръце от видинската колония .. .и приятели от Министерството на вътрешните работи.. траурното шествие придружено от множество граждани, взвод пехота и взвод полицейска стража, две музики, много венци...потегли към църквата "Свети Седмочисленици"... погребението се извър-ши в 2 часа и 30 минути след обяд... получиха се съболезнователнителеграми от кметовете на Хисаря, Лом, Фердинанд/дн. Монтана- б.а. /, Кула и др.... С една дума погребението в София на нашия кмет се отдадоха големи заслужени почести" /в."Свободна дума", от 31. VIII. 1934 г. .репортаж от А.Т.Мицев/ Така, един от най-интелигентните кметове на Видин, големият ерудит и човеколюбец, обичаният от видинските граждани Симеон Тодоров Стоицев, заплатил с живота си, за своята принципност, неподкупност и голямата си борба за защита не на партийните, а на гражданските и държавни интереси.
СТЕФАН СТАНЕВ ДИМИТРОВ /1896 – 1941 г./ е роден на 31 юли 1896 г. Кмет на Видин от 21 април 1927 г. до 14 март 1929 г. Истински творец в благоустрояването на Видин. По време на неговото кметуване се довършва елетрическото осветление на града. Пресушават се блата. Оформя се крайдунавската градина. Построяват се градската баня и сградата на противопожарната служба. Павират се изходящите главни улици. Създаден е извънградски парк.
Полага големи грижи за бедните. Когато няма възможност общината, помага с лични средства кметът. “Ако джобовете му са празни – пише неговият биограф Иван Видинлиев – кметът пише авансови разписки срещу заплатата си… Името му се носи навсякъде из града – в кръчми, кафенета, хижата – с признателност и симпатия. Офщиалността е захвърлена. Обръщението “господин кмете” се изхвърля... Изменя се от народа със “Стефко...”
Умира твърде млад, едва 44 годишен, на 1 април 1941 г.
НАРОДНИЯТ КМЕТ СТЕФАН СТАНЕВ ДИМИТРОВ Обич - извираща от сърцата!
Когато след първия си кметски мандат Симеон Стоицев подава оставката си на 20 април 1927 г. , на следващия ден за кмет бил избран младият 31 -годишен юрист, бивш офицер от Първата световна война, Стефан Станев. Герой от Трети Бдински полк, награден с орден за храброст /IV - та степен - б. а./ при боевете за Битоля, Братин дол и Червената стена, той се отличавал с изключителна доброта и толерантност. Преминал през огъня на войната и след пробива при Добро поле попаднал в пленническите лагери "Гросете" и "Микра" /на френския корпус - б.а./ , където неговата жажда за доброта прераснала в свръхчувствителност. След повече от 7 месеца плен, той успял да избяга, на втория ден от втория лагер "Микра " с група другари, и да се върне в България.
След фронта и пленничеството, завършил Юридическия факултет на Софийския университет и навлязъл в живота като адвокат със солидно образование и богат житейски опит. Във всичките му действия - в работата, в обществото, в отношенията му с хората, неговата филантропия станала пословична. Сякаш бил осенен от провидението, да помага на всяко живо същество, независимо дали е в беда или във възход. Човеколюбието му като че ли било порив ,за безкористно превръщане в дело на Десетте Божи заповеди...
Кметът Стефан Станев Димитров е роден на 31 юли 1896 г. във Видин и едва 30 - годишен вече е преминал през най-суровата школа на живота - войната. След това се включва в обществения и политически живот на страната. През 1923 г. става член на партията "Демократически сговор", а през 1926 г. е избран за пръв помощник - кмет на Симеон Стоицев. На следващата година е избран единодушно за кмет на Видин, заради изключителните му човешки добродетели.
Изключителни грижи полагал за благоустрояването и преоб-разяването на града в стремежа си да го направи чист и модерен, каквито градове е виждал през пленничеството си... Той продължава делото на своите предшественици, като започва и завършва още много други нови обекти /канализацията, пожарната команда, павиране на изходящите главни улици, извънградския парк и др. - б.а./, неща, които още се помнят от по-старото поколение видинчани. Много по-интересна е другата особеност на кмета - човеколюбието, добротата, безкористността и уважението, които му спечелват симпатиите и обичта на всички граждани -бедни и богати, всички го считат за истински народен ръководител! Неговият кметски кабинет се превръща едва ли не в "Сборен пункт" на всички нуждаещи се, от всички социални слоеве на населението.
Всички проблеми, които общината е можела и трябвало да реши, съгласно Закона, са били решавани незабавно, с разпореждане на кмета. Когато не можела да осъществи дребни плащания на най-бедните, за хляб, лекарства и други, кметът Стефан Станев давал пари от собствения си джоб. Ето какво пише за него първият му биограф в един местен вестник:
Ако джобовете са се изпразнили, кметът пише авансови разписки - срещу заплатата си. На този циганин 50 ле. ще даде понеже се примолил; на изпадналата в немотия бабичка -100 лв., на закъсалия без работа махленец някой лев, на четвърти в "заем", на пети поръчителство, на шести, седми и т.н. После плащане, поръчителства на сиромасите кредитори, а отгоре и почерпушка към последните и всичко това без сръдня, без нерви, като че ли така е трябвало да бъде. Като че ли няма свой нужди и задължения. И втурва се народ към общината. Кой каквото го боли, каквото бива и не бива, какво може и не може - при кмета. Името му се носи навсякъде из града - в кръчми, кафенета, улицата, хижата - с признателност и симпатия. Официал-ността е захвърлена. Обръщението "Господин кмете" се изхвърля и заменя от народа със "Стефчо" - в знак на близост и приятелство. Явяват се фанатични негови привърженици, когато той се отцепва от официалната управляваща партия и като неин опозиционер излиза в изборите със своята кандидатура за общински съветник, става едно чудо. Той получава повече гласове от цялата властваща партия. Народът ликува и понася Стефчо на ръце по улиците до безкрай. Същински пиршества настъпват особено в покрайнините на града. Народът със своя верен инстинкт празнува своя успех.
/Видинлиев Ив. статията" "Стефан Станев", в. "Бдинска заря", г. IV, № 76/ 5. IV. 1941 г. / Така, обграден с народната любов и признателност, Стефан Станев управлява почти две години видинската община, когато през март 1929 г. напуска кметския стол, поради появили се разногласия в собствената му партия и подмолната дейност на еди-нофронтовците...
Въпреки това, той продължава да бъде общински съветник и активен спомоществовател, като подпомага успехите на читалище "Цвят". Активист е в гимнастическото дружество "Юнак".
Работи активно и като журналист. През 1923 г. е редактор и издател на в. "Бдин" и в. "Видински демократически сговор". Сътрудничи на в. "Бдинска заря" и на някои централни вестници.
Голямата народна обич към Стефан Станев е демонстрирана на проведените парламентарни избори на 13.III.1923 г., когато той е избран с голямо мнозинство от Първа видинска избирателна колегия. В Народното събрание е член на парламентарната комисия по външните работи и вероизповеданията, както и на комисията по правосъдието. В следващите избори видинските граждани го избират за народен представител в ХХI\/-тото Обикновено народно събрание, което е предпоследното свободно и демократично избрано народно събрание преди "второто освобождение" на България през 1944 г!
През време на 19-майския преврат на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, той си остава председател на регионалната структура на "Демократическия сговор", но поради забраната на политическите партии от превратаджиите и постоянното му следене от полицията, той преустановява партийната си дейност. Започва работа като държавен адвокат и защитава преди всичко държавните интереси. При изпълнение на служебните си задължения обаче, простива фатално и на 1 април 1941 г., умира твърде млад, на 44 години. На погребението му присъствува буквално целият град - гражданите, всички държавни институции, учреждения, армия, полиция, духовата музика, черковния хор на Г Копоев, съдиите, адвокатите, офицерството, пенсионерите, всички училища с преподавателите, хора от цялата околия. Всички скърбят за "нашия Стефчо"! На гроба му прочувствено слово произнася известния адвокат и бивш народен представител Вълчо Даскалов.
След 1944 г. името на заслужилия и обичан от гражданите на Видин кмет Стефан Станев не се произнася по никакъв повод по две причини: първо, защото е бил "враг" от толкова мразената от комунистите партия на проф. Александър Цанков; и второ, защото огромната народна обич към него е спонтанна, без директива "от горе" и няма нищо общо с насилствено натрапваната "народна обич" към комунистическите фалшиви и измислени "герои"...
Народната любов към ръководителите не се ражда под заплаха или по заповед! Тя е като онази...нормалната любов. За да я има - трябва взаимност...
Малко са кметовете на Видин, които са се радвали на толкова уважение и обич от гражданите. Малко са и тези, които са имали толкова много добродетели като Стефан Станев!
И днес, прехвърлилите 90-те години видински граждани Цветан Витанов, Иван Стойчев и Борислав Тошев с носталгия си спомнят: "Рядко се срещат кметове, като нашия Стефчо"!...
ЕВГЕНИ ЕРНЕСТОВ ТОУШЕК /1884 – 1946 г./ е роден на 31 октомври 1884 г. Кмет на Видин от 11 март 1929 г. до 9 юли 1931 г., подкрепен от стамболовистите и демократите. Той и общинският съвет подкрепят местният историк Димитър Цухлев. Общината приема дарението на Цухлев – ръкописа му, посветен на историята на Видин и видинския край и осигурява средства за неговото издаване.
Бил е окръжен управител на Видин и областен директор на Врачанска област.
Не трябва да се забравят думите му пред общинските съветници на 19 май 1930 г.: “За мене нямаха значение личните ми жертви, които трябваше да понеса, защото още с встъпването на общественото поприще аз знаех, че трябва да жертвам себе си, без да очаквам благодарност, но не можех да не държа сметка за общата полза и общите интереси. Реших и само след като получих уверение от вас, че ще имам вашата подкрепа, особено тая на болшинството, с която сега ще мога да допринеса за издигането на нашия толкова изостанал град. Още от самото начало обаче трябваше да пожъна разочарование – мнозина мои добри познати, ръководени от съображения само тям известни, започнаха да не се съгласяват с моите разбирания за водене на обществени работи…”
Умира на 20 ноември 1946 г.
