гл.ас. Христо Костов

ГЛ. АС. ХРИСТО КОСТОВ (1932, гр. Белоградчик - 1982, гр. София)

Погледнете тази снимка от 20 юни 1965 г. - откриването на белоградчишката обсерватория. За нас, хората на Белоградчик, това е забележителна снимка - трима наши съграждани - прочути физици са на тази снимка - най-ляво на първия ред е ст.н.с. I ст. доктор на физическите науки Богомил Ковачев, седнал на първия ред (с очилата) е доц. д-р, доктор на философските науки Атанас Стригачев, вдясно от него с костюма е гл.ас. Христо Костов. Навярно снимката е направена от друг наш съгражданин - известен учен-астроном, ст.н.с. II ст. д-р Александър Томов, а снимката бе дар за нашата група от неговия син, също известен астроном - доц. д-р Николай Томов.

За жалост нашият класен ръководител Христо Костов отдавна не е между нас. Той се съвзе в някаква степен след първия инфаркт, но втори по-тежък сърдечен удар прекъсна дните му като смъртта го завари в малкия му апартамент в Люлин.

Христо Костов бе между най-добрите учители по физика в България - достоен син на своите известни родители - учителка и юрист от Белоградчик. Неговата основна тема в Университета бе учебният физичен експеримент - редица физични явления могат да се визуализират с осцилограф. След неговата безвременна кончина написах една бележка в негова памет, която една наскоро бе публикувана
Ето я:

Роден е в красивия планински град Белоградчик. Детството и юношеството -му преминават в родния му град сред дружното му семейство. Майка му е учителка, а баща му — юрист, със склонност към рисуване. Има по-*малък брат и по-голяма сестра, които нежно обича. Ученолюбието му се проявява рано и неизменно е първенец в училище. Учителите му се гордеят с него. Още като ученик той решава да стане учител по физика. Завършва гимназия (1950) и след успешно взетл конкурсен изпит се записва да следва физика в Природо-математическия факунтет на Софийския университет. В усилен труд преминават за него четирите годи и на следването му. Христо Костов работи с ентусиазъм, овладян от мечтата Си да стане образцов учител. Стреми се да научи колкото е възможно повече.

След завършване на висшето си образование е назначен учител по физика в родния си град. Скромен и стеснителен по природа, отначало той се притеснява от обстоятелството, че е колега на своите бивши учители. Заема се с жар за работа и от сутрин до вечер е в кабинета по физика. Когато не му отпускат пари, купува дори със собствени средства различни материали и се стреми да си подготви всички необходими за уроците демонстрационни уреди и лабораторни комплекти. Увлича и учениците си да му помагат, тъй като си спечелва пред тях твърде бързо авторитет и уважение. Подтикнат от инспектора по физика Христо Костов участвува в педагогическите четения по физика, проведени в София, с демонстриране на собственоръчно изработени демонстрационни постановки. Не закъсняват и първите му публикации в списание „Математика и физика". Особено внимание отделя Христо Костов на уроците по астронохмия. Притежавайки солидна теоретична подготовка, той продължава да чете и да въвлича учениците в астрономически наблюдения с училищната астрономическа тръба. Успява да заинтересува с астрономията и някои ръководни дейци в града и окръга ir получава съдействие за построяване край Белоградчик на астрономическа обсерватория. През лятото на 1961 г. заедно с ученическа бригада той полага основите и работи на строежа на обсерваторията — първата народна обсерватория в страната ни.

Наред с огромната си учебно-възпитателна работа Христо Костов участвува -активно във формите на партийната просвета. Член е на БКП от 1956 г., като редовно ръководи семинар на учители по политикономия. Участвува с лекции и демонстрации по физика и пред курсове за учителите по фшика. Избиран е за -член на Градския народен съвет. За всеотдайната си и резултатна работа получава няколко похвали и грамоти, а в 1959 г. и медал „ За трудово отличие".

През 1961 г. Христо Костов участвува в конкурса за асистент по методика ш обучението по физика във Физическия факултет на Софийския университет.

