История - Кметове на Видин

150 години от рождението на Димитър Балев - кмет на Видин (юли 1908- януари 1915 г.)

Един от кметовете на Видин, който е оставил най-дълбока следа и светли спомени от службата си в общината е Димитър С. Балев. Хулен и отричан от едни - предимно политически противници, той бе почитан и уважаван от всички като човек и кмет.

Дребен, слабоват и болничав - с един крак в гроба, той работи цели шест години за града ни не като левент, а като легион общественици с една воля. Улегнал, запасен с обширни познания по всички отрасли на живота и науката, той беше истинска трудолюбива пчела, която бе събрала нектар от всички благоуханни цветя. Запустил себе си и семейството си, отдал се всецяло в служба народу, той работи дълги години за другите, за Видин, за България.

Противоположно на правилото, той достигна до кметското кресло като беден и умря като сиромах и непрежален. Скромен, приветлив и добър, той беше еднакво достъпен и справедлив за всички. Широк по душа и разбирания, макар и обвързан с условностите на една политическа програма, високо надраснал средата, в която се движеше, той ценеше човека по делата, а не по партийната му принадлежност. Димитър Балев работи в една епоха, когато остана неразбран от много чужди и свои дори. Независимо от това, че беше искрен, прям, откровен и достъпен, той остана енигма дори за онези, които претендираха да го познават. Вечно замислен и погълнат не от своите, а от общите народни работи, той беше неизменно на поста си. Човек на делото, той систематизира и вля душа в безжизнения труп на общинския механизъм, който се предаваше по традиция от ръка на ръка.

Димитър Балев широко разтвори вратите на градската община еднакво за всички -богати и бедни и пръв възвести принципа, че в общината няма наши и ваши, че всички граждани са еднакви - свои и равни пред закона.

Работлив и делови, задълбочен във всички отрасли на общинската управа, той беше еднакво добър педагог, финансист, писател, оратор и политик. Никой специалист не се осмеляваше да влезе в кабинета му без стеснение и вълнение. Никой не излизаше от кабинета му, без да не признае познанията и дарованията му. Еднакво предан на всички служби, еднакво запознат с всички общински нужди, той постави основите на нова общинска политика. фанатичен поклонник на големите идеи за значението на просветата и здравето на народа, той даде всичко за тяхното успевание и тържество. А онова, което направи в областта на тези две дисциплини послужи за верую на следващите поколения не само във Видин, но и в България.

За просветната политика на Димитър Балев, най-добра характеристика дава учителката Мария Кръстева във в. "Видински общински вестник", бр. 145 от 20 януари 1935 година. Ето какво пише тя:
"Мъчно е да се говори за живота на Балев, проявен само в една насока, защото истинският му духовен ликсе съдържа не в отделните негови прояви, но в хармония на делата помежду им... Балев винаги поставяше на първо място учебно-възпитателното дело, защото образованието, освен че въздига човека на висотата, на която трябва да се намира като духовно същество, но в същото време то е най-силният лост за повдигане материалното състояние както на отделните хора, така и на целия народ...

Любовта и вярата в децата и младите хора бе за него необходимост. С встъпване в общинския дом той изтръгна децата от прашните и пусти мегдани и ги отправи за пръв път към уредените игрища, паралелки и топки, доставени от Швеция... Той предвиди суми от общинския бюджет за ученически екскурзии и създаде при всяко квартално училище училищна градина, а предвидената сума за ученическата колония и трапезария ежегодно се увеличаваше, за да задоволи 225 бедни ученици с безплатен обяд и 250 - с топли дрехи и обувки...

Като член на училищното настоятелство, а после негов председател и кмет на видинска община, Димитър Балев положи неимоверни усилия за построяване на хигиенични училищни помещения. Смело може да се каже, че всички видински първоначални училища са изградени с негово участие.