КМЕТЪТ АРИСТОКРАТ ЕВГЕНИ ТОУШЕК Толерантността срещу озлоблението! Българското общество след Освобождението, много често, ако не постоянно, е било раздирано от вътрешни колизии и партизански страсти. Противоречията между редуващите се в управлението партии понякога са взимали такива обрати, че трудно може да се каже: това нормални политически образувания ли са и способни ли са, ако се наложи, всички заедно да защитят националните интереси на страната?!... В такъв неблагоприятен момент на остри политически про-тивоборства, на кметския стол във Видин сяда Евгени Тоушек. Той е роден на 3. X .1884 г. в Силистра, в семейството на емигранти от Чехия. Бащата Ернст и майката Ана, били с добро, аристократично възпитание, което дали и на своя син. Роден в България и отрасъл задно със своите български другарчета, Евгени се чувствал толкова българин, колкото и неговите съученици и пламенно защитавал интересите на своята родина България. След завършването на средното си образование продължил в школата за запасни офицери, а след това завършил Юридическия факултет в София. През време на войната, той е един от най способните български офицери на Добруджанския фронт в армията на ген. Савов, разгромила руската групировка, настъпваща от североизток. Участва героично в сраженията, където е тежко ранен и се уволнява като военноинвалид . През 1923 г. се оженва за видинската гражданка Параскева Симова Петрова и се премества да живее във Видин. Тук работи като адвокат и много скоро спечелва симпатиите не само на юридическото съсловие /адвокати, съдии, прокурори, следователи -б.а./, но и на видинското гражданство с изключителния си правен усет и неподправения финес и благородство в отношенията си с хората. През 1927 г. влиза в политическия живот на страната, като става член на национал - либералната стамболовистка партия. Като такъв е избиран три мандата за общински съветник, а на 11 март 1929 г. е избран за кмет на Видин. За да обедини усилията на целия Общински съвет, в своята встъпителна реч след избирането си, Евгени Тоушек призовава, или по точно, отправя гореща молба към всички съветници, за доброто на града, да изоставят своите политически амбиции: Господа съветници!.. .Ние поемаме управлението на Видинската община с дълбокото съзнание за тежката отговорност, която ни предстои...Ние ще задоволим нуждите на града само ако бъдем подкрепени от вас /посочвайки съветниците от "Демократическия сговор"- б.а./...Нека констатираме, че нашия град до сега е страдал. Това се дължи на непримиримостта на политическите партии, която непримиримост не е позволявала да се работи. Нека сега поставим началото на тази примиримост.. .защото и опозицията и те са граждани и милеят за този град. Като Ви благодаря още веднъж, аз Ви поздравявам господа съветници, защото делото което имаме да вършиме, не ще бъде наше дело, а и Ваше ! Толерантният тон, примиренческото отношение за изглаждане на противоречията и обединяване усилията на всички партии, за осигуряване просперитета и развитието на Видин, е основната философия в неговата управленческа стратегия. Не може да има съмнение в най добрите намерения на изрядно възпитания Евгени Тоушек - ерудиран юрист и доблестен български офицер, проливал кръвта си за Родината. Но той не е познавал вековния балкано - български синдром на озлоблението, омразата и разединението, който е един от най-големите недостатъци на българската нация... И който е донесъл много беди в многовековната история на държавата ни... Впечатляващ е отговорът, който дава лидера на опозицията във Видинския общински съвет Стефан Станев на встъпителното слово на новия кмет: Чухме от председателското място от устата на новоизбрания кмет да апелира за подкрепа от наша страна в ония начинания, започнати и недовършени, и че считат на съветниците им да дадем нашата подкрепа. Аз Ви заявявам от мое име и от името на нашата група /на "Демократическия сговор"- б.а./ че подкрепа на всички Ваши начинания, които са безсъмнено в полза и интерес на града, ще имате от нас, защото нам са близки до сърцето ни градските работи, защото ние, които сме работили толкова време за тия градски работи, не можеме да не се чувствуваме, сраснали с тях и не можем да не ги подкрепим. Аз съм уверен, че измежду нас не ще се намери нито един, който да попречи били на работите по запълване на блатата, било за тренчетата /прокарването на железницата - б.а./ и други неща, но аз не очаквам онова чудо в делата Ви. Уверявам Ви, че няма да видим, защото тия, които до неотдавна се наричаха "шайкаджии", а другите "големите "християни", сте се събрали в един неестествен съюз по партизански сметки и в ущърб на интересите на града, комбинация, която се охарактеризира добре от един Ваш приятел, не Наш, а Ваш /Ас. Найденов - б.а./, който като видя случайно минаващата количка, в която беше впрегнато едно магаре и един кон каза: "Ето нашата коалиция"/включваща стамболовисти, национал-либерали и радикали - б.а./ Повтарям. Резултат от работата Ви не ще има ...ще изтъкна несъстоятелността на твърденията на господин кмета за примиримостта на партиите. Никаква примиримост не е настъпила, защото една от най силните групи, която брои 7 души съветници са пренебрегнати, въпреки напрвеното от нея предложение за съвместна работа. При това положение Вашата работа не ще даде ни-какъв резултат, защото имаме различни схващания по много принципни въпроси и даже нашата единодушна подкрепа няма да Ви помогне. Вярата на гражданството във Вас няма да бъде оправдана. Дано в интерес на града, това което мислим няма да се сбъдне, но аз се съмнявам, че това ще стане! Въпреки безспорните управленчески качества на кмета Евгени Тоушек, предупрежденията на опозиционния лидер Стефан Станев се оказали пророчески. Разногласията между управляващата общинска коалиция водели до постоянно преструктуриране на политическото пространство, което силно затормозявало работата на кметската управа. Една безспорна заслуга на кмета Тоушек е, че по негово настояване Общинският съвет взема решение да отпусне дарение на учителя - историк Димитър Цухлев за издаване на неговия голям труд "История на града Видин и неговата област". Това е едно крупно изследване и описание на историята на Видинския край. С Протокол № 5 / 24 . III .1930 г. Общинския съвет отпуска необходимите средства, за което кмета уведомява Димитър Цухлев с писмо № 1990 / 26.III.1930 г. Когато авторът завършва това крупно произведение, той го подарява на Видинската община. За съжаление и до днес този значителен труд не е отпечатан в масов тираж, за да бъдат запознати гражданите на региона със своята истинска история. Трудно е да се приеме, че Видинската община вече 77 години, не е могла да намери необходимите средства, за да издаде подарената и от Димитър Цухлев "История на града Видин и неговата област". Своето огорчение от дълбоките разногласия в общинската коалиция, която много сполучливо съветникът Асен Найденов е определил като впрегнати в една каруца магаре и кон, Евгени Тоушек е изразил на общинската сесия, проведена на 19 май 1930 г с думите: - ".. .мнозина мои добри приятели тук в Съвета и извън него, ръководени от съображения, само тям известни, започнаха да не се съгласяват с моите разбирания за воденето на общинските работи, създаваха ми неприятности и значителни затруднения в моята дейност..." На тази сесия Евгени Тоушек подава своята оставка. След няколко поредни гласувания той е преизбран отново на поста, но на 19 април 1931 г. напуска кметския стол. В Министерския съвет обаче, оценявали големите управленчески възможности на Евгени Тоушек като администратор и ръководител и с Указ от 6 юли 1931 г. бил назначен за Окръжен управител на Видин. Една година по-късно "бил назначен за Областен директор на Врачанска област" / Ганчев Г "Видинските кметове ", Видин, 1996 г., стр. 135 /. Когато се оттегля от политическата си дейност, Евгени Тоушек не остава пасивен наблюдател на обществените проблеми. Като човек с будна гражданска съвест, хуманист и правозащит-ник, дълбоко убеден, че всеки човек има право на своя позиция, не остава равнодушен пред политическото насилие. Когато през 1943 г. се засилват терористичните действия на комунистическите групи срещу институциите на държавата и срещу отделни политически дейци, той се обявява в защита на заловените терористи. При блокада на 1 март 1943 г. от полицията и войската в с. Брегово залавят Боян Чонос и Борис Дилов, /История на Вид. Окръжна организация на БКП, Партиздат, София, 1983 г., стр. 339 / и ги подвеждат под отговорност като терористи, осъждайки ги на смърт чрез обесване. Тогава хуманистът и общественикът Евгени Тоушек пише защитна апелация до магистратурата за спасението на Боян Чонос и Борис Дилов. Така повелявал човешкият му дълг. След 9. IX. 1944 г. Евгени Тоушек не изменя на човешките си добродетели: Когато комунистическото правителство арестува и издевателствува над лидера на социалдемократическата партия Кръстьо Пастухов, Евгени Тоушек се подписва под телеграмата на българските юристи, за освобождаването му от затвора. Тази човешка защита на изпадналия в беда изтъкнат политически лидер му струва много скъпо. Комунистическата Държавна сигурност го арестува и го изпраща в концлагера на язовир "Росица" при жестоките условия на каторжния труд. Това ускорява бързия край на възрастния и с разклатено здраве, покрусен до дъното на душата си честен човек, политик и общественик. За възпалените мозъци на "идеологическите борци" няма критерии - "хуманност", "справедливост", "законност"! За тях, единственият "кодекс" е перифразирания закон на джунглата - "Който не е с нас, е против нас", следователно е враг, а враговете трябва да се унищожават... Освободен е от концлагера в началото на 1946 г., но само месец по късно го сполетява голямо нещастие. На 16.11.1946 г. умира синът му Димитър, а"... осем месеца по късно, на 20 ноември умира и той" /Вълчев Г. "Видинските кметове ", изд. 1966 г, стр. 135 /. Безмилостният валяк на дехуманизираната идеология и "желязната пета на комунизма" погубват много светли умове и добродетелни хора в държавата, един от многото е и бившият видински кмет Евгени Тоушек...
МЕТОДИ ПЕТРОВ ГУЗЕЛСКИ /1886 – 1955 г./ е роден на 16 октомври 1886 г. във Видин. Кмет на града само два месеца през 1931 г. На 1 август 1950 г., с още 89 семейства от Видин и Видинска околия, е изселен от органите на Държавна сигурност в град Кубрат, Русенска област. Там престоява 4 години и се завръща в родния си град.
Умира в него на 19 септември 1955 г.