Трудно му е да се раздели с учениците си, да остави незавършена обсерваторията но надделява доводът, че като асистент ще има по-големи възможности и ще може по-успешно да работи в областта на методиката и техниката на учебния експеримент по физика. Резултатът от конкурса е отличен и през декември 1961 г. е избран за асистент. През 1966 г. е повишен в старши, а през 1971 г. — в глазен асистент, на която длъжност продължава да работи до края на живота си.

Още от първия ден като асистент Христо Костоз се включва в работата по обзавеждане на студентската лаборатория по физични демонстрации. Той работи неуморно върху подготовката си за отлично водене на студентските упражнения, в резултат на което по-късно стана възможно всеки студент да се занимава в лабораторията самостоятелно. Така благодарение и на неговия труд се повиши ефективността на подготовката на студентите за пряката им бъдеща работа като учители. Любовта към учителската професия Христо Костов предава и на тях чрез личния си пример и подчертаното уважение към учителския труд. Отличните му качества на човек и педагог му спечелват за кратко време голям авторитет сред колеги и студенти. Не остава неизвестна и голямата му подготозка и талант на експериментатор, проявена на практикуми и краткотрайни курсове на учителите по физика. Редица учители при затруднение в някои опити се консултират с него. Любезно и без изтъкване на личната си заетост той обяснява обстойно и демонстрира трудните опити, като вдъхва увереност на учителя, че ще може да ги прави успешно. В много училища го канят да монтира и покаже как се работи с някои новополучени, непознати на учителите уреди по физика. А членовете на студентския кръжок по методика на обучението по физика предпочитат да работят предимно в областта на учебния експеримент, защото знаят, че ще имат прекрасен ръководител, който няма да жали времето си за тях. Не са редки случаите, когато и за уроците си в училище те се консултират относно опитите с него, макар че друг им води практиката. Често споделят със съответния ръководител на практиката: „Нека за опитите в този урок да попитам др. Костов. Той най-добре ще ме напъти какво да правя."

От 1972 г. Христо Костов чете и лекционен курс по методика на обучението по физика на студентите-физици. Лекциите му са увлекателни, съобразени с новостите в методиката и в тях ясно проличава голямата ерудиция на лектора, обичта му към учебното дело и огромното му желание да помогне на слушателите си да се подготвят добре за него.

Когато вечер факултетът утихне, студентите и преподавателите си разотидат, той се заема със своята изследователска дейност и работи до късно. Нощният пазач е свикнал да го изпраща последен. Христо Костов работи върху съз-и даване на нови опитни постановки (демонстрационни и лабораторни), най-в вече от раздела „Електричество и магнетизъм". По онова време у нас почт липсват разработени опити към редица теми. Доколкото ги имаше описани чуждата литература, те бяха дадени там с елементи, които у нас липсваха. Това наложи той да направи нови разработки с наши елементи. Освен това Христо Костов винаги се стреми да направи постановка, с която да се работи леко, да бъде трайна и достъпна по цена. Сега някои негови постановки се изработват от нашата учебйо-техническа промишленост, а други — от самите учители с помощта на неговите описания, публикувани в списание „Математика и физика" и по-късно — във „Физика". Голям брой от уредите, плод на неговата научноизследователска работа, са заели своето място з кабинетите на училищата и това е най-ценното.

Като има пред вид, че в училищните кабинети по физика трябва да присъст-вуват и съвременните постижения на техниката, за да може учениците да ги опознават и да свикват да работят с тях, Христо Костов се стреми (при съблюдаване на принципа за икономия на средства) да създава такива уреди. С тях, от -една страна, явленията се показват много по-леко и елегантно, а от друга — ;учениците виждат новостите в техниката. Такива са голяма част от опитните му постановки с електронен осцилоскоп, обединени в кандидатската му дисертация, жоято, за съжаление, той не можа да защити — смъртта го изпревари.

