Героят от романа на Шолохов "Тихият Дон" Павел Назарович Кудинов е истинско лице казак – Вешенец чийто гроб се намира в Димово. Изобразявайки го в романа си, писателят не е променил нито името, ното фамилията, нито презимето му.
Мненито на Павел Кудинов за „Тихият дон” “Романът на Шолохов “Тихият Дон” е велико творение на истинския руски дух и сърце. Колко пелиново горчива беше истината за нашето въстание. И ако знаехте, ако бяхте видели как в чужбина казаците, аргати-работници се събираха вечер при мен в плевнята и четяха “Тихият Дон” до сълзи… Мнозина опитни офицери ме питаха как толкова точно Шолохов е описал въстанието! “Кажете, Павел Назарович, не ли си спомняте като какъв е служил в щаба ви, този Шолохов, че така изчерпателно е изобразил всичко?” Аз, знаейки, че авторът на “Тихият Дон” по онова време е бил още дете, отговарях на войниците: “Това е, приятели мои, талантът. От Бога му е дадено на човека, който потресе душите ни и ни накара всичко да видим отново. И тъгата ни по Русия стана още по-остра”. Повярвайте ми, че онези казаци четяха романа на Шолохов “Тихият Дон” като „Откровението” на Йоан, че плачеха на страниците му и късаха белите си коси. А такива бяха хиляди, тези хора през 1941 г. не можеха и не тръгнаха да воюват срещу Съветска Русия. И зовът на Хитлер “Дранг нах остен” за тях беше глас на луд. И това прозрение в чужбина на хиляди тъмни казаци стана благодарение на “Тихият Дон”, за което предайте на Шолохов моят чистосърдечен казашки земен поклон”.
Павел Назаревич Кудинов е роден през 1891 г. в станица Вешенская в голямо семейство на средни селяни казаци. Повишен в чин лейтенант, за военна разграничение награден с орден на Св. Георги от четирите степени и Ордена на Св.. Станислав.
"През март 1919 година Павел Кудинов застава начело на така нареченият „Вешенски бунт”, който почти не се отразява в Съветскатаисторическата литература, а е известен само в епоса на Шолохов, където събитията са отразени в близо една четвърт от романа. След „Вешенския бунт”, Павел Кудинов , през 1920 година емигрира в България. В края на 30-те години Павел Кудинов създава „Българския съюз на казаците на Дон-националисти” и издава вестник „Свободен Дон”. По това време живее в София. През месец август 1938 година Кудинов е арестуван от властите на България и обвинен в тайни отношения със съветски офицер и го изпращат в провинцията в Димово. През 1939 му повдигат обвинение в дейност , която разлага руската емиграция, както и шпионаж в полза на
Съветския съюз. Експулсиран е от България. Пребивава в Румъния и след 9 септемри се завръща в България. Последва неговото арестуване на 10 октомври в Димово от офицер от „Смерш” /Смерт шпионина/. Кудинов изтърпява присъдата си „каторга” в Сибир и е освободен предсрочно – „реабилитиран”- 1956 година. Преди да се прибере в България, Павел Кудинов посещава родното си място...но там всички роднини са починали или изселени. Дори Шолохов не у дома си... Прибира се в България- в Михайловград /Монтана/, където съпругата му е учителка, а в последствие при брат си Евгений Кудинов в Димово.
В последните години от живота си работи като градинар в ТКЗС-Димово. Според спомените на роднини той често ходел на жп-гарата и гледал заминаващите влакове..През 1967 година той е блъснат от товарен влак на гарата. След 4 дни умира във видинската болница. Спорен е въпроса дали е загинал от нелеп инцидент, самоубийство или.... Павел Кудинов оствая 133 страници записки ... През 1965 година един съратник на Шолохов, Примой се се свързва с Кудинов по телефона от Москва. Кудинов казва че живее лошо и в бедност и работи в стопанстовото.
Той не иска помощ, но потвърждава, че всичко което е писал за него Шолохов е точно така с което потвърждава, че именно Шолохов е написал „Тихият Дон” – въпреки, че се носят слухове и до сега, че Шолохов е преписал романа си от записките на убит белогвардеец. Потвърждението на Павел Кудинов е послужило за това, че през 1965 година Шолохов да спечели Нобелова награда. ... 1 милон долара. Шолохов мълчи. През 1963 година квартирата на Кудинов в Димово е разбита и разграбена - за да спаси останалите си писма и спомени Кудинов ги занася в касата на ТКЗС-Димово - там и остават след смърта му и продължават да седят там до..... 1996 година, когато някой си Володя Митов Цолов - купува стопанството в Димиво и ... докоментите изчезват. Номера на смъртния акт на Павел Кудинов е № 343/20.10.1967. Жена му се е казвала Пелагия и е от неговата станица. В България тя е била учителка по руски в Михайловград, но е уволняват след звръщането на Кудинов от каторга. Умира в дома на брат му Евгений Кудинов във Видин на 13 септември 1984 година. Евгений Кудинов се жени за Ценка от село Дълго поле. Имал е магазин в село Извор, но след това е мести Димово.
След това във Видин и открива фотогравско ателие „Кавказ” и става много популярен в региона. Негова е една шокираща снимка на убититите 17 партизани от отряд „Георги Бенковски” снимани на площада в село Макреш.
Той има син Актав роден през 1936 година. Евгений Кудинов умира във Видин на 30 април 1986 година на 89 години.
