Първия се гордееше с Людмила, а Владко наричаше серсем, казва д-р Борис Джибров
Валерия ВЕЛЕВА
- Д-р Джибров, на 7 септември се навършват 100 години от рождението на Тодор Живков. Смятате ли, че е дошло време, в което да се даде реална оценка на неговото управление?
- Не. Противопоставянето в България продължава да е много силно, а това пречи да се погледне трезво на Живков и неговото време. Всеки натиска педала към себе си, но един ден истината ще излезе, бъдете сигурна в това!
- А каква е истината?
- Истината е, че Живков е един голям държавен ръководител - както искат да го въртят и да го сучат - той е държавник.
- Обикновено казват за него "правешкия хитрец"!
- Какво от това? Защо да не е хитрец? Въпросът е тази хитрина в полза на кого е? Неговата хитрина беше в полза на България. Държеше се като обикновен българин, беше в тон с останалите хора в страната и затова толкова дълго се задържа на власт.
- А не смятате ли, че разковничето се крие в системата на диктатурата?
- На Живков му идваше отвътре естественото поведение с хората, това е дар Божи. Той не хвърчеше в небесата. Политиката е театър и ако искат да успеят, политиците трябва да бъдат добри актьори. Целта е да ти вярват, което те прави водач; да те следват, което те прави лидер. Живков умееше това - да посочва пътя, да увлича.
- Тогава защо така унизително го свалиха от власт? Откъде идва дълбоката омраза между Луканов и Живков?
- От огромното желание на Луканов да стане Първия в България, да заеме мястото на Живков. Спомням си, когато Андрей Луканов и Петър Младенов завършиха дипломатическата школа в Москва, дойдоха във Външно министерство и ми ги представиха. Беше краят на 1962-ра, бях назначен вече от една година аташе във Външно, най-ниския ранг, а външен министър беше бащата на Андрей - Карло Луканов. Същите ниски стартови рангове предложиха на Андрей и на Петър. И двамата отказаха. Луканов първи заяви, че не приема този нисък пост, и повлече след себе си и Младенов. А той бе податлив на влияние. Оттогава още Андрей води тази борба, подла и подмолна, срещу Живков, а публично падаше на колене пред него. Луканов беше блюдолизец бетер Милко Балев, който беше най-явен и противен, особено когато стана член на Политбюро на ЦК на БКП. Ако Живков каже три думи, четвъртата ще бъде на Милко Балев: "Велико! Страхотно! Невероятно!"
- Това ласкаеше ли Живков?
- Всеки се ласкае от такива думи. И Живков се е ласкаел, макар да не го е вярвал, абсолютно сигурен съм в това, но го е приемал, за да може то да влияе на останалите. Същото като при 12-те апостоли. Като стане апостол Павел и каже "Нашият Исус Христос е единствен и неповторим", Исус може да си мисли, че апостол Павел е глупак, но го оставя да говори, за да кажат и другите апостоли: "Точно така!" И става религия. Това Живков, без да го е изучавал, без дори да го е прочел, го прилага.
- Ако Живков е имал усет за обикновения човек, защо тогава създава този огромен набор от привилегии във властта - специална храна, допълнителни възнаграждения за членовете на ПБ, на ЦК, вили, апартаменти, коли?
- Срамота е да се говори всичко това, имайки предвид привилегиите, които управниците след него си създадоха. Няма управник, който да е живял по-скромно от Живков! Той живееше много пестеливо, защото се е родил адски беден и е живял адски бедно. И винаги е бил гладен.
- Гладен? Шегувате се, нали?
- Не, не се шегувам! Ходила сте в родната му къща в Правец, видяла сте огнището и леглото на пода, и съжителството с воловете. Живков действително живееше много скромно. И до последния си ден беше все гладен. Следяха го да не напълнява, да няма холестерол и все го ограничаваха. Понякога ми казваше: "Абе, ти си доктор, защо така ме мъчат, защо не ме оставят поне един ден да се наям като нормален човек, колкото искам и каквото искам!" Храната му я проверяваха, защото го пазеха зорко. Имаше сигнали през 60-те, 70-те години.