КРАТКОТРАЙНОТО КМЕТУВАНЕ НА МЕТОДИ ГУЗЕЛСКИ Няма изход от анархията в кметството! Една от най известните и уважавани фамилии във Видин беше тази на Петър Гергов Гузелски. Изкушавам се да разкажа с няколко думи историята на родоначалника на тази фамилия, защото той е типичен пример за съзидателната мощ на свободолюбивия и трудолюбив български дух. За да няма съмнение в проявен субективизъм и пристрастие към личността на Петър Гузелски, ще цитираме дословно "Търговско-индустриален справочник" /с характерния за онова време правопис - б. а./, публикувал биографични данни за него, по повод кончината ти 'Петър Гузелски е роден през 1835 г. в с. Гузелия, Видинско., .през 1847- 1849 год. е слугувал и сее учил в манастири "Св. Петър", а после отишъл в Романия, гдето се условил за слуга при един чокой. Той в непродължително време спестил малко пари и се повърнал в селото си и съгласил баща си да отворят касапски дюкян във Видин. През 1859 год. се оженил/за видинчанката Анастасия Петрова - 6. а./, но пак на скоро бил принуден да стане на ново слуга и да спести пари за нова самостоятелност. А като трудолюбив и заможен човек той не можал да избегне от турските преследвания в 76-77 г., но пак със своите трудове е успел да запази и спести един почтен капитал, в имоти, житарство, вълна рство, кожухарство, касаплък, предприемачество, добитък и др. до горната дата. Характерно е да кажем за човеколюбивата и хуманна черта на Пет. Гузелски, никога не е апатирал от общински, държавни и др. обществени дейности, за което е награден с гражд. Ордени IV и V ст., както и нар. представител през 1894-1895 г. След другите заслуги покойния Гузелски е имал силното желание да услужи на града си, като го окраси с по-добри къщи, хотели, дюкяни, воденици и др. за да намират нуждающите ползи и прибежище, като не забрави да завещае; на церкв. "Се. Димитрий" 2000 лв. и 50000 тухли. В с. Гърци и зн. 1000 лв. и за памятник на Сръбско - Българската война - Бдинския полк 5000 ле. и др.! /Даалиев Д. Хр. Илюстрован Търговско - индустриален сборник ", София, 1905 г., стр. 36 /. Проследявайки трудния жизнен път на този доблестен видински гражданин, тръгнал от слуга и станал най-богатия човек в града, логично изниква въпросът: Колко от днешните новобога-таши, милионери, милиардери и олигарси са натрупали капиталите си чрез труд и по честен начин? Кой от тях е започнал от нулата, без пукнат грош в джоба и създал благополучие не само за себе си и своя род, но и за своя град! Наследниците на Петър Гузелски продължават градивната и съзидателна стопанска, хуманна и обществено-политическа дейност на своя родител. Неговият син Методи, доразвива бизнес делата на своя баща и уголемява още повече богатството на фамилията. През 30-те години на миналия век той се включва и в политическия живот, като член на градското ръководство на либералната Стамболова партия, в която е членувал и баща му Избран е за общински съветник през 1924 г, а след като е натрупал достатъчно житейски и политически опит, 45 годишният Методи Гу-зелски е избран за кмет на Видин на 8 август 1931 г. При избора му, от всички присъствуващи 15 общински съветници, той получава 11 гласа, а за помощник кмет е избран Александър Филипов. Още на първото заседание след избора обаче, се разгарят остри дебати, които предопределят краткотрайното'съществуване на новото градско управление. Кметът Гузелски произнася кратка встъпителна реч от няколко думи, като казва: Господа общински съветници! Искрено Ви благодаря за вниманието и доверието което ми дадохте и което ще се старая да оправдая, както пред Вас, така и пред почитаемото видинско гражданство. По въпросите за нуждите на града ще поговорим в следующото заседание. С тия некол-ко думи закривам заседанието, като повторно изказвам благодарността си към Вас. След това, той дава думата на представителите от опозицията, която чрез общинския съветник Георги Станев, от името на Радикалната партия прочита протестна декларация за следните нарушения, както и за неспазване обявения дневен ред на заседанието: Протестира срещу непопълването на постоянното присъствие в общината и ненавременното избиране на кмет, тъй като Законът не позволява нито ден общината да е без градоначалник. Не признава всички направени разходи от общината след оставката на предишния кмет, тъй като разходните документи може да се подписват само от легитимен кмет. Протестира против некоректното поведение на съветниците национал - либерали, които не спазват коалиционните си задължения, а на дело ръководят с партията "Демократически сговор", което е против интересите на Общината и гражданите. Протестира против новото постоянно присъствие на Общинския съвет, което не се подкрепя от гражданите и не може да проведе нужните реформи. Протестира против безотговорността на досегашното постоянно присъствие, което не защитава интересите на земеделците - производители, срещу недобросъвестните търговци прекупвачи и липса на контрол при продажбата на зърнените храни. Поради непрекъснатите структурни промени в постоянното присъствие на Общинския съвет, кметът Методи Гузелски не е успял да състави навреме бюджета на общината за новия отчетен период. Този факт се използва от опозицията /която също има вина в случая/и на 2 октомври 1931 г. радикал - демократът д-р Асен Цанов подлага на остра критика кмета и неговото ръководство. Критикува го за несвоевременния бюджет и за големите щети, произлезли от това, за извършените злоупотреби с търговията на зърнените храни, за неопределяне и неконтролиране на цените на месото и животните, които във Видин са два пъти по-високи, отколкото в София, за това, че възмутени ".. .жени са изпотрошили прозорците на един почтен търговец, общински съветник и при това запасен офицер, има издевателства на заинтересовани" /Държ. Архив - Видин, ф. 17 К, оп. 1,а.е. 65, лист 137/. За всички обвинения, продиктувани преди всичко от партизански подбуди, кметът не е виновен. Методи Гузелски съзнава това и спокойно отговаря, че е градоначалник от два месеца, че бюджетът е готов за приемане на трето четене и че е разпоредил за строг контрол по всички отправени обвинения. Заявява, че няма нито едно оплакване, било от граждани, било от организации, по горните упреци на опозицията. На редовното заседание, проведено на 30. X. 1931 г, Методи Гузелски подава своята оставка и напуска кметския стол. Така, острите партизански противоречия и вътрешни борби, довели до бързото освобождаване на кметската длъжност от един безусловно преуспяващ стопански деец, който имал доброто намерение с богатия си бизнес опит да преодолее големия финансов дефицит на общината и да осигури по-добри условия за живот на видинските граждани. След "народната победа" на 9. IX. 1944 г. Методи Гузелски е репресиран от комунистическата власт, заради едно, единствено "прегрешение", че произхожда от богато семейство, че целият му род са били предприемчиви, работливи, честни и почтени хора, създали значително богатство, но не са симпатизирали на комунистическата идеология. А това са "престъпления", които ниско-челите управляващи каскетлии не прощават никому. Заедно с повече от 80 фамилии, през м. март 1950 г, родът на Гузелски е изселен от Видин в селата на Русенски окръг Прекарал четири години в едно с нищо неоправдано заточение, през 1954 година Методи Гузелски се завръща със семейството си отново във Видин. Само няколко месеца по-късно, на 19.IХ.1955 г, той умира в собствения си дом...
ЙОРДАН МИТРОВ ВЕЛЕВ /1886 – ?/ е роден във Видин през 1886 г. Кмет на града от 27 януари до 13 април 1932 г. Преди това и след подаването на своята оставка от кметския пост по здравословни причини е директор на видинския клон на Българската генерална банка.
Годината и мястото на смъртта му не са известни.
КРАТКАТА ПРОЛЕТ НА ЙОРДАН ВЕЛЕВ Партизанщината и кризата водят до стрес! Тридесетте години на миналия век са времето на една от най - големите икономически кризи в световен мащаб. Криза, която се съпровожда от нестабилна политическа конюнктура. "Трусовете" от кризата са особено осезателни в малки страни като България. В условията на вътрешна национална нестабилност и остри партизански противоборства, Видинският общински съвет прави опит да стабилизира разклатения бюджет на общината и да закрепи изгубеното доверие в партийните лидери. За тази цел, действуващото Постоянно присъствие при кметството решава да постави за кмет Йордан Митов Велев, директор на Българска генерална банка - клон Видин. На 27 януари 1932 г. е проведен избор и от участвалите 16 общински съветници, 14 души - или 93.1%, гласуват за Йордан Велев. Така той сяда на кметския стол. При този избор представителят на комунистите е написал на бюлетината - "Да живее работническо-селското единство", а на земеделците - "Да живее БЗНС - Врабча"! Какъв конструктивен и държавнически подход може да се очаква от "политици", за които основното са лозунгите и идеологията, а не решаването на сериозните проблеми на града! Както централната, така и местната власт се дестабилизират постоянно от властолюбивата партизанщина, което има своето обяснение още в "първородния грях" - Освобождението! Още тогава, в страната се оформят две непримирими и несъвместими тенденции за провеждането на националната политика; на "русофилите" и на "българофилите"! Те определят и днес нивото на разделението, озлоблението и омразата в национален мащаб!... Новият кмет Йордан Митров Велев е роден във Видин, през 1886 г, и има солидно икономическо образование. Като отличен финансист и администратор, качества абсолютно необходими за ръководството на една банкова институция, новият кмет задълбочено анализира приходите и разходите в общината и причините за преразходите в бюджета. Установява, че поради стопанската криза и несъгласуваността в действията на управляващите, приходите на общината са намалели с 38.5 % в сравнение с предходния фискален период, а разходите са останали същите, даже са увеличени. Затова още през първия месец провежда мероприятия за строг режим на икономии. Съкращава 40 щатни бройки от служителите в общината, за да се вмести издръжката в гласуваните суми за "Административни разходи". Това предизвиква негативно отношение както сред опозиционните представители, така и сред съпартийците му - национал-либералите, защото освобождаването от работа в условията на криза и безработица е голямо социално изпитание. Но, съкращенията са проведени перфектно и справедливо! А това значи, че икономическите интереси на много хора от политическия "елит" няма как да не бъдат засегнати! Уволнени са от работа я съпруга, я син или дъщеря, снаха или някой близък на хората от управляващите и опозицията, което е достатъчен "аргумент" за обвинения против кмета... Намаляването на приходите в общинския Актив с 4.5 мил. лева пък, забавя изготвянето на проектобюджета в срок, което е още един аргумент за обвиненията на опозицията. Така бившият банков директор, попада в преизподнята на политическата фауна, която довежда изрядния финансист до нервно разстройство! Както той, така и опонентите му разбират, че за краткото време, през което ръководи общината, той не може да сътвори икономически чудеса, за да напълни общинската хазна! Но кметът Йордан Велев става поредният "вентил", през който трябва да бъде изпуснато натрупаното политическо напрежение... На 8 април 1932 г, след 2 месеца и 13 дни на кметския стол Йордан Велев подава своята оставка. Мотивира се с болничния си лист пред Общинския съвет: Напоследък чувствувам силно нервно разстройство., .лекарите ме съветват за известно време да избягвам усилена работа, за да заздравя нервната си система... При това положение съм принуден да си подам оставката от поста... /Държ. Архив-Видин, ф. 17 К, оп.1,а.е.67, лист 3 / прот. №1/27.1. 1932 г/ Добрите намерения на компетентния и изряден бивш банков директор да въведе порядък в Общинските финанси и да подобри значително условията за живот на своите съграждани, му донасят солиден стрес, което в онова далечно време се диагностицирало като - "дълбоко нервно разстройство"... Така завършила "кратката пролет" на Йордан Велев на кметския стол във Видин. Бившият директор на видинския клон на Българската генерална банка разбрал, че политиката не е поприще за изявени и почтени специалисти...
ВАСИЛ МАНОИЛОВ ГЕОРГИЕВ /1897 – 1952 г./ е роден на 1 януари 1897 г. в с. Селце, Галичка околия, Битолска област. Кмет на Видин от 1 март 1932 г. до 10 април 1934 г. Печели определението “цигански кмет”, заради грижите, които полага за циганите във Видин.
От Девети септември 1944 г. до края на същия месец отново е кмет на града. Не разрешава саморазправа с арестуваните бивши управници. Той е един от доброволците, участвали при отбиването на немското нападение при Кула.
До края на живота си работи като вещо лице в съда и счетоводител в аптечно предприятие.
Умира на 14 май 1952 г.
