Здравко Петров - първият български културист

На 20 февруари тази година се навършват две години от смъртта на родения във Видин Здравко Петров - първият български културист, починал на 62-годишна възраст през 2010 г. В негова памет представяме избрани откъси от непубликувано интервю, дадено пред неговия родственик Иван Жуветов през 1987 г.

"Здравко Петров е роден във Видин през 1947 г. - дългогодишен учител по математика, започнал в МГ - Видин, преминал през СМГ и ПМГ и оставил след себе си стотици неизлечимо влюбени в математиката последователи. Той е първият български културист, шесткратен шампион на страната. Майстор на цигулката, великолепен фотограф, прекрасен човек и приятел. " - това е написал в уводната си бележка към интервюто Жуветов. А ето и какво казва тогава самият Здравко ПЕТРОВ:

За победите през най-силните му години

"Републикански шампион съм за 1983 г., 1984 г. и 1985 г., трикратен победител в турнира на СК "Бонсист", на който участват и състезатели от чужбина (Полша, Чехословакия, ГДР, Румъния, Унгария). Преди двадесетина години също бяха организирани няколко големи състезания по кул-туризъм - през 1968 г. победих в София. По онова време културистите у нас се състезавахме помежду си и на организираните по Черноморието конкурси за красиво и хармонично тяло. Побеждавах на всички такива конкурси, на които се явявах, в периода 1967-77 г."

За първите стъпки в спорта (преди културизма)

"Като ученик във Видин и по-късно като студент в Математически факултет на СУ, до втори курс (1967 г.), тренирах гимнастика, дори през 1967 г. станах студентски шампион за първи разряд. В края на тренировките по гимнастика тогава правех културистични упражнения за развиване на силата си (предимно на гимнастическите уреди). Както всяко момче, по време на детството и юношеството, се впечатлявах от мъжете с красиво и силно тяло, с добре и пропорционално развити мускули. Такива по онова време (около 1960 г. и малко по-късно) във Видин имаше много: Найден Първанов, Любомир Найденов (Палачинката), Иван Михайлов (Парламента), Начко, Капитана, треньорът на щанистите батко Ицо (Илия Николов); и някои негови възпитаници като Любо - Урса, Бо-го - Богомил Петров и др. Това бяха гимнастици, щангисти, гребци - състезатели в спортове, с които тогава се гордееше Видин. Между нас, по-малките, се разгаряха спорове какъв спорт да тренираме, за да се развием по-добре. Нерядко сменявахме предпочитанията си в избора на бъдещата спортна дисциплина, най-подходяща за развиване на тялото. Аз станах гимнастик, но съм опитвал и гребане, а често влизах и в залата по щанги на батко Ицо."

За идеята за културизма

"Бях ученик в гимназията, когато пуснаха по екраните на кината два филма - "Троянската война" и "Херкулес" с изпълнител на главните роли американският културист Стив Рийвс. Още не бяхме виждали такъв човек с толкова внушителна и красива фигура. Тогава всъщност чухме и за първи път думата "кул-туризъм". Много момчета си дадохме сметка, че, за да постигнем целта си, трябва точно да се стремим към нея. Тоест, да правим специални физически упражнения, развиващи едни или други мускули. Това трябваше да е главната ни мисъл. Осъзнахме, че при тренирането на определени дисциплини, които дотогава познавахме, главната цел е друга, а развитието на тялото е страничен резултат.

Впрочем до тази идея бях достигнал и самостоятелно."

За началото на културизма

"От 1967 г. започнах да тренирам само културизъм. Математическото ми образование отнемаше почти цялото ми време, а успехи в гимнастиката се добиваха с все повече и повече тренировки. Освен това получих и някои травми (почти неизбежни при този спорт), натежах и станах едър за гимнастик. Алтернативата бе културизъм - когато, където и както можех, дори както си исках - винаги ме водеше моята интуиция. Травми тук почти не се получават, което е предимство. По-късно се убедих, че за успехи в културизма няма и определена възрастова граница - най-силен като състезател бях през 1985 г., на 38 години. А за повечето спортове на тази възраст успехите са само далечен спомен. Семейните и професионалните ми задължения сега не ми позволяват да спортувам повече, иначе можех да съм на върха още няколко години."

За собствената си философия за спорта и културизма

"Често са ми задавали въпроса "Какъв смисъл има да развивате тялото си и да го поддържате?". Веднъж отговорих с въпрос - "А какъв е смисълът човек, който преодолява височина от 232 см на висок скок, да тренира още години, лишавайки се от семейство, образование и развитие в други области, за да прескочи по-късно два сантиметра повече?". Наистина, ако се абстрахираме от псевдополити-ческото значение на толкова високо скачане (химни, знамена, сълзи и гордо вдигната глава), от това, че за подобни резултати се плаща и преплаща, какво остава?! Какъв е тогава смисълът от такъв скок?

Ненавиждам спорта като професия! Осакатява и самият спорт и спортистите, които постоянно са в компромис със здравето си. Истинските професии са добре известни на всички. Възприемам спорта единствено като средство за здраве, трудоспособност, нещо, което човек може да упражнява, без да има отрицателни последствия за професията и работата си. А културизмът е много удобно средство за отмора след напрегнат работен ден, особено за упражняващите професии, свързани с нервно-психическо и интелектуално напрежение. В София например, (където работя от 1980 г.) сред младежите най-много културизъм тренират студентите и то не тези от ВИф."

Януари, 1987 г.
вестник ВИДИН - ПОНЕДЕЛНИК  20-22 февруари 2012 г. Брой 14 (I960)

снимки estoyanov.net