Първобитен човек

Начало на човешкото общество В геолошкото си развитие земята преминава през няколко ери. През петата,,съвременната ера - кайнозойската (неозойската) - се развиват висшите форми на животиския свят на млекопитаещите. Последният период от тази ера - четвъртичният (кватернер) - се разделя на плейстоцен (ледников) период и холоцен (следледников) който продължава и до днес. Във Видинският край се създават благоприятни условия за заселването на човека. Според материалите, от които човека изработва оръдията на труда и оръжията за защита и нападение, се различават следните последователни епохи а именно: старокаменната, среднокаменната, новокаменната, меднокаменната, бронзовата и отчасти желязната. Старокаменната епоха , или палеолитът, е разделен на три периода: стар (ранен) среден и късен, всеки от които има по няколко подпериода. Късната старокаменна епоха датира от около 40000 до 10000 г. пр. н. е. Находки от тази епоха има в пещерата "МИРИЗЛИВКА" до село Орешец, Белоградчишко. ПЕЩЕРАТА "МИРИЗЛИВКА" ПРИ СЕЛО ОРЕШЕЦ На 3 - 4 километра западно от село Орешец в подножието на отвесен варовиков масив, вляво от старото шосе за Белоградчик, се намира пещерата "МИРИЗЛИВКА". Тя е от най-ранно обитаваните от първобитния човек пещери у нас от края на старокаменната епоха (40000 - 12000 г. пр. н. е.) Видинските учитили Лазар Филков и Васил Атанасов през 1929 година правят първите проучвания който продължават през 1931 година под ръководството на Рафаил Попов от Архелогическия музей - София. Първобитния човек обитава и други пещери във Видинския край: "ЛЕПИНА ПЕЧ" на 4 км източно от Белоградчик "ПОПОВА ПЕЧ" край село Върбово "ПЕЕЩАТА ПЕЩЕРА" до село Каленик Рабишката пещера "МАГУРА" и много други през каменната и бронзовата епоха ...

През шестото хилядолетие пр. Хр. хората по нашите земи се научават да добиват и обработват металите мед и злато. Медните оръдия на труда и оръжията от метал са по-здраби и с тях добивите от земеделието стават по-обилни, а победата срещу враговете - по-сигурна. Открит е и тъкачният стан, а от лесното за разтапяне злато правят украшения, които са много по-изящни от мънистата и мидените черупки, красили предходните поколения. По долините на големите реки като Дунав неолитното население се придвижва във вътрешността на европейския континент, разпространявайки натрупания опит и новите технологии на север и запад.

През IV хилядолетие пр. Хр. сред хората се появили нови различия - едни постепенно станали по-богати, а други обеднели. Най-старите следи от това разслоение са запазени в гробището (некропола) на едно древно селище, съществувало край днешния град Варна. В няколко гроба изобилстват златните предмети, а в един от тях освен богатите златни украшения е открит каменен скиптър със златна дръжка - сигурен знак за властта на този човек над неговите съплеменници. Именно по това време по-богатите постепенно се издигнали над по-бедните и взели в свои ръце управлението на общите дела на племето. По-богатите родове започнали да се смятат за „знатни", т.е. по-известни от всички останали. Знатните по род хора били избирани за племенни вождове. По онова време хората вярвали в свръх-естествените сили на природата, а духовете на предците, които обитавали един невидим за човешкото око свят, били почитани със специални обреди. Смятало се, че след смъртта животът продължава под друга форма. От гроба започвал „задгробният живот". За-това мъртвите погребвали с всичко, ко-ето им било необходимо в ежедневието - дрехи, украшения, оръжия, съдове, раз-лични сечива, храна. Общите за цялото племе вярвания свързвали духовно хората помежду им. Затова тези вярвания нарича-ме религия - дума, която означава „обвър-заност". Посредничеството между видимия и невидимия свят поели племенните вождове, а по-късно възникнало и специално жреческо съ словие.

През 3 хил. пр. Хр.. хората се научават да из-ползват бронза (сплав от мед и калай), който е по-твърд и устойчив от медта. От него правят както рала, така и мечове. Постепенно броят на селищата по българ-ските земи расте, те стават по-многолюдни и някои от тях са зобиколени с каменни стени. Едно такова селище е открито при видинското село Градец. То е разположено на високо и трудно-достъпно място, наречено Суринат бряг. Както и останалите селища в този край, възникнали през бронзовата епоха, и това се намира на защитената от наводненията на реката дунавска тераса. При направените разкопки са открити интересни подроб-ности за ежедневието на древните жители. Техните жилища са .двустайни", изградени от колове и измазан с глина плет. Покривите са били от слама, а подът (както и до днес 6 някои по-бедни селски къщи) - от трамбобана глина. Най-бажното съоръжение б тези жилища е изградената от камък пещ, използвана за осбет-мнение, отопление и приготвяне на храната. Хлябът се приготвял от смлени с ръчни каменни мелници зърнени храни. Откритите глинени прешлени за станове и тежести за рибарски мрежи недвусмислено говорят за старите традиции на тъкачеството и риболова в този край.

Селището край днешното с. Градец (а и другите, разкрити в района, като това при Нар Петрово, Макреш и др.) не случайно е възникнало на високо и защитено от природата място. Война-та по онова време все повече се налага като неотделима част от трудовото ежедневие. Различни племена искат да завладеят най-благоприятните за живот части на Балканския полуостров. Разбойническите нападения между съседи са нещо напълно в реда на нещата. Наред с оръдията на труда бронзът започва да се използва и за направата на по-ефикасни оръжия - мечове, брадви, ками, върхове на копия и др. Аобра илюстрация за това са откритите на различни места в земите на днешна Северозападна България оръжия от тази епоха. С усъвършенстване на трудовите и военните умения населението на Балканския полуостров и Северозападна Мала Азия навлиза в нов период от своята история - варварството отстъпва място на цивилизацията.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"