КМЕТЪТ ВАСИЛ МАНОИЛОВ ГЕОРГИЕВ Беден, но принципен и честен! След подадената оставка от бившия кмет Йордан Велев, Общинският сьвет във Видин свиква съвещание за избор на негов заместник. Обстановка-та е същата, както при предишния кмет, като изборните парадокси продължа-вт. Само че новоизбрания кмет има по-здрави нерви и македонска упоритост, в сравнение с предшественика си! Отново на преден план излизат дълбоките политически разногласия и задкулисните игри. От гласувалите на избора 16 общински съветници, осем дават гласа си за Васил Георгиев. Пуснати са две бели бюлетини. Земеделският представител е написал лозунг: "Долу крепите-лите на погромаджиите. До кога безгрижие и нехайство за сиромашията. Да живее БЗНС - "Врабча"! Двамата представители на комунистите са написали: "Да живее видинския работнически съвет". На една бюлетина е написано: "За общинската управа трябва ясна и демократична програма, добра подготовка и здрави нерви. На либералите липсват тези качества"! -Цяло послание! И на този избор се демонстрира партизанщина, а не държавност! Новоизбраният кмет Васил Георгиев е роден на 1. 1.1897 г в Битолското село Селце - Македония, на границата с Албания. Баща му бил майстор строител -дюлгерин18, построил почти всички обществени сгради във Видин и харесал много града, затова преселил тук цялото си семейство. Синът му Васил завършил Видинската мъжка гимназия с пълно отличие и когато се канел да кандидатства във висше училище, умира майка му. Това провалило плановете му. Вместо в университета, бедният младеж заминава като доброволец на фронта в току що започналата Балканска война. Когато се уволнява, се завръща във Видин, където се оженва за местната девойка Дева Якова и започва работа като счетоводител. Въпреки беднотията, успял да завърши държавния курс за експерт счетоводители, като проявява в работата си изключителна компетентност и творчество. Издига се за Главен счетоводител в няколко кооперативни предприятия, а в обществените си изяви е председател на Македонското кул-турно-просветно дружество "Гоце Делчев". За общински съветник е избран през 1928 г., като на сесиите взимал винаги конструктивни становища по проблемите на града. След избирането му за кмет, той с няколко думи благодарил за оказаното му доверие като акцентирал на следните моменти: .. .Мисля, че кметуването днес, не е лукс, нито примамка, защото общината ни се намира в извънредно тежко положение и трябват сили, за да се спре по нататъшното и влошаване... Всички съвети, дадени не от партийни съображения ще ги възприема с охота... /Държ. Ар-хив - Видин, ф. 17 К, оп. 1, а.е. 67,лист 49/ протокол № 5 / 8. IV . 1932 г./ С краткото си слово, той ясно показал, че няма да се съобразява с партийните стремежи и препоръки, а ще се ръководи само от Закона! Само за един месец и два дни след избирането си, той представил общинския бюджет, който бил одобрен още на първо четене. През времето на кметуването си, продължило две години и един месец, Васил Георгиев положил най много усилия да предпази града от наводнение, тъй като нивото на реката достигало критично високото ниво и през двете години. В социалната си дейност, защитавал максимално интересите на най-бедните видински граждани. Може би затова, че сам той е изпитал мизерията от най ранно детство, е бранил ревностно интересите на социално слабите. По тази причина, неговите опоненти го наричали "циганския кмет", понеже с приоритет осигурявал помощите за циганите и бедняците. В резултат на постоянните политически пазарлъци между съветниците от различните партии, повечето от половината плюс един, решили да прекратят пълномощията му на 10 юни 1934 г. На същата дата бил избран и новият кмет д-р Бърни Бончев. Когато на 9.IX.1944 г. слезлите от Балкана партизани завземали властта, Васил Георгиев отново е поставен за кмет на общината. И отново е неподвластен на партийните заповеди. Не разрешава на комунистите да се саморазправят с арестуваните бивши управници "по късата процедура"! Той твърдо отстоявал позицията си - ако някой е виновен за нещо, да отговаря пред съда и съдът да реши неговата участ. Новите властници го изтърпели до 30 септември, когато Васил Георгиев и бившия околийски управител - Крум Митев - заминали доброволци за отпор срещу десанта на немците при Кула. Жадните за мъст довчерашни партизани, си назначили послушни мекерета в администрацията, а за кмет поставили съгласния с всичко юрист Александър Ангелов, който веднага разрешил да бъдат изведени от затвора "виновните" /според новите властници - б.а./ бивши служители на старата власт. Те били отведени и разстреляни без съд и присъда през т. нар. "40-безкон-тролни дни на революцията"! Това е "невинното" наименование на зверствата, извършени във Вълчешкия дол, където са избити незнайно колко "народни врагове"... Когато се завръща от фронта, Васил Георгиев работи като вещо лице в Съда, а от 1950 г. е счетоводител в новосъздаденото държавно "Аптечно управление" - Видин. Умира сравнително млад, на 55 години на 14. V. 1952 г, след което е напълно забравен...
Д-р БЪРНИ БОНЧЕВ /1877 – 1968 г./ е роден на 1 януари 1877 г. в Разград. Кмет на Видин от 5 септември 1934 г. до 12 декември 1938 г. Активната му дейност по устройството на новия цигански квартал остава в паметта на видинлии, които кръщават квартала Бончова махала. Значителни са заслугите му за нивелацията, регулацията и най-вече водоснабдяването на Видин. Лично ръководи закупуването, доставката и полагането на водопроводните тръби с намерение водата да бъде пусната за видинския панаир през 1938 г. Подава оставка поради напреднала възраст и изтощение. В брой 10 от 3 юли 1938 г. на вестник “Видински общински вестник” е поместена редакционна статия “Д-р Бончев и делата му”. Там четем: “Виновник за водопровода се призна от всички – д-р Бърни Бончев и името му ще остане завинаги в страниците на най-творческата работа на нашите общини. Налице е направеното от Бончев и това е неоспоримо доказателство за неуморната работа на един идеалист със силна воля и амбиция, която би трябвало да служи за пример за служба, за пример на много общественици...”
След Девети септември 1944 г. зет му Иван Гологанов, полковник, председател на Плевенския военно-полеви съд “изчезва безследно”, а дъщеря му е интернирана във Видин.
Той прави опит да бъде полезен на обществото. Подава молба за членство в редовете на БРСДП, която по-късно се влива в БКП, но напусто...
Въпреки всичко това д-р Бърни Бончев написва историята на Раковица и Грамада, биографична книга за Н. А. Киряев, изнася беседи, подготвя следовници-краеведи.
Умира на 24 януари 1968 г. в София.
ХАРИЗМАТИЧНИЯТ КМЕТ Д-Р БЪРНИ БОНЧЕВ "Истинско мерило за гражданственост"! От Освобождението на България са изминали само 56 години, а през кметската длъжност във Видин са преминали вече 22 души. Средната продължителност на един кметски мандат е 2.5 години - време, крайно недостатъчно за сериозен подход при решаване проблемите на града. На 5 септември 1934 г. за кмет на Видин е назначен д-р Бърни Бончев, с което се слага край на кметските кадрили, предизвиквани от непрестанните междуличностни конфликти и партизански ежби. Новият кмет, за кратко време успява с много такт и умение да канализира съзидателната енергия на общинските съветници от всички групи към една цел - реконструкцията и модернизацията на града и благоденствието на видинските граждани. За д-р Бончев и за управленския екип на Общината имало само една "партия" - видинските граждани и интересите на града. По възрастните граждани на Видин, все още разказват за изключителните му заслуги за модернизирането на града, а по младите поколения са чували за него само позитивни неща. В най-синтезиран вид, много точна характеристика за този изключителен градоначалник е направил видинският публицист Христо Лишков, който пише: "Лекар, учител, книжовник, журналист и кмет - навсякъде и всякога той стана истинско мерило на гражданственост"/Лишков Хр.," д р Бърни Бончев", в к "Видин" бр. 3 / 2005 г. / Бърни Бончев Денев е роден на 12 януари 1877 г. в Разград. Баща му Бончо Денев е бил обущар, а майка му Тина Стойкова - домакиня. Семейство на дребни еснафи, което с усилие свързвало двата края. Тежко е детството на малкото момче. Когато е на седем години, умира баща му, а три години по късно умира и майката. Малкото, 10-годишно безпомощно сираче, за да не остане на улицата, е било осиновено от богатия разградски търговец Нико Трифонов. Завършвайки основното си образование през 1889 г, едва 12 годишен, Бърни Бончев работи като обущар, продължавайки занаята на баща си. След 1879 г, вече 16-годишен, изоставя обущарския занаят и постъпва в Разградската гимназия. След две години /1895 г/ постъпва в Русенската класическа гимназия, а от следващата година се записва във Видинската Ско-белева гимназия, която завършва през 1898 г. Във Видин избуява голямата му любов към града, който става за него участ и съдба! През есента на 1898 г. Бърни Бончев заминава да следва медицина в Женева /Швейцария / Като студент, попада в кръжока на руските емигранти. По време на престоя си в Женева се запознава с редица видни личности - Георги Пле-ханов, Владимир Илич Ленин, Жан Луи Пети, Васил Коларов, Тодор Кабакчиев и др.... I Държавен архив - Видин, "Д-р Бърни Бончев ", Видин, 2007 г., инв. Опис № 1, ф. № 122 К, стр.4./ Още като дете в отделенията, Бърни Бончев научил турски език, тъй като негово съседче, с което ходили заедно на училище, му говорело само на турски. Нещо повече, научил да чете арабската писменост и йероглифите, с които бил написан Корана и можел да прави това по-добре от турското си другарче. По-лиглотските си способности доразвива през време на следването си, "...е чужбина усвоява: руски, немски, френски, италиански език, а чрез дружбата си със сръбски и влашки /румънски/ емигранти-сръбски и влашки /румънски/ език ..."/Държ. архив - Видин, "Д-р Бърни Бончев ", Видин, 2007 г, инв. Опис № 1, ф. № 122 К, стр.4./ Така младият Бърни Бончев, за съвсем кратко време, можел вече да говори, чете и пише на седем езика. Това ще го улесни по-късно и в историческите му изследвания, към които бил пристрастен още като ученик. След като завършил и се дипломирал за лекар, през 1907 г. учи в Женева за втора специалност и се дипломира и като зъболекар. Така приключил с образованието си. След завършването на първата си специалност, в началото на 1904 г. се завръща в Родината и отбива военната си служба като школник - запасни офицер в Княжево. После една година е участъков лекар в Елхово / село Болярово - б.а. / и от 17 септември 1920 г. е в любимия на сърцето му Видин. Тук е назначен за училищен лекар в Скобелевата гимназия, която някога е завършил. От тази гимназия израства привързаността на младия човек към всичко свързано с Видин и неговите граждани. След Първата световна война, където е старши полкови лекар, а след това началник на дивизионния лазарет при полевата болница, се завръща отново във Видин. За да започне неговата съзидателна и творческа работа за благото на обществото. Годините от 1905 г. до 1920 са период на активно сътрудничество на д-р Бончев с всички вестници и списания като: "Медицинска беседа", "Майка и дете", "Училищна хигиена", "Български лекар", "Видински общински вестник" и др. От 1906 до 1916 г. участва в основаването и оглавява Хигиеническото дружество "Здраве" - за хигиена и благоустройство на Видин. I Държ.архив - Видин, "Д-р Бърни Бончев", ИН. ОП. № 1.Ф. № 122 К, стр. 5 / През 1906 г. д-р Бончев се оженва за швейцарската си приятелка Маргарита Корниолей, с която отглеждат и възпитават три деца. Маргарита остава до края на живота му негов най-близък и верен съратник. След приблизително тридесетгодишното си пребиваване във Видин, той познава почти целия около 20-хиляден град, поради непрестанните си контакти с гражданите на различни нива. Освен, че е сред най-изявените лекари и зъболекари, търсен от много пациенти, той е активен общественик и кмет, решаващ текущите проблеми на много хора, учител и публицист. От 1920 до 1932 г. основава и ръководи новата служба "Борба с маларията". Болестта била бич за града, поради многото блата около него. На 5 септември 1934 г д-р Бърни Бончев е назначен за кмет. Тази длъжност изпълнява в продължение почти на четири години/до 12VIII.1938г.-б.