видин - Летища

Ангажирани с решаването на големи и малки проблеми, стратегически и оперативни задачи по развитие на окръжния град и окръга, на съвместно заседание на ИК на ГНС и ОНС – Видин се маркира нов проблем, идея която бе съвсем нова, дори непонятна. Наред с акцента за актуализиране транспортната връзка със София, изграждане нова съвременна шосейна магистрала и подкрепяне идеята за тунел под „Петрохан”, се постави мащабната задача за проучване, проектиране и изграждане в къси срокове летище до Видин. Бяха правени предварителни проучвания чрез Министерството на земеделието и Министерството на народната отбрана и съобразно спецификата на района, бе насочено вниманието на землището край с. Смърдан (Иново), на около 4 км. от града. Теренът бе равнинен, често наводняван и поради това заблатен, рядко използван за селскостопански нужди. Инициативата пак бе в Петко Илиев.

Тази грандиозна идея бе все по-актуална, поради отдалечеността ни от столицата и при интензивните пътувания на служители и граждани с леки коли и влак се разходваше от 3,5 до 5 часа!

Окръжното ръководство бе сондирало мнения с висшия компетентен елит в лицето на: Живко Живков, арм. ген. Добри Джуров, ген. полк. Велко Палин, Вълкан Шопов – министър на земеделието, Кирил Зарев – председател на ДПК и др. инстанции. Счетено бе за целесъобразно да се проектира от ПРОНО – (проектански институт при МНО) за стриктно спазване специалните изисквания за летене и кацане в приграничен район с Югославия и Румъния и се започне строителството като летище за селскостопански нужди, а в последствие да се доразвие – втора фаза и за военни цели!

Явиха се два основни проблема: отчуждаване землище от националния поземлен земеделски фонд и навигацията за бъдещите полети, тъй като при директни полети се засягат неутралните полоси – (гранични зони) със съседните държави. Налагаше се да се изградят допълнително „приводни” съоръжения при военното летище в Габровница и при новоизграждащата се край Грамада радио - релейна станция, за пренасочване на самолетите: София, Габровница, Грамада, Видин. Наложи се неколкократно да ходим с Петко Илиев в София при горепосочените ръководители и упълномощените от тях лица за ускорено и компетентно решаване на проблемите, както и до проектантския колектив, ръководен от полк. инж. Коцо Радославов. С енергията и огромните усилия на Петко Илиев се придвижваха задачите. Отприщи се проектирането след многобройните съгласувания на най- високо ниво, осигуряваха се средства чрез бюджета на ОНС и неколкократни субсидии от Министерството на финансите и по линия на Министерството на земеделието. Реализираше се ускорено строителство на една писта с обикновени размери и временна сграда с оборудване на МНО, но в процеса на реализацията се “доразви” в двупосочна писта с максимална дължина 2,4 км. за кацане на граждански и военни реактивни самолети. Строителството бе предхождано от изграждането на много сложни дренажни системи, тъй като районът бе с най - ниска кота във видинската низина. С неимоверни усилия бе организирана допълнително работна ръка от района на “Златния рог”, необходимата уникална техника от ГУП втора фаза и за военни цели!

Най - високите марки бетон се осигуряваха на три смени от бетоновите възли на “Заводски строежи” и ДСУ, а инсталациите се изпълняваха от ДСО “Монтажи”. Цялото оборудване за І и ІІ етап се достави от МНО. Офанзивата обхвана периода 1971 - 1973 год. и завърши с тържественото откриване на авио - линията “София – Видин – София”, при трайност на полета в една посока само 20 мин.! Отново искам да отбележа, че величавото дело на Петко Илиев в окръга се бележи със завършване строителството на летището във Видин при крайно комплицираните географски условия. Експерименталните полети на граждански самолети до София станаха през месец юли, а официалното откриване стана за 9 - ти септември 1973 г. в присъствието на министъра на транспорта Григор Стоичков, който само след месеци щеше да ми стане министър, на мястото на инж. Белички!

Редовните полети – ежедневно сутрин и вечер с Ан -24 бяха голяма придобивка за населението. Само 12 лв. бе цената на билета! Взе се решение всички командировани да ползват самолета, за да се уплътняват рейсовете и оправдае целесъобразността. По - късно народът свикна и предпочиташе тази връзка, пред 450 км. пътуване с кола по нашите пътища.

След реализиране и на тази обществена придобивка за града и окръга, само след няколко месеца Петко Илиев бе изтеглен на работа в Министерството на външните работи в София, а моя милост - след още около 20 месеца битки в строителството, заминах за дълго на отговорна работа в Москва!

Следваща >