История - Мистерии

От края на XIX в. иманяри ровят около видинското с. Градец и търсят легендарни съкровища - на прословутия местен разбойник Стънгата, на средновековния видински цар Иван Страцимир, на Алботинския скален манастир и на Махмуд бей.

Единствено за имнето на турския първенец се предполага, че е било намерено, но прокълнатото злато затрило цял род в съседното с. Динковица.

Какви богатства са намерени през годините, никой не може да каже. Сигурно е, че копаенето не е било напразно, защото в района на Градец историята блика от земята.

В района му са открити останките на дузина селища от различни епохи - от енеолита до Средновековието, а двете най-големи дарения, които Регионалният исторически музей във Видин е получавал през последните 20 г., са с над 25 000 антични предмети и монети от този район.

Първото безвъзмездно дарение е направено през 2007 г. от любителя-изследовател на античната история на Градец, Ваньо Тодоров. Второто също е направено от него като пълномощник на бащата на покойния богослов, историк и краевед Митко Лачев.

В колекцията се съдържат златни, сребърни и бронзови монети, предмети и украшения, датиращи от римския, византийския, старобългарския и турския период. Те са събирани десетилетия.

Ваньо Тодоров, който е описал в няколко тома намерените около Градец и дарени на музея антики, твърди, че там вече няма какво да се намери - иманяри са обърнали земята по няколко пъти.

Занимаващите се с незаконни разкопки обаче са убедени, че това са приказки, за да бъдат спрени набезите им.

Хора с металотърсачи, кирки и лопати продължават да се навъртат наоколо, защото вярват, че и за тях е останало нещо въпреки продължаващото над 100 г. търсене на съкровища.

За златото на Махмуд бей и за богатството на Стънгата освен легенди има и песни, а това се приема за безспорно доказателство за достоверност.

“В Градец е имало традиция местни музиканти да свирят и пеят на семейни празници и събори. Съчинявали песни за всички по-значими случки в живота на хората и общността, които са ги впечатлявали. Това се е практикувало до 60-те години на миналия век”, обяснява секретарят на читалището Пролет Борисова.

За легендата и песента за златото на Махмуд бей е имало и материално доказателство - надгробни плочи на избитото семейство на Иван Станчолов от Динковица. Смята се, че родът му е затрит заради прокълнатото злато на бея.

“Виждал съм снимки на паметниците им, които са били в източното гробище на Градец, което навремето се е използвало и от хора от Динковица. Убийството на семейството е отбелязано в криминалната хроника на вестник от 1899 г.”, твърди и краеведът Ивайло Цеков.

Историята се е случила на границата на XIX и XX в., а проклятието е застигнало не само семейството на Станчолов, но и членовете на т.нар. Динковска шайка, която го е изтребила. Тези хора са дали имена на фамилии в няколко околни села, но потомците им платили цената на златото - умирали от неестествена смърт или им се раждали болнави деца.

Според легендата Иван Станчолов намерил котела с жълтици на Махмуд бей под круша между Динковица и Градец и ги взел. Мястото било посочено от едно от ратайчетата му, което един ден пасяло овцете, седнало под крушата и докато си потропвало с кривака по земята, ударило на кухо.

Момчето поискало няколко жълтици, след като чорбаджията изровил златото, но той отказал. Тогава момчето организирало шайка младежи от няколко села, за да го ограбят. Когато нападнали чифлика на Станчолов, изтезавали семейството му, доката не разбрали къде са скрити жълтиците, и после изтребили всички до крак. Динковската шайка си поделила парите и се разпуснала, но клетвата преследва наследниците им.

Старите хора твърдят, че имнето на Махмуд бей било заречено и когато било изкопано, клетвата не била развалена и не бил даден курбан. Затова нещастия и смърт споходили всички, имали допир с него.

Легенда и песен има и за съкровището на Стънгата, за което се смята, че е закопано в района на Дяволския поток, който тече от с. Делейна към Градец.

Възрастни хора разказват, че навремето, когато Стънгата водел хоро, заставал на едно място и набивайки с крак, пеел на влашки: “Етя ича, етя ша” (Ето тука, ето така), и така показвал къде е закопаното му имне.

Разбойникът върлувал с бандата си в Северозападна България, Тимошка Краина в Сърбия и във Влашко, а парите си носел и криел край Градец.

На един от притоците на Дяволския поток е имало примитивна воденица, известна като воденицата на Стънгата, а в близост - и пещера със същото име. Тук бандата криела ограбеното, но един ден, докато заравяли поредната плячка, видели момче, което ги наблюдава. Хванали го и преди главатарят да пререже гърлото му, то промълвило: “Майчице, страх ме е.”

< Предишна		Следваща >