а./. През времето на дългогодишния си престой в Швейцария -повече от пет години, Бърни Бончев членувал там в известния "Трист клуб суист" в Лозана. Това му дало възможност да пътува из Швейцария, Германия, Италия и Франция. Да се запознае с устройството и начина на живот в селата и градовете на тези страни. И по късно, като кмет да въведе някои достижения на Запада в старопрестолния Видин. За съзидателната и новаторска дейност на д-р Бърни Бончев може да се напишат много страници, но какво е бил Видин за него и той за града говори съграденото през неговия мандат: Приемане и внедряване на генерален кадастрален план за жилищното строителство и пътните комуникации. Построяване на модерен водопровод за решаване проблема с питейната вода. Построяване на модерна градска баня по европейски образец, която е наистина комфортна в сравнение със старата турска баня, намираща се срещу някогашния Видински затвор. Изграждане на лятна къпалия с басейн, по модел от Швейцария. Организиране построяването на спортни игрища за развитие на масов спорт: футбол, волейбол, народна топка. Разширяване и модернизиране на градската градина, която става втора по представителност след тази в Русе. Организиране на пресушаването на блатата в града и около него. Изграждане на част от дигата на р. Дунав, за предотвратяване заливането на ниските места при високите пролетни води на реката. Залесяване на пресушените блата и създаване на известния "Майски лес" / за съжаление вандалски унищожен през 90-те години на миналия век - б.а./ Определяне на постоянно място на традиционния Видински панаир - /на сегашното място на КАТ до разклона за Месокомбината -б.а./ Благоустрояване на пазарните павилиони / изграждане на покритите сергии/. Изграждане на колоритните някога "малки дюкянчета", разпростиращи се от "Сергиите" до днешната ул. " Райна княгиня", на края на които беше Видинската пожарна команда. Укрепване и благоустрояване на Общинския театър "Вида ". Подпомагане на окончателното завършване на читалищната сграда и кино "Цвят" Организиране на изселването на циганите от блатата до някогашната централа и около днешния хотел "Ровно", в нов хигиеничен квартал и в нови жилища. Народът наименувал този квартал Бончова махала, като израз на признателност към нейния създател. След 1944 г. същата беше преименувана на "Боянова махала"! На името на човек, нямащ нищо общо нито с изграждането и, нито със създаването на нещо в града... Д-р Бърни Бончев е написал повече от 30 книги за Видин и неговата околност, което никой друг не е правил до него. Изнесъл е стотици беседи и сказки. Написал е хиляди статии, брошури, книги и други на здравна тематика или за благоустрояване на селищата, както и за тяхното историческо минало. Възстановява "Видински общински вестник" и основа вестник "Просвета". От 1938 до 1945 г. е председател на следните видински дружества : археологическо, журналистическо, "Червен кръст", "Борба с туберкулозата", въздържател но, българо-съветско и Културния комитет за повдигане на видинския край . От 1 януари 1950 г. е преназначен за началник на новосформирания институт Окръжна санитарно-епидемиологична станция - Видин до пенсионирането му. /Държ. архив - Видин, ф. 122 К, стр. 5,6./ Както се вижда, огромна е дейността и неизчерпаема е енергията на този човек, станал видински гражданин и приел участта на Видин като своя лична съдба... Ползуващ оригинална чужда литература, поради свободното владеене на седем езика, д р Бончев непрекъснато търсил и намирал исторически факти и случки, с които да популяризира славата на Видин и величието на неговите граждани. За тази цел е проучвал старите архиви на турските хюкюмати19 и на ромейските апотезоисти20, за да покаже превъзходството на българското племе и по специално на видинските граждани. Ето какво пише той за града, който така много обичал и на който посветил всичките си творчески възможности: Монолитното народностно чувство на видинчани може да се види още през X век/1004 г./ когато България пада под византийска власт. Последна под владичеството на ромеите пада Видинската крепост и то след осеммесечна обсада не след бой, а с предателство и измама. Това вбесило император Василий II Българоубиеца и той жестоко си отмъстил за непокорството. Това може да се види и днес в един манастир до Цариград, където Василий II поръчал да издълбаят върху една мраморна колона следният надпис: "Ако някога българите се разбунтуват отново, трябва по моя пример да се смаже цяла България и да не се оставя нито една местност, нито една крепост без гарнизон. Това е единственото средство да се обуздае този немирен и непокорен народ." I Бончев д-р Б., "Видинската книга", ч. III, стр. 150 /. Д-р Бончев полага изключителни усилия да предаде своята етичност и висока култура, като норма на поведение, в обществените дебати и спорове. Спомням си, като ученик в гимназията /1949-50 г/ посещавах редовно неговите сказки и лекции на историческа и обществено-политическа тематика. Той говореше тихо, мисълта му течеше гладко, а думите се лееха като от меден чучур на белокаменна чешма. Почти на всяка сказка, той повтаряше , може би, долавяйки растящото разделение и озлобление в обществото /налагано изкуствено от новите властници - б.а./ следните призиви: "...трябва да се научим да водим диалог и полемика със спокоен и уверен тон, без заяждане и отмъщение..."!След всяка негова лекция, която посещавахме с моя съученик Цветан Гешев, станал по-късно също лекар, той ми казваше: "Ще станем ли и ние някога умни като д-р Бончев..."! Отговарях му, че ако отидем като него да се учим в Швейцария и Франция, може би ще станем... Но се случи така, че много трудно ни разрешиха да учим, дори в София... Много интересни спомени за д-р Бърни Бончев ми разказа 97 - годишният днес бай Иван Стойчев, който е живата история на Видин почти през целия XX век. Неговият баща Васил Стойчев, бивш директор на Земеделската гимназия и д-р Бърни Бончев били неразделни семейни приятели. Те редовно си гостували и споделяли мисли за проблемите и развитието на Видин: "През 1935 г. - спомня си бай Иван - беше точно за моя рожден ден, след като се почерпиха с баща ми, д-р Бончев каза: "Василе, решил съм да направя основна реконструкция на квартал "Калето". Ще разруша всички сокаци и криви улички и ще направя един модерен квартал, като във Фрайбург /град във Швейцария - б.а./. От "Стамбол капия" до казармата ще има една хубава права улица... Един ден при мен дойде началникът на пощата Георги Младенов и ми казва: "Докторе, този нов план за улиците бута къщата на моята братовчедка. Моля те, направи там един завой, защото е стара жена и няма къде да живее...". Когато разтворих градоустройствения план видях, че улицата минава точно по средата на въпросната къща. Разпоредих се, общината да намери веднага квартира на жената и изпратих представители да преместят всичкия багаж в новото и жилище. След два дни, дойде пак Георги Младенов и свойски приятелски ми казва : "Абе докторе, ти си строшил къщата на моята братовчедка...", на което отговорих: - Абе Георги, аз имам толкова много приятели в този град, че ако реша на всеки да угодя, никога няма да направя Видин благоустроен и чист град, какъвто трябва да бъде..." Така, с много такт и търпение, спокойно и разумно, д-р Бончев убеждавал и своите съграждани, и общинските съветници, че предприетите мерки по реконструкцията на града си заслужават жертвите, защото Видин е все още с ориенталски вид, а трябва да стане европейски град. През своя кметски мандат д-р Бончев действително променил облика на града, превеждайки го сполучливо от 19-и в 20-и век. Във връзка с 80 годишнината на този истински видински реформатор, учителят-историк г-н Петко Кичашки пише: "През 1957 г. бе създаден инициативен комитет с председател Гено Петков за честване 80 годишнината му. /на д-р Бърни Бончев - б.а./ Поради намесата на самозвани "патриоти" честването се провали. Единствената му вина бе, че имаше син и зет зад граница" I Кичашки П. "Видински общински вестник" бр. 40/90 г. /. Някои нискочели примитиви от тогавашния Околийски комитет на БКП са преценили, че е много "опасно" за идеологията да се чества юбилеят на една и без това много популярна личност, която не е "наш човек", защото има син, напуснал България и живеещ в чужбина! Комунистическата власт обявяваше за "предател" и "изменник на родината" всеки, които не споделя Марксо-вото учение и който напусне България, за да избегне кървавите репресии и да спаси живота си! Съгласието за честването на 80 годишния юбилей на д-р Бончев е дал и тогавашния достатъчно интелигентен Секретар на Градския комитет на БКП Гено Петков. Той лично е познавал бившия кмет и е оценявал по достойнство извършените от него преобразования в града. Но кметът на Видин /тогава се наричаше Председател на Градския съвет на Депутатите на трудещите се, по подобие на СССР - б.а./ Ангел Иванов-Галуц, подкрепен от юриста Гено Георгиев и Емил Маринов, осуетили празнуването на подготвяния юбилей. Нещо повече, те подложили на жестоко преследване и репресии организатора на инициативния комитет за това честване - учителя Петко Кичашки. По изпитания болшевишки сценарии, те "намерили доказателства", че учителят Кичашки е англо-американски шпионин и служи за връзка на сина на д-р Бончев /живеещ в Америка - б. а./ с баща му и с враговете - заговорници и конспиратори срещу народната власт във Видин /по думите на репресирания Кичашки/. Нещо което скромният учител по история не и сънувал! Дори и днес, когато разказва за тази комунистическа мерзост, Петко Кичашки трепери от възмущение, въпреки че от тогава са изминали 50 години! Заради тази долнопробна клевета, честният учител е осъден по бързата процедура и е изпратен на остров "Белене ", като каторжник...! В продължение на 8 месеца, един честен и невинен човек е подложен на жестоки гаври в преизподнята на българския "ГУЛАГ", само за това, че искал да се отбележи по подходящ начин годишнината на един достоен кмет!... Какъв е случаят със сина на д-р Бончев, зъболекаря Любомир Бончев ? За детето си д-р Бончев разказал на бай Иван Стойчев, само три месеца, преди да напусне този свят: Беше средата на октомври 1967 г. - разказва бай Иван -когато отидох по служба в София. Времето беше топло и се разходих в градинката зад бившия мавзолей. На една пейка седеше умислен възрастен човек. Отдалеч, в гръб ми приличаше на д-р Бончев. Приближих се, беше той. Докоснах го по раменете. Обърна се и като ме позна, радостно се изправи: "О, Иване, ти ли си! Колко много се радвам, че те виждам...Сега живея тук, при дъщерята, но мислите ми са все във Видин, той е на сърцето ми..." Покани ме в квартирата си, живееше наблизо. Разказа ми за сина си Любомир и за зетя си Иван Гологанов - мъж на дъщеря му. Гологанов бил юрист, военен прокурор с чин полковник. "На 4. IX. 1944 г. един ден преди СССР да ни обяви война и да окупира България - б. а/ през нощта, синът ми дойде при мен-разказал д-р Бончев, за да ме уведоми, че заминава заедно с Гологанов. Като военен прокурор Гологанов имал служебни връзки с военното контраразузнаване, от където му дали един списък, намерен у арестуван комунист. Арестуваният признал, че скоро ще вземат властта и че тези в списъка са хора, които трябва да бъдат "неутрализирани"/разбирай разстреляни - б.а./ в първите дни след победата. В този списък, освен военния прокурор Гологанов, фигурирало и името на зъболекаря д-р Любомир Бончев, който бил активист на Българския легион. Простихме се с Любо, като ми каза, че до три месеца ще ми се обади къде се намира - разказа д-р Бончев. След около два месеца ме уведоми, че с Гологанов се намират в Чикаго...! Голямото "престъпление" на сина на д-р Бончев и на неговия зет-военния прокурор Гологанов е в това, че не са останали в страната, та след "народната победа" на 9.IX. 1944 г. всеки от тях да бъде превърнат в "жертвен агнец", през "40-те безконтролни дни на революцията...!" Така, по късно идеолозите на "най-справедливото" общество, безобидно и невинно ще оправдават безбройните зверски престъпления- масовите разстрели и безследно изчезналите, повече от 30 хиляди души, цветът на нацията, през есенните нощи на 1944 г... Всички онези, които са предпочели да спасят живота си, напускайки страната, защото са познавали дехуманизираната същност на комунистическата диктатура, бяха обявявани за "невъз-вращенци", "национални предатели" и "изменници на родината", защото не са очаквали с овчедушно примирение да бъдат смазани от желязната пета на комунизма... Дълго време след 9.IX.1944 г. специалните служби са посещавали дома на д-р Бончев, за да търсят сина му и зет му, но той винаги спокойно е отговарял, че не знае къде се намират. "Когато се разделихме - казва бай Иван Стойчев, той ме прегърна, разплака се и каза: "... вече съм много стар и ще си отида от този свят, без да мога да видя Видин, който толкова много обичах..." Видинската Община, обществените организации и гражданското общество трябва да подкрепят днешната инициатива на председателя на пенсионерски клуб "Д-р Бърни Бончев" - Петко Кичашки, за увековечаване името на този изключителен човек, чрез построяването на един скромен паметник. Редно е комисията по оценка на духовните ценности към общината да предложи за присъждане посмъртно званието "Почетен гражданин на Видин" на д-р Бърни Бончев. Той напълно заслужава това. Така ще бъде коригирана една фрапираща историческа несправедливост.