Ето писмо на Павел Кудинов от 1922 година писано от България ... „Русския народ е гол и гладен, без обувки и дрехи. Може би си мисли, че ...”Ако беше Вранглер щеше да има и хляб и обувки и дрехи.” Това е халюцинация. Отчаяна. Спомнете си времето на Вранглер! Какво той ви помогна. Не говоря само на вас казаци, а и на руския рабтоник. Махнете мръсните си мисли от главите си. Вранглер ви праща кораби с хляб и помощ ли. ДАА. Ние изгонените умираме от глад и студ. Вие, Руския народ направете всичко възможно и спасете Русия. Възродете я. Вие Руския народ можете да плюете в лицето на всяка власт и Царска и Съветска. Ние казаците сме извън бежанските лагери и сме готови за помощ.”
Разпит на П.Н. Кудинов от <СМЕРШ> относно Вешенското въстание:
Въпрос: Къде започна?
Отговор: Първото въстание започна на 25 февруари 1918 година в Шумилинско..
Въпрос: Въстанието беше ли против Съветската власт?
Отговор: Да:
Вопрос: Кой го подготви?
Оговор: Според мен е стихийно.
Въпрос: Как се разви въстанието?
Отговор: След въставането на Шумилинско, въстанаха и станцийте Казанская и Мигулинская. А станица Вешенская бе обкържена от възстаналите казаци водени от Ермаков. Представителите на съветската власт избягаха. В станица Вешенская бе създаден инициативнен окръжен комитет с председател вахмистра Данилов и членове Попов , Мельников и др. и бе сформирована 1-ва повстанческая дивизия. Във въстанието взвха участие казаци от станици Казанской, Мигулинской, Вешенской, Еланской, Букановской, Слащевской, т.е. почти целоя Горни-Дон.
Вопрос: Кой оглави въстанието в горния Дон?
Ответ: Я - Кудинов.
Въпросопрос: По собственна инциятива ли?
Отговор: След, като минаха няколко дни от въстанието бяха създадени казашки отряди, но всеки пазеше своята станица и се бореха. Потрябва обединение и аз бях избран за единен командир.
Въпрос: Защо избраха вас?
Отговор: Мен почти всички казаци ме познаваха, като герой от Германската война и като носител на златен Георгиевски кръст-всички степени. Освен това от всички казаци по това време там само аз бях завършил военно училище.
Въпрос: И така , вие бяхте настроени срещу Съветската власт?
Отговор: Да, това е вярно. Аз се явявам противник на съветската власт.
Въпрос: С какви сили разполагахте в периода, когато водехте възстаническата армия?
Отговор: Имахме 30 хиляди саби и пушки.
Въпрос: В състава на въстаническата ви армия , колко съединения имаше и кой ги командавше?
Отговор: В състава на армията на въстаниците имаше 5 конни дивизии от по 4 полка, една конна бригада от два полка, два пехотни полка. 1-та дивизия командваше хорунжий Ермаков Харлампий, 2-та - стотник Меркулов, 3-та - подъесаул Егоров, 4-та - подхорунжий Медведев, 5-та хорунжий Ушаков, а бригадата хорунжий Колычев.
Въпрос: Кой ви снабдаяваше с оръжие и боеприпаси?
Отговор: Винтовките и клинките бяха донесени от самите казаци от германския фронт и скрити. Куршуми и другите работи заловихме още в първите дни на въстанието от ешалона, който ги превозваше. А по нататък взимахме всичко в бой.
Въпрос: Каква задача имахте пред вас?
Отговор: Да унищожа Советската власт на Дон, да се съединя с Донската армия , действаща по това време под командването на генерал Богаевски в района на Новочеркаск. След изгонването на вашата съветска власт да установим в Дон власт на Войскового Круга с начело с Войсков атаман в рамките на територията в която въстанахме.
Въпрос: По позиции, колко като територия заемха вшите войски?
Отговор: 350 км по окръжност, от 35 до 40 км в радиус.
Въпрос: Къде ви беше щаба?
Отговор: В станица Вешенская.
Въпрос: Кога вие установихте връзка с Донската армия?
Отговор: Приблизително в середата на месец април 1919 година.
Въпрос: Как?
Отговор: За да установят връзка с нас, със самолет се приземиха представители на Донската армия-стотника Богатирев и пилота хорунжий Тарарин. Аз написах информация за справка на Богоевски. В нея на кратко съобщавах къде сме ние и с какво разполагаме .. численост, муниции... къде сме разположени. Поисках боеприпаси. Пилота отлетя, а Богатирев остана за офицер за връзка с тях.
Въпрос: А за напред как установяваха връзка с вас?
Отговор: След известно време при нас долетя капитан Иванов, който достави патрони, а на 12 май със самолет пристигна и капитан Веселовский. Той но донесе 10 хиляди патрона и махорка. Веднага след това съобщиха, че от страна на станица Миллерово се движи конна група на генерал Секретев.
Въпрос: След раззгрома на белогвардейската армия вие къде се евакуирахте и с кого?
Отговор: След разгрома на Донската армия, и в частност на Червената, аз с жена ми и 3 дивизии се евакуирахме в Керчи до Константинопол в Турция, а след това в България. „
Снимки на гроба на Н.П.Кудинов
Превод Краси Каменов
< Предишна | Следваща > |
---|