генерал Кръстю Маринов - почетен гражданин на Видин

Тази година се навършват 75 години от обявяването на ген. Кръстю Маринов за почетен гражданин на Видин, който успешно брани Видинската крепост по време на Междусъюзническата война - 1913 г. В Държавен архив-Видин се съхраняват оригинални документи на ген. Кръстю Маринов, включени в личния архивен фонд на Недялко (Недко) Вълчев Жиков. Тези документи са плод на активната събирателска дейност на Жиков, чийто интерес е насочен към изследване делото на ген. Кръстю Маринов.

Друг източник на информация за генерала и заслугата му за отбраната на Видинската крепост са спомените на Атанас Минков виден общественик и член на Радикалната партия от Видин и Соломон Аладжемов - доброволец при защитата на Видин през 1913 г. Ценна информация съдържат и документите с биографични данни, на-писани от сина му - генерал-лейтенант Иван Маринов.

Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в с. Голямо Конаре, Пловдивско. Баща му Марин Празов е известен деец от Съединението. През 1876 г. завършва Пловдивската гимназия и работи като учител в Семинарията в Пловдив и в с. Аджар (дн. с. Све-жен).На 5 авг. 1877г. постъпва като опълченец в X опълченска дружина. Взема активно участие в боевете на Шипка, вследствие на което е ранен в боя при "Зеленото дърво" и произведен в "младши унтер офицер". Постъпва в новооткритото Военно училище в София на 12 дек. 1878 г. и след завършване на I-ви випуск е назначен на служба в Източно-румелийската милиция (II-ра Пловдивска дружина). На следващата година става адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия - Алеко Богориди.

За периода 1882 - 1885 г. е ротен командир в Бургас и командир на V Казанлъшка дружина. По време на Сръбско-българската война е командир на Шейновския полк и взима участие в сражението при Пирот, където е контузен от снарядно парче. След войната Кръстю Маринов активно участва при организирането и подготовката на младата българска армия.

На 24 ян.1890г. е назначен за командир на I Софийска дивизия със звание подполковник. По време на службата си се проявява като способен, честен и самостоятелен командир, но с антинемски чувства. Това предопределя последвалите събития във военната кариера на Кръстю Маринов. На 14 февр. 1900 г. е произведен от княз Фердинанд в звание генерал, а на 15 декември е уволнен без никакво обяснение. След 21-годишна служба, на 45 години, генерал Маринов напуска българската армия. След уволнението на няколко пъти отблъсква предложенията на някои партии за народен представител. Един от малкото му приятели остава Георги Кирков. Поповод предстоящите парламентарни избори са актуални и предизвикват интерес вижданията на генерал Кръстю Маринов за морала на политиците след Освобождението, когато се изгражда българската държава. Ето какво споделя самият той: "Така, господа, вие, които България е въздигнала в своите редове; вие, които като първи плод на свободата; богати на метър земя се родихте и излязохте из жалките развалини на нашето славно минало, за да станете начело на вашите братя; вие, които свещения огън на свободата е топлил и съгрявал и в тежките дни на робството и теглото, които толкова прядки погълнаха и бяха готови да погълнат и вас: да, повтарям, ето съдбините, които вие готвите на България: щастие или погибел.…

Понеже хората са наклонни да подражават, първата ви длъжност е да им давате добър пример… Положението, което ви въздига над другите, ви поставя за образци, вашите нрави и привички скоро се предават на всички… Така самото ни високо положение, което благоприятствува на разпуснатостта, я обуздава и стеснява, колкото повече властта ни дава възможност на всякакви волности, толкова повече тя ни задължава да бъдем коректни…. Но, господа, ако достойнството и справедливостта заемат мястото на низката алчност и честолюбие, какъв извор на щастие и благополучие за народите."

По време на Балканската война 1912 г. генерал Маринов е мобилизиран и назначен за началник на VI Дивизионна област във Враца. В хода на Междусъюзническата война, след изтеглянето на I Българска армия от Княжевац, главното командване решава да изостави Видинската крепост. Генерал Маринов настоява пред помощник-главнокомандващия Радко Димитриев да бъде назначен за комендант на крепостта. На 5 юли 1913 г. той поема командването на крепостта, като, давайки личен пример, успява да организира защитниците и да осуети сръбските опити за присвояване на Видинския край. Отбраната на Видин е образец на нови за времето и успешно приложени оперативни и тактически действия, на чийто фон изпъква патриотизмът и високият дух на генерал Маринов.

Последните години от живота си той живее пълноценно с чувство на изпълнен дълг към народа и родината и умира на 4 март 1927 г. в София.

В знак на почит и признателност към неговото дело през 1934г. с.Мусумане е преименувано в с. Генерал Мариново.

По предложение на кмета Бърни Бончев с Протокол № 15 от 5 юни 1936 г. на Видинския градски общински съвет, генерал Кръстю Маринов е обявен за почетен гражданин на Видин и се решава една от видинските улици да носи неговото име.

За историята на построяването на паметника на ген. Кръстю Маринов свидетелстват документи от фонда на Видинската девическа гимназия. В писмо от 1936 г. директорът Димитър Стоянов разказва: "Под впечатление на една специална беседа, която бе говорена наскоро пред ученичките от девическата гимназия,започитта, която дължим на заслужилите на народа си лица, ученичките решиха да събират средства да издигнат един скромен паметник на починалия наскоро генерал, за да отдадат почит към паметта му, както и към паметта на всички загинали за защитата на гр. Видин. По-късно към тази инициатива се присъединиха и учениците от мъжката гимназия и с общи усилия паметникът е вече готов и ще бъде осветен на 7 юни 1936 г.". При откриването му паметникът се е намирал в крайдунавския парк, а през 1959 г. е преместен на днешното му място. Той носи следния надпис: "Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават". В тези думи са събрани целият живот и философия на един достоен българин.