СТЕФАН ТОТЕВ МИХОВ /1882 – 1945 г./ е роден на 3 март 1882 г. в Габрово. Кмет на Видин от 25 юли 1938 г. до 17 септември 1942 г. Осигурява заем за довършването на водоснабдяването на града. По това време населението на Видин е 15 672 българи, 804 цигани, 992 евреи, 1079 турци, 167 арменци – всичко 18 714 души в 4875 домакинства, настанени в 3 144 сгради. Недъгави и неспособни за работа – 461, недостиг на сгради за отделно живеене на домакинства – 1 731, признати за бедни – 2 213, непризнати за бедни – 2 662.
Със суми, събрани от собственици на недвижими имоти, павира някои улици в града. Отрежда се място за строеж на сграда за девическа гимназия. По време на неговото кметуване театърът става общински и за издръжката му се гласуват 200 000 лв. През март 1942 г. е катастрофалното наводнение във Видин. Градът и населението понасят огромни загуба. Стефан Тотев действа енергично и осигурява безвъзмездна финансово помощ от държавата в размер на 50 млн. лева.
На 30 септември 1942 г. е назначен за околийски управител и подава оставка.
След девети септември е осъден от “Народния” съд /едно от обвиненията срещу него е бездействие по време на наводнението през 1942 г./ на смърт и присъдата е изпълнена на 2З февруари 1945 г.
КМЕТЪТ - ВОЙН СТЕФАН ТОТЕВ МИХОВ Безкрайно е жестока участта ти, кмете! Буреносните облаци над Европа значително се сгъстяват, когато нацистката партия в Германия взема властта през 1933 г. Още един диктатор -отявлен хищник на "Стария континент" - Адолф Хитлер е с претенции за световно господство. Срещу себе си той има един не по-малко осенен от манията за величие параноик- съветския диктатор Джугашвили / Сталин/ и неговия огромен СССР Почти цяла Европа е в краката на "пречупения кръст", включително и гордата Франция, която е прегазена за девет дни... Събитията се развиват с главоломна бързина и само след година, двамата хищници ще разкъсат Полша, поделяйки я по "братски"...! Усложнените международни отношения дават отражение и във функционирането на местната власт - във всяка страна от континента като цяло и във всеки град и село поотделно. Засилват се идеологическите, политическите, класовите и съсловни противоборства във всички сектори на държавния механизъм и в България. Кметът на Видин, европейският възпитаник д-р Бърни Бончев, предусеща приближаващата опасност от военен сблъсък в световен мащаб и неизбежните във вътрешен план политически усложнения. Използвайки за повод острите критики към него от политическите сили, че държи на служба в Общината чиновници, които са достигнали вече пенсионна възраст, пък и самият той е вече на 61 години, подава оставката си на 25 юли 1938 г. Оставката му е приета и в същия ден е избран за кмет дисциплинираният и родолюбив офицер Стефан Тотев Михов . /Държавен архив - Видин, ф.17 К, оп. 1, а.е. 76, Протокол № 11/25 .VII. 1938 г/ Стефан Михов е роден в Габрово на 3. III. 1882 г. в чиновническо семейство. След завършването на средното си образование постъпва във военното училище в София. Във войската израства като истински кадрови офицер, достигайки до чин подполковник. Възпитан в здравите родолюбиви традиции на българската армия, той полага клетва за беззаветна служба на Отечеството в деполитизираните въоръжени сили на страната. И изпълнява дълга си достойно до последния си ден... През времето на комунистическия бунт /1923 г/, наречен от комунистическата историография "антифашистко въстание" /след като в България фашизъм никога не е имало - б.а./, Стефан Михов участва, като офицер много активно за потушаването на метежа. /Държ.архив - Видин, ф.20 К,оп.2 , а.е. 14, лист 4/ След това преминава на работа в МВР /1925 г/ като полицейски инспектор. Тук дейността му по защитата на конституционния строй в страната е много успешна. На следващата година се премества да живее във Видин, откъдето е съпругата му. В местното полицейско управление организира солидна разузнавателна мрежа и поставя на отчет всички опасни за властта лица, занимаващи се с антидържавна дейност. Освен това, създал добри връзки с тайната полиция в Сърбия и гр. Зайчар, което му дало възможност да осъществи залавянето на известни ръководни комунистически функционери от политическата емиграция в Югославия. Борил се е безкомпромисно срещу зловредното проникване на комунистически елементи в органите на полицията, не от идеологически, а от българофилски позиции, защото е считал за голямо престъпление предаването на националните идеали, заради някакви безперспективни и съмнителни идеологически концепции. По-късно, това няма да му бъде простено, за да разбере, колко безкрайно е жестока участта на българолюбците! Използвайки личните си приятелски връзки, още от военното училище, с министър-председателя Кимон Георгиев, Михов му пише лично писмо за шантажите на комунисти и земеделци във Видинско и опитите им да създадат организирана престъпност Както и за стремежите на последните да злепоставят тези, които се борят срещу престъпната им дейност-в случая Михов. Ето какво пише Стефан Михов на министър-председателя в това писмо: .. Аз като полицейски инспектор, които трябва да държи в ръцете си цялата престъпност в окръга, както и връзките между околиите, също организирам разузнавателна мрежа. И по този начин събраните сведения се проверяват, тъй да се каже от разни източници опасните за нас лица и уясняват обстановката... От тези срещи се узна, че емигранти родом от с. Гърци /дн. Градец - б.а./, Видинско ще нападнат купското шосе между 22 и 24 километър. Лично аз казах на секретаря на околийското управление, който заместваше околийския началник да организира охраната, а пък аз ...ще взема специални за случая мерки, независимо от тяхната охрана.. .Граничните власти имаха от своя страна хора, чрез които събираха сведения и макар че бяха посветени от мене, конкретно за работата ми по залавяне на Георги Янчев /главния организатор - б. а./ както и на тримата емигранти от Гърци - разбойници.. упражнявали давление върху моя куриер, да се откаже да работи за мене, а да работи с тях... С поздрав: /п/ Стефан Тотев запасен подполковник! /Държ. архив - Видин, ф.20 К.,оп. 2, а.е. 14, лист 1-6/ Както се вижда от това писмо, срещу разрушителите на държавните институции, комунисти-конспиратори и криминални престъпници, както и срещу политическите емигранти в съседна Сърбия, стои един разузнавач от висока класа, който не може да бъде подкупен или компрометиран от слугите на Коминтерна. С писмо № 1848 /13.11.1937 г.; вече като околийски управител на Видинска околия, във връзка с предстоящите избори, Стефан Михов уведомява собственика ка печатницата във Видин Васил Божинов, "...да представи в околийското управление за предварителен преглед всички дадени за отпечатване писма, позиви, хвърчащи листове, лозунги и бюлетини". /Държ. архив - Видин, ф.20 К, оп, 2, а.е. 14, лист 4/ С присъщата на истински патриот убеденост и с дисциплината на висш офицер, правоохранител и гражданин Стефан Митов при встъпването си на кметската длъжност заявява: Налага ми се дълг, като новоприел длъжността кмет да направя пред почитаемия съвет една декларация, че съм с желанието да служа безкористно и да бъда полезен на гражданството... Вярвам, че работата, която ми предстои е тежка, още по тежка е задачата да мога да предвидя всичко за повдигане на благосъстоянието на града, да се получи благодарността на гражданите... /Държ. архив - Видин, ф.20 К, оп, 2, а.е. 76, лист 82 /. В своята дейност като кмет, Михов е точен, изпълнителен, безкомпромисен и обективен - добродетели присъщи на цялата генерация истински български офицери, възпитавани в духа на възрожденците и в безпределна обич към Родината. Думите на един от най-авторитетните общински съветници, адвокатът Атанас Минков, отразяват най-точно мнението на видинската общественост към новоизбрания кмет: Най напред ще изкажа благодарност, за дето избора на кмет се падна на Вас. Като зная вашата служба като войник и общественик, която служба сте изпълнявали с без-користие, убедени сме, че сегашната Ви служба, колкото и сложна, толкова и полезна ще изпълнявате също така /Държ. архив - Видин, Протокол № 11/ 25. VII. 1938 г./ Наистина, почти с военна самодисциплина, кметът Михов, енергично и последователно поставя в пълен ред общинските проблеми с похвална експедитивност като : Организира образцово провеждане на традиционния Видински панаир-осигуряване квартири за гостите от цялата стра-та, осигуряване 30 % намаление за пристигащите за панаира по БДЖ и речния флот. Свободно преминаване на границата за гости от Зайчар, Неготин и Калафат и селищата от крайдунавския регион. Осигурява държавен заем за довършване водопровода на града, в размер на 5 милиона лева. Разпорежда да се постави паметник на Г.С.Раковски в градската градина, пред театър "Вида", където е и сега. Заедно с народния представител Михаил Михайлов и юристите Стефан Станев, д-р Асен Цанов и Кръстьо Ножаров са приети от министър-председателя Кимон Георгиев /негов личен приятел - б.а./, за осигуряване средства за построяване на съдебна палата. /Такава беше построена на днешната ул. "Цар Александър" срещу старата електроцентрала и разрушена през 70-те години на миналия век - б.а./ Урежда с премиера Кимон Георгиев въпроса за отписването на Видин от списъка на земеделските градове. • Разширява културните връзки между Видинския регион и крайдунавските градове в Сърбия - посещение на студенти и професори от дунавския град Смедерево. Осигурява през 1940 г. павирането на първите улици в града. Обезпечава 2 мил. лв. за издръжката на градския театър, който от 1 януари 1939 г е станал общински. Организира построяване на скривалища за населението - за газова защита и въздушни удари, с оглед приближаването на голямата война. Най-голямото нещастие за града, както и за кмета Стефан Михов, е катастрофалното наводнение, сполетяло Видин на 4. III.1942 г. Големите студове през целия месец януари са сковали река Дунав с дебел лед. Огромните ледени блокове се натрупват малко по-надолу от днешния Месокомбинат и образуват нещо като масивна ледена преграда на гигантски язовир. Опитите на военните сапьори да взривят леденея бараж не дават резултати. Бомбардирането на ледената преграда със самолети от въздуха също е безуспешно. Кметът Стефан Михов е издействал екстремно 50 мил. лв. за борба с наводнението и е направил всичко което е възможно, но голямото бедствие не бе предотвратено. Целият град, с изключение на най-високите части в квартал "Калето" бяха залети, като в зависимост от релефа, водата беше от 30 сантиметра до 2.40 м., в по-ниските части на града. Въпреки голямото нещастие, не беше допуснато да загине нито един гражданин на Видин през кошмарните дни на наводнението. След преодоляване на последствията от този истински потоп, на 31 септември 1942 г. Стефан Михов е "...назначен за околийски управител". /Държ. архив - Видин, ф.350 К,оп. 1, а.е. 35, лист 64 - гръб/ На 9.1Х.1944г новите управляващи - комунистите, арестуват незабавно бившия кмет и околийски управител Стефан Михов. Те не са забравили неговата дейност като офицер и инспектор в полицията, когато в рамките на Закона и Конституцията той е защитавал държавата, потушавайки комунистическите метежи или е арестувал заговорниците и терористите, "световните бойци" на Коминтерна. Нямайки никакво правно основание да търсят отговорност за действията му на държавен служител, които са били напълно в рамките на Закона, т. нар. "народен съд" го обвинява, че той е главният виновник за катастрофалното наводнение на Видин през 1942 г. След наводнението през 1942 г. в България се смениха 3-4 правителства, но нито едно не обвини Стефан Михов за наводнението, сполетяло града, защото той не е имал никаква вина и защото е направил всичко възможно за неговата предотвратяване. Някога Камен Зидаров беше написал драмата "Царска милост," в която коронованата особа Фердинанд, "височайшо милостиво" разрешава разстреляния по негова заповед офицер, да бъде предаден на близките му, за да го погребат като истински християнин. Новите властници от "най-хуманното общество", не притежаваха дори и частица от "милостта" на Кобурга, причинил националните катастрофи... Те осъдиха на смърт чрез обесване достойния българин и бивш кмет на Видин - Стефан Михов и захвърлиха тленните му останки в безименен гроб, както направиха това с още 30 хил. невинни българи, отнесени от ледения вихър на "революцията"... Безкрайно е жестока действителността, кмете !