Помощта, оказвана от Христо Костов за подобряване и обогатяване на учебния експеримент по физика, за създаване ва демонстрационни и лабораторни постановки за нововключените в учебната програма въпроси и теми, е неоценима. Всеизвестно е, че той е съавтор на три учебника по физика именно по отношение на учебния експеримент. Съавтор е и на ръководството „Практикум по физика 9—11", ДИ „Народна просвета", 1975. Участвува (в съавторство) в написване на три ръководства за учители по физика, издадени от ДИ „Народна просвета", София: 1. „Демонстрационни опити по механика" (1974); 2. „Демонстрационни опити по физика (електричество и магнетизъм)" (1967 и II изд. 1973); 3. „Демонстрационни опити по оптика и атомна физика" (1975). Редица от описаните от него опитни постановки в тези ръководства са оригинални или имат оригинални елементи. Издателство „Народна просвета" подготвя за публикуване неговата книга „Електронният осцилоскоп в учебния експеримент по физика".

Христо Костов има отпечатани 73 научноизследователски статии по учебния •експеримент, поместени главно в списание „Математика и физика" и списание „Физика", а три от тях са поместени в съветски списания. Има публикувани и 14 други статии, една от които е Отпечатана в списанието на Европейското физическо дружество (1981).

Христо Костов е известен като виден български методик и в братските социалистически страни. Всички методици — физици, наши гости от тези страни, изказват непринудено възхищението си от прекрасно обзаведената лаборатория за физични демонстрации, дават най-ласкави отзиви за трудовете му, които познават от нашето списание и за него като човек — скромен, доброжелателен, висококултурен. С някои съветски методици той поддържаше редовна писмена връзка.

Значителен брой са участията на Христо Костов в конференции и симпозиуми по методика на физиката в СССР и другите братски социалистически страни. На два пъти той бе на специализация в СССР (в Москва и Киев).

Във Физическия факултет Христо Костов също се проявява като обществено активна личност. Той ръководи звена на партийната просвета и тази му .дейност е винаги на висота, защото той се готвеше за нея задълбочено и с любов.

От 1963 до 1966 г. Христо Костов е член на Централното ръководство на БФМД. За активна работа е награден с грамота по случай 75-годишнината на .Дружеството. Години наред той е член и на Централното ръководство на Дружеството на физиците в НРБ и член на редколегията на издавания от Дружеството бюлетин. Възлаганите му задачи изпълнява винаги в срок, без възражения и качествено.

С голямо желание, ентусиазъм и компетентност работи Христо Костов като член на редакционната колегия (от 1964), като заместник-главен редактор (от 1971) и накрая от 1979 г. като главен редактор на списание „Физика" (до 1975 г. — „Математика и физика"). Отначало той завежда рубриката „Учебен експеримент" и благодарение на него тя става една от водещите в списанието. Той извършва собственоръчно описаните във всяка статия опити, свързва се при нужда с авторите, обяснява им къде и в какво грешат и им помага в оформяне на материалите. Прави това компетентно и доброжелателно, с което успява да спечели всеки автор за сътрудник на списанието. Неговите задължения като главен редактор са особено тежки, като се има пред вид, че последните години списанието няма заместник-главен редактор. Наред с всичко Христо Костов поддържа връзка с редица читатели и взема под внимание тяхното мнение и препоръки.

Поддържа връзка и с редколегиите на методическите списания на някои братски страни, на първо място — със списание „Физика в школе". Въпреки голямата си заетост успява да подготви за печат списанието винаги в срок. Неговата обширна осведоменост по въпросите на методиката на обучението по физика и на физиката въобще му помогна да допринесе много за значително подобряване на списанието, за повишаване на неговото научно и методично равнище, най-сериозно доказателство за което е увеличеният му тираж.

За своя упорит и високо ефективен труд в полза на народа ни Христо Костов е награден през май 1982 г. с орден „Кирил и Методи", I степен. За съжаление, д еятелният и доброжелателният наш колега и другар си отиде, без да дочака заслужената научна оценка за своя огромен, ентусиазиран и полезен труд. Наистина огромна морална сила е имал, за да продължи да работи по такъв начин до последния си дъх.

СИЯ НИЦОЛОВА, БОРИС ПОПОВ