- Живков казвал ли ви е някога, че се страхува за живота си?
- Не. Но понякога и той, и УБО злоупотребяваха - ако нещо им е трудно за организация при неговите посещения из страната, просто го елиминираха. УБО казваше "имаме сигнали" и съответното място отпадаше от програмата му. Иска да отиде във Враца например. "А, др. Живков, нали помните онзи, който ви нападна...", и той се отказваше. Ще отиваме в Смолян, Хачо Бояджиев бе приготвил страхотна програма, но аз искам да заведа Живков и в Рудозем, това беше все още забранена зона. Вика ме той и ми казва: "Програмата е добра, но махни Рудозем, защото хората на Кашев (шефа на УБО) казват, че е опасно." Мен ме хвана яд. Обясних му, че трябва да се отиде, защото турската пропаганда тръби, че това е турска територия. "Миньорите ви познават, ще ви посрещнат като Господ, ще седнете и ще изпиете една ракия с тях, медиите ще зяпат, няма нужда да ги убеждавате, че работниците ви обичат, те ще го гледат." Вероятно това го убеди, защото ми каза: "Е, добре, добре, остави го в програмата!"
- Чувала съм, че шефът на УБО Кашев и Живков се скарали заради пиянството на сина му - Владимир, и неговите оргии. Кашев го информирал какви ги върши Владко с различни компании, а Живков не е искал да повярва.
- Защо Живков не е виждал недостатъците на сина си?
- Ами като всеки баща не е искал да повярва. Като умря дъщеря му, Живков остана съвсем сам. И реши да възложи на сина си да продължи делото на Людмила в "Асамблея на мира".
- И той се издъни там!
- Той не само че се издъни. Той не искаше да работи. Пред мен Владко е ревал и ми е казвал: "Бате Боре, защо ме мъчите, бе? Не искам, не искам да се занимавам с тези работи. Аз си обичам музиката, фотографията." Той се занимаваше с такива обикновени неща, не беше задълбочен като сестра си. Беше добродушно момче, ризата да му поискаш, ще се съблече и ще ти я даде. Но попадна в една компания, която го опиянчи. И стана алкохолик. Страхлив. А страхливият, като пийне една чашка, става агресивен. И започнаха историите. Не че беше нещо необичайно, всеки ден това се случва на стотици хора, но щом е синът на Тодор Живков - това вече е друго нещо.
- Вярно ли, че Живков много се е вслушвал в съветите на съпругата си д-р Мара Малеева?
- Много пъти са ме питали за жените на Живков. Той имаше две важни жени в живота си - съпругата му д-р Мара Малеева и дъщеря му Людмила. Беше много привързан и към двете, и двете имаха огромно влияние върху него. Докато беше жива съпругата му, до 1972-ра, тя му беше коректив на работата, на решенията, беше стълб в семейството. Беше много скромна, земна жена. Тя имаше кола, охрана, но никога не ги е ползвала. Ходеше пеша и се возеше с трамвай. Людмила ми е разказвала следната история. Една вечер баща й се прибира вкъщи и казва на майка й: "Чете ли вестниците, видя ли какво направихме, забранихме ракията. Край на пиянството!" Демек - въведохме Крумовите закони. Мара Малеева го погледнала учудена: "И какво, ти стана цар Крум, така ли?" "Страхотно е това, ще видиш!" - отговорил Живков. "Ти ще видиш - казала Мара - защото не знаеш как народът прие това решение и какво говорят хората в трамваите, по улиците, в магазините!" Живков се стреснал. И още на другия ден отменя решението. Излиза пред телевизията: "Ха-ха-ха, направихме се на герои вчера, смятахме, че правим нещо добро, но сбъркахме и сега даваме заден. Ама то, шофьор, който не знае да дава заден, шофьор ли е, ха-ха-ха." Това е само един пример за нейното влияние върху него.