ЦЕКО БАЙЧЕВ НАЙДЕНОВ /1904 – 1976 г./ е роден в с. Несура, Врачанско. Кмет на Видин от 7 октомври 1942 г. до 9 септември 1944 г. Разширява водопроводната мрежа с 6 000 линейни метра. При неговото кметуване е построена една училищна сграда. Създадена е оранжерия към градската градина. Още първата зима след голямото наводнение привежда 1 500 жилищни сгради в годност за живеене.
След Девети септември 1944 г. заслугите му като кмет на града не се признават. Изправен е пред Народния съд и за публикувани статии в прогермански дух е осъден на три години затвор условно. Твърде възможно е тази смекчена присъда да е под влияние на неговия тъст Атанас Минков, пръв председател на Отечествения фронт във Видин.
Умира на 5 юни 1976 г. във Видин.
ПОСЛЕДНИЯТ ФИЛАНТРОП ЦОКО БАЙЧЕВ НАЙДЕНОВ Краят на добродетелните "българи от старо време"!Съдбоносните събития през 40-те години на миналия век окaзват решаващо въздействие върху обществено политическите структури в световен мащаб. Специално за България и Видин, настъпва времето за закриване на една епоха, която в продължение на 66 години след Освобождението, бележи параметрите на едно възходящо еволюционно развитие. Със всички успехи и провали, постижения и грешки, с които една малка страна като България търси своето достойно място сред цивилизованите държави в Европа. Със започването на Втората световна война беше променен и обществено политическия ландшафт в нашата страна. Излязоха от анонимност военизирани групировки и фанатично идеологизирани партии, които бяха предвестник на съдбоносни промени, последвали след края на войната... На 7 октомври 1942 г. общинските съветници във Видин избират за кмет изтъкнатия юрист Цоко Байчев Найденов. Той е последният, 25-ти по ред градоначалник на Видин след 1878 г. и представлява естествено продължение на галерията от образи на общественици, за които безкористната служба и пълното себераздаване за просперитета на Видин и благоденствието на неговите граждани е било ежедневно призвание. Заемането на кметската длъжност е било въпрос на чест и достойнство, на престиж и признание за качествата на избраната личност. Затова много от хората, преди да седнат на кметския стол, са били заможни, проспериращи граждани или богати търговци, банкери, занаятчии, предприемачи, интелектуалци. След напускането на кметската длъжност, много от тези достойни мъже са достигали до последни бедняци, нямащи средства дори за собственото си погребение... С избирането на Цоко Байчев Найденов за кмет на Видин, завършва ерата на достолепието. Време, през което нито един от хората, заемали кметската длъжност, не е използвал голямата си власт за лично облагодетелстване. За разлика от днешните кметове и управляващи, които сядат на "шефското място" като последни бедняци, за да си тръгнат от него като заможни и проспериращи "бизнесмени", сдобили се "законно" с крупни имоти и опасани с безброй "обръчи" от фирми и много, много кражби... Като по някакво неписано правило за видинските кметове и Цоко Байчев започнал жизнения си път в пълна нищета. Баща му умира, когато е само на една година и половина, а майката с още шест невръстни братя и сестри не издържала голямото напрежение и напуска този свят, когато Цоко е в първия клас на Врачанската гимназия. В родното си село Лесура, той няма никакви близки, защото родителите му са преселници от Тетевенско. Следва настаняването му в сиропиталище, където малкото момче, за да може да продължи учението си преподавало частни уроци на своите по-неподготвени и изоставащи с учението другарчета. През 1928 г. завършил с пълно отличие Врачанската гимназия и за да не остане на улицата, заминал при чичо си в Оряхово. Двамата с него подали молба до Оряховската община, за отпускане на стипендия, поради отличната диплома, за да следва във Франция. Отказано му било под предлог, че за тази държава нямало решение за изпращане на студенти. Записал право в Софийския университет през учебната 1928/29 г. и завършил с пълно отличие през 1932 г За да се издържа през следването, работил като репортер и дописник на много софийски вестници и списания. Печатал статии по културни, литературни и правни проблеми, които се отличавали с голяма ерудираност. След завършването си е работил като адвокат във Враца, където продължил културно просветната си и обществена дейност до 1940 г, когато се оженил за дъщерята на известния видински адвокат Атанас Минков, Лидия и се преместил да живее във Видин. Заедно със своя тъст разработват много успешно адвокатската си кантора, която имала много голяма клиентела. Онова, което отличавало Цоко Байчев сред неговите колеги в адвокатската гилдия, били неговите фини и изискани маниери, отлично възпитание, голяма култура и неподправена доброта. Както пише за него д-р Бърни Бончев,". ..благодарение на будния си ум и гъвкав характер, за кратко време се ориентира в средата на прогресивния видински елит и зае мястото си в разните кул-турно-просветни организации. В продължение на две години той редактира излизащия във Видин в. "Просвета", орган на Комитета за културно издигане на Видинския край. Пише редица статии за Македония и такива с прогермански дух...". I Бончев д-р Б." Видинската книга", Видин, 1946 г, част IV, стр. 124 -148/ След избирането му за кмет Цоко Байчев произнася пред общинските съветници своята програмна реч, в която акцентира на следните моменти: .. .На нашите стопове, които заемаме сега, преди нас са заемани от видни кметове и общински съветници на град Видин и аз съм убеден и напълно вярвам, че нито с мисъл, нито с прояви, ще изневерим в защита на видинските общински интереси... ...След себе си аз не водя антураж, нито имам партийни приятели, ето защо ще Ви моля да се освободите от обичая да правите ходатайства за уволнението или назначаването на чиновниците ми... .. Аз декларирам, че имам и доста отзивчиво сърце и всяка болка или нужда, която ми бъде представена и изтъкната ще гледам веднага по възможност най-широко да удовлетворя, но всичко това с оглед преди всичко на общоградската полза и резултатното управление на общината... /Държ. архив- Видин, ф. 17 К, оп. 1, а.е. 81, лист 6-9, Протокол № 8 7.Х.1942/ Казаните от кмета Цоко Байчев думи, не са празни приказки. Той стриктно, методично и при това с изключителна добронамереност и интелигентност изпълнява всички свои обещания и задължения към Общината и гражданите. Имах щастието да работя една година съвместно с Цоко Байчев - аз като инспектор в отд. "Търговия" към тогавашния Окръжен народен съвет, а той като юрисконсулт на предприятието "Градска търговия" - Видин. В почти ежедневните ни служебни разговори, аз, току що завършилия университета млад специалист /1959 г/, получавах от него изключително ценни указания и препоръки за работата и взаимоотношенията, които - както казваше той - "...въпреки солидната ти теоретична подготовка, нещата в живота са коренно различни от онова, което пише в теорията..."! Затова, човек трябва да бъде много внимателен, тактичен, търпелив и толерантен към всеки, независимо на какъв пост е и какво образование има...! В този дух, той ми цитира една мъдрост, която трябвало стриктно да съблюдавам в отношенията си с хората - "Уважението не коства нищо, но струва скъпо "! Всеки, който се е ръководил от тази максима е разбирал, рано или късно, колко благотворно е нейното въздействие при контактите в обществото... В работата си като кмет, Цоко Байчев е имал като първостепенна задача да ликвидира последствията от катастрофалното наводнение, сполетяло града, само половин година преди постъпването му на кметската длъжност. Първата му грижа е било снабдяването на населението с дърва и въглища с оглед приближаващата зима и бързото привеждане на повече от 1500 жилищни сгради в място, удобно за живеене. За две години като градоначалник Цоко Байчев снабдява с вода всички крайни квартали, като полага 6 километра нови водопроводни тръби. Изгражда едно училище й построява оранжерията за цветя до някогашното футболно игрище Т. Бенковски", в която известния озеленител и оформител на градския парк Сашо-градина-ря / Александър Спасов - б.а./ отглеждаше редки екзотични цветя. През време на кметуването му,- в града се усложнява политическата обстановка, като нелегалните комунистически групи засилват терористичната си дейност. Провеждат се редица процеси срещу конспираторите "борци интернационалисти", към което кмета Цоко Байчев няма пряко отношение, но по съветите на своя тъст, адвокатът Атанас Минков, пледира за хуманно отношение към арестуваните и прецизно прилагане на законите за "виновност" или "невинност"! Във всичките си действия, като обществено политическа и ръководна личност, Цоко Байчев се ръководил винаги от хуманните принципи за добронамереност, хуманност, толерантност и зачитане мнението на "противната страна". След окупацията на България от Съветската армия и завземането на властта от комунистическата партия, Цоко Байчев е арестуван и изправен пред правното недоразумение наречено "Народен съд"! Пред него той е трябвало да отговаря за "вината" си, че се е съгласил да стане кмет в една държава, в която правителството не е споделяло лявата марксическа идеология и се е борило срещу "борците на световната революция", разрушаващи устойте на държавността ! Нямайки никакви конкретни нарушения като кмет, ръководител, общественик и човек, "народните обвинители" му откриват голямата "вина", че някога е ".. .публикувал статии в прогерман-ски дух и е осъден от Народния съд на тригодишен затвор условно..." I Вълчев Г, "Видинските кметове", Видин, 1996 г, стр. 172/ С последния видински кмет - Цоко Байчев завършва ерата на онези общественици, ръководители и политици, които съчетават в себе си всички добродетели на българина - честност, скромност, трудолюбие, етичност и беззаветно служене на държавата. В рамките на Конституцията, законите и морала...