Той изхвърли старите чинове, покъщнина и пособия и ги замени с модерни - нови и удобни за правилното детско развитие. Увеличи училищната прислуга за поддържане идеална чистота - всекидневно избърсване с мокра кърпа на подове и покъщнината и ежеседмично миене на прозорците. Според него всичко това е продължение на училищното дело. "Не стига само думи или случай, трябва навик!", казваше той...

Също по това време за пръв път се назначи училищен лекар за основните училища, която служба, уви,след неговата смърт се закри. С тези грижи за физическото развитие и преуспяване вървяха и грижите за душевното здраве на видинските учащи се и граждани.

Още в първите дни на кметуването си Балев откри в града ни детски училища - забавачници, прибра в тях бедните деца, чиито родители работеха вън от града, предвиди библиотеки към всяко квартално училище, откупи от кредиторите театър "Вида" и след като се ремонтира, почисти и снабди с необходимата покъщнина, отвори широко вратите му за безплатно ползване от различните културни организации. Книгите на читалище "Цвят", преди изхвърлени на улицата, отпосле наблъскани в една училищна стая, се подредиха в предното помещение на театъра и се назначи платен библиотекар...

Димитър Балев бе сторонник на вечерните, неделни училища, на народните университети и им отдаваше широка и пълна подкрепа... В културно-просветната си политика Димитър Балев прокара принципа на задължителното първоначално учение, като общината даде безплатно нужните учебници и ученически потреби на всички деца - бедни и богати. Явиха се тогава доста противници, има ги и сега, но той следваше зова на своето сърце и повелята на конституцията за изпълнението на която са потребни не само училищни помещения, учители, слуги, отопление и пр., но и учебници и ученически потреби.

Смущаваше се от голямото неравенство в света. Искаше да го премахне поне в училището, поне тук децата да живеят, учат и работят в атмосфера на абсолютно равенство без гордост, завист и угнетеност. Дълбоко желаещ да улесни учителя, към когото питаеше безгранично доверие, голяма почит и когото взе за свой пръв сътрудник. Тези му качества бяха толкова силни, че се наложиха на всички: училищна прислуга, родители, граждани.

Искаше от учителите много - подбираше ги с конкурси, но им даваше всички улеснения, всички средства да работят леко и радостно, като удовлетворяваше и най-дребните им законни искания. Колко искрен бе в това отношение показва фактът, че на учителите от крайните видински квартали им даваше кметския файтон да ги вози до училищата и обратно, дотолкова пазеше силите им само за децата.

Рядко се среща личност с такива ясни, всестранни и точни познания за общинската политика изобщо и за просветното дело в частност като Димитър Балев. Но той нищо не решаваше сам. Беше се обкръжил с близки по дух, пред които всеки четвъртък излагаше що е сторил и що има да се предприеме...

Тъжен е споменът за него при мисълта, че и сега, двайсет години от земното му изчезване, колко сме далеч от него, далеч по-ниско, не по-високо. Животът му бе скромен, изгубен от декоративната повърхност, ала спечелил в дълбочина, във вътрешно значение и духовна мощ. С кротостта на човека, който се надява, той мъжествено се отдаде за благото на децата и на съгражданите си с цялото си естество, подчинено на мисълта и със съзнанието колко борбата е победоносна, колко страданието е божествено, колко взаимната любов е сладка. Делото му е недостигнато, неосъществено. С упорита надежда ще трябва да го поемем и завършим, като не преставаме да го благославяме."

Димитър Балев остави светла диря като човек, и кмет. Нека си припомним думите му: "Общественикът не трябва да има никакви други грижи, освен тези на обществото. В службата си народ у, той може да влезе в разрез с интересите на мнозина, с всички, но не и с правото и истината."

Д-р Бърни БОНЧЕВ (откъс от неиздадения машинописен труд на автора "Видинската книга - 2")

в.Видин брой 62 , 9-11 септември 2013г.

< Предишна		Следваща >