- Как преживя смъртта на Людмила?
- Много тежко. Изпадна в шок. Това го срути. Всъщност първият шок дойде след нейната катастрофа. Заминавахме на официално посещение в Полша. Людмила трябваше да го изпрати. Но я няма. Той си взе довиждане с всички и току пред стълбичката на самолета ме попита: "Защо я няма Милка? - А, не знам, жена е, може да е закъсняла, или да има задръстване по пътя, отговорих аз". А вече знаех, бяхме получили съобщението за катастрофата и Кашев ме попита: "Какво да правим? Ако сега му кажем, проваляме посещението" Заявих му: "Не, няма да му казваме". И не му казахме. Пристигнахме, настаниха ни в един дворец извън Варшава и Кашев ми казва: "Не може повече да го залъгваме. Иди му кажи, ти си лекар, но внимавай, много леко". Опитах се да бъда много внимателен с Живков, обясних, че уж, че нещо е станало, нещо са се сблъскали и Людмила е в болница. Той скочи: "Тя как е. - А, добре е, казвам, но лекарите я държат в пълен покой, в такива случай се говори за сътресение на мозъка и има опасност от кръвоизливи..." И той рухна. Излезе да се разхожда във вътрешния двор на двореца. Наблюдавах го отблизо. По едно време ме извика, отидох при него, разхождаме се един до друг и просълзен Живков ми каза: "Защо, бе Господи? Това момиче никога не ми е създавало никакви неприятности. Гордял съм се с нея в училище, за разлика от този серсем (Владко)! Защо Господи я наказваш?". И пак ме праща да се обадя да питам как е... Посещението мина на две-на три. Като се върнахме в София, разбра истината. Много тежко го преживя.
- Вярно ли е, че Живков на 9 ноември си е подал оставката, както твърди синът му Владимир ?
- Да.
- Вашата последна среща с него?
- Рано е да го кажа.
- Защо?
- (Дълга пауза) Вероятно си спомняте зи писмото на Петър Младенов срещу Живков, писано според мен под чужда диктовка, което Младенов дълго време се чудеше как да го депозира. Защо руснаците избират Младенов? Да не мислите, че е някакъв голям бунтар. Не. Просто Младенов беше зависим, алкохолно зависим. Но все пак беше мек в отношенията с хората. Не така агресивен, страхлив и хитър като Андрей. Той никога не се буташе на първа линия. Все още не се знаят детайли как точно стана заговора, каква бе връзката с Горбачов, как руснаците контролираха дори петолъчките у нас. Живков знаеше всичко за заговорниците. Една седмица преди пленума ме извика по някакъв повод в ЦК и между другото ми каза: "И какво сега, това момче, дето го направих външен министър, написал писмо против мен, а още не смее да го даде. Е, какво вие там, във Външно правите тайни срещи да ме сваляте. Мен ми е писнало от власт! Аз си отивам, мислете за България, бе, момчета?" Това ми каза.
- Вие какво направихте?
- Сконфузих се. Излязох и нищо не му отговорих. После са почнали разговори между него, Младенов и Луканов, и останалите от групата как точно Живков да се оттегли. Последната ни среща с него беше на процеса. Прокурорът ме извика за свидетел
- Защо днес сравняват Борисов с Живков?
- Борисов е усвоил много от уменията на Живков. Желанието да го охранява безплатно не беше случайно. И затова трябва да му свалят шапка. Борисов не само е стоял при Живков, той е попивал, попивал от него. Сигурен съм, че Живков му е давал и съвети. Сигурен съм, че Борисов е искал съвети и от царя, който също е голяма личност. И също ги е получавал. Не подценявайте Борисов!
standartnews.com
< Предишна | Следваща > |
---|