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ /1890 – 1958 г./ е роден на 12 август 1890 г. Кмет на Видин от 1944 г. до 1948 г.
С принос в благоустрояването на града, особено в павирането на главните градски артерии и оформяне на обществените паркове и градини. Позволява саморазправа с арестуваните на Девети септември видинчани. Освободен е от кметската длъжност по негова молба поради умствена преумора. Негов апартамент на ул. “Иван Вазов” 12 в София е отнет от народната власт.
Умира на 8 април 1963 г.
ГЕОРГИ ПОПАНДРЕЕВ ИЛИЕВ /1897 – 1958 г./ е роден на 1 май в с. Раковица, Видинска област. Кмет на града от 1948 г. до 22 август 1952 г. и от 1959 г. до 1 март 1960 г. В протокол от заседание на ОК на БКП на 22 август г., е записано: “3а тези четири години е дал много за града, който измени своя облик видимо. С това той оправда доверието на Партията. Знае се, че от години Георги Илиев има слабост спрямо жените, че не им прави подбор.” Шест години по-късно Партията прощава грешките на Георги Илиев и той е председател на ГНС до 1 март 1960 г. След това работи като адвокат.
След пенсионирането си живее и работи в София. Самоубива се на 22 март 1958 г. Според дъщеря му Катюша причината за това е рак на простатната жлеза.
ВЪЛКО НИКОВ ДАВИДОВ /1894 – 1987 г./ е роден в с. Водна, Видинска област. Председател на ГНС от 29 август 1952 г. до 27 ноември 1962 г.
Умира на 10 ноември 1987 г.
ГЕОРГИ МИЛКОВ ГАВРИЛОВ /1922 – ?/ е роден на 20 октомври 1922 г. във видинския квартал “Кумбаир”. Председател на ГНС от 27 ноември 1952 г. до 1959 г. През този период са положени 1 200 м. водопроводни тръби и са павирани 3 142 кв. м. улици.
КИРИЛ ЛАЛОВ ПЕКОВ /1924 – 2001 г./ е роден на 15 септември 1924 г. във Видин. Председател на ГНС от 1960 г. до 13 декември 1961 г. Член на БКП, който не робува на класово-партиен подход към хората.
Умира на 11 август 2001 г.
ГЕНО ПЕТКОВ ПЕТРОВ /1918 – 1965 г./ е роден на 6 януари 1918 г. в с. Синаговци, Видинска област. Председател на ГНС от 1962 г. до 12 март 1964 г.
Умира на 1 септември 1965 г.
АНГЕЛ ИВАНОВ ИВАНОВ – ГАЛУЦ /1923 – ?/ е роден на 11 ноември 1923 г. във Видин. Председател на ГНС от 11 февруари 1963 г. до 31 декември 1968 г.
Инж. ГЕОРГИ ИВАНОВ БИЛЯРСКИ /1935 г./ е роден на 6 март 1935 г. в Белоградчик. Председател на ГНС от 1 март 1969 г. до 1 март 1973 г.
ЛЮБЕН СПАСОВ ЙОНЧЕВ /1933 – 2003 г./ е роден на 9 юни 1933 г. в с. Извор, Видинска област. Председател на ГНС от 17 януари 1974 г. до 1978 г.
Умира на 3 август 2003 г.
ПЕТКО БОРИСОВ ВАСИЛЕВ /1927 г./ е роден на 3 октомври 1927 г. в с. Шипот, Видинска област. Председател на ГНС от май 1978 г. до март 1979 г.
Инж. ЙОРДАН ЦВЕТКОВ РАНГЕЛОВ /1932 г./ е роден в с. Макреш, Видинска област. Председател на ГНС от 1 април 1979 г. до 1 март 1981 г.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЛОГОФЕРОВ /1943 г./ е роден на 3 септември 1943 г. в с. Ново село, Видинска област. Председател на ГНС от 11 юни 1981 г. до 5 декември 1983 г.
КИРИЛ ПЕТКОВ ИВАНОВ /1943 г./ е роден на 27 април 1943 г. в с. Мали Дреновец, Видинска област. Председател на ГНС от 15 юли 1987 г. до 18 декември 1987 г.
СЛАВЧО БОРИСОВ ИЛИЕВ /1946 г./ е роден на 2 април 1946 г. във Видин. Председател на ГНС от ноември 1983 г. до 20 август 1987 г.
ТОШО ПЕТКОВ ЙОРДАНОВ /1941 г./ е роден на 10 октомври 1941 г. в с. Държаница, Видинска област. Председател да ГНС от 1 декември 1987 г. до 4 декември 1990 г.
МИТКО ВЕЛЬОВ ВЪТКОВ /1939 г./ е роден на 28 януари 1939 г. в Грамада. Председател на ГНС /временния ИК на ГНС/ от декември 1990 г. до 1 декември 1991 г.
МЛАДЕН /ДЕНИ/ ДИМИТРОВ КАМЕНОВ /1944 г./ е роден на 9 май 1944 г. във Видин. Кмет на града от 31 ноември 1991 г. до 31 ноември 1995 г.
ИВАН МЛАДЕНОВ СИМЕОНОВ /1950 г./ е роден на 8 май 1950 г. в с. Горни Лом, Видинска област. Кмет на Видин от 16 януари 1995 г. до 3 ноември 1999 г. На 11 март 1999 г. опозицията иска неговата оставка за недоказани обвинения в нарушения при приватизационните сделки с общинско имущество, но усилията й са неуспешни. Според бившите яростни комунисти добрият кмет е насилник. След края на кметуването си Иван Симеонов споделя във вестник “Видин”: “Не си тръгвам огорчен и не съм обиден на никого. По-скоро желая да се извиня на тези, които са очаквали повече от мен. С всичките си затруднения през тези четири години това беше един успешен мандат. В основни линии изпълних всичко заложено в нашата програма. Възобновихме строителството на жилища и предоставихме 40 апартамента на отчуждени собственици. Доизградихме водоснабдяването на всички населени места в общината и много други обекти от инфраструктурата на района.
Запазихме всички институции, дори разширихме тяхната дейност. През този мандат стартира приватизацията на общински имоти и така наречената “голяма” приватизация на общински фирми. Постъпилите приходи от общинската приватизация са 1,88 милиарда лева. Над 600 милиона от тях са инвестирани за благоустройство и подобряване на инфраструктурата...”
Д-р ИВАН ЦЕНОВ НИКОЛОВ /1959 г./ е роден на 6 април 1969 г. във Видин. Кмет на града от 3 ноември 1999 г. до 2007 г. Първият кмет, спечелил втори пореден мандат в избори за кмет във Видин. Първите кметски избори печели още на първия тур, с втори резултат в страната – 57%, като представител на СДС. Вторият си кметски мандат печели на балотаж.
Проектът “Дунав мост – 2” и новата модерна визия за развитието на региона на новия кмет-демократ привличат вниманието на световната преса. За първи път за Видин пишат “Интернешъньл Херолд трибюн”, “Ню Йорк Таймс” и др.
Възражда се духовния празник на Видин – Димитровден. На него видинлии и техните гости почитат покровителя на града Св. Димитър Солунски. Започва реконструкцията на градския пазар.
(със значителни съкращения)
Добави във
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Последни от История
- Младши подофицер Панто Колев герой от 2-ри конен на Н. Ц. В. Мария Луиза полк
- Мито Стаматов от 15-ти Ломски полк, загинал на фронта в Македония през 1916г.
- кап.Петковъ: Спасявайте се, азъ ще остана
- Първият Mерцедес бенц в България минава през Видин
- Пръвият филм за възрастни е прожектиран във Видин
- подпоручик Николай Кирилов Христов
- Ресторант 'Видинска среща' в град София
- Паметник на загинали граничари през 1913г. над село Чупрене
- Ханс Кристиян Андерсен и Видин
- Димитър Атанасов Страгачев е български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България
Послени албуми
- Пионерски лагер Георги Димитров над село Горни Лом
- Гранична застава над село Горни Лом
- Граничен пост №34 Писан Явор (Раковица)
- Бетонна постройка в гората над село Раковица
- Пещера Мечата дупка под връх Черноглав
- Останки от вишка и помощна сграда на връх Черноглав
- Турски граничен пост Бродей
- Стар граничен пост 'Кръстино равнище'
- Стар граничен пост до връх Черноглав
- Стари снимки на Брегово част 3
Дарение
Емайл за Новини
Коментари
- Грижите на местната власт във ...
ДОСТЪПЕН ЗАЕМ ОФЕРТА БЕЗ авансови такси Здравейте,...
05.03.17 13:53 - Знаменосецът на видинския полк...
''Цигани обраха къщите и в Ново село. Каквото и да...
13.02.17 20:23 - Минерален извор до с.Сланотрън
Екземата засяга 15-30% от градското население. Сам...
11.02.17 11:14 - Средни училища
Здравейте, Аз съм д-р Бен Питърсън, частен заем кр...
07.02.17 07:15 - Грижите на местната власт във ...
Здравейте, Имате ли нужда от спешен заем? или нужд...
22.12.16 10:23