Бюст-паметникът на Козлодуйското даскалче

В Деня на Ботев и падналите за свободата на Отечеството в с. Тияновци бе открит бюст-паметник на Ботевия четник Младен Павлов Калинов. На тържеството се събраха множество тияновчани, родственици на Младен Павлов, известен в историята като Козлодуйското даскалче и гости от община Брегово.

Инициатор за построяването на паметника е Розалин флоров от голямата фамилия Калинови.

Бащите на моя прадядо Васил и на Младен Павлов - Павел, са братя, разказва той. Имали са и трети брат - Флоро, който е живял в Ракитница. Тримата са родени в Тияновци. Бащата на Козлодуйското даскалче -Павел, се е преселил във Видин, когато Младен е бил едва 4-5 годишен. Живели са в къща, която се е намирала срещу сегашната сграда на полицията. От там идва и грешката в някои исторически източници, че Младен Павлов Калинов е роден във Видин. Самият той, който е доживял до 1935 г., винаги е казвал, че е роден в с. Тияновци. Така е записано и в дома му, който сега е превърнат в музей - къща, разположена на брега на Дунава в с. Горни Вадим.

Младото Козлодуйско даскалче от с. Тияновци е човекът, който е дал знака за приставането на кораба "Радецки" на козлодуйския бряг. И единият от двамата българи, заедно с един кръчмар от врачанските села, присъединили се към Ботевата чета... Заловен и съден в Русе от турския съд, където от бесилото го отървава братът на Найчо Цанов - Илия Цанов. На път за затвора успява да избяга и преминава в Румъния, откъдето се връща с освободителните войски. Участва в българското опълчение и в освобождаването на Видин. След Освобождението дава ценни сведения за Ботевата чета на Захари Стоянов. Недолюбван от властта, както повечето от оцелелите четници на Ботев, Младен Павлов Калинов - Козлодуйското даскалче, се връща на учителското поприще.

Паметникът в Тияновци е изграден с доброволен труд от местните хора, скромни парични дарения и 7 торби цимент, отпуснати от общината. Майсто-рът-строител е Розалин флоров, а проектът и скулптурата са дело на художника Цветан Тимотеев.

"Чувствах моралното задължение да отдам заслужена почит на Младен Павлов. И да оставя непреходна памет за него в родното ни село. Щастлив съм, че заедно с Иван Александров и другите, успяхме!", казва Розалин.